№ 143
гр. С., 01.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20242200100567 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Д. П. Д., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
адв. Д. П. Д. от АК-С., редовно упълномощен.
Ответникът ЗАД „Д.“, редовно призовано, се представлява от юриск. И.
Е. Ц. и юриск. А. С., редовно упълномощени.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Юриск. Ц.: Да се даде ход на делото.
Юриск. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Адв. Д.: Поддържам исковата молба. Поддържам направените
доказателствени искания.
Юриск. Ц.: Поддържам отговора на исковата молба и направения с нея
възражения и искания.
На основание чл. 146 от ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.
Предявена е искова молба от Д. П. Д. чрез адв. Д. Д. против ЗАД „Д.“
АД, в която се твърди, че на 20.11.2021 г. Х.А.Х. бил с приятели в дискотека
„Д.“ в гр. С.. Там той опипал по задните части В.В.В., която му ударила шамар
и се оплакала на управителя на заведението. Малко след това Х. и приятелите
му си тръгнали от дискотеката. Приятелят на В.В.В. П. Д.ов Д. бил силно
възмутен от извършеното от Х. Х.. Решил да се свърже с него и да потърси
обяснение за случилото се. П. Д. помолил баща си ищецът Д. Д. да го откара с
автомобила си до Д.-С., където имал уговорка да се срещне с Х. Х.. Така
1
двамата тръгнали към мястото на уговорената среща, но след пристигането си
на място им било посочено, че следва да отидат в село К., общ С.. Баща и син
Д.и потеглили към село К., като автомобилът се управлявал от Д. Д.. По пътя
настигнали автомобила на Х., като същият рязко ускорил скоростта си, а Д. Д.
продължил да се движи зад управлявания от Х. лек автомобил. Преди село К.
двата автомобила спряли. Х. слязъл от автомобила си с дървена бухалка, която
носел в себе си и я насочил към автомобила на Д.. Изплашен от предприетите
действия и саморазправа Д. Д. потеглил с автомобила си и продължил в
посока центъра на селото. Докато преминавал покрай другия автомобил Х.
ударил с бухалка автомобила на Д. Д., а неговия брат Х.Е. произвел два
изстрела с газов пистолет. Автомобилът на ищеца Д. бил последван от
автомобила на Х. и неговия брат. Около 17 часа автомобилите се движили към
центъра на село К., като участъкът бил ограничен от бордюри и затревени
тротоари. Движението е било двупосочно, с две ленти за движение.
Автомобилите са се движили в дясната лента за движение, при суха пътна
настилка, при равен участък. Първият автомобил бил на Д. Д., а след него се
движел управлявания от Х. лек автомобил. Х. увеличил скоростта си на
движение и съзнателно намалил дистанцията. Приближил лекия автомобил
„О.А.“ и го ударил в задната му част. Управляваният от Д. Д. лек автомобил
отскочил леко, но бил овладян и продължил да се движи в дясната пътна лента
на улицата с относителна постоянна скорост на движение около 76 км/ч.
Настъпило ПТП, при което П. Д. получил тежки наранявания, довели до
травматичен и хеморагичен шок, както и в състояние на мозъчна кома.
Въпреки проведените реанимационни мероприятия П. Д. е починал, като
смъртта била регистрирана в 17,40 ч.
При настъпилото ПТП ищецът Д. П. Д. е получил счупване на дясната
орбитална кост, дясната скулна кост, счупване на предната стена на лявата
максиларна кост, счупване на дясната слепоочна кост в областта на основата
на черепа. Непосредствено след произшествието е изпаднал в състояние на
хеморагичен шок. Нямал ясен и точен спомен за случилото се. Бил откаран за
лечение в МБАЛ „Д-р И.С.“.
На 27.11.2021 г. бил приет за лечение в неврохирургично отделение за
продължаване на лечението относно установените увреждания в областта на
черепа. След изписването си от болницата е продължил лечението си в
домашни условия, като му е предписан хигиенно-диетичен режим и
медикаментозно лечение. Започнал бавно възстановяване, като до шестия
месец все още изпитвал силни болки на контузените места.
Въпреки проведеното лечение, ищецът все още не се е възстановил
напълно. В резултат на силните болки и преживеният стрес той страда от
безсъние, като се налага ежедневно да приема седативни и обезболяващи
медикаменти. Ищецът се оплаквал от понижено настроение, тревожност и
постоянно връщане към спомена за инцидента. Притеснява се, че предвид
получените травми, няма да настъпи пълно възстановяване. Изпитва страх да
се вози в автомобил и да шофира.
2
Твърди се, че неправомерното поведение на водача Х. е причинил
виновно настъпването на процесното ПТП, което е в пряка причинно
следствена връзка с последвалата смърт на П. Д.ов Д.. Ищецът Д. Д. е баща на
починалия П. Д.ов Д. в процесния пътен инцидент. Той претърпява и
продължава да търпи непоправими неимуществени вреди, болки и страдания.
Неимуществените вреди за него се измерват със загубата на най-близкия
човек – неговият син, който е бил грижовен и любящ, опора на баща си, а
безвъзвратната загуба причинява неимоверна болка за родителя. Двамата са
били неразделни. Смъртта на П. Д. е твърде неочаквана и ненавременна,
довела до продължителни морални страдания. След внезапната загуба ищецът
се затворил в себе си, не говорел с никого. Загубил надеждата си за щастлив
жИ.т. Към настоящия момент все още не може да превъзмогне загубата на
детето си, плаче по цяла нощ и не може да преодолее шока.
От съда се иска постановяване на решение, с което да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди по реда на 52 от ЗЗД в размер на сумата
от 200 000 лева неимуществени вреди, болки и страдания, претърпени
следствие смъртта на П. Д.ов Д. – син на ищеца, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно
дружество. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия
се изразява становище за допустимост на предявените искове, като се оспорва
размера на претенцията като прекомерно завишен и неотговарящ на принципа
на справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът е заявил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, като пасажер на предна дясна седалка, а
именно – липса на правилно поставен предпазен колен, като вследствие на
това тялото на починалия при настъпилия сблъсък свободно се е движило в
купето на автомобила и контактувало с детайли от вътрешния интериор на
купето. В следствие именно на това са получени наранявания, несъвместими с
жИ.та му. Твърди се, че посоченото нарушение от страна на починалия се
намира в пряка причинно следствена връзка с настъпилите вредоносни
последици за него, поради което евентуално присъденото обезщетение следва
да бъде намалено наполовина, заради наличието на принос в изложения
аспект.
Твърди се, че пострадалият сам се е поставил в ситуация да бъде
увреден, предвид превишената скорост на управлявания от баща му
автомобил в населено място. Оспорва се механизма на процесното ПТП.
Оспорва се и началната дата, от която се претендира законната лихва
05.10.2022 г. – датата на уведомяване на застрахователя на претенцията на
увреденото от произшествието лице. Твърди се, че лихвата следва да бъде
присъдена след изтичането на тримесечния срок, регламентиран в Кодекса на
застраховането от входиране на извънсъдебната претенция пред
застрахователя. Изразено е становище по доказателствените искания и са
3
заявени искания за назначаване на САТЕ и СМЕ.
Правна квалификация – чл. 432 ал.1 вр. чл. 380 от КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – постановената
присъда по НОХД № 350/2022 г. на СлОС, депозирането на извънсъдебната
застрахователна претенция пред ответното дружество на 05.10.2022 г.,
постановеният отказ да изплащане на обезщетение. Не се оспорва и валидното
застрахователно правоотношение към момента на процесното ПТП.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищецът е длъжен да ангажира доказателства във връзка с претърпените
от него неимуществени вреди, душевни болки и страдания по отношение на
техния вид, интензитет и продължителност. Ищецът е длъжен да ангажира
доказателства и по отношение на характера на отношенията между него и
починалия му син.
Ответниците са длъжни да ангажират доказателства във връзка с
наведените от тях оспорвания по отношение на механизма на процесното
ПТП и възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, изразяващо се в липса на поставен обезопасителен колан.
Адв. Д.: Нямаме възражения и допълнения по доклада. Водим за разпит
допуснатите свидетели. Нямам други искания.
Юриск. Ц.: Нямам възражения по изготвения доклад. Оттеглям искането
си за разпит на свидетел относно отношенията приживе между ищеца и
починалия му син. Нямам други искания.
Юриск. С.: Присъединявам се към казаното от колегата Ц.. Нямам други
искания.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: И.Д.Д. на 62 г., българин,
български гражданин, със средно-специално образование, женен, неосъждан,
вуйчо съм на ищеца;
На свидетеля е разяснено правото, че може да откаже да свидетелства.
Същият желае да свидетелства.
Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Знам за пътния инцидент на 20.11.2021 г. Съобщиха
ни след катастрофата. Синът на Д. - П. Д. пострада при ПТП и баща му Д. Д..
При инцидента или от някаква интервенция, беше почти обезобразен Д.. С
много счупване по главата, скула, слепоочия. Едното му око не се затваряше,
устата му беше крива. Почина синът му на 19 години. На Д. лично аз му казах,
като го изписваха от реанимация и неврохирургия, че синът му е починал.
Думите му бяха: „П. къде е?“. Казах му, че П. вече го няма. Той започна да си
удря главата в стената. След трагедията като разбра за сина си, много го
4
обичаше, единствено дете, просто не е на себе си. Те заедно живееха. Много
добри отношения имаха. Всичко правеше за сина си. Много тежко го преживя.
Предполагам, че синът му е споделял с него. Бил съм с тях и са много добро
семейство и си държаха един на друг. Той обичаше много баща си и бащата
много го обичаше. Много зле се почувства Д., в смисъл такъв, че тотално
падна емоционално и психически, с постоянни болки в главата. Просто и до
ден днешен всеки ден ходи на гробищата. Изчакахме да го изпишат, за да бъде
на погребението на сина си. Синът му беше в камера 10-15 дни, защото
бащата държеше да присъства на погребението, а и ние така решихме да
постъпим, понеже така е редно. Баща му на Д. беше при него. Съпругата на Д.
Д. почина 20 дни преди този трагичен инцидент, настъпил на 20.11.2021 г. Д.
Д. остана заедно със своя баща, който живееше при тях. Те двамата останаха.
Бащата на Д. беше 65 годишен тогава. Д. като се сети за преживяното със сина
му започва да плаче, разтроен е постоянно, избягва хората, не иска да се качва
в автомобил. В много лошо състояние беше, постоянно плачеше и с
главоболие. Сега са минали три години и няколко месеца. Той не е успял да си
върне предишния начин на жИ.т. Беше голяма обич между баща и син.
Разчитаха един на друг и след смъртта на съпругата на Д.. Той П. беше приет
да учи в едно училище в С.. Беше настанен в общежитие, но след като се
случи така с майка му се прибра. Д. всеки ден ходи на гробищата, без
понеделник. Ако е в С. ходи всеки ден. Скръбта е голяма, не вярвам скоро да
се оправи. Емоционалното му състояние не е това, което беше. Всички му
говорим, че ще има и по-добри дни, че не може нищо да се направи, но той си
знае най-добре.
Когато го прибрахме от болницата го прибрах в къщи. Много
нестабилно беше емоционалното му състояние. Като му казах в отделението
започна да си удря главата в стената и казваше: „Какво ще правя сега“. Казах
му: „Ела да се приберем, а после ще я мислим“. Постоянно плачеше, голяма
мъка беше. Имах чувството, че ще посегне на жИ.та си. Състоянието му беше
много зле. Постоянно плачеше и като се сети нещо за него просто много зле е
работата. Ходихме да го търсим Д. по гробища, по баири. Уж не го оставяхме
сам, но ходим на работа. Ходи на гроба, стои и плаче там. Много тежко го
преживя и все още го преживява.
Д. и П. ги познавам от как са се родили двамата. Аз съм вуйчо. Като по-
млади идваха на гости в къщи по-често. Може би два пъти в седмицата. Много
добро беше възпитанието на П.. Добър ученик беше. Не знам да е имал
проблеми с властите и със закона П.. Не мисля, че бащата Д. е знаел, че синът
му употребява наркотични вещества. Аз също не знам за такова нещо. След
инцидента Д. ми е споделял лично, че желае да сложи край на жИ.та си.
Споделял го е с мен и аз съм го разубеждавал. П. приживе не беше
конфликтна личност. Не беше характерно за него да си организира срещи с
цел саморазправа. Не знам баща му и майка му на П. да са ги викали в
училище.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
5
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА: Н. С. А. на 46 г., българка,
българска гражданка, със средно-специално образование, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото;
Предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Д. П. Д.. Ние сме семейни приятели от 20
години. Познавах и синът му П.. Той е израснал при нас. Съпругата на Д.,
голяма приятелка ми беше. Тя почина на 05.11.2021 г. За инцидента, при който
почина П., бяхме в гаража и се прибрахме и в един момент надвечер техен
роднини ни се обади и каза, че Д. е претърпял катастрофа и П. е починал на
път за болницата. Отидохме до болницата, за да видим за какво става дума и
се оказа, че Д. е в много тежко състояние, а П. е починал. На Д. вуйчо му му
каза, че синът му е починал, вече след като излезе от реанимация в
неврохирургия. По някакъв начин трябваше да му кажат. Бяхме се събрали
всичките и трябваше да решим кой да му подаде информацията на Д., че П. е
починал. Вуйчо му пое ангажимента и съобщи, че П. е починал. Той изпадна в
ужас, в шок. Не знаеше по какъв начин да …, то не стига, че му беше
състояние тежко на него, нещата излязоха извън контрол. Не мога да ги
опиша. Д. беше в ужасно състояние, обезобразен, с кръв по лицето, с оток по
врата, по очите, по устата. Устата му беше много изкривена. Впоследствие се
оказа, че имал счупване вътре на черепа. Когато разбра за смъртта на П.,
реакцията беше силна. Започна да буйства. Не можеше да приеме загубата му.
Не вярваше и мислеше, че всички се шегуват с това, което е станало. Започна
да си блъска главата, искаше да се самоубива. Издирвахме го. По цели вечери
сме го издирвали и се притеснявахме за жИ.та му, дотолкова, че може да
посегне на жИ.та си. Прескачали сме огради на гробищата, обикаляли сме по
пътищата пеш, където знаем, че ходи, само и само да помогнем, да не посегне
на жИ.та си, да не направи някоя беля, което беше някакъв кошмар за
абсолютно всички. На погребението на П. бащата присъства. То се извърши,
след като Д. малко се възстанови от травмите, от ударите, които са му били
нанесли при самия инцидент, каквото е станало. Може би десетина дни беше
по-късно погребението, защото на Д. жИ.та му беше първите 24 часа, която
информация ни дадоха от болницата, защото потърсихме веднага сведение, че
първите 24 часа бяха в много критично състояние. След като го изписаха Д. от
болницата до него беше най-вече баща му, с който заедно живеят. Също така
беше вуйчо му и вуйна му. Ние постоянно виждаме, че неговата мъка
продължава и до ден с днешен. За приятни спомени, които сме имали сега,
като си разказваме в днешно време, постоянно е тъжен, плаче. Показва колко
много му липсва и никога няма да го забрави. Те бяха в много близки
отношения П. и Д.. След загубата на И. на съпругата му, П. му беше най-
голямата опора. Първо почина съпругата му на Д. и 20 дни след това почина
П.. Те бяха в много хубави приятелски отношения. Той му беше опората. За
6
всяко едно нещо – „тате“, единия към другия. В много хубави отношения бяха
и преди смъртта на И. двамата. В момента са останали някакви травми от този
инцидент. Първо видимо, което се вижда все още. В момента все още е
затворен, по-слабо комуникира, повече набляга на спомените за П. и за тази
случка. След това той изпадна в една депресия, която с много смесени чувства
подхождаше във всяка една ситуация, зависи за какво си говорим. Сега може
да реагира по всякакъв начин. Някакси не е това, което беше преди дадения
случка. Сега е по-затворен, по-свит, по-некомуникативен. Видимо все още не
може да се възстанови от загубата на П., но не маже да си възстанови
травмите, които има по лицето. Опитваме се като близки покрай него да му
помагаме в дадена ситуация. Повече да комуникира, да разказва, да говорим и
мисля, че по някакъв начин достигаме до някаква светлинка в тунела, че има
някаква промяна. Има, но не е същия човек. Не е това, което беше преди.
Отчаянието ще остане за цял жИ.т, както и загубата на П..
По празници сме се събирали и без празници сме се събирали. Д. беше
към П. строг и добър родител. П. никога не е бил конфликтен. Събираха се
просто компания, но нито са правили проблеми, нито са се дразнили. Ние
също сме излизали с тях на заведение. Не знам и не съм чувала П. да е
употребявал наркотици. Излизали сме с хлапетата. Никога не ми е направил
впечатление, нито да направи нещо, нито да тръгне да се саморазправя с
някой. Бяха добро семейство. Семейство за пример. Доколкото знам, П. беше
отличен ученик.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.
Адв. Д.: Поддържам искането за назначаване на съдебно-психологична
експертиза.
Адв. Ц.: Оспорвам причинно - следствената връзка между смъртта на П.
Д. и процесното ПТП. Имаме искане за назначаване на комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза. Оспорвам искането за назначаване
на съдебно-психологична експертиза. Считам, че на база разпитаните
свидетели може да се изгради една точна оценка за емоционалното състояние
на ищеца.
Юриск. С.: Присъединявам се към казаното от колегата.
Съдът счита за основателно искането на ответното застрахователно
дружество за назначаване на комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза, с оглед на което на основание чл. 195 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, която да се изготви от вещите лице д-р Т. А. Ч. и инж. Х. В. У.,
които след като се запознаят с материалите по делото и приобщеното НОХД
7
№ 350/2022 г. да изготвят заключение, в което да отговорят на въпросите:
1. Да се опише подробно механизма на процесното ПТП, като се посочат
причините за настъпването му !
2. След като вещото лице извърши оглед на МПС, вещото лице да даде
отговор – снабдено ли е МПС, марка „О.А.“ с рег. № ....... с предпазни
колани, на кои седалки и да се опише механизма на сработването им при
конкретния механизъм на процесното ПТП. Задействан ли е
пиропатронът на седалката на починалия и как сработва същия при ПТП?
3. Да се опише траекторията на движение на тялото на починалия като
пасажер на предна дясна седалка вследствие на реализирания удар при
поставен, респ. непоставен предпазен колан, както и с кои части от
вътрешния интериор на купето на автомобила е контактувало тялото на
починалия при поставен, респ. непоставен колан. Да се опишат всички
хлътвания на купето навътре в посока предна дясна седалка и с кои от тях
е възможен контакт с тялото на починалия при поставен, респ,
непоставен предпазен колан?
4. Какви травматични увреждания е получил починалия пътник П. Д. при
процесното ПТП и същите имат ли пряка причинно – следствена връзка с
настъпилата смърт ?
5. С оглед констатираните травми върху тялото на починалия, същият по
време на произшествието бил ли е с поставен предпазен колан или не?
Кои травми са довели до летален изход и същите биха ли се получили при
правилно поставен предпазен кола?
Определя общо възнаграждение в размер на 1000 лева, съответно по 500
лева за всяко от вещите лица, което следва да бъде заплатено по сметка
„Депозити“ при СлОС в 5-дневен срок от ответното застрахователно
дружество.
Съдът намира искането за назначаване на съдебно-психологична
експертиза за неоснователно, предвид това, че по делото не са представени
обективни данни или документи, които да доказват търсене на
специализирана психологична помощ, нито провеждано лечение след
процесното ПТП до настоящия момент. Такива данни не се установяват и от
разпита на свидетелите в настоящото съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно-
психологична експертиза.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
8
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 26.05.2025 г. от 10,00 часа, за
която дата страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,55 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
9