РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Бургас, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100500723 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 10657/11.03.2025г. ,предявена от Валентин Христов
Христов - управител на „ПЕРЛА МЕБЕЛ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“проф.Ст.Димитров”8, вх.А,
ет.6 чрез адв.Димитър Катъров - АК Бургас, със съдебен адрес за получаване
на книжа и съобщения : гр.Бургас, ул.“Македония” № 28 партер, срещу
Решение № 384/21.02.2025г. по гр.д.№ 1955/2024г. на РС-Бургас, с което
ответника „Перла Мебел“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца Г. Д. В.
сумите от : 12 183лв - сбор от неплатени нетни трудови възнаграждения, 2
561лв - мораторна лихва върху тях, 1 391лв - обезщетение за неползван
годишен отпуск и 895,40лв съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че по време на съдебното
производство пред БРС ответното дружество с молба до ТД на НАП
поискало ревизия на имущественото състояние на ищеца Г. В. с цел да се
установи дали има или няма съответствие между неговото имуществено
състояние на и доходите му; за това искане районния съд бил уведомен, но не
уважил молбата на ответното дружество за спиране на производството по
делото до приключване на проверката на ТД на НАП. Въззивникът намира, че
резултатът от тази проверка е от съществено значение за изхода на делото
предвид твърденията на ищеца, че три години не бил получавал трудовите си
възнаграждения.В тази връзка моли БОС да постанови разкриване на данъчна
1
и осигурителна информация относно ищеца В., чрез предоставяне досието
и/или досието по извършената проверка с №54-16- 357/06.02.2025г. по сигнал
с № 66-04-464/30.07.2024г. за периода от 07.04.2021 г. до 01.05.2023г. На
второ място твърди, че ищеца в производството пред БРС бил
облагодетелстван поради липсата на преки доказателства за извършваните
ежемесечни плащания на трудовите възнаграждения на ищеца,което се
дължало на отказа му изначално и перманентно да подписва каквито и да било
документи, в това число и такива от трудовото му досие. На трето място
излага доводи за това, че ищецът е замествал управителя на „Перла мебел“
ЕООД в продължение на девет месеца,през което време разполагал със
средствата на фирмата - купувайки материали, плащайки разходи,
получавайки пари от клиенти, плащайки заплати на другите работници, но
пък сам да не е вземал и една стотинка , било нелогично. Излага твърдения за
присвояване от ищеца на налични парични средства от касата на фирмата, че
не е отчитал никакви поръчки по време на отсъствието на управителя,
отправяне на обиди, закани и заплаха за убийство,нанасяне на щети по личния
автомобил на управителя на дружеството, за което имало регистрирани жалби
до МВР и прокуратура; трудово -правен спор за неплатени възнаграждения,
но видно от изпратени до PC по гр.д.№1955 въпроси от разследващ полицай,
срещу ищеца се водело разследване по наш сигнал за това парично
присвояване.Моли се постановяване на съдебно решение, с което се отмени
обжалваното решение, постановено от районния съд.Моли се разкриване на
данъчна и осигурителна информация относно Г. Д. В. ЕГН ********** от ТД
на НАП Пловдив, чрез предоставяне досието и/или досието по извършената
проверка с №54-16-357/06.02.2025г. по сигнал с № 66-04-464/30.07.2024г. на Г.
Д. В. ЕГН********** за периода от 07.04.2021г, до 01.05.2023г., като се
представя писмо от НАП №54-16-357/06.02.2025г. по сигнал с № 66-04-
464/30.07.2024г.
Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемия, който в срока по
чл.263,ал.1 ГПК депозира ПИСМЕН ОТГОВОР с вх.№ 17607/22.04.2025г.
чрез адв. Маргарита Красимирова Събева, АК-Бургас, с адрес на
упражняване на дейността: гр.Бургас,ул.Гладстон № 1, вх.Б, ет. 1.В писмения
отговор оспорва въззивната жалба; твърди, че при условията на пълно главно
доказване ищецът доказал претенциите си, докато работодателят не установил
изплащане на трудовото възнаграждение по банков път или в
брой.Противопоставя се на твърденията на въззивника и на искането му за
разкриване на данъчна и осигурителна информация от НАП като
несвоевременно заявено искане и необосновано.Заявява, че исканата от
въззивникът информация от НАП е неотносима към спора доколкото касае
проверка на изпълнение на данъчни и осигурителни задължения.Оспорва като
неоснователни твърденията на въззивника по отношение търговската дейност
на дружеството и учактието в нея на въззиваемия. Моли отхвърляне
доказателствените искания на въззивника, както и отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.Претендира
присъждане на разноските, извършени по делото от въззиваемия.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
2
жалбите, доводите в отговорите, изразените от страните в съдебното заседание
становища и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд намира,
че то е валидно, допустимо и правилно .
Решението е произнесено по искове са с правно основание чл. 128 КТ и чл.
86 ЗЗД, чл. 224, ал. 1 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Д. В., ЕГН:
********** срещу „Перла Мебел“ ЕООД, ЕИК: *********, с искане за
постановяване на съдебно решение за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца парични суми, които след предприетото изменение са както
следва: сумата от 12 183 лв. - сбор от неизплатени нетни трудови
възнаграждения за периода 07.04.2021 г. - 01.05.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 26.03.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 2561 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за нетни трудови възнаграждения, за периода
25.05.2021 г. - 25.03.2024 г. и сумата от 1391 лв. - обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за периода от м. април 2021 г. до м.
април 2024 г. /с изключение на м. юли 2021 г./.Районният съд е установил
пълно доказване на следните факти: че ищецът е работил по трудови
правоотношения с ответника, брутния размер на трудовото му
възнаграждение, както и кога и как са прекратени трудови му
правоотношения.В същото време ответното дружество не е ангажирало
доказателства и не е установило претендираните суми да са били заплатени
на ищеца, както и твърдението си, че ищецът е изпълнявал и функцията на
оперативен ръководител поради пълното доверие на работодателя си ,което
било причина да не са подписани документите от трудовото досие на ищеца
за процесните суми.
Обжалваното решение е правилно. Обсъждането на събрания
доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно
установена от районния съд фактическа обстановка. Поради това и при
отсъствието на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК,
настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на районния съд.
За пълнота на изложението съдът приема и следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на трудов договор от 07.04.2021г. с работодател- ответното дружество,
ищецът е полагал труд на длъжността „мебелист“ с място на работа - цех за
мебели в гр. Бургас, с основна заплата в размер на 650 лева, която е следвало
да бъде изплащана на ищеца до 25-то число на следващия месец, с 8-часова
продължителност на работния ден, с размер на основния платен годишен
отпуск - 20 работни дни.Този договор е бил прекратен по силата на Заповед за
прекратяване на трудов договор № 1 от 01.07.2021 г. по взаимно съгласие на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като липсват данни за връчването й на
работника, както и полагане на неговия подпис, потвърждаващ това
обстоятелство. С молба от 10.08.2021г. ищецът моли да бъде назначен на
длъжност дърводелец- мебелист, като с Трудов договор № 2 от 10.08.2021
3
г.,идентичен относно месторабота,работно време, трудово възнаграждение и
платен годишен отпуск, молбата на ищеца е уважена и от 10.08.2021г. е
възникнало второ трудово правоотношение с ответното дружество.
Размерът на трудовото възнаграждение по този втори трудов договор е
увеличаван двукратно - на 710 лв. по силата на Допълнително споразумение
№ 1/01.04.2022 г., а впоследствие на 780 лв. съгласно Допълнително
споразумение № 2/01.01.2023 г. и двете подписани и от работника, и от
работодателя.
Вторият трудов договор е прекратен по силата на Заповед за прекратяване
на трудов договор № 2/01.05.2023 г. по взаимно съгласие на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ, като същата е влязла в сила на дата 01.05.2023 г. Отново
няма данни за нейното връчването на работника, съответно полагане на
неговия подпис, потвърждаващ това обстоятелство.
От представена Справка за актуалното състояние на всички трудови
договори от Национална агенция за приходите (НАП) от 12.03.2024 г. се
установява, че първият трудов договор на ищеца в ответното дружество е с
валидност 07.04.2021 г. - 01.07.2021 г., а вторият - 10.08.2021 г. - 01.05.2023 г.
От разпечатка за информация от 22.03.2024г. на НОИ е видно, че в
процесните периоди осигурител на ищеца е бил ответното дружество.
Представена е и Справка от 10.08.2021 г. от НАП, с която се установява, че
към посочената дата е подадено едно уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.
Представената по делото длъжностната характеристика за длъжността
„дърводелец“ е подписана от лицето, което я е утвърдило, на която липсва
подпис на работника.От представена извадка от страница, разделена на две
колони - „приход“, съответно „разход“, в които вероятно се отчитат приходите,
съответно разходите при дейността на ответното дружество,не може да бъде
установено по категоричен начин изплащане на суми и основанието за
изплащането им, респ.- на трудово възнаграждение на ищеца.Неотносими към
спора са справка за декларирани продажби на дружеството-ответник и копие
от електронно писмо до НАП, съдържащо сигнал срещу ищеца,които
настоящата инстанция, както и районния съд, не обсъждат.
От допуснатата от районния съд съдебно-икономическа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, се установява, че нетното
трудово възнаграждение на ищеца в процесния период е в размер на 12183,02
лв., която сума се получава в резултат на разликата между брутното трудово
възнаграждение - 15 681,53 лв. и удръжките в размер на 3498,51 лв.Експертът
по СИЕ сочи, че на представените ведомости няма положен подпис на ищеца
срещу сумата за получаване, нито са били представени документи за
изплащането на сумите в брой или по банков път. Размерът на лихвата за
забава, начислена върху главницата за трудови възнаграждения за периода
25.05.2021 г. - 25.03.2023 г., е в размер на 2561,73 лв. Размерът на
обезщетението за неизползван годишен отпуск за периода м. април 2021 г. - м.
април 2023 г. /с изключение на м. юли 2021 г./, видно от експертното
заключение, е в размер на 1391,02 лв.
При така установената фактическа обстановка, обсъждайки
4
твърденията на страните, оплакванията във въззивната жалба и доводите на
въззиваемия в писмения отговор по същата и прилагайки разпоредбите на
закона, въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, с оглед на което и предвид липсата на нови доказателства
,допуснати и приети от въззивната инстанция, на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на районния съд.
В допълнение към тях следва да се отрази само следното:
Съобразно нормата на чл. 270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка
или се превежда на влог в посочена от него банка. Писмени доказателства за
плащане на възнаграждението на ищеца за процесния период от време не са
ангажирани от работодателя. С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният
съд е указал на ответника да установи възраженията си за заплащане на
претендираната сума за трудови възнаграждения, както и за недължимост на
обезщетението за неползван платен годишен отпуск, като в тази връзка е
допуснал поисканите от страните доказателства.Извършената по делото
съдебно-икономическа експертиза при проверка на представените от
работодателя ведомости за заплати е установила, че такива са начислявани на
ищеца за процесния период от време, но срещу реквизита „подпис“ няма
положен такъв срещу сумата за получаване, поради което експертизата е
приела, че такива не са изплащани.Твърденията на въззивното дружество за
това, че ищецът разполагал с фирмени средства,получавал в брой парите от
извършените поръчки на клиенти,поради което ответникът не му дължал
заплащане на претендираните трудови възнаграждения, не бяха доказани по
категоричен, убедителен и несъмнен начин.Въведените в тази насока доводи
от ответника и представените с писмения отговор пред БРС справки от НАП /
за декларирани продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен
данъчен период/ биха могли да доведат до извод за лоша организация и липса
на комуникация или неуредици в управлението на дружеството,но не води до
безспорния и категоричен извод за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение за процесния период от време.
При тези данни въззивната инстанция споделя изводите на БРС, че
ответникът не е изпълнил задължението си като работодател да заплати на
ищеца дължимото за горепосочения период трудово възнаграждение, както и
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, поради което следва да бъде осъден да го
направи. Първоинстанционното решение, постановено в този смисъл е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по спора и доказване от въззиваемата страна на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1800 лева, срещу който размер въззивникът не е възразил, на основание чл.
81 ГПК и чл.78,ал.3 ГПК съдът присъжда същите в тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 384/21.02.2025г. по гр.д.№ 1955/2024г.
на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Перла Мебел“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Студентски, ул. „Проф. Стефан
Димитров“ №8, вх.А, ет.6, ап.521, представлявано от управителя Валентин
Христов Христов, да заплати на Г. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.*** кв.
*** ул.*** № ** ап.**, съдебно –деловодни разноски пред БОС в размер на
1800 лева/ хиляда и осемстотин лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6