№ 4230
гр. София, 10.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20231110141975 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Ю.Б.“ АД искова молба
срещу Д. И. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 797,23 лева,
представляваща главница по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № OV87093/01.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2022 г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата от 80,38 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 15.11.2022 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 13.12.2022 г. по ч.гр.д. 64789/2022
г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит №
OV87093/01.04.2020 г. Сочи, че на 21.06.2022 г. е настъпил падежът по договора,
поради което всички вземания на банката станали изискуеми в пълен размер. Твърди,
че до момента не е постъпило плащане от страна на ответника. Претендира и лихва за
забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК като са предявени искови
претенции с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже
1
по делото пълно и главно, че между страните е сключен Договор за кредит №
OV87093/01.04.2020 г., по силата на който на ответника е предоставен кредит, в това
число и размера на предоставения такъв, че за ответника е възникнало задължение да
върне кредита, както и че е настъпил крайният срок за издължаването му.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга.
От приложеното на л. 4 по делото копие на Договор № OV87093/01.04.2022г., за
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка се установява, че между страните
са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които ищцовото
дружество, в качеството му на кредитор е предоставило на ответника, в качеството й
на кредитополучател, потребителски кредит под формата на овърдрафт по
индивидуализираната в чл.1, ал. 1 банкова сметка.
В чл. 2 от договора е уговорен и размера на кредита, а именно 824.00лв.
С клаузата на чл. 4 от договора страните са постигнали съгласие, че
кредитополучателят има право да полза разрешения овърдрафт многократно, изцяло
или на части, чрез усвояване на средствата превишаващи салдото по сметката, но в
общ размер не по-голям от посочения в чл. 2, като от салдото по сметката, респективно
от размера на разрешения овърдрафт се приспадат и дължимите се такси и лихви по
настоящия договор.
В чл. 5, ал. 1 е уговорен и срокът на кредита – 21.04.2021г., като в ал. 2 е
постигнато съгласие, че срокът за ползване на овърдрафта може да се удължи за период
от 12 месеца, считано от датата, следваща датата на изтичане на първоначалния срок.
Не е спорно по делото, че кредитът е изискуем, считано от 21.06.2022г.,
обстоятелство което намира опора в уговорения в чл. 5 от договора срок и което не се
оспорва от ответника както с възражението по чл. 414 ГПК, така и с доводите,
формулирани в депозираната от ответника на 22.02.2024г. молба-становище /л. 35 по
делото/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
кредитополучателят Д. И. К. е усвоила сума по кредита в общ размер на 18 608.83лв.,
от които 16 355.00лв. – усвоени чрез теглене на суми от АТМ и 2253.83лв. – усвоени
чрез плащане на терминални устройства, като в Таблица № 1 от заключението са
индивидуализирали датата на всяко теглене или плащане на пост терминал и размера
на усвоената сума.
Видно от заключението на вещото лице непогасеният размер на вземането за
главница към датата на изтичане на договора 21.06.2022г., е 797.23лв., като доколкото
исковата претенция е заявена именно за тази сума, същата се явява изцяло основателна.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че намира за неоснователно
възражението на ответника, формулирано в молбата-становище от 22.02.2024г., че има
надплатени суми по изпълнителното дело, доколкото при изслушването в проведеното
на 23.02.2023г. открито съдебно заседание, експертът посочи, че при изготвяне на
заключението са взети предвид и плащанията по изпълнителното дело, което
твърдение намира опора и в обстоятелствената част на заключението по ССчЕ.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и възраженията на
ответника, че кредитът е нищожен, поради нарушения на индивидуализираните норми
2
от ЗПК. Процесният Договор за кредит № OV87093/01.04.2020 г. не противоречи на чл.
10, ал. 1 ЗПК доколкото е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин.
Съдът не констатира противоречие и с материалноправната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК, доколкото в чл. 2 от договора е уговорен размера на
кредита, в чл. 6 е уговорен размерът и начинът на формиране на дължимата се
договорна лихва, а в чл. 4 от договора е уговорено между страните, че
кредитополучателят има право да полза разрешения овърдрафт многократно, изцяло
или на части, чрез усвояване на средствата превишаващи салдото по сметката, но в
общ размер не по-голям от посочения в чл. 2, като от салдото по сметката, респективно
от размера на разрешения овърдрафт се приспадат и дължимите се такси и лихви по
настоящия договор.
Недоказани останаха твърденията на ответника за нищожност на договора,
поради противоречие с чл. 12, т. 7-9 ЗПК, доколкото в чл. 2 е посочен размера на
кредита, а в чл. 4 са регламентирани условията за усвояването му. Предвидена е
възможност за кредитополучателя, че може да прекрати договора във всеки един
момент от действието му – чл. 8, като в чл. 10 е фиксирани и ГПР – 26.01%.
При този годишен процент на разходите 26.01%, неоснователно се явява и
възражението на ответника за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на главен
дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за
изпълнение е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Както се посочи по-горе в изложението вземането за главница е изискуемо,
считано от 21.06.2022г., от която дата ответникът е в забава в плащането на
неизплатената част на дължимата се главница в размер на 797.23лв.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, размерът на дължимата се мораторна лихва за исковия период
от 21.06.2022г. до 15.11.2022г. е 33.55лв., за която сума акцесорната претенция се явява
частично основателна, като над тази сума до максимално претендирания размер от
80.38лв. или за разликата от 46.83лв. искът се явява неоснователен.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 877.61лв., уважената част е в
размер на 830.75лв., респективно отхвърлената част е в размер на 46.86лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, обстоятелството, че ищцовото дружество не изпрати представител в
проведеното на 23.02.2024г. открито съдебно заседание и Решение по дело C‑438/22 на
СЕС намира, че на ищеца следва да се признаят разноски за адвокат в размер на
200.00лв. в заповедното производство и 200.00лв. в исковото производство.
3
Общият размер на сторените от ищеца разноски в заповедното и исково
производства е 800.00лв., от които 200.00лв. – адвокатско възнаграждение заповедното
производство, 25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 200.00лв. –
адвокатско възнаграждение в исковото производство, 350.00лв. – депозит вещо лице и
25.00лв. – държавна такса в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
с оглед уважената част на иска в размер на 757.28лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски с оглед
отхвърлената част на акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но
такива не се доказа да са извършени, нито се претендират от Д. К..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Д. И. К.,
ЕГН **********, дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумите както следва: 797.23 лева, представляваща неизплатена главница
дължима се по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
OV87093/01.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК - 28.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от
33.55лева – мораторна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 15.11.2022 г., за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 13.12.2022 г. по
ч.гр.д. 64789/2022 г. по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от 46.83лв. /разликата над
уважената част до максимално предявения размер на акцесорната претенция/, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, сумата от 757.28лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4