Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-36                             18.04.2019 година                               град Бургас

 

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                        Трети състав

На втори април                                                                                     година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева  

                                                                                                2. Кремена Лазарова

                     

                                                               Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  258 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 493/29.01.2019г. на ПРС от Н.С.Ш., родена на *** г.  и М.В.Ш., роден на *** г. и двамата граждани на Руска Федерация, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.”Трайко  Китанчев” № 26, ет. 3, офис 8, против решение № 165/21.12.2018г. по гр.д.№ 104/18г. на ПРС, с което са отхвърлени предявените от тях искове против „Ботабара” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.”Нео Анхиало” № 6, представлявано от Христо Киров, за заплащане на обезщетение в размер на 18 000лв. за претърпени имуществени вреди, причинени от действията на управителя на дружеството, с които ги е лишил от ползването на имота им по предназначение за периода 01.10.2014г. – 01.11.2017г. и 1000 лв. – за неимуществени такива за същия период, претърпени от тях в резултат от неправомерното прекъсване на водоползването, лишило ги от пълноценен живот, ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба и до окончателното изплащане, както и направените разноски. Твърдят, че решението не е правилно и излагат подробни аргументи за отмяната му. Молят исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират разноски. Нови доказателства не са допуснати пред въззивната инстанция.

Въззиваемото „Ботабара” ЕООД оспорва въззивната жалба, чрез адв. Ж.Харизанов. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Предявените  искове пред районния съд са с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.51 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани лица и е допустима.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ПРС е образувано по искова молба от Н.С.Ш. и М.В.Ш., против „Ботабара” ЕООД. Ищците твърдят, че са собственици на апартамент № 7 на ет. 3 в сграда, находяща се на административен адрес: гр.Поморие, ул. „Нео Анхиало” № 10,  с идентификатор № 57491.501.546.1.12, закупен от тях на 29.10.2012г.

Считано от м.октомври, 2014г. ответникът прекъснал водоснабдяването към собствения им имот и оттогава до завеждане на исковата молба нямат вода в жилището. Въпреки всички опити – сезиране на „ВиК“ ЕАД Бургас, ДКЕВР, Комисия за защита на потребителите, проблемът им не е разрешен. След проведено от тях съдебно производство с правно основание чл.109 ЗС, ответникът е осъден да прекрати неоснователните си действия, с които им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху недвижимия имот, като възстанови спирателен кран, описан по диспозитива на решение на ПРС, който кран прекъсва връзката между хоризонтална разпределителна водопроводна мрежа и вертикален водопроводен клон 4 и водоподаването към имота. Въпреки това заявяват, че както към предявяване на исковата молба, така и към приключване на производството, водоподаването към техния имот не е възстановено. При така изложеното за исковия период – 01.10.2014г. до 01.11.2017г. или общо за 37 месеца, претендират заплащане на обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди от лишаване от право на ползване по предназначение на собственото им жилище в размер на 3 700лв. или по 100лв. на месец. Отделно от това, вследствие от неправомерното преустановяване на водоснабдяването на жилището, претендират и 1000лв. неимуществени вреди за същия период, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърдят, че поради липсата на водоснабдяване в собствения си апартамент, са принудени да се преместят в друго жилище в гр. Поморие и се чувстват потиснати и унизени. Ангажират доказателства.

Въззиваемото „Ботабара” ЕООД е оспорило исковете в депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение, понеже няма никаква представа за причините за прекъсване на водоснабдяването до жилището на ищците. Моли исковете да бъдат отхвърлени, защото дружеството не е възпрепятствало ползването на имота от страна на въззивниците. Твърди, че имотът се ползва целогодишно от тях – от 01.10.2014г. до подаване на отговора срещу исковата молба. Също ангажира доказателства.

В хода на производството, в с.з. на 24.10.2018г. въззивниците са изменили исковете си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като са ги увеличили по размер от 3 700лв. до 18 000лв. за исковия период. Изменението е прието за разглеждане.

С приложения н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № **, т.***, рег.№ ****, д.№ ***/20**г. на нотариус Кр.Петков, гр.Поморие, въззивниците се легитимират като собственици на жилище, апартамент с идентификатор 57491.501.546.1.12, изграден в сграда с идентификатор 57491.501.546.1 по КККР на гр.Поморие, подробно описан в нотариалния акт.

Видно от решение № 130 от 29.07.2016г. по гр.д. № 669/2016г. на ПРС, потвърдено с решение № ІV-19/20.03.2017 г. по в.гр.д.№1805/2016 г. на БОС,  „Ботабара” ЕООД е осъдено да възстанови водоподаването до имота на ищците. Решението е постановено, след като с извършена и приета по надлежния ред СТЕ е установено, че причината за липса на водоподаване в апартамента на семейство Ш. е изолиране или затваряне на спирателен кран с изпразнител, монтиран на отклонението от хоризонталната отклонителна мрежа, който кран се намира в общи части на сградата и достъп има само ответното дружество. В.л. е установило, че спирателният кран е скрит и не е могло да установи къде точно се намира, но е било категорично, че това е единствената причина за липса на водоподаване в имота.

По настоящото дело е приложен констативен протокол на ЧСИ Д.Николов, рег.№ 804 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС по изп.д.№ 20178040400240 – стр.30. Установява се, че на 13.07.2017г. е посетен адрес в гр.Поморие, ул. „Нео Анхиало” № 10, ет.3, ап.7 с цел установяване дали е изпълнен осъдителният диспозитив по решение № 130 от 29.07.2016г. по гр.д. № 669/2016г. на ПРС, потвърдено с решение № ІV-19/20.03.2017 г. по в.гр.д.№1805/2016 г. на БОС, на основание които е издаден изп.лист № 119/03.04.2017г. по гр.д.№ 669/2015г. на ПРС, а именно: въззиваемото дружество да възстанови на водоподаването до имота на двамата въззивници. Установено е, че водоподаването в имота не е възстановено.

На основание описаната фактическа обстановка, която не се оспорва между страните, на основание чл.153 ГПК съдът приема горните факти за установени.

От събраните гласни доказателства – св. П. К., става ясно, че считано от м.октомври, 2014г. двамата въззивници са започнали да се оплакват, че водоподаването до апартамента им е спряно и това ги накарало да се преместят в друго, по-малко жилище. Двамата се чувствали засегнати и отритнати от нашата държава. При разпита й в с.з. на 24.10.2018г. свидетелката е признала, че няма лично възприятие от апартамента и не го е посещавала, защото, поради липсата на водоподаване, двамата въззивници живели в друго жилище.

По делото са ангажирани и други свидетели: св.С. Д. и св.И. К.. Те са твърдели, че виждат семейство Ш. да ползват апартамента си и докато св.К., живущ на същия етаж, е заявил, че ги вижда само през лятото, защото той самият посещава собствения си имот само през лятото, св.Д. е заявил, че ги е виждал целогодишно.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели и приема, че дори и двамата въззивници да са пребивавали в жилище, различно от описаното по н.а. за покупко-продажба № **, т.***, рег.№ ****, д.№ ***/20**г. на нотариус Кр.Петков, гр.Поморие, те в никой случай не са били лишени от възможността за ползването на имота по предназначението му, доколкото един жилищен или ваканционен имот има за предназначение да задоволява нуждите от подслон и почивка на собствениците му. По делото нито се твърди, нито се доказва Н. и М.Ш. да са лишени от достъп до имота си – фактът, че в апартамента явно има включени електроуреди (в тази връзка е представената  справка от „ЕВН България електроснабдяване”), води до заключение в подкрепа на изложеното. Освен това разпитаната и ангажирана от въззивната страна свидетелка К. е потвърдила пред съда само, че двамата не са живели в апартамента си, но не и че някой е осуетил възможността им да влизат в апартамента и да пребивават в него.

Ето защо съдът приема, че предявените от двамата въззивници искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.51 с.з. и чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 18 000 лв. за лишаването им от ползване на имота по предназначение са изначално неоснователни, затова и не обсъжда извършената по делото СИЕ, посочила пазарен наем за имота за исковия период. Налага се извод за потвърждаване на решението на ПРС в горната част, макар и при други мотиви.

Що се отнася до исковете за заплащане на обезщетение за периода 01.10.2014г. – 01.11.2017г. за неимуществени вреди, причинени от неправомерното спиране на водоподаването в имота на семейство Ш.: според настоящия състав исковете са основателни. Приложените решения № 130 от 29.07.2016г. по гр.д. № 669/2016г. на ПРС, потвърдено с решение № ІV-19/20.03.2017 г. по в.гр.д.№1805/2016 г. на БОС недвусмислено сочат, че дружеството-въззиваем е осъдено да преустанови незаконосъобразните си действия, изразяващи се в прекъсване на водоподаването до процесния имот. Наред с това от показанията на св.К. се установява, че оплакванията на сем.Ш. са започнали от началото на м.октомври, 2014г., а по делото е налична и кореспонденция между въззивниците и „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас от началото на м.януари, 2015г., от която се установява липса на водоподаване в имота към този момент. От протокола на ЧСИ Д.Николов, рег.№ 804 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС по изп.д.№ 20178040400240 – стр.30 е видно, че към датата на съставянето му – 13.07.2017г. в имота не е имало водоподаване.

След всичко изложено съдът приема извода, че за исковия период двамата въззивници са претърпели неудобства, изразяващи се в това да бъдат лишени от ползването на ВиК-услуги в жилището си, което безспорно е несъвместимо със съвременния начин на живот и спазването и задоволяването на обичайните хигиенни нужди.

При наличието на влязло в сила осъдително решение против въззиваемия търговец, с което е установена незаконосъобразността на действието му, а именно – преустановяване на водоподаването към имота на въззивниците, съдът счита, че исковете са доказани по своето основание. Що се отнася до размера им: претендира се сума от 1000лв., т.е. по 500лв. за всеки от съпрузите, за исковия период от три години. Настоящият състав намира, че претендираното обезщетение е справедливо и следва да бъде изцяло присъдено.

При така изложеното, съдът приема, че постановеното от ПРС решение следва да бъде изменено и в частта по разноските. По делото е приложен списък на разноските. От него става ясно, че по исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са направени разноски само за заплащане на д.т. в размер на 50лв. пред ПРС. Останалите разноски – д.т. в размер на 670лв. и разноски за изготвяне на СИЕ се отнасят за другите предявени искове – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Ето защо в полза на въззивниците ще бъдат присъдени разноски в размер на 75лв. за двете инстанции.

В полза на въззиваемия за двете инстанции се следват разноски в размер на 857.37лв., съобразно отхвърлената част от исковете. Пред ПРС за разноски в полза на въззиваемия е присъдена сумата от 605лв., затова пред настоящата ще бъде присъдена сумата от 252.37лв. допълнително.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 165/21.12.2018г. по гр.д.№ 104/18г. на ПРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от Н.С.Ш., родена на *** г.  и М.В.Ш., роден на *** г. и двамата граждани на Руска Федерация, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ”Трайко  Китанчев” №26, ет.3, офис 8, искове против „Ботабара” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.”Нео Анхиало” № 6, представлявано от Христо Киров, за заплащане на обезщетение в размер на 1000лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства по ползването на собствения им имот с административен адрес: гр.Поморие, ул. „Нео Анхиало” № 10, ет.3, ап.7, причинени от действията на управителя на дружеството, с които ги е лишил от водоподаване на имота им  за периода 01.10.2014г. – 01.11.2017г. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА „Ботабара” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.”Нео Анхиало” № 6, представлявано от Христо Киров, да заплати на Н.С.Ш., родена на *** г.  и М.В.Ш., роден на *** г. и двамата граждани на Руска Федерация, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Трайко  Китанчев” №26, ет.3, офис 8, обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства по ползването на собствения им имот с административен адрес: гр.Поморие, ул. „Нео Анхиало” № 10, ет.3, ап.7, причинени от действията на управителя на дружеството, с които ги е лишил от водоподаване на имота им  за периода 01.10.2014г. – 01.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 15.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените за двете инстанции разноски, съобразно уважената част от претенциите им в размер на 75лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 165/21.12.2018г. по гр.д.№ 104/18г. на ПРС в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Н.С.Ш., родена на *** г.  и М.В.Ш., роден на *** г. и двамата граждани на Руска Федерация, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Трайко  Китанчев” №26, ет.3, офис 8, да заплатят на„Ботабара” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Поморие, ул.”Нео Анхиало” № 6, представлявано от Христо Киров, допълнително за направените в двете инстанции разноски сумата от 252.37лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС в частта, по предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата и разноските,  а в останалата част е окончателно.

 

  

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: