№ 5572
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100507401 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. М. М., роден на ******** г., действащ чрез
своя баща и законен представител М. К. А. срещу Решение № 2948/22.02.2025 г. по гр.д. №
15208/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС). В жалбата са развити оплаквания за
неправилност и необоснованост на съдебното решение, което се твърди да е постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционно решение и постановяване на друго, с
което молбата на М. К. А. за защита на И. М. М., действащ чрез своя баща и законен
представител М. К. А., да бъде уважена, доколкото се установява упражнено от майката К.
А. Ч. по отношение на детето психическо и физическо насилие. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна К. А. Ч. е депозирала отговор, с
който оспорва подадената въззивната жалба по изложени съображения.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. К. А., действащ в
1
качество на баща и законен представител на И. М. М., роден на ******** г., за защита
спрямо малолетния от домашно насилие, извършено от К. А. Ч. на 05.03.2024 г., описано в
молбата.
Ответникът е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.
С Решение № 2948/22.02.2025 г. по гр.д. № 15208/2024 г. по описа на Софийския
районен съд, е отхвърлена молбата по чл.8, т.1 ЗЗДН на М. К. А., действащ в качество на
баща и законен представител на И. М. М., срещу К. А. Ч. за твърдян акт на домашно насилие
от 05.03.2024 г. като е отказано издаване на заповед за защита. Със съдебното решение М. К.
А. е осъден да заплати на К. А. Ч. сторените в производството разноски в размер на 2 862,79
лева, а по сметка на СРС – държавна такса в размер на 25 лева.
Не е спорно в производството и от представеното пред първоинстанционния съд
удостоверение за раждане се доказва, че въззиваемата е майка на детето И., поради което тя
попада в обхвата на чл.3, т.4 ЗЗДН на лицата, срещу които може да се търси защита за
малолетния.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от процесуален субституент (чл.8, ал.1, т.2 ЗЗДН), поради което е налице валидно
сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира
първоинстанционното решение за правилно, а наведени във въззивната жалба доводи в
обратната насока - за неоснователни.
Във въззивната жалба са изложени твърдения, че в първоинстанционното решение
неправилно е прието, че детето е пребивавало при майка си в периода 01.03.-04.03.2024 г.,
вместо в периода 01.03.-05.03.2024 г.
Видно от твърденията в сезиращата молба (стр.5, абз.3) сам бащата сочи, че
малолетният е бил при другия си родител до сутринта на 04.03.2024 г., взет е от училище от
майката на 05.03.2024 г. преди края на учебните часове и върнат в 21:30 часа в дома на М. К.
А.. В молбата по чл.9, ал.1 ЗЗДН е изяснено, че при прибирането на детето бащата е
забелязал, че то кашля, без да е видимо болно, на следващия ден кашлицата се влошила и
родителят преценил, че е по – добре след края на часовете да бъде прегледан, в този ден
детето било взето преди часовете от майката, а на следващия ден (06.03.2024 г.) заведено на
преглед при пулмолог. В декларацията по чл.9, ал.2 ЗЗДН дори се сочи, че детето е било при
майката на 02.03.2024 г. и на 03.03.2024 г. Първоинстанционният съд в открито съдебно
заседание по делото е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че въззиваемата е взела малолетния И. от училище на обяд на 05.03.2024 г.
и го е върнала в дома на бащата вечерта около 20:00 часа. Едва в становище от 25.04.2024 г.
(вх. № 138667, с погрешно посочена във въззивната жалба датата на входиране) бащата
2
твърди детето да е върнато от майката сутринта на 05.03.2024 г., но това становище изхожда
единствено от М. К. А. и не представлява признание от възъззиваемата на твърдения факт за
точния момент за предаване на детето на бащата. В показанията на свидетеля А.К. се
съдържат данни, че К. А. Ч. е взела сина си от училище на 05.03.2024 г., но същия ден, в
интервала между 09:30 часа и 10:00 часа, бащата е телефонирал на този свидетел и е настоял
да прегледа малолетния, т.е. сутринта на 05.03.2024 г. детето вече е било предадено на М. К.
А.. Твърденията на майката също са в посока, че е взела детето от училище на 05.03.2025 г.,
тъй като при посещение, провокирано от необходимостта да му занесе тетрадка, е
установила, че малолетният кашля и го е завела същия ден на лекар. В подкрепа на тези
твърдения е и представения амбулаторен лист № 24065А092616/05.03.2024 г. за проведен
първичен медицински преглед, както и протокол с резултати от изследвания от същата дата.
Поради това твърденията във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното
решение в посочената част не могат да бъдат споделени.
Дори да се приеме, че малолетният е бил при майката до сутринта на 05.03.2024 г., то
по делото се установява от показанията на свидетеля Г. А.Б.-М., че същата, в качеството си
на лекар, е прегледала въззивника на 03.03.2024 г., когато той е имал назален секрет и леко
зачервено гърло, с чист бял дроб, без хрипове. Доказателствената съвкупност по делото
недвусмислено сочи, че на 05.03.2024 г. при детето се е появила кашлица, майката го е взела
от училище преди края на часовете и го е завела на преглед при личния лекар, за което е
съставен амбулаторен лист № 24065А092616/05.03.2024 г. Видно от последния, по
анамнезни данни детето вече провеждало лечение. Същият ден малолетният е насочен за
консултация при пулмолог и са му проведени изследвания в СМДЛ „Рамус“ ООД. И. е
върнат вечерта на 05.03.2024 г. на бащата, който упражнява родителската отговорност по
силата на Решение № 20203433/26.10.2021 г. по гр.д. № 50006/2020 г. по описа на СРС, след
което лечението на детето е продължено от бащата. Поради това изводите на
първоинстанционния съд, че не се установява по делото бездействие на майката при
констатирано влошаване на здравословното състояние на детето и неговото неглижиране от
страна на този родител на 05.03.2024 г. (а и в дните преди това, начиная 01.03.2024 г.) следва
да бъдат споделени.
По повод доводите във въззивната жалба относно връзката между влошеното
здравословно състояние на детето и поведението на майката на 05.03.2024 г. е нужно да се
отбележи, че анамнезните данни, отразени в амбулаторен лист № 24066509В671/06.03.2024
г., включително относно началото на симптоматиката при детето и прилаганото до този
момент лечение, е съставен при първичен преглед в УМБАЛ „Софиямед“, където
малолетният е заведен от своя бащата след връщането от престой при майката (по твърдения
в сезиращата молба), т.е. анамнезата не е предоставена от въззиваемата, поради което тези
анамнезни данни не са в състояние да докажат твърдяното във въззивната жалба относно
началния момент на разболяване на детето, който не може да се свърже недвусмислено с
прояви на клиника, нито с вида и ефикасността на прилаганото лечение. Не сочи на извод за
неглижиране на здравето на малолетния обстоятелството, че на горепосочената дата
3
въззиваемата не го е завела на пулмолог след насочването за консултация, след насочване за
консултация с такъв специалист, при липса на доказана спешност в състоянието малолетния
и задължение на майката да го върне на отглеждащия родител под страх от нарушаване на
съдебно определения режим на лични контакти със сина й И.. В тази насока правилно
първоинстанционният съд е отчел и поведението на бащата, който сутринта на 05.03.2024 г.
е пуснал малолетния на училище и го е завел на преглед при пулмолог на следващия ден.
Въпросът относно препоръчителния терапевтичен подход спрямо детето занапред, с
оглед констатираната при него бронхиална астма с давност от 2020 г., но и този за
различните възгледи на родителите относно грижата за малолетния надхвърля пределите на
настоящето производство и следва да се разреши по реда на чл.123, ал.2 СК.
При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал
нарушения на императивни правни норми.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Държавна такса не се дължи, доколкото се търси защита за детето И. М. М. (арг. от чл.
11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
На въззивааемата се следват разноски пред въззивната съдебна инстанция при този
изход от спора. Същата е претендирала такива в размер на 2 000 лева за адвокатско
възнаграждение, за чието заплащане по делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 08.08.2025 г., удостоверяващ плащане на сумата в брой.
Възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, доколкото делото не
се отличава с фактическа или правна сложност, по същото е проведено едно съдебно
заседание, в което не са искани и събирани нови доказателства. Съответен на
действителната фактическа и правна сложност на спора, качеството на услугата и на
принципа на справедливостта е размер на разноските за адвокатско възнаграждение от 300
лева. Той е обоснован и съобразен с продължителността на производството, труда и времето,
необходимо за организиране и провеждане на защитата на въззиваемата. Не следва да бъде
споделян доводът на въззивника, че разноски на насрещната страна не се дължат, доколкото
се търси защита за дете. Държавата не разполага с възможността да освободи страна от
задължението за репариране на сторените от насрещната такава разноски, които не са в
полза на бюджета и не се поема от него, а единствено от дължимите такси и разноски към
фиска, в който смисъл следва да се тълкува нормата на чл.11, ал.3 ЗЗДН.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2948/22.02.2025 г. по гр.д. № 15208/2024 г. по описа
на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
4
представител М. К. А., роден на ********** г., да заплати на К. А. Ч., ЕГН **********,
сторените пред въззивния съд разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5