О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2.10.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На втори октомври две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1460 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2064 от 20.08.2019г. по гр.д.№4376/19г.*** Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо
Ботев” 46, е осъдена
да заплати на Г.И.Т., ЕГН ********** *** 2- адв.К., сумата от 1726,91 лв., представляваща брутно възнаграждение за извънреден труд от 256,25
часа, за периода от 01.06.2016г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 3.06.2019г. до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на Т. и сумата от 339 лв.- разноски
по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС следните
суми: 69,07 лв.- държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 220 лв.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 27.08.2019г., а на ОДМВР- на 23.08.2019г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№38148/2.09.19г.***, подадена от ОДМВР-Бургас чрез
юрисконсулт Владимирова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.
Изложени са фактите по делото,
които въззивникът намира за безспорно установени, като се сочи, че положените
от ищеца нощен труд, отчитан ежемесечно с протокол за отчитане на работното
време между 22.00 ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения труд по
време на официални празници са своевременно отчетени и заплатени. Намира, че заплащането
му е в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед №8121з-1429/23.11.17г.,
издадени от министъра на вътрешните работи. Счита за необоснован и в
противоречие с материалния закон извода на съда, че е налице разлика от 155,58
часа между отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него.
Неправилно съдът приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба,
касаеща служителите от МВР, както и че същата следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, с аргумент, че в противен
случай служителите в МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, регулирани с КТ. Съдът не отчел обстоятелството,
че през целия процесен период действали последователно подзаконови нормативни
актове, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР- Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Идентичните текстове на чл.3, ал.3 в двете наредби
постановявали при работа на смени възможност да се полага нощен труд и през
нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните смени не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсвал
текст, регламентиращ преизчисляването при сумирано отчитане на отработеното време по отношение
на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч., какъвто бил този на
чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г./отм./. Затова въззивникът счита, че не е налице
празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация, предвиждаща
друг ред за отчитането и заплащането на нощния труд, положен от държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Дори да се приемело за законосъобразно
препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при приравняване на нощен
труд, положен от държавните служители към МВР към дневен, се получавал
коефициент 1 /8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд/, а заявеният в исковата
молба коефициент от 1,143 се получавал при приравняване на 7 часа нощен труд
към 8 часа дневен труд, което било приложимо при трудови правоотношения по реда
на КТ и служебни правоотношения по ЗДС, но не и в настоящия случай. Като приел
обратното, районният съд постановил необосновано решение. Въззивникът моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв. С.К., в качеството на пълномощник на Г.И.Т., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Намира
решението на РС- Бургас за правилно и законосъобразно, поради което моли същото
да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз
основа на които страната обосновава претенцията си, както и мотивите на БРС за
постановеното решение. След обстоен анализ на нормативната уредба и на
основание чл.187, ал.5 от ЗМВР и чл.26, ал.1 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е направено заключение, че коефициентът 1,143 се определя като нормалната
продължителност на 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд. Положеният за процесния период от ищеца общо 1792 часа
нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 2048,25 часа. В резултат
на преизчислението на нощния към дневния труд водело до извънреден труд от 256,25
часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Според вещото
лице общия размер на положения извънреден труд възлизал на 1726,91 лв.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да обжалва съдебното решение. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Отговорът е подаден своевременно, но не е
редовен, тъй като по делото липсва пълномощно, от което да е видно, че адв.К. е
упълномощен от ищеца да го представлява пред въззивната инстанция и да подава
отговор на въззивната жалба. На въззиваемия следва да бъдат дадени указания за
отстраняване на констатираната нередовност.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззиваемия Т., че в
едноседмичен срок от получаването на настоящото определение /но не по-късно от
с.з. на 28.10.2019г./ следва да представи по делото пълномощно, от което да е
видно, че е упълномощил адв.К. да подаде от негово име отговор на въззивната
жалба или да представи нарочна молба, с която потвърждава извършените от адв.К.
действия по подаването на отговора на исковата молба. При неизпълнение на
указанията в срок ще се приеме, че отговор не е подаден.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.