Решение по КНАХД №839/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, чрез пълномощника главен юрисконсулт В. М., срещу Решение № 166 от 19.05.2025 г. по АНД № 1015/2024 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено негово Наказателно постановление № 11-01-173 от 17.06.2024 г., с което на К. Г. В. е наложена глоба в размер на 4 020 лева за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът – К. Г. В., не изразява становище по касационната жалба

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пазарджик, тричленен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. По същество същата е основателна по следните съобразения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на К. Г. В. срещу Наказателно постановление № 11-01-173 от 17.06.2024 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на посочено правно основание чл. 250 от ЗОП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 020 лева за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП.

От фактическа страна е прието за установено, че в периода от 06.04.2022 г. до 30.08.2022 г., К. Г. В., в качеството си на кмет на община Белово и публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП - договаряне без предварително обявление, с предмет: „Изготвяне на Доклад за оценка за съответствие” и „Упражняване на строителен надзор по време на строителство” за обект „Укрепване на свлачища № PAZ 01, № PAZ 04.14163-02, № PAZ 04.14163-03. в кв. 25, кв. 26, кв. 27 и кв. 28, с. Габровица, община Белово“, без към датата на откриване на процедурата с Решение № F219564 (изх. № РОП-49) от 06.04.2022 г. да са налице законовите условия, посочени в чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. В резултат на проведената процедура „договаряне без предварително обявление“ по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, без да са били налице условията за провеждане по чл. 79, ал. 1 т. 4 от ЗОП е сключен договор № АРД-58/05.09.2022 г. със „СД Консулт“ ООД, гр. Смолян.

Нарушението е установено при извършена финансова инспекция от АДФИ. На К. Г. В., в качеството му на кмет на община Белово и публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-01-173 от 12.02.2024 г. от Р. М. – държавен финансов инспектор, оправомощена със Заповед № ФК-10-8 от 04.01.2024 г. на директора на АДФИ. Срещу АУАН не е подавано възражение, вследствие на което е било издадено и наказателното постановление, предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд.

Районен съд - Пазарджик е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя. Приел е, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на нарушителя да разбере за какво точно нарушение е наказан. Приел е, че има противоречие между изложените обстоятелства в АУАН и НП за времето на извършване на нарушението и датата, на която е прието от АНО, че същото е извършено. От една страна е посочен периодът от 06.04.2022 г. до 30.08.2022 г. за провеждане на поръчката в нарушение на ЗОП, а като дата на нарушението се сочи деяние, извършено на 06.04.2021 г. Съдът се е мотивирал с формалния характер на административнонаказателното производство, че институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя, а също така съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка. С тези мотиви съдът е отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Решението е неправилно.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че за провеждането на процесната обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП – договаряне без предварително обявление, не са били налице обективните предпоставки на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Правилен е изводът, че процедурата на договаряне по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП на основание чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, предполага наличието на възникнала необходимост от неотложно възлагане на поръчката: нуждата от изпълнението да е породена от настъпване на „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП (предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя). В решението е направен категоричен извод, че от събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в АУАН и НП е видно, че за възложителя не са били възникнали „изключителни обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП. Категорично не са налице предпоставки като бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност или за отбраната на страната.

Съдът обаче неправилно е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и притежават нормативно изискуемите реквизити, визирани съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по на чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП.

Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че има противоречие между изложените обстоятелства в АУАН и НП за времето на извършване на нарушението и датата, на която е прието от АНО, че същото е извършено, като по този начин са нарушени чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Действително в обстоятелствените части и на АУАН и на НП е посочено, че в периода от 06.04.2022 г. до 30.08.2022 г. е проведена обществена поръчката в нарушение на ЗОП, а когато се сочи самото деяние е посочена дата 06.04.2021 г.

От правната теория и от съдебната практика е възприето, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и на съдопроизводствените правила, е това нарушение, което ако не е било допуснато, би довело до различен правен резултат. Такова е и разбирането на СЕС, видно от т. 62 от неговото решение от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16 и цитираната там съдебна практика.

Нито едно от събраните по делото доказателства (писмени и гласни) не сочи към дата 06.04.2021 г. като дата на извършване на нарушението. Напротив, цялата хронология на извършените от кмета действия, както и на самата инспекция са досежно периода 06.04.2022 г. до 30.08.2022 г., когато К. Г. В., в качеството си на кмет на община Белово и публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, като в НП изрично е посочено, че нарушението е установено при извършване на финансова инспекция на община Белово, възложена със Заповед № ФК-10-8 от 04.01.2024 г. на директора на АДФИ. Това обстоятелство е възприето както от самия К. Г. В., който в нито един момент не е възразил срещу него, така и от съда. В този смисъл е основателно възражението в касационната жалба, че съдът също е възприел датата 06.04.2022 г. при преценка на законосъобразността и спазването на срока за ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната му. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В обстоятелствената част на АУАН и НП нарушението е описано в достатъчна степен и съответства на посочената за нарушена разпоредба, която е действала към момента на извършване на нарушението и на постановяване на наказателното постановление. Описанието на нарушението и посочените правни разпоредби по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка по договаряне без предварително обявление.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична. Както АУАН, така и НП са издадени във връзка с установено нарушение на К. Г. В., в качеството му на кмет на община Белово и публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, и за допуснатото нарушение носи отговорност съгласно чл. 250 от ЗОП.

От субективна страна деянието е било извършено виновно и при форма на вина - пряк умисъл. В разглеждания случай е установено и не се оспорва от страните, че К. Г. В. е лице по чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП и следва да е наясно със задълженията си, свързани с провеждането на обществени поръчки.

По отношение на вида и размера на наказанието съдът счита, че същото е било индивидуализирано правилно в минималния, предвиден в закона размер, с оглед констатациите, че нарушението е първо по ред, като за съда е невъзможно да намали размера му.

Обществената опасност не може да бъде определена като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не е приложима и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Изложеното обуславя извод за доказаност на описаното в НП нарушение от обективна и субективна страна и като е приел обратното Районен съд - Пазарджик, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг по съществото на спора, с който обжалваното наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски, К. Г. В. следва да бъде осъден да заплати на АДФИ сумата от 160 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер за двете инстанции на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пазарджик, тричленен състав

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 166 от 19.05.2025 г. по АНД № 1015/2024 г. на Районен съд – Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-173 от 17.06.2024 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София.

ОСЪЖДА К. Г. В., [ЕГН], гр. Белово, [улица], да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.