РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. ХАСКОВО, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500054 по описа за
2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, с вх.№272120/22.12.2021 г. подадена от К. В.
С., с ЕГН ********** от ****, чрез адв.И.П. от АК-Хасково против решение
№260460/25.11.2021г. на РС-Хасково по гр.дело № 2181/2020 г. по описа на съда.
С Решение №260460/25.11.2021г. по гр.д.№2181/2020г., Районен съд -Хасково е
отхвърлил предявените от К. В. С. срещу К. П. К. искове с правно основание чл.93, ал.2 от
ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумите от 3000,00 лв, представляваща задатък по
сключения между тях на 18.02.2019г. договор за покупко - продажба на „Мitsubishi Space
Star" 01.2016г. в двоен размер и 200лв. представляваща обезщетение за забава върху него за
периода от 18.04.2019г. до 30.09.2020г.
С решението К. В. С. е осъден да заплати на К. П. К. сумата от 600,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Недоволен от решението е останал въззивникът К. В. С., който чрез
пълномощника си го обжалва в законоустановения срок, с оплакване за допуснато
нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че решаващият съд не е изложил
подробни мотиви за действителните правоотношения между страните, като не е обсъдил
обстоятелството,че от събраните доказателства се установява наличието на сключени два
1
договора съобразени с разпоредбата на чл. 19 от ЗЗД - предварителен договор за продажба
на конкретен автомобил и договор за изработка във връзка със същия автомобил. Вместо да
обсъди доказателствата по делото за изпълнението или неизпълнението на тези договори,
съдът необоснова е приел, че искът е останал недоказан.Липсвали и мотиви и как
неизпълненито в срок или неточното изпълнение на договора за изработка, са се отразили
върху предварителния договор за продажба на конкретния автомобил, което водело до
неправилност на обжалвания съдебен акт.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на
Районен съд - Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263,ал.1 ГПК, с писмен отговор въззиваемият К. П. К., чрез
пълномощника си оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.
Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд –
Хасково като правилно и да му присъди направените разноски по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
При служебната проверка съдът установи,че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По направеното в жалбата оплакване, че съдът не е изложил подробни мотиви за
действителните правоотношения между страните като не е обсъдил доказателствата за
изпълнението или неизпълнението от страните по двата договора,настоящата инстанция
счита същото за неоснователно.
Предмет на спора са отношенията между страните произтичащи от сключен
между тях на 18.02.2019 г. договор за покупко-продажба на лек автомобил. Ищецът
твърди,че е налице неизпълнение от страна на ответника по договора и моли съда да го
осъди да му възстанови сумата от 1500, 00 лева, представляваща задатък по договора за
покупко-продажба в двоен размер, съгласно чл.93 от ЗЗД.
Районният съд с доклада по делото по реда на 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, който не е
оспорен от страните е възложил доказателствената тежест на ищеца.
С оглед търсената защита, ищецът следва да установи неизпълнение на
2
задълженията на ответника по договора, да докаже, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по процесния договор и че поради отказ от договора, ищецът е поканил
ответника по надлежния ред да му върне получената по договора сума - капаро 1500,00
лева, на 18.02.2019 г. в двоен размер, или сумата в размер на 3000,00 лева.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира
следното:
Производството пред РС-Хасково е образувано по искова молба подадена от К.
В. С. срещу К. П. К., с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване два иска : иск с правно основание чл. 93, ал. 2,изр.2 от ЗЗД и иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 18.02.2019 г. сключил с ответника договор за покупко-
продажба на лек автомобил „Мitsubishi Space Star" 01.2016г. за сумата от 6500- 7000 лв.,за
която сума да му бъде продаден автомобила,със срок за изпълнение на договора от страна
на ответника - два месеца от сключването му.В деня на сключване на договора ищецът
платил под формата на капаро сумата от 1 500 лв. Твърди се в исковата молба ,че от
сключването на договора е минала близо година и половина, в който срок договорът не бил
изпълнен, поради което ищецът вече нямал интерес и не можел да чака повече изпълнение.
С писмо-покана за доброволно изпълнение уведомил ответника, че желае да му бъде
възстановена сумата от 1500,00 лв.,която оставил при него като капаро плюс обезщетение за
забавата, но в 14-дневния срок от получаването сумата не му била върната, поради което
имал интерес по съдебен ред да поиска възстановяване на сумата от 1500,00 лв.
представляваща задатък по договора за покупко-продажба в двоен размер, съгласно чл.93
ЗЗД.Моли съда да постанови на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 3000 лв., представляваща задатък по сключения между тях договор за покупко-
продажба в двоен размер, и 200 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата за
периода от 18.04.2019 г. до 30.09.2020 г.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове.Твърди се в отговора на исковата
молба,че още преди 18.02.2019 г. ищецът се свързал с ответника по телефона и го попитал
дали лек автомобил „Мitsubishi Space Star" 01.2016г. може да се отремонтира и да му бъде
прехвърлен на цена под действителната пазарна, за да може и той ако го продаде да получи
цена близка до пазарната.На 16.04.2019 г. и след като автомобилът бил готов, ответникът се
обадил на ищеца, който един два дни след това му заявил, че няма да купи автомобила, тъй
като нямал пари.Ответникът го уведомил, че разваля договора и че ще задържи капарото,
тъй като е направил и е заплатил всички разходи по възстановяването на автомобила и в
посочения срок е изпълнил договора ,но ищецът купувач е отказал да получи автомобила.
Твърди,че не е получавал представената с исковата молба покана, тъй като постоянният му
адрес бил различен от адреса, посочен в поканата.Претендира от съда да постанови
решение,с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил
3
изложените от страните доводи и съображения и събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност.Прието е от съда след съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства,че страните са били в договорни
отношения по силата на сключен на 18.02.2019 г. договор за покупко-продажба на
„Мitsubishi Space Star" 01.2016г.Не се спори, а и от приетите писмени и гласни
доказателства се установява, че на 18.02.2019 г. страните са сключили договор за покупко -
продажба на „Мitsubishi Space Star" 01.2016г. за цена от 6500- 7000 лв., като в цената се е
включвала и сумата от 2500- 3000 лв. за автотенекеджийски услуги, които е следвало да се
извършат по автомобила в срок до 2 месеца, както и че ищецът е предоставил на ответника
сумата от 1 500 лв.- капаро, на която придали качеството на задатък по смисъла на чл. 93
ЗЗД.Съдът е приел за установено по делото въз основа на събраните гласни доказателства -
разпитаните по делото свидетели, че договорът не е изпълнен. Автомобилът не е бил
предаден на ищеца и уговорената в договора цена не е заплатена на ответника.
Основният спорен въпрос е налице ли е неизпълнение на договора от ответника,
който е получил задатъка.В тежест на ищеца който претендира връщане на получения
задатък в двоен размер, съгласно чл.93,ал.2,изр.2 от ЗЗД е да докаже при условията на пълно
и главно доказване че е изправна страна по договора, че е налице виновно неизпълнение на
другата страна, и че е упражнил надлежно правото си на отказ от договора.
Изложените от свид.Н. В. В. факти,че след ремонта на автомобила, ответникът
е поискал от ищеца още допълнително 2 000 лв. са извън предмета на доказване в
настоящия процес, тъй като такива твърдения не са били въведени нито от ищеца нито от
ответника в хода на делото и правилно не са били обсъдени от първоинстанционния съд.
В тази им част показанията на свид.Н.В.В. не се подкрепят от останалия доказателствен
материал и противоречат на гласните доказателства ангажирани от ответната страна.С
гласните доказателства ангажирани от ищеца не се установяват твърденията му, че
ответникът като страна по договор за покупко-продажба на лек автомобил „Мitsubishi
Space Star" 01.2016г. не е изпълнил задълженията си по договора.
Свид. И. М.М. установява, че след извършения ремонт на автомобила, ищецът
заявил, че нямало да заплати остатъка от дължимата сума, тъй като нямал пари, поради
което ответникът му отговорил, че разваля договора и че ще задържи капарото.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, които кореспондират със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от които се установява по несъмнен и категоричен начин,че страната която е
получила задатъка е изпълнила задължението си по договора ,а ищецът не е упражнил
надлежно потестативното си право на отказ от договора по смисъла на чл. 93, ал. 2,изр.2 от
ЗЗД, поради което ответникът не му дължи връщането на платения задатък в двоен размер,
възлизащ на сумата от 3 000 лв.
Предвид изложените съображения предявеният главен иск с правно основание
чл.93,ал.2,изр.второ ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
4
С оглед произнасянето по главния иск, неоснователен поради акцесорния му
характер е и искът с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД. След като главното вземане не
съществува, то и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователна и следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,обжалваното решение
като законосъобразно и правилно, следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за въззивното производство, съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК, в размер на 600,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260460/25.11.2021г. на Районен съд-Хасково, по
гр.дело № 2181/2020 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА К. В. С. да заплати на К. П. К. разноски за въззивното
производство в размер на 600,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5