№.............
Гр.
София, 22.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Емилия
Вукадинова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 1945 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 296916
от 09.12.2019
г. по гр.дело № 61742/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 65 състав съдът по предявените от „Т.Б."
ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***,
ж.к „*****“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу
В.А.Т., ЕГН ********** *** установителни искове с
правна квалификация чл.415 вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД е признал за
установено, че ответникът В.А.Т.,
ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК: *****със
седалище и адрес на управление ***, ж.к „*****“, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата в размер на 55,69 лева, представляващ
цена на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за
периода 15.02.2016г. - 14.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК - 01.12.2017г. до
окончателното й заплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 84627/2017 г. по описа на СРС, 65 състав. С решението Софийски районен съд е отхвърлил предявения от „Т.Б." ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ***, ж.к „*****“,
Бизнес Парк София, сграда 6 срещу В.А.Т., ЕГН **********н*** осъдителен
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 119,97 лв.
представляваща начислена договорна неустойка по договор за мобилен номер, с
абонатен номер № ********* като неоснователен и недоказан. С решението
ответникът В.А.Т., ЕГН ********** *** е била
осъдена да заплати на „Т.Б." ЕАД,
ЕИК: *****със седалище и адрес
на управление ***, ж.к „*****“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер на 16 лева, представляваща
разноски по заповедното производство и сумата в размер на 160,10 лева, деловодни
разноски по настоящото производство, съобразно уважената част на претенцията.
Недоволен от
решението, в ЧАСТТА, с която установителните искове при квалификацията на
чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД са
уважени за сумата от 55,69 лева е останал ответникът В.А.Т., която в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК го обжалва при твърдения за неправилност и незаконосъобразност. По-конкретно
поддържа липсата на валидно облигационно отношение между нея и „Т.Б." ЕАД.
Искането й към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение № 296916 от
09.12.2019г. на СРС и отхвърли изцяло предявения иск като необоснован и
недоказан. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Т.Б."
ЕАД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства.
Решението в ЧАСТТА, с която искът с правно основание чл. 92 ЗЗД е бил отхвърлен като
необжалвано е влязло в сила.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски
районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалвата му
част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл.272
от ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни при
правна квалификация чл.415 вр. чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 за признаване на
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д. № 84627/2017 г. по описа на СРС, 65 състав и осъдителен иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД.
Производството
се развива след постъпване по реда на чл.414, ал.2 от ГПК възражение от
ответника против издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение и предвид
разпоредбата на чл.415 вр. чл.422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената
защита и производството се явява процесуално допустимо.
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява валидно
възникнало между ответникът, въззивник в настоящото производство, В.А.Т., ЕГН ********** и „Т.Б." ЕАД, ЕИК: *****, облигационно правоотношение по Договор за мобилни
услуги, сключен на 09.12.2015г. между мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД и В.А.Т., по
силата на който на последната, в качеството й на абонат й е предоставен мобилен
номер *****, с избран абонаментен план, с цена от 39,99 лева на месец, със срок
на действие на договора 24 месеца, т.е. до 09.12.2017г. С декларация – съгласие
от 09.12.2015г. В.А.Т. е потвърдила, че е получила подписан от оператора
екземпляр от Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД. Съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като
неполучаването й не освобождава последния от задължението за заплащане на
дължимите суми. Съгласно чл.27 от Общите условия, плащането на сумата указана в
издадената фактура се извършва в срока посочен в нея, но не по-късно от 18 дни
от издаването й. Съгласно представените като доказателство : фактура № **********/15.03.2016 г. за
отчетен период на потребление 15.02.2016 г. - 14.03.2016 г. с начислена сума за
плащане в размер на 41,06 лева, платима в срок до 30.03.2016 г.; фактура №
**********/15.04.2016 г. за отчетен период 15.0.2016 г. - 14.04.2016 г. с
начислена сума за плащане в размер на 19,66 лева, както и 41,03 лева -
незаплатен баланс по предходна фактура. С Кредитно известие №
**********/15.05.2016 г. е сторнирано задължение от 5 лева от общото задължение
за предходните период 60,69 лева, като сума за плащане, ведно с ДДС е посочена
в размер на 55,69 лева със срок за заплащане 30.05.2016 година. Предмет
на установителният иск пред СРС е била именно сумата в размер на 55,69 лева.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест установени в нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на
ответника е било да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на сумата
от 55,69 лева, дължима по гореописаните фактури. Ответникът не е доказал това обстоятелство, а и не го твърди, поради което законосъобразен
е извода на СРС, че той не е изпълнил задължението
си за заплащане на процесните фактури, което е основание за ангажиране на
договорната му отговорност.
Обосновано
първоинстанционния съд е приел, че по процесиите фактури, ответникът дължи на „Т.Б." ЕАД претендираните суми,
представляващи цена на незаплатени предостаени мобилни услуги за периода
15.02.2016г. – 14.06.2016г. по сключения договор за далекосъобщителни услуги от
09.12.2015г. Тъй като изводите на въззивният
състав съвпадат с тези на СРС и в упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната част.
С оглед изхода на делото на въззивника
не следва да бъдат присъдени сторените в настоящото произвоство разноски.
Така мотивиран
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 296916 от 09.12.2019 г. по гр.дело № 61742/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 65 състав.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.