Р Е Ш Е Н И
Е
№………./24.02.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело № 1373 по описа за
2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК и е образувано
по следните жалби:
1/ въззивна жалба № 26458/10.09.2015г. на И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д.,
ЕГН ********** *** срещу решение № 3488/12.08.2015г. по гр.д. № 2112/2010г. на
ВРС, ХІV-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС, предявен от въззивниците срещу въззиваемия А.Т.Т. и в частта, с
която въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемия Л.А.Т. сумите от по 3197,74 лв., представляващи
стойност на извършени подобрения, на осн. чл.61, ал.2
от ЗЗД вр. чл.30 от ЗС; 2/ въззивна жалба вх. № 24630/31.08.2015г. от Л.А.Т.,
ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,*** срещу
решение № 3488/12.08.2015г. по гр.д. № 2112/2010г. на ВРС, ХІV-ти състав в
следните части: частите, с които са уважени исковете на въззиваемите
срещу Л.Т. за заплащане на сумите за горницата над 2596,13 лв. до 6375 лв., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС; в частите, с които са отхвърлени
исковете на Л.Т. срещу двамата въззиваеми за
заплащане на разноски за ремонт за горниците над 3197,74 лв. до претендираните 6395,48 лв., на осн.
чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. чл.30 от ЗС; в частите, с
които са отхвърлени исковете с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД вр. чл.30от ЗС на А.Т. срещу двамата ответници
за заплащане на сумите от по 6395,48 лв.; 3/
въззивна жалба вх. № 41786/27.11.2015г. от Л.А.Т.,
ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,*** срещу
решение № 4432/09.11.2015г. по гр.д. № 2112/2010г. на ВРС, ХІV-ти състав, в
частите, с които е допълнено по реда на чл.250 от ГПК решение №
3488/12.08.2015г. и е отстранена очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на същото решение досежно
частите, с които Л. Танчев е осъден да плати на насрещните страни суми по
исковете с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и са отхвърлени исковете му срещу
И.Д. – Б. и П.Д. за заплащане на извършени подобрения за горницата над 3197,74
лв. до 6395,48 лв., както и в частите, с които са отхвърлени исковете на А.Т.
срещу И.Д. – Б. и П.Д. за заплащане на сумите от по 3197,74 лв.; 4/ частна
въззивна жалба вх. № 30054/10.06.2016г. от Л.А.Т.,
ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,*** срещу
решение № 2056/25.05.2016г. по гр.д. № 2112/2010г. на ВРС, ХІV-ти състав, В
ЧАСТТА, с която е оставено без уважение молбата им по чл.248 от ГПК за
изменение на решение № 3488/12.08.2015г., в частта за разноските.
В жалбата на И.М.Д. – Б. и П.М.Д. е
изразено становище за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен в
противоречие с материалния и процесуалните правила и като необоснован. Намира
за неправилен извода на съда за неоснователност на претенцията им по чл.31,
ал.2 от ЗС, поради липса на доказателства по делото за отправено писмено
поискване за заплащане на обезщетение за минал период преди предявяване на
претенцията в съдебно заседание на 10.12.2013г. Излага, че поканата е обективирана в исковата молба от 16.02.2010г., по която е
образувано делото, поради което намира, че предявената претенция следва да бъде
уважена. По отношение на претенцията на въззиваемите
за извършени подобрения намира, че съдът не е изследвал въпроса кои подобрения
са довели до увеличаване на стойността на имота и кои не и едва тогава да
направи сравнение коя е по–малката стойност - действителните разходи или
стойността, с която се е увеличила имота. Сочи, че при определяне на разходите
за подобрения съдът е включил и стойността на луксозните такива, като окачен
таван с регулириуемо осветление; мокет и первази от
мокет латекс на стените в едната спалня, които следва да са за сметка на подобрителя. Освен това е включил и стойността на движими
вещи, които не представляват подобрения. Сочи също, че не е изследвано има ли и
кои от разноските са необходими. По посочените съображения намира претенциите
на въззиваемите за подобрения за неоснователни, като
недоказани. Отправеното искане е да отмени решението в обжалваните части и да им се присъдят направените разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от въззиваемите Л.А.Т. и А.Т.Т., в който се изразява становище за нейната
неоснователност. Не оспорват, че с исковата молба, депозирана на 16.02.2010г.,
е направено волеизявление към наследниците на Л. Т.а, както и че имотът се
ползва само от тях двамата. В заключение намират претенцията по чл.31, ал.2 от
ЗС за доказана по основание и срещу А.Т., но не за претендирания
период /от 02.09.2009г. до 10.12.2013г./, а за периода от 16.02.2010г. до
10.12.2013г. Ето защо считат, че дължимото от А.Т. обезщетение е в размер на
2310 лв., дължимо на всеки от ищците, до които суми следва да се уважи и да се
отхвърли за горниците над 2310 лв. до 6441,67 лв. Считат, че при изчисляване на
размера на подобренията не са включени стойности за луксозни такива.
Във въззивна
жалба вх. № 24630/31.08.2015г. въззивниците Л.А.Т. и А.Т.Т. намират решение № 3488/12.08.2015г. в обжалваните му
части за неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано.
Считат, че дължимото от Л.Т. обезщетение е следвало да се определи въз основа
на заключението на в.л. Живка Бонева и в размер на 2596,13 лв., като се
отхвърли за горницата до 6441,67 лв. По претенциите им за извършени необходими
и полезни подобрения в имота намират възражението на насрещната страна за изтекла
погасителна давност за преклудирано, тъй като не е
извършено в съдебното заседание, в което е предявена претенцията. Освен това
намират, че изискуемостта на вземането за подобрения е настъпила от датата на
предявяване на претенцията, поради което същото не е погасено по давност. Ето
защо считат претенцията си за увеличената стойност на делбения
имот, вследствие на извършените подобрения в него, за основателна за сумата в
общ размер за двамата ищци от 25581,89 лв. В евентуалност, молят за присъждане
на разноските за извършените подобрения в размер на по 6395,48 лв. за всеки от
ищците. В случай, че се приеме погасяване по давност на вземанията за
подобрения, извършени през 1992-2004г., то претенциите са основателни за сумите
от по 4189,10 лв. за всеки от тях. Молят за отмяна на решението в обжалваните
части и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е
постъпил отговор от насрещната страна.
Във въззивна
жалба вх. № 41786/27.11.2015г. от Л.А.Т. и А.Т.Т. срещу
решение № 4432/09.11.2015г. повтарят изцяло наведените в първоначалната си
жалба оплаквания. Доколкото с решение № 4432/09.11.2015г. се допълва и се
отстраняват очевидни фактически грешки в решение № 3488/12.08.2015г., то тези
двете решения, както и решение № 2056/25.05.2016г., представляват едно цяло,
което е решение № 4432/09.11.2015г. и което е предмет на въззивна
проверка.
В частна жалба вх. №
30054/10.06.2016г. Л.А.Т. и А.Т.Т. считат, че
разноските са определени неправилно от ВРС, който не е следвало да намаля
заплатеното адвокатско възнаграждение по направеното възражение по чл.78, ал.5
от ГПК предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Молят за
неговата отмяна на решението в частта за разноските и за присъждане на
направените в това производство разноски.
Насрещната страна не е депозирала
отговор по тази жалба.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Гр.
дело № 2112/2010г. е образувано по искова молба от В.И. Д. срещу наследниците
на Л.И.Т. за делба на придобития по наследство между ищцата и сестра й Л.И.Т.
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил
Колони“ № 23. В исковата молба е обективирано изрично
искане същата да се счита и за писмено покана по смисъла на чл.31 от ЗС за заплащане
на обезщетение за ползите, от които е лишена ищцата в резултат на едноличното
ползване на имота от ответниците в размер на 500 лв.
месечно, като това писмено уведомление да се счита за второ по ред след
отправеното такова с нотариална покана рег. № 2844/31.08.2009г., надлежно
връчена на 02.09.2009г. С определение от 16.04.2010г. като ответници
са конституирани А.Т.Т. и Л.А.Т..
На л. 10 от първоинстанционното
дело е приложена нотариална покана рег. № 2844 на нотариус Катя Паунова,
изходяща от В.И. Д., с която същата е уведомила Л.А.Т., че желае да встъпи във
владение на съсобствения им имот в гр. Варна, като в
случай на непредоставяне на достъп е поканен да й заплаща занапред наем в
размер на 500 лв. месечно, за това че е лишена от владение на имота. Поканата е
връчена на адресата на 02.09.2009г.
С влязло в сила решение № 1379/28.02.2012 год. е
допусната делба на недвижимия имот между съделителите
и при квоти ½ д.ч за В.И. Д., ¼ ид.ч.
за А.Т.Т. и
¼ ид.ч. за Л.А.Т..
С определение № 13917/05.10.2014г. и на осн.
чл.227 от ГПК са конституирани законните наследници на съделителката
В.И. Д. – дъщеря й И.М.Д. – Б. и сина й П.М.Д..
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата са приети за разглеждане претенции по сметки на
ищцата В. Д. против двамата ответници за заплащане на
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползване на съсобствения
недвижим имот за периода от 02.09.2009г. до 10.12.2013г. в размер на общо 500
лева месечно, претендирана по равно от всеки.
Приета за разглеждане е претенцията на ответниците
А.Т. и Л.Т. против ищцата В. Д. за заплащане на стойността на извършени в имота
подобрения, с които се е увеличила стойността на имота след извършени от тях
необходими и полезни подобрения в периода от 1992г. до 2013г. в качеството им
на добросъвестни владелци на частта на ищцата, извършени със свои собствени
средства, със знанието и без противопоставянето на ищцата, в размер на 25
581.89 лева, или по 12 790.95 лева от всеки от правоприемниците й, а именно
претенцията на А.Т. против И.Д. е за 6395,48 лева и против П.Д. за 6395,48 лева
и претенцията на Л.Т. против И.Д. е за 6395,48 лева и против П.Д. за 6395,48
лева. Претенцията включва: монтаж на метални решетки за обезопасяване на
северните прозорци, извършени през м.септември 1992г.- по 300 лева от всеки
ищец; възстановителен ремонт, извършен през м.февруари - м.март 2001г.- по 525
лева от всеки ищец; ремонт на изба, извършен през м.октомври - м. ноември
2003г. - по 976,73 лева от всеки ищец; частичен основен ремонт на жилището,
извършен през м.май - м.юли 2004г. - по 5976.69 лева от всеки ищец; ремонт на
северни спални, извършен през м.октомври - ноември 2009г. - по 3420.80 лева от
всеки ищец, ремонт подмяна дограма м.май-юни 2013 г. - по 1591.73 лева от всеки
ищец.
Приета за разглеждане на основание чл.346 ГПК е претенцията
на Л.А.Т. против В.И. Д. за заплащане на сумата 4653 лева, съставляваща ½
ид. част от обща сума 9306 лева, дължима на
основание чл.61, ал.2 ЗЗД, вр. чл.З0, ал.3 от ЗС,
представляваща сума за заплащане труда на Л. Т. като организиращ, управляващ и
контролиращ за собствениците строителството на подобренията през горния период.
След встъпване на нейните наследници сумата се претендира поравно от тях, а именно
по 1/2 от сумата - по 2226,50 лева. Претенцията включва възнаграждение
за управление на работа по осъществяване на монтаж на метални решетки за
обезопасяване м.септември 1992г. - 120 лева; за осъществяване на
възстановителен ремонт м.февруари - м.март 2001.- 210 лева; за осъществяване на
ремонт изба м.октомври - ноември 2003 г. - 510 лева; за осъществяване на
частичен основен ремонт на жилището м.май - юли 2004г. - 1785 лева; за
осъществяване на ремонт /север - спални/ м.октомври – м.ноември 2009г. - 1427
лева; за осъществяване ремонт подмяна дограма м.май - юни 2013 г. - 501 лева. Твърди
се, че съделителят Л.Т. е осъществил управлението на
описаните строително - ремонтни дейности за извършване на подобрения в имота
със знанието и без противопоставянето на ищцата и с нейно съгласие.
В писмено становище, депозирано по делото на 27.12.2013г.,
т.е. след проведеното първо заседание, в което са приети за разглеждане
претенциите по сметки, ищцата Д. е релевирала
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за
заплащане на подобрения, направени през 1992г., 2001г., 2003г. и 2004г.
От заключението на вещото лице П. Х.П. по проведената
съдебно – оценителна експертиза се установява, че пазарният наем за имота за
периода от 02.09.2009г. до 10.12.2013г. е 29 920 лева. По делото са налице
данни за назначаване на повторна експертиза със същата задача и в съдебно
заседание на 25.11.2014г. е изслушано вещото лице Живка Бонева и е прието
изготвеното заключение, но между кориците на делото липсва самото заключение.
От заключението на комплексната СТОЕ основно и допълнително,
изготвено от вещите лица Е. В. и М. Атанасова, което съдът цени като
компетентно дадено, оспорено от ответника се установява, че увеличената
стойност на апартамента вследствие на подобренията е 10565,67 лева. Размерът на
разноските за подобренията на имота през периода 02.09.1992 г. - 10.12.2013 г.
е 21237.71 лева и за управление на имота разноските са 338,97 лева.
От заключението на вещите лица Г.Г.,
Т. О. и А.В. по проведената тричленна съдебно – техническа и оценителна
експертиза се установява, че увеличената стойност на апартамента, в следствие
направените в него подобрения е 47860 лв., а стойността на разходите за
направените в процесния имот ремонтни дейности,
подобрения и обзавеждане е 62178,67 лева, а разноските за управление на имота
са в размер на 1215 лева. Вещите лица са определили като луксозни в
северозападната спалня окачен таван с регулириуемо осветление,
мокет и первази от мокет и латекса на стените; петкамерна PVC дограма с троен стъклопакет;
обзавеждането на банята; окачени тавани и осветителни тела в сервизните
помещения и фаянсова облицовка с фаянсови фризове. В съдебно заседание
експертите излагат, че поради липса на платежни документи са оценили посочените
луксозни подобрения по средни цени за страната, затова и оценката им е по –
ниска от действителната. Според вещите лица от имота могат да бъдат отделени
без да се разруши съществено целостта му климатичната система в дневната,
осветителните тела, портманто в коридора, бойлер и
батерии, тоалетна мивка, моноблок, гардероб, скрин,
спалня, нощни шкафчета, релси, завеси и климатична система в коридора.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством
разпит на водените от ответниците свидетели – Г.С.Я.,
Х.В.Т. и А. М. Х., чиито показания съдът ще обсъди при необходимост в правните
си изводи.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
По
отношение на претенциите на ищците по чл.346 от ГПК:
Предявената претенция по сметки от първоначалния ищец В. Д.
е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползването на собствената й идеална част от делбения
недвижимия имот за периода от 02.09.2009г. до 10.12.2013г. в общ размер на 500лв.
месечно поравно от ответниците, т.е. по 250 лв. от
всеки, а след заместването й от нейните законни правоприемници, всеки от ищците
претендира от всеки ответник обезщетение в размер на 125 лв.
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС когато съсобствената
вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, то той дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са били лишени от деня на писменото поискване.
В тежест на ищците е да докажат, че съсобствената вещ
се е ползвала единствено от ответниците, че техният праводател е бил лишен от възможността да ползва вещта и е
поискал писмено обезщетение за това. Липсата на която и да е от тези
предпоставки обуславя неоснователността на иска.
Между страните не се спори, че делбеният
имот е ползван единствено от ответниците Л.Т. и А.Т.,
както и че първият е поканен с нотариална покана, връчена му на 02.09.2009г., а
втория – с исковата молба, инициирала настоящото производство и депозирана в
съда на 16.02.2010г., да заплащат на първоначалната ищца обезщетение за
едноличното ползване на имота в общ размер на 500 лв. месечно. Препис от
исковата молба е редовно получен от ответника А.Т. на 25.02.2011г. Ответниците не са ангажирали доказателства да са заплащали
поисканото обезщетение, както и наличието на обстоятелства, поставящи ги в
невъзможност да ползват имота или да са предлагали на първоначалната ищца да
ползва имота, а тя да е отказвала. По изложените съображения съдът намира иска
за доказан по основание, като Л.Т. дължи обезщетение за периода от 02.09.2009г.
до датата на предявяване на иска - 10.12.2013г., а А.Т. за периода 25.02.2011г.
до 10.12.2013г. По отношение на размера съдът кредитира заключението на вещото
лице Панайотов, доколкото то е и единственото, приобщено към доказателствения материал по делото, съобразно което
пазарният наем на делбения имот за периода от
02.09.2009г. до 10.12.2013г. е 29920 лева. Периодът включва 1538 дни, т.е.
дневният наем е 19,45 лв. според вещото лице. Заявената претенция е от всеки от
ищците срещу всеки от ответниците е по 125 лв.
месечно, или 4,17лв. на ден, т.е. за процесния период
всеки ищец претендира от всеки ответник сума в размер на 6413,46 лв. Посочената
от вещото лице сума е наем за периода за целия имот, т.е. за ½ от имота
наема е 14960 лв., а ¼ от последната сума е 3740 лв. Доколкото се
установи, че ответникът Л.Т. дължи обезщетение за периода от 02.09.2009г. до
10.12.2013г., то същият дължи на И.Д. сумата от 3740 лв. и на П.Д. същата сума.
Ответникът А.Т. дължи обезщетение за периода 25.02.2011г. до 10.12.2013г.,
който включва 1004 дни, които умножени по 2,43 лв. /1/8 от 19,45 лв./ възлизат
на сумата от 2439,72 лв., която този ответник дължи на всеки от ищците.
По изложените съображения исковете с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС, предявените от ищците И.Д. и П.Д. срещу ответника Л.Т. следва да
бъдат уважени за сумата от 3740 лв. за всеки ищец и отхвърлени за горницата над
3740 лв. до 6413,46 лв. По аналогични съображения исковете с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС, предявените от ищците И.Д. и П.Д. срещу ответника А.Т.
следва да бъдат уважени за сумата от 2439,72 лв. за всеки ищец и отхвърлени за
горницата над 2439,72 лв. до 6413,46 лв.
По така уважените искове всеки от ищците следва да плати
държавна такса върху уважения размер на исковете срещу А.Т. в размер на по
97,59 лв., на основание чл.77 от ГПК.
По претенциите на ответниците
по чл.346 от ГПК:
Ответниците претендират
заплащане на извършените в делбения имот подобрения. Според
разясненията дадените в ТР № 85/68г. и ППВС 6/1974г., отношенията между
съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се
уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил
намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В този случай
увеличената стойност на имота може да се претендира ако владението е
добросъвестно или при недобросъвестно владение, когато другият съсобственик е
знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на
това. В останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец
на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията
им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД - ако те са се
противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако
липсва съгласие на останалите съсобственици за извършването им. Единствено в
хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на
имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като
в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването.
В конкретния случай ответниците претендира заплащане на увеличената стойност на
допуснатия до делба имот, в качеството им на добросъвестни владелци на целия
имот. На въпроса дали ответниците са владели за себе
си и частта на ищците е разрешен отрицателно с влязлото в сила решение за
допускане на делбата по повод релевираното възражение
за придобиване по давност на ½ ид.ч. от имота.
Ето защо следва да се приеме, че ответниците са
владели собствената си ½ ид.ч. и са били
държатели на останалата половина, собственост на ищците по делото. От събраните
по делото доказателства не се установява твърдените подобрения да са извършвани
със съгласието на другите собственици, нито последните да са се
противопоставяли изрично, поради което следва да се приеме, че отношенията
между страните следва да се уредят по правилата на гестията
и в частност съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото извършеното е в интерес и на
ответниците - съделителите.
Съобразно изслушаното заключение на тричленната съдебно – техническа и
оценителна експертиза увеличената
стойност на апартамента, в следствие направените от ответниците
подобрения е 47862,14 лв., а стойността на разходите за направените в процесния имот ремонтни дейности, подобрения и обзавеждане
е 62178,67 лв. В съдебно заседание вещите лица подробно са обяснили, че
увеличената стойност на имота представлява разликата между стойността на
разходите за извършените подобрения и съответното овехтяване, която се нарича
остатъчна стойност, а последната се умножава с коефицент
2,39. В хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗЗД заинтересованият отговаря до размера
на обогатяването си. Ето защо това следва да бъде по-малката стойност от двете
изследвани величини – увеличената стойност на имота. От посочената от вещите
лица стойност следва да се приспадне стойността на онези вещи, който не са
прикрепени трайно към имота, т.е. нямат характера на подобрения, и които са
включени в остатъчната стойност на имота. Това са тоалетна мивка с остатъчна
стойност 108,88 лв., полупорцеланова конзола за мивка
стояща – 43,87 лв., бойлер – 126,52 лв., смесителна
батерия за мивка стояща – 97,50 лв., вана душ батерия – 137,50 лв., или общо
514,27 лв., която сума умножена по коефициент 2,39 възлиза на 1229,11 лв.
Следователно увеличената стойност на имота, в резултат на направените от ответниците подобрения в имота е 46633,03 лв. Така
изчислената сума е за целия имот, а за ½ от имота увеличената стойност е
в размер на 23316,52 лв., а ¼ от последната сума е 5829,13 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се
разглежда възражението на ищците за погасяване на иска поради изтекла
погасителна давност, тъй като същото е преклудирано.
В производството за съдебна делба, където всеки от съделителите
има качеството на ищец и ответник, всички възражения, включително и
възражението за изтекла погасителна давност по отношение на предявените
облигационни претенции, следва да бъдат предявени в първото съдебно заседание
по извършването на делбата, в което същите са приети за разглеждане. В случая,
възражението на ищците е предявено с писмено становище, след приключване на
първото съдебно заседание от втората фаза на производството, поради което не
следва да бъде разглеждано.
По изложените съображения исковете с правно основание чл.61,
ал.2 от ЗС, предявени от Л.Т. и А.Т. срещу И.Д. и П.Д. следва да бъдат уважени
за сумата от е 5829,13 лв. за всеки ищец срещу всеки от ответниците
и отхвърлени за горницата над 5829,13 лв. до 6395,48 лв.
По така уважените искове Л.Т. следва да плати допълнителна държавна
такса върху уважения размер на исковете в размер на 210,52 лв., а А.Т. - 466,33
лв., на основание чл.77 от ГПК.
По частна въззивна
жалба вх. № 30054/10.06.2016г.:
С решение № 2056/25.05.2016г. по
гр.д. № 2112/2010г. на ВРС, ХІV-ти състав, в частта му, имаща характер на
определение, е оставено без уважение молбата на Л.А.Т. и А.Т.Т. по чл.248 от ГПК за изменение на решение №
3488/12.08.2015г., в частта за разноските и по – конкретно за присъденото
адвокатско възнаграждение, което е намалено по възражение на насрещната страна
от 2900 лв. на 1390 лв.
Частната жалба е основателна. Съдът,
като взе предвид пазарната стойност на делбения имот –
149400 лв. и притежаваните от Л.Т. и А.Т. квоти – по ¼ ид.ч. или общо ½ ид.ч. от
правото на собственост, равняваща се на сумата 74700 лв., приема, че минималния
размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 7, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към бр. 28/28.03.2014г. на ДВ, е 2771 лв. Освен това върху уважената
част от претенциите по сметки на Л.Т. съответното адвокатско възнаграждение е
731,86 лв. Ето защо направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По
тези съображения съдът намира, че решението, в частите, с които И.Д. и П.Д. са
осъдени да заплатят на Л.Т. и А.Т. по 695 лв. за адвокатско възнаграждение
следва да бъде отменено и вместо него да се присъди по 1450 лв. адв. възнаграждение.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваните части следва
да бъде отменено.
Съобразно
изхода по подадените жалби страните с дължат следните разноски, направени пред
настоящата инстанция:
А.Т.Т. и Л.А.Т. следва да заплатят
на И.Д. и П.Д. сумата в общ размер от 251,96 лв.
И.Д. и П.Д. следва да заплатят на Л.А.Т. сумата от 864,04
лв., а на А.Т.Т. – 1372,47 лв.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3488/12.08.2015г. по гр.д.
№ 2112/2010г., изменено с решение № 4432/09.11.2015г. и решение № 2056/2016г.
на ВРС, ХІV-ти състав в следните части:
1/ в частите, с които са отхвърлени исковете с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявени от И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д.,
ЕГН ********** *** срещу А.Т.Т., ЕГН ********** ***
за заплащане на сумата от 2439,72 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение
за еднолично ползване на съсобствения на страните
имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.
Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 25.02.2011г. до
10.12.2013г.;
2/ в частите, с които са уважени исковете
с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС на И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д.,
ЕГН ********** *** срещу Л.А.Т., ЕГН ********** *** за заплащане на сумите за
горницата над 3740 лв. до 6375 лв., представляваща обезщетение за еднолично
ползване на съсобствения на страните имот,
представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. Варна,
ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 02.09.2009г. до 10.12.2013г.
3/ в частите, с които са отхвърлени исковете с правно
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД на Л.А.Т., ЕГН ********** *** срещу И.М.Д. – Б.,
ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** за заплащане на горниците над
3197,74 лв. до 5829,13 лв., представляваща увеличена стойност на апартамент №
3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23,
ет.2 в резултат на направени подобрения.
4/ в частите, с които са отхвърлени исковете с правно
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД на А.Т.Т., ЕГН **********
*** срещу И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата от по 5829,13 лв., представляваща увеличена стойност на
апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил
Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения.
5/ в частите, с които И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д.,
ЕГН ********** *** да заплатят на Л.А.Т., ЕГН ********** *** всеки по 695 за
възнаграждение за адвокат, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
6/ в частите, с които И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д.,
ЕГН ********** *** да заплатят на А.Т.Т., ЕГН **********
*** всеки по 695 за възнаграждение за адвокат, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Т.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** сумата от 2439,72 лв. /две хиляди четиристотин
тридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на
страните имот, представляващ апартамент № 3, находящ
се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 25.02.2011г. до
10.12.2013г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА А.Т.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на П.М.Д., ЕГН ********** *** сумата от 2439,72 лв. /две хиляди четиристотин
тридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на
страните имот, представляващ апартамент № 3, находящ
се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 25.02.2011г. до
10.12.2013г., на осн. чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** да
заплати на Л.А.Т., ЕГН ********** *** горницата
над 3197,74 лв. до 5829,13 лв., представляваща увеличена стойност на
апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил
Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения, на осн.
чл.61, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на Л.А.Т., ЕГН ********** *** горницата
над 3197,74 лв. до 5829,13 лв., представляваща увеличена стойност на
апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил
Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения, на осн.
чл.61, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** да
заплати А.Т.Т., ЕГН ********** *** на сумата от 5829,13 лв. /пет хиляди осемстотин двадесет
и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща увеличена стойност на
апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил
Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения, на осн.
чл.61, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на А.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от 5829,13 лв. /пет хиляди осемстотин двадесет
и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща увеличена стойност на
апартамент № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Михаил
Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения, на осн.
чл.61, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на държавата, по сметка на ВОС, държавна такса в размер на 97,59 лв. /деветдесет и седем лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща 4% върху уважената част на
предявената претенция по сметки, на осн. чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на държавата, по сметка на ВОС, държавна такса в размер на 97,59 лв. /деветдесет и седем лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща 4% върху уважената част на
предявената претенция по сметки, на осн. чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.А.Т., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на държавата, по сметка на ВОС, държавна такса в размер на 210,52 лв. /двеста и десет лева и петдесет
и две стотинки/, представляваща 4% върху уважената част на предявените
претенции по сметки, на осн. чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по сметка на ВОС, държавна
такса в размер на 466,34 лв. /четиристотин
шестдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща 4%
върху уважената част на предявените претенции по сметки, на осн.
чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д.,
ЕГН ********** *** да заплатят при условията на разделност
на Л.А.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,***
сумата от 2900 лв. /две хиляди и
деветстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
първата инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3488/12.08.2015г. по гр.д.
№ 2112/2010г., изменено с решение № 4432/09.11.2015г. и решение № 2056/2016г.
на ВРС, ХІV-ти състав в частите, с които:
1/ са отхвърлени исковете с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС, предявени от И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** ***
срещу А.Т.Т., ЕГН ********** *** за заплащане на
разликата над 2439,72 лв. до 6375 лв. за всеки ищец, претендирана
като обезщетение за еднолично ползване на съсобствения
на страните имот, представляващ апартамент № 3, находящ
се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 25.02.2011г. до
10.12.2013г.;
2/ Л.А.Т., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на И.М.Д. – Б.,
ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** сумите от по 3740 лв., представляваща
обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на
страните имот, представляващ апартамент № 3, находящ
се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 за периода от 02.09.2009г. до
10.12.2013г.;
3/ И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** ***
са осъдени да заплатят на Л.А.Т., ЕГН ********** *** всеки по сумата от 3197,74
лв., представляваща увеличена стойност на апартамент № 3, находящ
се в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени
подобрения, на осн. чл.61, ал.2 от ЗС.
4/ са отхвърлени исковете с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД,
предявени от И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** срещу
А.Т.Т., ЕГН ********** *** за заплащане на разликата
над 5829,13 лв. до 6375 лв. за всеки ищец, претендирана
като увеличена стойност на апартамент № 3, находящ се
в гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 23, ет.2 в резултат на направени подобрения.
В останалите части решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Л.А.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т., ЕГН **********,*** да заплатят при условията на разделност
на И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 251,96 лв. /двеста петдесет и
един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направените съдебно
деловодни разноски пред ВОС, на
основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.Д. – Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д.,
ЕГН ********** *** да заплатят при условията на разделност
на Л.А.Т., ЕГН ********** *** сумата от 864,04 лв.
/осемстотин шестдесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща
направените съдебно деловодни разноски пред
ВОС, на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.Д.
– Б., ЕГН ********** *** и П.М.Д., ЕГН ********** *** да заплатят
при условията на разделност на А.Т.Т.,
ЕГН ********** *** сумата от 1372,47 лв. /хиляда триста
седемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
направените съдебно деловодни разноски пред
ВОС, на основание чл.78 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.