Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното
от съдията Гълъбова гр.д. №1037 по описа
на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „С.в.“ АД срещу решение от 10.10.2019 г. по
гр.д. №31158/2018 г. по описа на СРС, 49 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу П.И.Н. кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за
сумата от 806,28 лв. - главница за периода 11.08.2015 г. – 12.10.2017 г. и
сумата от 101,18 лв. – лихва за забава за периода 11.09.2015 г. – 12.10.2017 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено
в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано, че ответникът има
качеството на потребител. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна П.И.Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
През
процесния период е приложим Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР
е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния
оператор, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост
или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на ВиК
услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от
съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани
и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Ответникът е възразил да е
собственик или ползвател на процесния имот в едномесечния срок по чл.131 ГПК, а ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е
представил никакви доказателства, от които да се установи при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е собственик или ползвател на имота. Постъпилото по делото писмо от СО, дирекция „Общински приходи“, отдел
„ОП – Сердика“, не установява правото на собственост върху процесния
апартамент, поради което следва да се приеме, че
ответникът няма качеството „потребител“ на ВиК услуги през процесния период.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за неоснователност на
предявените искове, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА. Възражението
на въззивника за прекомерност на договореното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между въззивника и адв. И.Д., според който е договорено адвокатско
възнаграждение по настоящето дело, платимо по реда на чл.38 ЗА, в размер на
сумата от 500,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде намалено до минималния размер или до размера на сумата от 300,00
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №240560/10.10.2019
г., постановено по гр.д. №31158/2018 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, сгр.2А, да заплати
на адв. И.Д., адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 300,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.