№ 12209
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
трин**есети юни през две хиляди дв**есет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докл**ваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110145302 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, под**ена от И. Ш., срещу „*****“ **, с която по
реда на чл. 422 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на закъснял полет.
В исковата молба се твърди, че ищецът притежавал билет за полет с номер
FB651, изпълняван от „*****“ ** от летище Бургас (България) до летище
Шереметиево, Москва (Руска федерация), на дата 05.07.2018 г., като по разписание
времето на излитане било 17:25 ч. местно време, а кацането – в 20:05 часа местно
време. Посочва се, че процесния полет не излетял в планирания част, пор**и което бил
изпълнен със закъснение с повече от три часа. Изложени са твърдения, че била на
11.07.2018 г. била заявена извънсъдебна претенция от ищеца за заплащане на
претендираното обезщетение, но превозвачът не заплатил същото. Въз основа на тези
аргументи е отправено искане за уважаване в цялост на предявените искове и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*****“ **
за отговор, като с постъпилия такъв в законоустановения срок предявените искове се
1
оспорват в цялост като неоснователни. Ответникът възразява срещу истинността и
авторството на **вокатското пълномощно в полза на процесуалния представител на
ищеца. Твърди, че спрямо претендираното обезщетение била изтекла приложимата в
случая едногодишна погасителна давност за предявяване на иск, считано от датата на
полета, съобразно чл. 135 от Закона на гражданското въздухоплаване. Сочи още, че
правото на обезщетение не било възникнало пор**и неосъществен фактически състав
на същото, уреден в Регламент /ЕО/ 261/2004. Елементът от фактическия състав, който
не бил осъществен, според ответната страна, било неявяването на пътника навреме за
регистрация, представляващо насрещно негово з**ължение по договора за превоз. По
отношение на акцесорния иск за лихва за забава ответникът твърди, че липсвали
доказателства изпратената от ищеца извънсъдебна покана да е била получена от
превозвача, съответно – счита за недоказано твърдяното поставяне на дружеството в
забава. Въз основа на изложените доводи е отправено искане предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и необосновани.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща
обезщетение за вреди, претърпени в резултат на закъснял полет FB651, изпълняван от
„*****“ **, от летище Бургас (България) до летище Шереметиево, Москва (Руска
федерация), на дата 05.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02. 07.2021
г.) до окончателното изплащане, както и сумата от 236,02 лв., представляваща законна
лихва за забава, начислена върху претендирана главница за периода от деня на
извънсъдебната покана за плащане до длъжника – 11.07.2018 г. – до 30.06.2021 г., за
които на 20.05.2022 г. по ч. гр. д. № 39109/2022 г. по описа на СРС, 47- ми състав, е
изд**ена заповед за изпълнение.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.:
Съгласно практиката на СЕС – Решение по съединени дела C-402/07 и C-423/07
Sturgeon (параграф 69), когато пътник на самолетен полет е претърпял закъснение, при
което полетът е пристигнал в крайното си местоназначение след повече от три часа от
първоначално предвиденото време за пристигане, пътникът има право на обезщетение,
2
определено в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Със същия е прието, че пътниците
на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите
на прилагането на правото на обезщетение.
Съгласно чл. 7, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
пътниците получават обезщетение от 400 евро при закъснение или отмяна на полет,
при който се изминава разстояние между 1500 километра и 3500 километра. Съгласно
чл. 3, § 1 от Регламента, същият се прилага: а) за пътници, заминаващи от летище,
намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага; б) за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено
на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са
получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна,
ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.
Съгласно § 2, параграф 1 се прилага, при условие че пътниците: а) имат потвърдена
резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се
представят на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути
преди обявения час на излитане; или б) са прехвърлени от въздушния превозвач или
туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от
причината.
С докл**а по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелства
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните по договор за самолетен превоз за полет с № FB651, изпълняван от „*****“
** от летище Бургас (България) до летище Шереметиево, Москва (Руска федерация), на
дата 05.07.2018 г.; закъснението на процесния полет с повече от три часа, както и
разстоянието между летище Бургас (България) до летище Шереметиево, Москва (Руска
федерация), възлизащо на 1652 км.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали ищецът е изпълнил всички
изисквания на регламента, като се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45
минути преди обявения час за излитане, респективно – дали претендираното вземане е
погасено по давност.
Предвид изложеното, за уважаване на предявения иск по чл. 7, т. 1, б. „б“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
ищецът трябва да установи при условията на пълно и главно доказване явяването си
навреме на летището и представянето си за полета; извършването на действия, довели
до спиране и/или прекъсване на давността спрямо процесните вземания.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до
отп**ане отговорността на превозвача по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
3
Съдът намира, че така предявената искова претенция следва да бъде уважена,
доколкото от представените по делото доказателства се установява наличието на
предпоставките за заплащане на обезщетение от страна на ответника-превозвач.
Безспорни са обстоятелствата, че „*****“ ** е въздушен превозвач по смисъла на
приложимото Общностно право, че началната дестинация на процесния полет е
летище, разположено на територията на Европейския съюз, с разстояние между
началната и крайната дестинация между 1500 и 3500 км, като се установява и че между
страните по делото е съществувал валидно възникнал договор за превоз за
осъществяване на полет от летище Бургас (България) до летище Шереметиево, Москва
(Руска федерация), на дата 05.07.2018 г. Видно от бордна карта, изд**ена на името на
ищеца, и получено електронно писмо от оператора на летище Бургас относно
отправено запитване за полетна информация, определеният за изпълнение по
разписание на 05.07.2018 г. в 17:25 ч. местно време полет с № FB651 е излетял на
05.07.2018 г. едва в 22:12 ч., без да е конкретизирана причината за закъснението.
Така установените по делото обстоятелства обосновават извод, че ищецът има
право на обезщетение за закъснял полет в размер от 400 евро, установен в разпоредбата
на чл. 7 от Регламент № 261/2004.
Следва да се посочи, че релевираното с отговора на исковата молба възражение
на ответника за липса на елемент от фактическия състав на предявения иск, а именно
неявяването на пътника навреме за регистрация, представляващо насрещно негово
з**ължение по договора, съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Регламент 261/2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично
обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътника –
същият да има потвърдена резервация за полет, който се е осъществил с н** три часа
закъснение, както и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5, пътникът да се е явил
на гишето за резервация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане –
чл. 3, т. 2, б. "а" от регламента. В процесния случай, доколкото се касае до претенция за
обезщетение за закъснял полет, съобразявайки приравняването на пътниците на
закъснели полети на тези на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение, от граматическото тълкуване на чл. 3, § 1 от регламента следва извод, че
пътниците на отменени полети, съответно – приравнените на тях пътници на закъснели
полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за регистрация, не
по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат правата, предвидени
в регламента.
От друга страна, издаването на бордна карта, както и потвърждението за
закъснението от летище Бургас са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил
навреме на гишето за регистрация. Бордната карта е документ, издаван от превозвача,
даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като
съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен
час за качване на самолета, място на борда, баркод. Съдът приема, че изд**ената
бордна карта от ответника на ищеца с часове на полета, обявени по разписание,
извършването на превоза от ответника, установяват по делото, че ищецът се е явил
своевременно за регистрация.
При наличие на извод за основателност на исковата претенция, съдът следва да
разгледа въведеното от ответното дружество възражение за погасяване на вземането на
ищеца по давност.
4
Ответникът прави възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Тази разпоредба, в относимата за спора
редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), предвижда специален
давностен срок, като гласи, че правото на иск срещу превозвача по международните
превозни договори се погасява в двугодишен срок, а по вътрешните – в шестмесечен
срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да
пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава един**есета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим
единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство,
каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на
обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137
ЗГВ, съгласно който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от
мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135
ЗГВ не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за
спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не поп**а в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Пор**и
това приложение в разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила, уредени
в ЗЗД (в този смисъл: Решение № 263463 от 28.05.2021 г. по в. гр. д. № 10832/2019 г. на
СГС; Решение № 3502/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 16115/2018 г. на СГС, Решение №
262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020 г. на СГС).
Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от
неизпълнението е предварително определен като парична сума и същата е уредена в
регламента, то обезщетението представлява законна неустойка, която в съответствие с
разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен давностен
срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, в случая – от деня на изпълнение на закъснелия полет
(05.07.2018 г.), към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е
възникнало вземането на ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на уговорен
срок за изпълнението му от същата дата з**ължението е станало изискуемо (арг. чл. 69,
ал. 1 ЗЗД). По делото не са представени доказателства за настъпили обстоятелства по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, които да са довели до спиране или прекъсване на
давността, пор**и което същата е изтекла на 05.07.2021 г.
С предявяването на настоящата искова претенция, считано от момента на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК съгласно нормата на чл. 422 ГПК, а именно
02.07.2021 г., погасителната давност за претендираното вземане е прекъсната по
аргумент от чл. 116, б. "б" ЗЗД. Към посочената дата давностният срок не е изтекъл,
пор**и което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По акцесорната претенция в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и
главно възникването на главен дълг, изп**ането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на п**ежа.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изп**а в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
конкретния случай, по делото е установено, че ответникът не е изпълнил з**ължението
си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение за закъснение на процесния
полет с повече от 3 часа, като същевременно се установи и отправянето на покана по
електронен път (л. 8-9) до ответното дружество. Последното не доказва да е изпълнило
з**ължението си за плащане, пор**и което е изп**нало в забава и дължи законна лихва
за периода от 11.07.2018 г. до 30.06.2021 г., чийто размер възлиза на претендирания от
ищеца – 236,02 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор за изчисляване на законна лихва.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да се присъдят разноски в исковото производство в
общ размер на 475 лв., от които 75 лв. за държавна такса и 400 лв. – **вокатско
възнаграждение. Последното е действително заплатено по банков път от
представляващото ищеца дружество – Compensair LTD, на **вокатско дружество „В. и
партньори“, видно от приложено по делото извлечение от движения по банкова сметка,
отразяващо получен превод на 12.05.2023 г. за сума в размер на 204,50 евро
(равняваща се на присъдената сума по фиксинга на БНБ), във връзка с Договор за
правна помощ и процесуално представителство (л. 43-44).
Ответникът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното **вокатско възнаграждение. Предвид предмета на
делото, неговата правна и фактическа сложност, материалния му интерес, както и
събраните по делото доказателства, съдът намира направеното възражение за
неоснователно. При преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на **вокатските възнаграждения.
На ищеца са дължими и разноски по заповедното производство в размер от общо
325 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. – **вокатско възнаграждение,
заплатено по банков път от представляващото ищеца дружество – Compensair LTD, на
**вокатско дружество „В. и партньори“, видно от приложено по делото извлечение от
движения по банкова сметка за получен превод на 15.11.2021 г. за сума в размер на
153,39 евро (равняваща се на присъдената сума по фиксинга на БНБ), във връзка с
Договор за правна помощ и процесуално представителство (л. 15-гръб и л. 16 от
заповедното дело).
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „б“
от Регламент /ЕО/261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и
6
чл. 86 ЗЗД, че „*****“ **, ЕИК: *********, със седалище и **рес на управление: гр.
София, район Слатина, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1, дължи на И. Ш.,
гражданин на Руската федерация, роден на ********** г., сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на закъснял полет FB651,
изпълняван от „*****“ ** от летище Бургас (България) до летище Шереметиево,
Москва (Руска федерация), на дата 05.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
236,02 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху претендираната
главница за периода от 11.07.2018 г. до 30.06.2021 г., за които на 20.05.2022 г. по ч. гр.
д. № 39109/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е изд**ена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*****“ **, ЕИК: *********, със
седалище и **рес на управление: гр. София, район Слатина, Аерогара София, бул.
„Брюксел“ № 1, да заплати на И. Ш., гражданин на Руската федерация, роден на
********** г., сумата от 475 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в хода
на исковото производство, и сумата от 325 лева, представляваща сторени от ищеца
разноски в хода на заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски гр**ски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7