Решение по ЧНД №331/2025 на Районен съд - Сливница

Мотиви към решение № 115 от 16.10.2025 г. по ЧНД № 331/2025 г. по
описа на Районен съд - Сливница

Образувано е по искане от прокурор при Районна прокуратура -
Сливница за задължително настаняване и лечение на лицето А. И. Г.. В
искането се посочва, че лицето страда от психично разстройство, във връзка с
което е било настанявано за лечение. Въпреки провежданото лечение за
лицето се твърди, че представлява заплаха за себе си и за живота и здравето на
неговите близки.
В проведено открито съдебно заседание лицето, за което се иска
освидетелстване е разпитано от съда, в присъствието на психиатър и
защитник.
Изслушано е и вещо лице психиатър д-р П., за да се установи дали има
данни за психични отклонения при лицето и дали се налага назначаването на
съдебно-психиатрична експертиза. В съдебно заседание вещото лице намира,
че с оглед прецизиране на данните по делото, следва да бъде назначена
съдебно-психиатрична експертиза, която да се проведе при стационарна
форма.
В проведеното съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Костинброд, ТО-Сливница поддържа направеното искане.
Защитникът на освидетелствания счита, че са събрани доказателства,
които по безспорен начин установяват наличие на всички предпоставки за
настаняването на лицето на задължително лечение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Освидетелстваният А. И. Г., ЕГН: ********** е живущ в с. ............. Той е
българин, български гражданин.
Освидетелстваният Г. страда от Параноидна шизофрения с периоди на
обостряне. Той живее сам. Външният му вид е занемарен. Проявява агресия
към съседи и непознати. Поведението му е неадекватно.
По делото е изготвено и заключение по съдебно-психиатрична
експертиза, видно от което при Г. е налице психично заболяване – параноидна
шизофрения, хроничен ход, обостряне, промяна на личността. Дебютът на
заболяването датира от 2009 г. с промяна в поведението и параноидна
симптоматика. Постъпвал е неколкократно в различни психиатрични клиники.
Лицето е лекувано с различни медикаменти. Вещото лице е отбелязало, че
освидетелствания е некритичен, грубо ориентиран, с неустойчив, разкъсан
мисловен процес, разкрива параноидни идеи за застрашеност. Вещото лице е
отбелязало, че въпреки проведеното до момента лечение съществено
подобрение в състоянието на освидетелствания не се отбеляза. Същият е
станал по-спокоен и привидно подреден, но с персистиращи налудни
изживявания, саморазговаря, със спънат, разкъсан мисловен процес.
Некритичен към заболяването и поведението си.
1

Освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие по
смисъла на закона. Същият няма съзнание за болест, некриичен към
заболяването и отказва доброволно лечение, поради това, вещото лице дава
заключение, че най- подходяща форма за провеждане на лечението е
стационарно лечение в ДПБ – Карлуково за срок от два месеца. Вещото лице е
дало заключение, че освидетелствания е опаснен за своя живот и здраве, както
и за живота и здравето на околните.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – поведението и изслушването на освидетелствания,
заключението на съдебно-психиатричната експертиза и разпита на
свидетелите.
Съдът основа фактическите си констатации на показанията на
свидетелите В. Д. М. и Я. Г. С.. Техните показания са конкретни,
последователни, непротиворечиви, а и свидетелите са преки очевидци на
поведението на лицето. Съдът кредитира показанията на свидетелите и основа
фактическите си констатации на тях. Свидетелите са съседи на
освидетелствания и имат преки впечатления от него и неговото поведение.
Същите са незаинтересовани от изхода на делото и съдът не намери основания
да не ползва техните показания.
Съдът напълно кредитира и заключението на вещото лице по
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза, като подробно, аргументирано и безпристрастно. Вещото лице е
отговорило на всички поставени въпроси и доколкото е абсолютно
незаинтересовано от изхода на делото, то съдът му дава В. и основава своето
решение на неговото заключение. Въз основа именно на заключението съдът
установява конкретното психическо състояние на лицето и обстоятелството
дали същия може да представлява опасност за себе си и околните.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЗ на задължително настаняване и лечение
подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат
да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Настаняването
на едно лице за принудително задължително лечение се обуславя от
кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени като
"медицински" и "социален" критерии. Първата от тях предполага да се
установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2
от ЗЗ в освидетелстваното лице. От обясненията на освидетелствения, разпита
на свидетелите, вещото лице в съдебно заседание и заключението по
изготвената СПЕ се установява, че лицето страда от психическо заболяване,
обуславящо неговото задължително лечение. Наличната диагноза параноидна
шизофрения фигурира в кръга на ревизираните в чл. 146 от ЗЗ, поради което и
принудителното лечение, е допустимо. Видно от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства е, че е налице и второто
кумулативно изискване на чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си
2

освидетелственият представлява опасност за себе си и за околните. Лицето е
проявявало агресия към свои съседи, което и обусловило сезирането на
прокуратурата за внасяне на предложение за настаняване на задължително
лечение по Закона за здравето. Освидетелстваният е склонен да напада
другите, с налудности за застрашеност. Също така същият е спрял приема на
лекарства, което е несъвместимо с предписаната терапия на психическото му
състояние и представлява предпоставка за влошаване на състоянието.
Отчитайки становището на вещото лице съдът приема, че моментното
състояние на освидетелствания навежда на опасност от извършване на
противоправно действие към себе си и околните. По отношение на формата на
лечение, срока и психиатричното заведение съдът се солидаризира със
заключението на вещото лице. Предвид моментното състояние на лицето
съдът намира, че определеният за неговото лечение срок следва да бъде
предложения от експерта, а именно два месеца месеца, в ДПБ-Карлуково.
По отношение на формата на лечение съдът намира, че същата следва да
бъде стационарна предвид възможността на лицето да не спазва необходимата
дисциплина при провеждане на лечението му в амбулаторна форма и
осуетяване на ефекта от провежданото лечение.
Съдът приема, че продължителността на лечението в най – пълна степен
е било отчетено от вещото лице, с оглед на необходимостта да прецени
продължителността на времето, необходимо за стабилизиране на
здравословното състояние на освидетелствения.
Според заключението на вещото лице, освидетелственият е лишен от
годност да изразява информирано съгласие за лечението си.
С оглед така изложените мотиви , съдът постанови решението си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	115
Дата:	16 октомври 2025 г. (в сила от 23 октомври 2025 г.)
Съдия:	Николай Светлинов Василев

Дело:	20251890200331
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 август 2025 г.

Решение по ЧНД №331/2025 на Районен съд - Сливница

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите