М О Т И В И

 

 

към  присъда № 06/ 04.03.2020 год. по НОХД № 73  по описа за 2019 година на  Районен съд, гр. Царево

 

 

 

 

 

Производство е образувано по повод обвинителен акт от Районна прокуратура, гр. Царево, по обвинението на А.Ж.М., ЕГН: **********, за това че 29/30.07.2018 г. в землището на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургаска, комплекс „Оазис Резорт и Спа“, от офис към ресторант „Петрус сии фуд“, в условията на повторност, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на лица или имот- метална каса- отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 45 750.78 лева, от владението на П.И.Я., собственост на „Петрус - М“ ЕООД, както и сума в размер на 2100.00 лева от владението на П.И.Я., собственост на Р.П.П., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.

Престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 от НК.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатите обвинения. Приема изложената фактическа обстановка, така както е описана в обвинителен акт. Поддържа приетата с обвинителния акт правна квалификация на деянието. Пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание 9 години ЛОС, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Пледира веществените доказателства да се отнемат в полза на държавата, с изключение на мобилните телефони и паричните суми, който счита, че следва да се върнат на собствениците. Пледира подсъдимият да бъде осъден да заплати направените в хода на делото разноски.

Защитника на подсъдимия счита, че обвинението е недоказано. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения пред съда, където изгражда и поддържа защитна версия. Моли да бъдат оправдани.

Съдът, след анализ на събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическата страна следното :

През месец юли на 2018 г. подсъдимият А.М., започнал да работи като барман в ресторант „Яхт клуб Петрус“, който ресторант се намирал в к.к. „Оазис резорт и спа“ в с. Лозенец, обл. Бургаска. Ресторанта се стопанисвал от ТД „Петрус- М“ ЕООД, чийто управител бил св. П.Я.. Работният офис на дружеството се намирал в помещение към ресторант „Петрус сии фуд“. В заведения, находящи се в същия к.к. „Оазис резорт и спа“ с. Лозенец, обл. Бургаска, работили и свидетелите М.Ж.Т.- като сервитьор, К.И.Я.- като сервитьор и А.Е.С.- като сервитьор. Всички свидетели- М.Т., К.Я. и А.С.- познавали подсъдимият М., тъй като работили на едно и също място. Няколко дни преди края на месец юли на 2018 г. подс. А.М. получил месечната си заплата, решил да напусне работа, напуснал осигурената му от св. Я. квартира и се настанил в квартирата на св. М.Т., след което преустановил работата като барман в ресторант „Яхт клуб Петрус“.

На 29.07.2018 г. след края на работния ден, около 23.00 ч. - 23.30 ч. св. П.Я. и съпругата му св. М.Й. Г.- Я. отишли в офиса и отчели оборота на служителите си за съответния ден. Парите от оборота оставили в метална каса в офиса, където се съхранявали и другите пари от дейността на фирмата- общо в размер на 45750.78 лева, като в касата се съхранявали и 2100.00 лева, които били лични спестявания на работещия в комплекса св. Р.П.П.. След като оставили парите, свидетелите напуснали офиса и го заключили. Същата вечер (29/30.07.2018 г.) подс. А.М. бил със св. М.Т. в заведение „Барчето“. Около 04 часа се разделили, като Т. отишла в казино, да играе на машинките, след което се прибрала в квартирата. Когато се прибрала там, подс. М. не бил в квартирата й. Подс. М., след като се разделил с Т., отишъл до офиса на фирмата „Петрус - М“ ЕООД, качил се върху външното тяло на климатика, намиращо се под прозореца на офиса, отворил го и така, през прозореца, успял на проникне в помещението. В офиса подс. М. обърнал металната каса, в която били държани парите от дейността на дружеството и спестяванията на св. Р.П., успял да разкъса шевовете на заварките по дъното, след което взел намиращите се в касата пари - сума в размер на 45 750.78 лева, собственост на „Петрус - М“ ЕООД с управител св. П.И.Я. и сума в размер на 2100.00 лева собственост на св. Р.П.П..

На следващия ден- 30.07.2018 г. св. П.И.Я. отишъл до офиса си и установил, че касата в офиса е разбита и парите от нея липсват.

За инцидента били уведомени незабавно органите на МВР.

На място пристигнала СОГ, като бил извършен оглед на местопроизшествие, с придружаващи го претърсване и изземване. При извършения оглед, били намерени и фиксирани следи от подметки на обувки- една следа върху външното тяло на климатика и още една следа върху бюро находящо се в офиса на фирмата. Като ВД били иззети металната каса, както и намиращите се в близост до нея „Г“- образен профил, клещи и картонена кутийка. Находките установени при огледа, били фиксирани и в съответния фотоалбум.

Поради съмнения, че подс. М. е извършил кражбата, незабавно били уведомени служители на МВР от гр. Пловдив, които още същия ден установили подс. М. в квартирата му и извършили обиск в помещението. При извършения обиск, били иззети банкноти, както и дрехи и обувки принадлежащи на подс. М..

Били изискани записи от находящи се в близост до офиса камери. В последствие, записите на камерите били показани на св. К.И.Я. и св. А.Е.С., които разпознали подс. А.Ж.М., като лицето, което се вижда на записите от охранителни камери.

По ДП била назначена и изготвена ДНК експертиза, на намерените в помещението, в което е била извършена кражбата клещи. Съгласно заключението на вещото лице, по клещите е бил открита ДНК, идентична с тази на подсъдимия.  

По ДП била назначена и изготвена ДНК експертиза и на касата, която била разбита. Съгласно заключението на вещото лице, намерените при обработката на касата влакна са косми, по които е определен непълен ДНК профил, но всички алели  в генотипираните локуси, съвпадат с тази на подсъдимия.

По ДП била назначена и изготвена трасологична експертиза и на фиксираните при огледа следи от обувки, установени върху външното тяло на климатика и бюрото в помещението. Съгласно заключението на вещото лице, намерените и фиксирани следи, са сходни с отпечатъците на подметките на обувките на подсъдимия, намерени и иззети от него.

По ДП била назначена и изготвена счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, към датата на престъплението, наличната в разбитата каса сума, собственост на ТД е била в размер на 45750,78 лева.

Подсъдимият А.Ж.М., ЕГН: **********,

 

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства- както в хода на съдебното следствие- така и приобщените от досъдебното производство. В случая по делото са налични множество доказателства- макар и в по- голямата си част косвени- които подкрепят повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. В тази връзка съдът не сподели изложената от подсъдимия и неговия защитник теза, за недоказаност на вината на подсъдимия. По делото са събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на процесното деяние, които водят до единствен възможен и безспорен извод, че именно подсъдимият М. е извършил вмененото му с обвинението престъпно деяние.

 

Свидетелски показания:

Показанията на свидетелите П.Я., М. Я. Р.П., М.Т., К.Я., А.С., Д.Н., П.Т.- както тези в хода на съдебното следствие, така и прочетените по реда на НПК показания от ДП- съда изцяло кредитира. Показанията на тези свидетели са логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват. Представят точни, конкретни и хронологично свързани факти, изясняващи предмета на делото. Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията установяващи извършването на деянието. Спомагат да се изяснят всички отделни елементи на деянието- времето на неговото осъществяване, мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото авторство. Обстоятелството, че при депозирането на показанията им в съдебно заседание, свидетелите не си спомнят някои подробности и детайли и констатираното съвсем незначително противоречие в тях, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена стойност. Като обяснение за тези незначителни разминавания, съдът приема изминалия голям период от време от дата на извършване на деянието, до разпита им пред съда. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на тези свидетели, поради което и кредитира същите като истинни.

От показанията на св. П.Я., М. Я., Р.П., по категоричен начин съда установи, наличната в касата парична сума към момента на извършване на деянието. Показанията им напълно кореспондират със заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, както и с другите доказателства по делото, затова и съда ги цени изцяло.

От показанията на св. П.Я., М. Я. се установи категорично, че подсъдимия е влизал в офиса на дружеството, като е могъл да види, че там има каса. От същите показания се установи, че офиса винаги се е заключвал, вкл. и вечерта преди кражбата. Установява се и обстоятелството, че подсъдимия никога не е правил някакви ремонти в офиса, нямал е и свободен достъп до него. Установява се също така, че намерените в офиса клещи и Г- образен профил, не са занесени там от  св. П.Я., М. Я..

От показанията на св Д.Н., П.Т. се доказа, какви следи и вещи са били намерени в офиса при извършения оглед, как са били фиксирани и иззети.

От показанията на св. К.Я., А.С. се установи, че същите добре познават подсъдимия, познават характерната му походка и начин на обличане, поради което и категорично го разпознават на показания им запис от видеокамера. Отделно от това, св. С. заяви, че е разпознала и маратонките на лицето, което се вижда на записа, като такива, каквито има и подсъдимия. Св. К.Я. освен по походката, заяви че е разпознал и дрехата с която е облечено лицето на записа, като такава, каквато е имал и подсъдимия. Свидетелите са категорични относно личността на лицето, което са видели на записите от камерите, от вечерта на разбиването на касата и изчезването на парите.

От показанията на св. М.Т., се установиха действията на подсъдимия в нощта на кражбата. Установи се, че същия е бил с нея до около 04,00 часа, след което са се разделили.

Обесения на подсъдимият:

В правната теория и практика, е приета двояката същност на обясненията на подсъдимото лице– като доказателствено средство и средство за защитата.

В настоящия процес, съда не дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание. Съда счита тези обяснения за нелогични, непоследователни и не добре хронологизирани, поради което и съда не ги цени, като противоречащи изцяло на приетите от съда и ценени доказателства. Според съда, тези обяснения са съчинени, заучени от подсъдимия и изрецитирани в съдебно заседание от него, единствено и само като защитна версия, но неподкрепена от никакви доказателства. Така, обясненията му са напълно нелогични и житейски неоправдани в няколко насоки.

На първо място, съвсем нелогично и несериозно звучи версията, че вечерта, когато е била извършена кражбата, същия е носил със себе си сума от над 3000.00 лева /намерени в него при обиска в гр. Пловдив, за които подсъдимия твърди, че са лично негови спестявания/, „..ей така, без причина..“. Това му обяснение, напълно си противоречи с казаното от самия него преди това- че старателно крие спестяванията си, т.е. нелогично и житейски неоправдано звучи, че в един момент, същия ще реши да се разхожда по заведенията носейки всички свои спестявания.

На следващо място, още по нелогично и неоправдано е твърдяното от подсъдимия, че не е избягал от с. Лозенец, а случайно, след като цяла нощ е бил на заведения /без да се преоблече, изкъпе, без да си отпочине/, решил изведнъж /носейки със себе си над 3000.00 лева/ да отпътува за гр. Пловдив.

Ето защо, по изложените мотиви, съда не дава вяра на обясненията на подсъдимия дадени пред съда, в хода на съдебното следствие, като некореспондиращи с ценените от съда свидетелски показания, както и с останалите доказателства по делото.

Във връзка с оценката на обясненията на подсъдимия, следва да се посочи в допълнение, че на съда направи впечатление изложеното от него по отношение познанията му за охранителната система в обекта. Така, в дадените пред съда обяснения, същия демонстрира отлични знания по отношение на това, какви камери има в обекта, колко са на брой, къде са разположение, какъв е обхвата им и пр. По същия начин, подсъдимия демонстрира и много добро познание на СОТ в обекта- същия е знаел къде са датчиците и сензорите на системата, как действа тя и пр. Прави впечатление, че наблюденията му и запаметяването от негова страна на цялата охранителна система, са доста подробни, с демонстриран явен професионализъм в тази насока, което не е типично за лице работещ като барман-в чийто задължения определено не влиза оценката и поддръжката на охранителните системи на обекта в който работи. На база горното, за съда се налага единствения извод, че подсъдимия- след като така добре е бил запознат с охранителната система- е имал необходимите познания да извърши кражбата като игнорира същата, а имено, като проникне в помещението не през вратата, а през прозореца и по този начин не задейства СОТ.

При изграждане на вътрешното си убеждение, съда цени изцяло заключенията на вещите лица по извършените по делото експертизи. Данни за неяснота или непълнота в заключението на експертизите не бяха наведени, нито аргументи изключващи изводите и компетентността на вещите лица, поради което същите- като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващи на събраните по делото доказателства и безпристрастно дадени- бяха приети от съда.

При постановяване на присъдата си, съда прие и се съобрази и с писмените и веществени доказателства, приложени по досъдебното производство и приети по делото по реда на НПК.

Следва да се посочи, че по- голямата част от доказателствата по делото, действително не са преки, а косвени такива. Тези доказателства обаче, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до един единствен и категоричен извод, че именно подсъдимия е извършил вмененото му с обвинителния акт престъпление.

Правна квалификация:

При така установената и приета фактическа обстановка, съда приема, че : А.Ж.М., ЕГН: **********, на 29/30.07.2018 г. в землището на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургаска, комплекс „Оазис Резорт и Спа“, от офис към ресторант „Петрус сии фуд“, в условията на повторност, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на лица или имот- метална каса- отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 45 750.78 лева, от владението на П.И.Я., собственост на „Петрус - М“ ЕООД, както и сума в размер на 2100.00 лева от владението на П.И.Я., собственост на Р.П.П., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.

От обективна страна, подсъдимия е осъществил всички признаци на престъплението кражба по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като отнемайки вещите и отнасяйки ги със себе си, той е извършил действия /волеви акт/, по прекратяване владението на собственика върху същите и установяване на свое такова /дейност изискваща човешко усилие/, т.е. безспорно е налице противозаконна промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство, която е настъпила в следствие действията на подсъдимия, при липсата на съгласие от страна на собственика.

Налице е и квалифициращия признак на деянието- деянието е извършено в условията на повторност- подсъдимият е извършил кражбата, след като е бил осъждан за престъпление по чл. 195 от НК, със споразумение № 132/ 24.02.2015 год. по НОХД № 51/ 2015 год. на РС- Пловдив.

Установи се по делото и другия квалифициращ признак на деянието- същото е извършено след чрез преодоляване на преграда здраво направена за защита на имот, изразяващо се в нейното повреждане- разкъсването на шевовете на заварките на дъното на металната каса. По принцип, металната каса, представлява съоръжение предназначено за изключване или ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до вещите поставени в нея и предпазването на същите от каквото и да било външно въздействие. В конкретният случай, чрез физическото й преодоляване- като подсъдимия е повредил дъното и по този начин я е отворил- металната каса е станала негодна да изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е довело до безпрепятствен достъп на подсъдимият до банкнотите в нея и  установяване на фактическа власт върху тях от негова страна.

Доказа се по делото и другия квалифициращ признак на деянието- отнета сума е в размер общо 47 850.78 лева, като момента на извършване на деянието размера на минималната работна заплата е бил 510,00 лева, което прави стойността на отнетото имущество в размер на близо 94 минимални работни заплати, т.е. над изискуемите 14 минимални работни заплати, квалифициращи деянието като такова, по чл. 195, ал. 2 от НК.

От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК, Същият е съзнавал, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Разбирал е общественоопасният и противоправния характер на извършеното деяние, но е целял противоправното си облагодетелстване. Съзнавал умисъла и целта и на инкриминирана деятелност, която е била мотивирана и насочена към постигане на целта, а именно- да набави за себе си имотна облага. Това само по себе си е показателно, както от гледна точка съставомерността въобще, така и за вида и формата на вината и конкретно на умисъла.

Във връзка с горното, съда приема, че подсъдимия следва да носи наказателна отговорност, по следния състав на престъпление:

Престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28 от НК

Мотив:

Престъплението е извършено от подсъдимия, с мотив да набави  за себе си имотна облага, тъй като същия е целял да се облагодетелства противоправно.

Определяне на наказанието:

За извършено престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК, закона предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съда може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, съдът като се съобрази с разпоредбите на НК, извърши преценка на основните фактори които оказват влияние при определянето на наказанието за подсъдимия- от една страна степента на обществена опасност на деянието, а от друга степента на обществена опасност на подсъдимия и подбудите за извършване на  престъплението. Обществената опасност на деянието съдът намира за изключително висока- става въпрос за кражба извършена с голям професионализъм, чрез игнориране на сложна система за охрана, чрез разрушаване на метална каса Обществената опасност на подсъдимият от друга страна, съдът отчете като висока- същия е осъждан многократно, вкл. и за престъпления против собствеността. При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът не отчете смекчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете  многобройни утежняващи вината обстоятелства: на първо място, че извършването на престъплението се отличава с една изключителна  дързост и професионализъм– организирано и планирано е внимателно, преодолени са били защитни системи и инсталации. На следващо място, съдът отчита като утежняващо вината обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия- същия е осъждан с определение № 46/29.09.2008 год. по НОХД 1107/2008 год. на ОС- Пловдив. Съда не отчете като отежняващо вината обстоятелство осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 195 от НК, със споразумение № 132/ 24.02.2015 год. по НОХД № 51/ 2015 год. на РС- Пловдив, тъй като същото е отчетено с квалификацията на деянието, като такова извършено в условията на повторност. Не на последно място следва да се отбележи и липсата на съжаление и разкаяние у подсъдимия за извършеното деяние. Ето защо съдът намери, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, при превес на утежняващи вината обстоятелства, като наложи на подсъдимия наказание осем години лишаване от свобода. Предвид обстоятелството, че подсъдимия е осъждан, наложеното наказание лишаване от свобода, съда определи да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК в случая е неприложима. Съдът счита, че така наложеното наказание  на подсъдимия е необходимо и  достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие за в бъдеще, както върху самия подсъдими, така и върху останалите членове на обществото. За да определи наказание в размер над средния за състава, съда прецени, че подсъдимия следва да бъде изолиран за по- дълго време от обществото и намери, че по време на изтърпяване на наказанието, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпките си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото, тъй като предходните му, леки наказания, явно не са указали необходимия поправителен и превъзпитателен ефект. Ще има възможност да се поправи и превъзпита, тъй като явно е избрал грешен път в живота си, но корекция според съда е все още възможна- предвид младата възраст на подсъдимия- и има реална възможност същия да се поправи, като започне да води порядъчен и законосъобразен начин на живот.  

Накрая, предвид обстоятелството, че подсъдимия беше признат за виновен, в негова тежест съда възложи и направените разноски по делото.

Мотивиран от горното, съдът  постанови своята присъда.

 

                                                     

 

 

СЪДИЯ :