ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 02.02.2021г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, X ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РУСИ АЛЕКСИЕВ
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА АДРИАНА АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова въззивно наказателно частно дело № 77 по описа за 2021 година, като взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 345 НПК, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Делото е образувано по частна жалба от 28.09.2020г. на К.К.Л., чрез Е.П.Л.– майка на подсъдимия, срещу определение от 02.07.2020г., постановено по НОХД № 1308/2017г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12-ти състав, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК съдът е оставил без уважение молбата на адв. М.Н.– защитник на осъдения К.Л. с искане да бъдат върнати на подсъдимия предадени с протокол за доброволно предаване от 16.08.2016г. левове и щатски долари.

В частната жалба се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че молбата на подсъдимото лице е неоснователна. Поддържа се, че наказателното дело е приключило с влязла в сила присъда на 13.04.2020г. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че следва да остави без уважение молбата на подсъдимия, тъй като в последната не е посочен конкретен размер на претендираната сума, както и поради обстоятелството, че по делото никъде не е наличен твърдения от защитата протокол от 16.08.2016г. Сочи се, че горепосоченият протокол е бил приложен от защитника на подсъдимото лице с молбата, като същият се прилага и към настоящата жалба. Моли да бъде отменено определението на първоинстанционния съд, като бъдат върнати на подсъдимия подробно описаните вещи – банкноти в лева и щатски долари, подробно индивидуалирирани в протокола от 16.08.2016г.. Прави се алтернативно искане съдът да задължи 06 РУ – СДВР да върне левовете и щатските долари на подсъдимия, който е техен собственик и е представляван от майка си.  Сочи, се К.Л. е навършил пълнолетие през месец август 2020г.

Софийски градски съд, след като прецени изложеното в жалбата и доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

            Депозираната частна жалба е недопустима. Същата е подадена в предвидения законоустановен седемдневен срок от съобщаването на страните, срещу обжалваем акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 306, ал. 3 НПК.

            Частната жалба обаче е подадена от лице, което не е процесуално легитимирано да я обжалва, а именно – майката на подсъдимия Е.П.Л..

            С присъда от 21.03.2019г., постановена по НОХД 1308/2017г. по описа на СРС, К.К.Л. е признат за виновен в това, че на 14.08.2016г., около 11.08 часа, от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си е отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой автоключ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с рег. № ******, на стойност 180 /сто и осемдесет/ лева, паричната сума от 70 /седемдесет/ лева, 1 /един/ бр. слънчеви очила марка „Булгари“ на стойност 899,25 /осемстотин деветдесет и девет лева и 25 стотинки/ лева, 3 /три/ броя френски франкове, емисия 1905 лв., номинал 20 франка, инвестиционно злато, 6.45 г. в 21.6 карата /проба 900/ на стойност 1312,89 /хиляда триста и дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, 2 /два/ броя швейцарски вренели, емисия 1896/1949г., номинал 20 франка, инвестиционно злато, 6.45 г. в 21.6 карата /проба 900/ на стойност 875,26 /осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, като всички вещи са на обща стойност 3337.40 /три хиляди триста тридесет и седем лева и четиридесет стотинки/ лева от владението на С.Д.А., без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК е осъден на наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност два пъти седмично за срок от 9 /девет/ месеца; „включване в програми за обществено въздействие“ за срок от 9 /девет/ месеца, като на основание чл. 304 НПК е оправдан за разликата от 5363,40 лв., представляваща общата стойност на вещите, за което му е повдигнато обвинение.

            Със същата присъда К.Г.Т.е признат за виновен за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 346, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, като му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца; „задължителни периодични срещи срещи с пробационен служител“ за срок от 6 /шест/ месеца; „включване в програми за обществено въздействие“ за срок от 6 /шест/ месеца.

             С решение от 13.04.2020г., постановено по ВНОХД 4007/2019г. по описа на СГС, горепосочената присъда е изменена, като подсъдимият К.К.Л. е оправдан по обвинението по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК в това, на 14.08.2016г., около 11:08 часа, от апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си е отнел чужди движими вещи - 3 /три/ броя френски франкове, емисия 1905 лв., номинал 20 франка, инвестиционно злато, 6.45 г. в 21.6 карата /проба 900/ на стойност 1312,89 /хиляда триста и дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, 2 /два/ броя швейцарски вренели, емисия 1896/1949г., номинал 20 франка, инвестиционно злато, 6.45 г. в 21.6 карата /проба 900/ на стойност 875,26 /осемстотин седемдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, всички възлизащи на обща стойност 2188, 15 /две хиляди сто осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/ лева.

В останалата част присъдата е била потвърдена. Решението на СГС не подлежи на обжалване и протестиране, поради което и същото е влязло в сила на 13.04.2020г.

            По делото е постъпила молба с вх. № 1025512/ 04.06.2020г. от адв. М.Е.Н.– САК, в качеството й на служебен защитник на осъдения К.К.Л., с което е направено искане да бъдат върнати на последния, предадени с протокол за доброволно предаване от 16.08.2016г. левове и щатски долари.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с определение от 02.07.2020г., съобразно което е оставил без уважение молбата на адв. М.Н.– защитник на осъдения К.Л. с искане да бъдат върнати на подсъдимия предадени с протокол за доброволно предаване от 16.08.2016г. левове и щатски долари. В постановени акт на контролирания съд са изложени съображения, че в молбата не е посочен размерът на претендираната сума, както и че между кориците по делото не е констатиран протокола от 16.08.2016г. СРС е приел още, че не е установено по делото приобщаването на други парични суми, различни от предадените от другия осъден по делото – К.Т., както и на други вещи, по които съдът да не се е произнесъл.

На защитника на подсъдимия е връчен препис от горепосоченото определение на СРС - на 17.09.2020г., а на подсъдимото лице лично е бил връчен препис от определението на първоинстанционния съд - на 23.09.2020г.

В конкретния случай производството е по глава 22 от НПК предвид разпоредбата на чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 3 НПК.

Обжалваното определение № 138528 от 02.07.2020г. е постановено по НОХД № 1308/2017г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, с правно основание чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, което определение е неразделна част от присъдата, с който съдебен акт делото окончателно е приключено.

Очертавайки кръга на субектите, които по принцип имат право на жалба/ протест, законодателят визира страните в първоинстанционното производство. Правото да се обжалва постановен акт на първостепенния съд възниква, когато е накърнен правният интерес на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 318 от НПК производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните, респективно подсъдимия, пострадалия и неговите наследници, конституирани като граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 318, ал. 3 НПК подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части, включително и само относно мотивите и основанията за оправдаването му, по отношение на приетите фактически положения и правна квалификация.

Самостоятелно право да обжалват имат и защитниците и поверениците, като същественото е, че те могат да оттеглят подадената от тях жалба само със съгласието на техните подзащитни /подсъдими/, съответно – доверители. Причината за това е, че защитават не свои, а чужди, представлявани от тях права и интереси.

Първоначално е била депозирана молба пред СРС от защитника на подсъдимия с искане за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК, по което първоинстанционният съд се е произнесъл с определение.

В конкретния случай обаче първоинстанционният съдебен акт е атакуван от лице, което не е процесуално легитимирано да го обжалва, тъй като жалбоподателят не е страна в процеса, а именно майката на подсъдимото лице. Това е така, тъй като подсъдимият К.К.Л. е навършил пълнолетие още през месец август 2020г., както сама е отбелязала в жалбата си и Е.П.Л.и същият може сам да се представлява и/или съответно да бъде представляван от назначения му служебен защитник по делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд, наказателно отделение, X въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от 28.09.2020г. на К.К.Л., чрез Е.П.Л.– майка на подсъдимия, срещу определение от 02.07.2020г., постановено по НОХД № 1308/2017г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12-ти състав, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК съдът е оставил без уважение молбата на адв. М.Н.– защитник на осъдения К.Л. с искане да бъдат върнати на подсъдимия предадени с протокол за доброволно предаване от 16.08.2016г. левове и щатски долари.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧД 77/2021г. по описа на СГС, НО.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:  1.                                      2.