РЕШЕНИЕ
№387
14.06.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Цветомира Д.
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………и
в присъствието на прокурор………………………………………………………………..............като разгледа
докладваното от съдия Д. адм.
дело № 420 по описа за 2021година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК/), във връзка с чл. 27, ал.
1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Предмет на разглеждане в съдебното
производство са жалбите на И.Г.Д., М.П.С. и П.Д.П. насочени против Заповед № 1959 от 30.12.2020г. на Кмета на Община
Свиленград, в частта й относно размера на определеното обезщетение за
отчуждаваната реална част с площ от 95
кв.м. от Поземлен имот с идентификатор
65677.701.8414 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на
гр.Свиленград, общ. Свиленград, с номер по предходен план 017035, находящ се местност”Речни лозя”, с начин на трайно
ползване - Нива, категория „Пета”, целият с площ от 363 кв.м., изменена със Заповед № 597 издадена на
19.04.2021г. от същия административен
орган.
Жалбоподателите считат заповедта
в оспорената й част за неправилна и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на административно - производствените правила и материално – правните разпоредби, като не
съответстваща на целите на закона. Твърдят, че
с оспорената заповед органът е
определил сума за парично обезщетение в размер на 1315.00лева, която е по - ниска от действителната пазарна цена за района, където се намира
имота и на това основание заповедта се явява
незаконосъобразна по смисъла на
чл. 146, т.4 от АПК, тъй като правилата за
определяне равностойното парично обезщетение на чл. 22 от ЗОС не били приложени правилно.
Допълнително жалбоподателят Д. излага съображения и че при издаване на заповедта
не са били взети предвид направените
подобрения в имота.
По изложените в жалбата си съображения,
жалбоподателят Д. моли Заповед № 1959/30.12.2020г. на Кмета на
Община Свиленград да бъде изменена в
частта на определения размер на равностойното парично обезщетение за
отчуждаваната част от имота и бъде увеличен размерът на определеното на оспорващия обезщетение. Претендира
разноски.
Жалбоподателите М.П.С. и П.Д.П. молят за отмяна на заповедта в частта на
определената им сума за парично обезщетение
за притежаваните от тях идеални части от имота. Претендират разноски.
Ответникът - Кмет на Община Свиленград, редовно призован, в писмено
становище и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата.
Претендира разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателите адвокатски хонорар.
Съдът, като взе
предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от
Решение № 52001 издадено на 26.06.2017г. от Общинска служба – Земеделие гр. Свиленград, и Скица № 15-547206 от 25.06.2020г. имот с № 65677.701.8414 (номер
по предходен план 017035), с площ от 0.363 дка, V
категория, находящ се в местността“ Речните лозя“, землище
гр.Свиленград, с начин на трайно ползване – нива, е собственост на
наследници на Д. А. Д., бивш жител *** .
От удостоверение с изх. № 88 издадено
от Община Свиленград на 04.02.2021г. е видно, че жалбоподателите: М.П.С., П.Д.П.
и И.Г.Д., както и Н. Д.П. са
наследници на Д. А. Д.
С Решение № 1017 от 28.11.2018г. взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл.
129, ал. 1 от ЗУТ, чл.21, ал.1 и ал.7 от
ЗОС, Общински съвет – Свиленград е
одобрил ПУП – ПУР на местността „Речни лозя“ в масиви с № 11,12,13,14,15,16,17
и 18 и части от масиви с № 296, 298, 299,
300, 301, 334, 335, 1, 336, 603 и 952 по КВС на Свиленград, в съответствие с
общия устройствен план на Свиленград,
приет с Решение № 1007 от 26.11.2014г.
на ОбС-Свиленград за изграждане на нова улична мрежа. Решението е било публикувано
в Държавен вестник бр.7/22.01.2019г.Видно от констативен протокол от
23.02.2019г. изготвен от служители на Община Свиленград, срещу решението не са
постъпили жалби и същото е влязло в законна сила.
С Обявление рег.№И-5039 от 20.07.2020г. на
Община Свиленград собствениците на имоти, попадащи в засегнати от изграждането на улици, съгласно
ПУП - ПУР на местност“Речните лозя“ и Общия устройствен план на гр.Свиленград, са били уведомени за откритата процедура по принудително отчуждаване по реда
на Гл.III от ЗОС за задоволяване на неотложна общинска
нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин и за изграждане на общински
обект от първостепенно значение, въз основа на влязъл в сила ПУП, одобрен с
Решение №1017/28.11.2018г, предвиждащ изграждане на обекти – публична общинска собственост, съгласно
чл.21 ал.1 от ЗОС. Под т. 69 в
обявлението били посочени и жалбоподателите, в качеството им на наследници на
Д. А. Д..
Обявлението е
било публикувано на официалния сайт на Община Свиленград на 20.07.2020г., както
и поставено на същата дата на видно място
на първи етаж в сградата на Общината. На 24.07.2020г.обявлението е било
публикувано във вестниците „Марица“, „Труд” и „24 часа“.
В хода на административното
производство е била извършена експертна пазарни оценка на имот № 65677.701.841,
с която е прието, че пазарната стойност
на отчуждената част от 95.00кв.м. от имота е в размер на 1315.36 лева.
Развилото се административно производство по
реда на Глава трета от ЗОбС по отношение на процесните имоти е завършило с
издаване на Заповед № 1959 от 30.12.2020г. на Кмета на Община Свиленград. С административния
акт, на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25 ал. 2 и ал.3 от ЗОС, вр. чл. 21
ал.1 и чл.29, ал.1 и ал.2 от ЗОС и въз основа на
влезлия в сила ПУП – ПУР, одобрен с
Решение № 1017 от 28.11.2018г. на Общински съвет Свиленград, е наредено
отчуждаването на реална част от 95 кв. м. от ПИ с идентификатор 65677.701.
8414 по КККР на гр.Свиленград, община Свиленград.
С оспорената
заповед е определено и обезщетение на собствениците на процесните поземлени
имоти, съгласно изготвената от лицензиран оценител експертна пазарна оценка: в
размер на 1315.00 лева за отчуждената част от 95.00 кв.м., от които за
жалбоподателите, както следва: за М.П.С.(погрешно
посочена в заповедта с фамилия С.) - 328.75 лева,
за П.Д.П. - 164.37 лв и за И.Г.Д. - 657.50 лева. За неоспорвалата заповедта Н. П.
е определено обезщетение в размер на
164.38 лева.
Заповедта е
изменена със Заповед № 597/19.04.2021г. на Кмета на Община Свиленград, в частта
на името на жалбоподателката М.П., като
вместо фамилията С. е посочено вярната
такава - С..
Заповедта е връчена с известия за
доставяне на И.Г.Д. на 16.04.2021г. и на Н. Д.П. на 17.02.2021г. Изпратените до
М.П.С. и П.Д.П. с известие за доставяне заповеди не са им били връчени.
Н. Д.П. не е оспорила заповедта. Жалбата
на И.Г.Д. срещу заповедта е подадена чрез административният орган на 20.04.2021г., където е заведена под вх. № В- 2736 от същата дата.
Административният
орган е изпратил жалбата на И.Д., ведно с преписката в Адм С- Хасково на с писмо изх. № И-2377 от 22.04.2021г., в нарушение на задълженията си по чл.152, ал.2 от АПК, която разпоредба задължава същия да
изпрати жалбата, ведно със заверено
копие от преписката по издаване на акта в съда едва след изтичане на сроковете
за оспорване от останалите лица.
Предвид това и
на основание чл.162, ал.1 от АПК, с Определение от 26.04.2021г. съдът е
разпоредил препис от оспорваната заповед да се съобщи на М. С.
и П.П.. Определението на съда и Заповед № 1959 от
30.12.2020г. на Кмета на Община Свиленград са връчени на М.П.С. на 05.05.2021г. , а на П.Д.П. на
28.04.2021г. На 07.05.2021г.
същите са депозирали жалби в
АдмС-Хасково срещу процесната заповед, в частта й на определеното обезщетение,
заведени съответно под вх. № 3005 и вх. № 2990 от същата дата.
По
делото е назначена съдебно-оценителна експертиза. Видно от заключението, оценката на
обезщетението на предвидения за
отчуждаване имот е определено, като пазарна стойност на същия. Пазарната стойност на земята е определена по
сравнителен метод, като са ползвани 5 бр. оферти
на обявени за продажба имоти в
района и около автомагистрала „Марица”
публикувани в сайтове за недвижими имоти. Избраните аналози са близки по
характеристики на оценявания като местоположение, площ отстояние от строителни
граници, отстояние от път с трайна
настилка, транспортна достъпност, начин на ползване, изградена инфраструктура,
потенциални възможности за развитие и
т.н. За привеждане в съответствие на цените
на избраните аналози към тези на оценявания имот са приложени съответни
корекционни коефициенти. Поради обстоятелството, че цените са офертни, а не
реализирани сделки, същите са намалени с
10 % за достигане до най-вероятната цена на реализация. Вещото лице
оценило и наличните подобренията попадащи в засегнатата част от имота,
представляващи огради от телена мрежа и
бетонови колове. При така използвания
метод и начин на оценка вещото лице е изчислило, че стойността на отчуждаваната
част на имота следва да бъде в размер на 1838.92 лева, в това число земя -
1 520.00 лева и огради 318.92 лева, от които за жалбоподателите : М.П.С. - 459.73 лева, за П.Д.П. 229.87 лева, за И.Г.Д.
– 919.46 лева, а за Н. Д.П. 229.86 лева.
Заключението е прието с
оспорване от страна на ответника, в частта му
с която са взети предвид офертите на имоти посочени под т.4 и т.5
от същото .
Съдът, като прецени доказателственият материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, направи следните правни
изводи:
Жалбите са подадени в законоустановения срок за обжалване, изхожда от лица с правен
интерес от оспорването и са насочени против годен за съдебен контрол
административен акт. Разгледани по същество, жалбите са основателни.
Процедурата по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за
общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската
собственост. Съгласно чл. 25 ал. 2 от с.з., отчуждаването в разглежданата
хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на
недвижимия имот. Имотите – предмет на
отчуждаване, се намират в землището на гр. Свиленград, поради което процесната заповед
като изхождаща от Кмета на Община Свиленград е издадена от материално и
териториално компетентен орган, респективно представлява валиден
административен акт.
Относно формата и реквизитите на оспорения акт, съдът приема, че не са
допуснати нарушения, които да обусловят наличието на основание за отмяна.
Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗОС в заповедта, с която се отчуждава частен имот за
общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за
отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и
собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Всички тези реквизити
са налице в проверяваната заповед, следователно последната се явява и надлежно
мотивирана - посочено е, че принудителното отчуждаване на процесната реална
част от имота е основано на влязъл в
сила ПУП одобрен с Решение
№1017/28.11.2018г. на Общински съвет – Свиленград, обективирани
са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на поземления
имот, определен е и размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването му.
При осъществената проверка за допуснати в хода на особената процедура
нарушения на административнопроизводствените правила, съдът не откри такива,
като следва да се има предвид, че оспорването е по отношение на частта от
заповедта, касаеща размера на определеното обезщетение за отчуждаваната част от
процесният имот.
Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема
следното:
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или на
юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти-
публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план,
предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска
собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
В разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила
ПУП-ПУР,
чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна
собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената
заповед отчуждаване, като по този въпрос липсва заявен спор.
Спорният по
делото въпрос касае начина и размера на определеното за отчуждаваните имоти/части
от имота обезщетения.
Съгласно чл.
22, ал.5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за
имотите, предвидени за отчуждаване се определя съобразно конкретното им
предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди
одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на
пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания имот.
Съгласно изготвената на основание
чл. 22 ал. 3 от ЗОС в хода на административното производство експертна оценка към дата 03.07.2020г., пазарната цена на процесната отчуждавана част от 95.00 кв. от имот с № 65677.701.8414
е в размер на 1315.36 лева. Съдът счита, че тази оценка не следва да се
кредитира доколкото противоречи на приетото в хода на съдебното производство
заключение по допусната съдебно – оценителна експертиза, освен това със същата не са взети предвид и не
са оценени и находящите се в отчуждаваната част от имота подобрения. Заключението прието в хода на съдебното
производство е изготвено от назначено от съда и непосредствено изслушано от
съдебния състав вещо лице, което е компетентно по смисъла на чл. 22, ал.3 от ЗОС - вписано в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401, ал.1 от ЗСВ за
съдебният район на Административен съд, гр. Хасково, като оценител на недвижими
имоти, земеделски земи и трайни насаждения, т.е. е напълно компетентно да
извършва оценки на земеделски земи. От
друга страна заключението по допусната в хода на съдебното производство отговаря и на изискването на ЗОС за определяне на равностойно парично обезщетение по ЗОС,
като вещото лице в съдебно заседание подробно
обоснова същото, поради което и за съда не възникват съмнения в
правилността му. Възраженията на ответника, че недопустимо
вещото лице назначено от съда е изготвило заключението си вземайки предвид
оферти от вестник не се споделя от съда
по причина, че на тази база е изготвена
и експертната оценка, която изцяло е
била възприета от административният орган в издаденият от него административен
акт – това изрично е посочено на стр.3 от същата(л.27 от делото).
При тези съображения съдът счита, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота следва
да се определи именно на база изготвеното от вещото лице М. заключение,
което съда кредитира по изложените по-горе съображения. В тази връзка заповедта
в оспорената ѝ част, следва да се измени съобразно това заключение.
Съобразно изхода
на спора, основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените
по делото разноски.
Жалбоподателят Д.
е сторил такива в размер на 480.00 лева - заплатен адвокатски хонорар и внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице, а всяка от жалбоподателките М.П.С. и П.Д.П. в размер на от по 310.00 лева – представляващи внесена ДТ и заплатен адвокатски хонорар. Ето защо и
ответника ще следва да бъде осъден да заплати на същите разноски именно
в посоченият размер.
Неоснователни са
възраженията на ответника, че не са
налице доказателства за реално заплатеното от страна на жалбоподателите
възнаграждение за ангажираните от тях
процесуални представители.
Видно от
съдържанието на представените по делото договори за правна помощ в същите е
обективиран размера на адвокатския хонорар,
начина на заплащането му - в брой
и е отразено, че същият действително е бил заплатен. Съгласно тълкувателно
решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за
правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното
заплащане и договора в тази му част има
характер на разписка. Предвид това, не е необходимо представяне на други
документи удостоверяващи заплащането на тази сума, а посоченото в договорите за
правна помощ е достатъчно за установяване действителното заплащане на
адвокатския хонорар.
Възражението на
ответната страна за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите възнаграждение
за адвокат е своевременно сторено, но също е неоснователно, тъй като заплатеният от
всеки жалбоподател адвокатски хонорар на собствено основание е в минималният
определен от Наредба № 1/2004г. размер.
Поради липса на
приложено доказателство към жалбата на И.Г.Д.
за заплатена по сметка на Административен съд-Хасково държавна такса в размер
от 10 лева, каквато се дължи съгласно чл.2б, б. „а” от Тарифа №1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, следва същият да бъде
осъден да заплати по сметка на АдмС – Хасково сумата
от 10.00лева.
Водим от горното
и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № 1959
от 30.12.2020г. на Кмета на Община Свиленград, изменена със Заповед № 597
издадена на 19.04.2021г. на Кмета на Община Свиленград, в частта на определената сума за
парично обезщетение за извършено
отчуждаване на реална част с площ от 95.00
кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701. 8414
по КККР на гр.Свиленград(номер по
предходен план 017035), целият с площ от 363
кв.м. дка, V категория, находящ се в местността“ Речните
лозя“, землище гр.Свиленград, с начин на трайно ползване – нива, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението, както следва: от 1315.00 лева на 1838.92 лева, от които: за жалбоподателката М.П.С. в размер на 459.73 лева, за за жалбоподателката П.Д.П. -
229.87 лева и за жалбоподателя И.Г.Д. в
размер на 919.56 лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на И.Г.Д.,
с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 480(четиристотин и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати
на М.П.С., с ЕГН ********** разноски по
делото в размер на 310(триста и десет) лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на П.Д.П.,
с ЕГН ********** от с. Й. Г.разноски по делото в размер на 310(триста и
десет) лева.
ОСЪЖДА И.Г.Д., с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Административен
съд, гр.Хасково сумата от 10.00лева представляваща дължима държавна такса.
Решението е окончателно.
Съдия: