Решение по дело №57/2021 на Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е  №86

гр.Габрово, 17.05.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на пети май ................. през две хиляди двадесет и първа година  в състав :          

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИН КОСЕВ

              ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

при секретаря  ....МАРИЕЛА КАРАДЖОВА.............. и в присъствието на прокурора .........ЖЕНИ ШИКОВА.......... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №57 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

            С Решение №260005/13.01.2021г. по НАХД№674/2020г. Габровски районен съд е потвърдил НП №20-0892-000504/22.05.2020г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Габрово с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на М.М.Г. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В законния срок решението на съда е обжалвано от М.М.Г. чрез упълномощен пр. представител- адвокат. В жалбата си същият излага, че същото било неправилно и незаконосъобразно, тъй като дори да било налице осъществено нарушение, то същото следвало да се квалифицира по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а не по чл. 140 от ЗДвП, тъй като управляваното от санкционирания МПС било с валидни регистрационни табели и талон, макар и на предишния негов собственик. Това не водело автоматично до извод, че процесния автомобил не е регистриран по надлежния ред. Твърдяното нарушение не било осъществено от водача- собственик от субективна страна, тъй като той не бил уведомен за прекратената регистрация на МПС.

Претендира се отмяна на Решението на ГРС, както и на обжалваното НП по изложените в жалбата съображения.

 В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, като се представлява от упълномощения от него пр. представител, който заявява че поддържа подадената жалба и изложените доводи по същество, както и искането се за отмяна на НП и решението на ГРС.

Ответникът по делото редовно призован не се явява като не се представлява и от упълномощен процесуален представител.

Представителя на ОП Габрово изразява становище за неоснователност на жалбата тъй като споделя напълно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правните изводи Преценени били както доказателствата, така и изложената фактическа обстановка. Според прокурора Решението на ГРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред касационната инстанция доводи намира жалбата за неоснователна.

Правилно и обосновано състава на ГРС е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че с действията си жалбоподателя Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което същият е санкциониран. По делото пред районния съд са събрани доказателства, както гласни- показанията на свидетеля Павел Глушков, така и писмени, които са обсъдени подробно и всестранно и които допринасят за изясняване на фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. На базата на така установената и изяснена напълно фактическа обстановка състава на съда е направил логични и обосновани изводи от права страна, а именно че жалбоподателя М.Г. е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП "По смисъла на този закон: 1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. " Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП "Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. "

На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред, като в законоустановения срок не е било пререгистрирано след промяна на собствеността върху МПС.

Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственика на МПС за това по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Жалбоподателят като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. От данните по делото е видно, че той е закупил автомобила на 24.07.2019 г. /три месеца преди проверката/, поради което е бил длъжен в двумесечен срок от прехвърлянето на автомобила да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Като не го е направил, сам се е поставил в положение автомобилът му да бъде служебно дерегистриран съобразно правилата на  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. К. е бил наясно, че като приобретател не е изпълнил задължението си да регистрира закупения автомобил съобразно изискванията на закона, поради което незнанието му за последващото прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не прави деянието му несъставомерно поради липса на вина.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, М. Гърведски е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел за правилен изводът на наказващия орган, който се основава на безспорни писмени доказателства, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, без същото да е регистрирано по надлежния ред.

По отношение на наложеното наказание:

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер".

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил с действията си състава на посочената по- горе административно наказателна разпоредба, за която му е наложено административно наказание глоба. Установената фактическа обстановка е изложена и в обстоятелствената част на НП Правилно е определена и санкционната норма. 

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на Решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на първоинстанционния съд. Всички доводи, изложени от жалбоподателя пред административния съд са обсъдени подробно и задълбочено от състава на ГРС, който мотивирано е приел, че са налице извършено от М.М.Г. нарушение, за което същият правилно е санкциониран. Правилно е определен размера на наложеното наказание. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от жалбоподателя доводи в жалбата за това, че осъществения административнонаказателен състав следвало да бъде квалифициран по друг текст от ЗДвП. По делото, в административнонаказателното преписка се съдържат доказателства установяващи факта, че правилно е приложен материалния закон като фактическата обстановка съотвества на посочените като нарушени правни норми на ЗДВП.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Габрово счита, че Решението на Габровски районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Не са налице основания за отмяна или изменение на постановения съдебен акт от първоинстанционния съд.

            Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260005/13.01.2021г. по НАХД№674/2020г. по описа на Габровски районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО  и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           ЧЛЕНОВЕ :