№ 125
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110139069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявен от И. Б. А. против ЗД ***
АД иск с пр. осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 435 КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 507,54 лева – мораторна лихва върху сумата от 4 978,53 лв.,
заплатена в хода на процеса на 22.07.2022 г., за периода 19.07.2021 г. – 20.07.2022 г.,
както и сумата от 4,15 лв. – лихва за забава върху главницата от 4 978,53 лв., заплатена
в хода на процеса на 22.07.2022 г., претендирана за периода 20.07.2022 г. - 22.07.2022 г.
Първоначално с исковата молба е претендирана сумата от 4 978,53 лв.-
главница, и лихва за забава върху нея в размер на 507,54 лева. Главницата е
заплатена в хода на процеса и относно нея за иска за главница е извършен отказ; пр-
вото е прекратено в тази част.
Ищецът твърди, че като водач на МПС *** рег. № **** извършва нарушение на
правилата за движението по пътищата, като се сблъсква с мантинела на 15.06.2020 г.,
около 20,30 часа на АМ Тракия при км 57+164 посока *** като предизвиква тотална
щета на МПС и средна телесна повреда на пътничката в автомобила В.С.Т.. Вследствие
на ПТП В.С.Т. получава спинална компресия и контузия на бял дроб, като ищецът
доброволно заплаща лечението й в размер на 4 978,53 лв. на 18.06.2020 г. С решение №
100/14.02.2022 г. по н.д. № 53/2022 г. по описа на РС ***, влязло в сила на 02.03.2022
г., водачът И. Б. А. е признат за виновен за това, че на горепосочената дата по
горепосочения начин при управление на МПС по непредпазливост е предизвикал
средна телесна повреда; на осн. чл. 78, ал. 1 НК е освободен от наказателна
отговорност и вместо това му е наложена глоба.
Ищецът сочи, че към датата на ПТП ГО е била застрахована при ответника,
който дължи възстановяване на заплатената от ищеца доброволно сума ведно с
лихвите за забава. Сочи, че на 19.04.2021 г., 18.05.2022 г. и 23.05.2022 г. е входирал
писмени претенции при застрахователя. На 16.06.2022 г. между ищеца като
застрахован и ответника като застраховател е сключено споразумение, по силата на
1
което ответникът се задължил да възстанови сумите до един месец, т.е. до 16.07.2022 г.
На 20.07.2022 г. е входирана исковата молба.
На 22.07.2022 г. в хода на процеса и преди да получи исковата молба за отговор
ответникът е заплатил главницата от 4 978,53 лв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва претенцията за лихви по основание и размер. Излага, че началото на
сочения от ищеца момент на забавата не съответства на датите на подаване на
писмените претенции и сроковете по КЗ. Сочи, че първата претенция е подадена пред
ответника на 19.07.2021 г. Твърди, че не е станал повод за завеждане на делото и не
дължи разноски.
Страните не спорят, че към датата на ПТП от 15.06.2020 г., около 20,30 часа на
АМ Тракия при км 57+164 посока ***, гражданската отговорност на водача на МПС
*** рег. № **** е била застрахована при ответника; че при ПТП е нанесена средна
телесна повреда на пътничката в автомобила В.С.Т., като ищецът доброволно е
заплатил лечението й сума в размер на 4 978,53 лв. на 18.06.2020 г.; че с решение №
100/14.02.2022 г. по н.д. № 53/2022 г. по описа на РС ***, влязло в сила на 02.03.2022
г., водачът И. Б. А. е признат за виновен за това, че на горепосочената дата по
горепосочения начин при управление на МПС по непредпазливост е предизвикал
средна телесна повреда; на осн. чл. 78, ал. 1 НК е освободен от наказателна
отговорност и вместо това му е наложена глоба; че на 16.06.2022 г. между ищеца като
застрахован и ответника като застраховател е сключено споразумение, по силата на
което ответникът се задължил да възстанови сумите до един месец, т.е. до 16.07.2022
г.; че на 22.07.2022 г. в хода на процеса и преди да получи исковата молба за отговор
ответникът е заплатил главницата от 4 978,53 лв.
По иска в тежест на ищеца е да докаже момента, в който ответникът е
изпаднал в забава, вкл. че е посочил банкова сметка с писмена претенция; периода на
забавата; размера на исковете за забава.
При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже възраженията
си.
Представените от страните писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходми за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да
бъде допуснато.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 27.02.2023 г. /понеделник/ от 10,15 ч., за която дата и
час да се призоват страните.
2
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, платежно
нареждане от 22.07.2022 г. на л. 40 и представените с отговора писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3