№ 10725
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110171074 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на М. П. СТ., ЕГН **********, срещу „фирма“
ЕООД, ЕИК ........, която е редовна, и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.
Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените към
исковата молба и отговора писмени доказателства.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
всички налични документи, свързани с Договор за кредит № ********** и Договор за
кредит № **********, както и счетоводна справка, от която да е видно какви плащания са
извършени за погасяване на задълженията по двата договора за кредит, които
доказателствени искания съдът намира за относими и необходими за правилното изясняване
на спора, поради което ответникът следва да бъде задължен да представи посочените
документи, с изключение на Договор за кредит № ********** и относимите към него
приложения, доколкото ги е представил с отговора на исковата молба.
Искането на ищеца по чл.192 ГПК за задължаване на трето неучастващо по делото
лице „фирма“ АД да представи официална справка за извършени плащания от лицето М.С.
към „фирма“ ЕООД за периода от 11.01.2017 г. до настоящ момент, съдът също намира за
относимо и необходимо, но на ищеца следва да бъдат дадени указания да приведе
доказателственото си искане в съответствие с разпоредбата на чл. 192 ГПК, в противен
случай искането ще бъде оставено без уважение.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след като
се запознае с цялата находяща се при „фирма“ ЕООД документация по договорите за
кредит, да даде отговор на въпросите, посочени от ищеца в исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.06.2022г. от 11.00 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА представените писмени доказателства от ищеца и ответника с исковата
1
молба и отговора.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „фирма“ ЕООД в едноседмичен срок по реда на чл. 190
ГПК да представи в заверен препис Договор за кредит № **********, ведно с цялата
относима документация към него, в т.ч. Стандартен европейски формуляр, преддоговорна
информация, погасителен план и общи условия, както и счетоводна справка, от която да е
видно какви плащания са извършени за погасяване на задълженията по Договор за кредит №
********** и Договор за кредит № **********.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 192 ал.1 ГПК в едноседмичен срок да представи
писмена молба, копие от която да се връчи на третото, неучастващо в делото лице, въз
основа на която да представи справка за извършени плащания от лицето М.С. към „фирма“
ЕООД за периода от 11.01.2017 г. до настоящ момент.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се
запознае с цялата находяща се при „фирма“ ЕООД документация по договорите за кредит,
да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., платим от ищеца в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонов Бонев, който да се призове след
представяне на доказателства за внасяне на определения от съда депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи Договор за кредит № ********** и относимите към него приложения, доколкото
същите са представени с отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК: Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.01.2017 г. е сключил с „фирма“ ЕООД договор за кредит №
**********, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 800 лв. Общата сума,
подлежаща на връщане възлизала на 950,73 лева, платима 30 дни след сключване на
договора. Размерът на ГЛП възлизал на 40,99 %, а на ГПР – 49,60 %. Било уговорено и че се
дължи такса за експресно разглеждане в размер на 123,78 лева. На 12.01.2017 г. страните
сключили нов договор за кредит № **********, с който била отпусната допълнително
сумата от 70 лева. В договора било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на
870 лева, а общата сума която следва да се върне – 1078,80 лева, платима 30 дни след
сключване на договора. Уговореният ГЛП възлизал на 49,99 %, а ГПР – 49,70 %. Било
уговорено и че се дължи такса за експресно разглеждане в размер на 179,49 лева. Сочи се, че
общият размер на отпуснатите суми по двата договора възлиза на 870 лева, както и че
ищцата е заплатила на ответното дружество сума в размер на 1239,97 лева. Ищецът твърди,
че договорите за кредит са нищожни на следните основания:
1. на осн. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК – поради неспазена форма;
2) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК – поради непосочване на общия размер на
кредита;
3) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради непосочване на основните данни,
послужили за изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР);
4) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – поради недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва;
5) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – поради непосочване на съществен елемент
от съдържанието, а именно условията за издължаване на кредита;
2
6) на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК - информация за наличие или липса на право
на отказ от договора;
Сочи, че клаузите не са формулирани по недвусмислен начин, съгласно изискванията
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Твърди се и че договорът бил и унищожаем като сключен
поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. В случай, че договорите се приемат за
действителни и валидни, евентуално счита, че нищожни са отделните им клаузи поради
противоречие с добрите нрави и закона. Предвид това, съобразно чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК
ищецът смята, че е следвало да върне единствено чистата стойност по двата договора за
кредит – 870 лв., а сумата от 369,97 лв., представляваща разликата над 870 лв. до пълния
размер на погашенията – 1239,97 лв., се явявала платена без основание. При тези твърдения
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочената сума от 369,97 лв. като
неоснователно платена над чистата стойност по нищожни или унищожаеми договори или
такива с недействителни клаузи, ведно със законната лихва от дата на депозиране на
исковата молба /10.12.2021 г./ до окончателното ѝ заплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Признава, че между страните е сключен договор за
кредит № ********** при условията, посочени в исковата молба. В допълнение обаче сочи,
че съгласно чл. 8 от ОУ към посочения договор, кредитополучателят е имал право да
кандидатства за отпускане на суми в рамките на кредитния си лимит, който представлявал
максималната сума, която може да бъде изтеглена, а при отпускане на допълнителна сума,
съдържанието на договора оставало непроменено освен промяната на сумата, като за всяка
изтеглена допълнителна сума се дължали съответно уговорени лихви и такси. В тази връзка
поддържа, че ищцата е упражнила правото си да изтегли допълнителна сума по договор за
кредит № **********, която била на стойност 200 лева. Посочената сума била изтеглена на
11.01.2017 г., поради което и дължимите суми по договор за кредит № **********
възлизали на 1000 лева – главница, 33,68 лева – договорна лихва, 165,03 лева – такса
експресно разглеждане. Твърди, че общият размер на задължението по договор за кредит №
********** е 1198,71 лева, като промяната на стойността на кредита била отразена в
допълнително споразумение, сключено също на 11.01.2017 г. С оглед описаното,
ответникът заявява, че договор за кредит с № ********** не е свързан с договор за кредит №
**********. Сочи, че това е отделен договор, сключен между страните, след като ищцата е
погасила задължението си по договор за кредит № ********** на 12.01.2017 г., като е
внесла сумата от 1198,71 лева. Развива подробни съображения в насока, че договорите за
кредит, респ. техните отделни клаузи, са действителни и сключени при спазване на
действащата нормативна уредба. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договорите за
кредит с посочените клаузи за лихви и неустойка, начина на разсрочване на кредитните
задължения, извършването на плащане в общ размер от 1239,97 лева.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че получената разлика над
чистата стойност по двата договора за кредит до пълния размер на погашенията (1239,97 лв.)
е получена въз основа на валидни и равноправни клаузи от договорите.
Безспорни между страните обстоятелства, които не подлежат на доказване: На
11.01.2017 г. между страните е сключен Договор за кредит № **********; На 12.01.2017 г.
страните са сключили Договор за кредит № **********.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4