РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. В., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20211300500303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение №176/17.05.2021 г. по гр.д.№2381/2020 г. по описа на
Районен съд-В. е прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо
разстройство гражданският брак между К. П. М. с ЕГН: ********** и адрес
гр..В. и Ц. МЛ. СТ. с ЕГН:********** , и адрес гр.Д. сключен с акт за
граждански брак от 21.09.2006г., съставен в гр. В. .
Предоставено е упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете Д. Ц. С.а с ЕГН: ********** на майката К. П. М. с ЕГН:
**********, като бащата - Ц. МЛ. СТ. с ЕГН:********** има право да го
вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 часа на петъчния ден до 14.00 часа на неделния ден, три
последователни дни за Великденските празници всяка четна година и три
последователни дни за Коледните и Новогодишни празници всяка нечетна
година, както и 30 дни през лятото, който да не съвпада с платения редовен
1
годишен отпуск на майката ,след което да го връща в местоживеенето му,
както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите.
Определено е местоживеене на детето Д. Ц. С.а с ЕГН: ********** на
адреса на К. П. М. с ЕГН: ********** гр.В..
Осъден е Ц. МЛ. СТ. с ЕГН:********** да заплаща на детето Д. Ц. С.а
с ЕГН: **********, действащо със съгласието на своята майка К. П. М. с ЕГН:
********** месечна издръжка в размер на 230.00 лева, считано от
предявяване на иска 08.12.2020г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение, прекратяване или погасяване на основанията за даване на
издръжка, ведно със законната лихва за забава, считано от падежа до
окончателното издължаване. В останалата част отхвърля иска като недоказан
в размера си.
Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В.
на К. П. М. с ЕГН: **********.
Осъден е Ц. МЛ. СТ. с ЕГН:********** да заплати по сметка на ВРС
окончателна Д.Т. в размер на 20.00 лева и ДТ върху размера на издръжката
331.20 лева.
Осъдена е К. П. М. с ЕГН: **********, да заплати по сметка на ВРС
окончателна ДТ в размер на 20.00 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ответника Ц. МЛ. СТ. .Твърди се ,че от събраните по делото
доказателства не било установено да е налице трайно разстройство на брака:
само два месеца преди изнасянето на делото за решение страните се били
събрали и опитали да подобрят отношенията си,като към настоящия момент
отново правели опити за събиране .
От друга страна неправилно ВРС бил предоставил упражняването на
родителските права на майката К.М..От доказателствата по делото се
установило, че същата няма родителски капацитет,че се прибира късно по
нощите и излиза преди изгрев слънце и че при този начин на живот е
невъзможно да се грижи за детето ефективно и да участва при неговото
възпитание и образование
2
Също така се установило, че подава молби и декларации за домашно насилие
с невярно съдържание - единствено с цел да злепостави мъжа си-фактът бил
установен от ВРС с активното съдействие на непълнолетното дете.При това
положение Съдът не бил обсъдил моралните качества на ищцата.
Неправилно била определена издръжка в размер на 230 лв., като се
поддържа,че с оглед доходите на въззивника всяка издръжка над 200 лв. била
несъобразена с имущественото му състояние.
С оглед на горното се иска да бъде постановено решение,с което да се
отмени атакуваното и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за
развод, евентуално да се предостави упражняването на родителските права
върху роденото от брака непълнолетно дете на въззивника.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от въззивницата К. П.
М. от град В., ЕГН:********** чрез адв. Г.П. от АК - В..Поддържа се ,че в
посочената по-горе въззивна жалба въззивникът излагал общо недоволство от
атакуваното решение и че не били посочени конкретни оплаквания за
нарушение на материалния закон, за съществено нарушение на процесуалните
правила или необоснованост. Наведените факти и обстоятелства във
въззивната жалба ,с които се изразявало недоволство от решението,били
неверни или са неоснователни.
Оспорва се твърдението, че по време на бракоразводния процес
съпрузите се били събирали ,за да живеят съвместно и с цел да подобрят
отношенията си.
Твърди се ,че първостепенният съд при възлагане упражняването на
родителските права на майката бил съобразил, че майката е по-пригодна да
се грижи и отглежда дете от женски пол, което е в пубертетна
възраст.Твърденията в жалбата, че няма родителски капацитет, че се прибира
късно по нощите, че излиза преди изгрев слънце и че не може да се грижи за
детето ефективно, колкото и грубо да звучи ,били долнопробни лъжи.
3
Въззивникът не разполагал с родителски капацитет, тъй като имал две
дъщери от предходния си брак, с които никога не бил общувал и дори не им
знаел имената.
Относно размера на издръжката се излага ,че при минимален размер на
издръжката от 162, 50 лв. за едно кърмаче, 230,00 лв. не бил прекалено висок
размер, като се има предвид, че месечния доход на въззивника е 1 200,00 лв.
(такъв доход бил съобщил на социалния работник изготвил социалния доклад
и който размер бил посочен в социалния доклад).
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс.
Подадена е искова молба от К. П. М. против Ц. МЛ. СТ. с адрес в гр.В.
за прекратяване на брака с развод по вина на ответника/ след направено
изменение на иска в съдебно заседание/, предоставяне упражняването на
родителски права и местоживеене на детето, постановяване режим на лични
отношения, издръжка на непълнолетното дете и ползване на семейно жилище.
Излага се, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само
формално. Сочи, че след петата година от сключване на брака била
прекъсната физическата и духовна връзка между съпрузите. От година
ответникът не полагал никаква грижа за издръжката на семейството и на
детето и страните са във фактическа раздяла.Твърди се дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Исковата молба, заедно с приложенията на основание чл.131, ал.1 ГПК е
изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор . Сочи,
че не желае прекратяване на брака и счита ,че възникналите проблеми във
връзката са временни и преодолими. Твърди, че се грижи за семейството,
сочи че ищцата е установила извънбрачна връзка и че партньорът и я
провокира да подаде молба за развод. Сочи още, че ищцата осъществява
психически тормоз върху детето и го принуждава да страни от баща си , като
провокира синдром на родителско отчуждение. Иска се алтернативно
4
прекратяване на брака с развод по вина на ищцата, предоставяне
упражняването на родителските права върху детето на ответника.
По делото са приети писмени и гласни доказателства, изслушано е
детето Д. Ц. С.а .
От събраните по делото доказателства су установява следното:
Страните са сключили граждански брак с акт за граждански брак от
21.09.2006г., съставен в гр. В., видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак от същата дата. От удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане №33/18.01.2007г. се установява, че
страните имат родено дете -Д. Ц. С.а с ЕГН: **********.
От изготвения социален доклад от ДСП В. е видно, че детето е
привързано и към двамата родители, от септември 2020г. Д. живее с майка си,
която полага грижите по отглеждане и възпитание на детето.детето
споделило, че в този период баща и и давал 10 или 20 лева , когато се видят.
Жилището, в което се отглежда детето е прехвърлено на Д. с договор за
издръжка и гледане от бащата. Обзаведено е отлично, има всички необходими
вещи и уреди. Семейната къща в гр.Д., където живее ответника до края на
м.януари 2021г. е закупена с ипотечен кредит, който впоследствие е
трансформиран в потребителски на името на ищцата, която го изплаща
повече от шест години, което е видно и от представения договор
381520/13.08.2014г. между ищцата като кредитополучател, ответника като
съдлъжник и „С. Ж. Е.“ АД, месечната вноска по който е 455.84 лева с краен
срок 30.08.2024г.
Ответникът по негова информация работи на постоянен трудов договор
с месечно възнаграждение около 1200.00 лева. Ищцата също работи на
постоянен трудов договор , както и на граждански такъв , с възнаграждение
около 1000.00 лева, видно и от удостоверения от МЦ „С..П.“ ЕООД В. и
МБАЛ „С.П.“ АД гр.В..Детето е отлична ученичка, има приятели, не посещава
извънкласни форми, възнамерява да кандидатства след 7 клас в езикова
гимназия. Детето споделя пред социалния работник, че майка и се грижи
много добре за нея, нищо не и липсва и би искала да продължи да живее при
нея. Обича баща си, вижда се често с него, чуват се по телефона, за рождения
и ден и е купил яке и обувки. Според социалния работник и двамата родители
5
проявяват загриженост и активност по отношение на детето. В момента
детето живее в сигурна и безопасна среда, обгрижено е , задоволени са
базовите и индивидуалните потребности.
От изслушването на детето от съда се установява, че родителите и не се
разбират , но с нея се държат добре.По-добре се чувства при майка си, с баща
и се разбират също. Приема ситуацията, като знае, че ще живее при майка си
и ще вижда баща си.
По делото са разпитани четирима свидетели ,като в мотивите си
районният съд е пресъздал същественото от показанията им.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. намира
за установено от правна страна следното :
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано.
Депозираната срещу решението въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
6
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Във въззивната жалба се изразяват доводи относно това ,че не било
налице трайно разстройство на брака ,тъй като страните правели
непрекъснати опити за подобряване на отношенията и за събиране .Тези
доводи са напълно неоснователни ,тъй като са категорично отречени от
въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба.Правилен е изводът на
районния съд,че е налице отрицателно състояние на брачната връзка и че тя
напълно и окончателно е разрушена,тъй като не съществуват взаимна любов,
вярност и привързаност, взаимно уважение и доверие, приятелски отношения
и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за
обезпечаване на благополучието на семейството, а вместо тях са налице
отношения на неразбирателство, враждебност, омраза, подозрения,
обвинения, страх, на неизпълнение на морални и правни съпружески
задължения. Формално съществуващата брачна връзка окончателно е
опразнена от нейното дължимо според закона и морала, необходимо
вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им,
като общността между съпрузите е напълно унищожена, като са разкъсани
всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само
юридическата връзка. Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е
трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без
възможност за възстановяване на брачната общност и на нормални
съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен
разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на
брака. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите
съпрузи и детето, ненужно е неговото изкуствено запазване поради което,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен, същият следва да се прекрати.
От разпита на свидетелите К. П. С.,П. Б. Й. ,С. И. С. и Н. Н. Г. се
установява ,че въззивникът се държал много лошо със съпругата си ,правел
скандали ,не я пускал да излиза, обиждал я, наричал я “курва, елитна
проститутка“ . След като напуснал СО МАТ въззивникът се променил,
станал затворен, незаинтересован, отговорностите му в семейството
намалели, а ищцата започнала да работи на две места като
рехабилитатор,както и на частно да помага на пациенти, които са в
7
затруднено двигателно положение.Въззивникът не обръщал никакво
внимание на ищцата, нямали теми за разговор, често се карали, не
комуникирали. Въззивникът казвал на съпругата си :„Ти си тъпа, трябва да
хващаш гората, ти си проста, нищо не става от теб, аз съм по-
умен“.Въззивникът не желаел да участва в разговори със съпругата си и
децата по време на вечеря. Физически не проявявал агресия, но психически
проявявал такава. При един от разговорите със сина си ,съпругата К.М.
споделила, че иска да се махне от въззивника.
Свидетелите С. С. и Н. Г. заявяват ,че са виждали многократно
съпругата К.М. с мъж от с.Б. Р. и че знаели за извънбрачни връзки на същата.
Всичко гореизложено налага категоричев извод за наличието на
дълбоко и непоправимо разстройство на брака .
По отношение на вината Районният съд е приел,че не се установява
категорично в производството изключителната вина на единия или другия
съпруг.Решението в тази му част не е обжалвано ,влязло е в законна сила и не
е предмет на въззивен контрол.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Въззивната инстанция споделя напълно извода на районния съд,че
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката с оглед на изричното желание на детето Д. С.а ,както и с оглед на
обстоятелството ,че в константната си практика ВКС приема ,че по-
подходящият родител при равни други условия за отглеждане и възпитание
на момиче на 14 г. е майката .
На въвивника не следва да се предоставя упражняването на
родителските права и с оглед на обстоятелството ,че последният има две деца
от предишен брак ,за които не полага грижи и дори не поддържа каквито и да
било контакти.
Във въззивната жалба се излагат доводи относно това,че майката
нямала родителски капацитет,тъй като се прибирала късно през нощта и
излизала преди изгрев слънце .Това твърдение не се доказва по какъвто и да
било начин от събраните по делото доказателства .Детето Д. С.а от своя
страна заявява ,че се чувства добре при майка си и не потвърждава верността
8
на изложеното по-горе във въззивната жалба твърдение.
На бащата е определен от районния съд режим на лични отношение
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 18.00 часа на петъчния ден
до 14.00 часа на неделния ден, три последователни дни за Великденските
празници всяка четна година и три последователни дни за Коледните и
Новогодишни празници всяка нечетна година, както и 30 дни през лятото,
който да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката, както и по
всяко друго време по взаимно съгласие на родителите. Във възивната жалба
не са изложени доводи относно незаконосъобразност на така определените
лични отношения,поради което решението в тази му част следва да бъде
потвърдено ,тъй като режимът е определен по установените в съдебната
практика унифицирани стандарти.
Относно издръжката във възивната жалба се поддържа ,че размерът е
определен неправилно с оглед на доходите на въззивника.Въззивната
инстанция намира доводите за неоснователни ,тъй като по информация на
ответника ,неоспорена пред въззивната инстанция ,същият има доход около
1000 лева месечно. При този размер на доходите съдът намира ,че
определеният не много над минималния размер на издръжката не е завишен и
е напълно във възможностите на бащата.Размерът на издръжката съответства
на потребностите на детето от храна, отопление и обучение,както и от
необходимостта да бъдат задоволени основните физически,интелектуални,
емоционални , социални потребности от спорт, свободно време, развлечения,
формиране на ценностна система. Ответникът полага труд по трудово
правоотношение, в трудоспособна възраст е, не са установени здравословни
проблеми или наличие на задължения към други лица, които да оказват
значение върху възможностите на същият да дава издръжка на
непълнолетното си дете в посочения размер.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Въззиваемата не е представила доказателства за направени от нея
разноски пред въззивната инстанция,поради което такива не бива да се
присъждат.
Водим от горното и на основание Чл. 272Съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №176/17.05.2021 г. по гр.д.№2381/2020 г. по описа на
Районен съд-В. .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10