№ 366
гр. В., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200831 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „С. – 3 –
2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т.,
обл. В.Т., ул. „В.Л.“, № 12А, представлявано от Д. А. Д. - управител, против
Наказателно постановление № 05-2400085 от 17.05.2024г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от
ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена
санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Не изпраща процесуален
представител в с.з.
Ответната страна не изпраща процесуален представител в с. з., като е
постъпило писмено становище от АНО, с което се иска от съда да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
1
обстановка:
Свидетелят Ц. Л. Б. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище В. твърди, че при извършена проверка по документи на "С. 3-2017"
ЕООД, състояла се, на 19.03.2024 г. в Дирекция "Инспекция по труда" със
седалище В., видно от проверен Правилник за вътрешния трудов ред,
представен на електронна поща на дружеството; с вх. № 24027137/ 19.03.2024
г. е установено, че "С. 3-2017" ЕООД - работодател, не е изпълнил даденото
задължително за изпълнение предписание под номер № 3 от протокол за
извършена проверка с изх. № ПР 2309826/ 30.03.2023 г. с краен срок за
изпълнение 06.04.2023 г., съгласно на основание чл. 4а, ал. 3 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските (Обн. ДВ., бр. 6 от 23 януари 1987 г.),
работодателят да определи начина на запознаване на работниците и
служителите с утвърдените поименни графици за работа при сумирано
изчисляване на работното време в Правилника за вътрешния трудов ред.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля Ц. Л. Б., и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също
е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
2
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН нарушението е описано така, както това е сторено в последствие
в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството
на обвинението. Правната квалификация на деянието е по чл. 415, ал. 1 от КТ,
според която нормативна разпоредба „Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“.
Протоколът от извършена проверка се явява официален свидетелстващ
документ и има доказателствено значение относно отразените в него факти,
както и диспозитивно такова относно дадените с него задължителни
предписания. Той е подписан от надлежно упълномощен представител на
дружеството. За процесния случай от значение е констативната му част,
касаеща предписание към работодателя да задължително за изпълнение
предписание под номер № 3 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР
2309826/ 30.03.2023 г. с краен срок за изпълнение 06.04.2023 г., съгласно чл.
4а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (Обн. ДВ., бр.
6 от 23 януари 1987 г.), работодателят да определи начина на запознаване на
работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при
сумирано изчисляване на работното време в Правилника за вътрешния трудов
ред.
Тези факти не са оборени от жалбоподателя. Според констатациите в
протокола за проверка е установено, че в указания срок работодателят не е
изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание под номер № 3
от протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2309826/ 30.03.2023 г. с краен
срок за изпълнение 06.04.2023 г., съгласно на основание чл. 4а, ал. 3 от
Наредба за работното време, почивките и отпуските (Обн. ДВ., бр. 6 от 23
януари 1987 г.), работодателят да определи начина на запознаване на
работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при
сумирано изчисляване на работното време в Правилника за вътрешния трудов
3
ред. Фактът е отрицателен и се установява именно с протокол, каквато
функция играе този в тази си част. Същият не е оспорен от работодателя,
поради което изложените в него факти следва да се приемат за обективирали
се в реалността. Посочените факти и обстоятелства се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал. В случая предписанието
не е оспорено пред Административен съд - В. и е станало задължително за
неговия адресат.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Обстоятелството, че служители на дружеството жалбоподател са подали
декларации, с които се отказват от правото си да им бъде начислено
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и професионален
опит, като отказ от права е нищожен на основание закона, и не освобождава
нарушителя да изпълни даденото предписание, което е задължително, не е
обжалвано по надлежния ред пред Административен съд – В., влязло е в сила
и е с конкретен срок за изпълнение. Твърденията в жалбата не се подкрепят от
каквито и да било доказателства по делото.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото
по закон, на предвидения минимум.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
4
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение
за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският
районен съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2400085 от
17.05.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
В., с което на жалбоподателя „С. – 3 – 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В.Т., обл. В.Т., ул. „В.Л.“, № 12А,
представлявано от Д. А. Д. – управител, е наложено административно
наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ,
във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева
/хиляда и петстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл.
415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „С. – 3 – 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В.Т., обл. В.Т., ул. „В.Л.“, № 12А,
представлявано от Д. А. Д. - управител, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище В., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5