Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 05.07.2021г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 754 по описа за 2021г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 312695/28.04.2021г., изпратена по пощата на 27.04.2021г., на „У.Р.Г.“ ЕООД, чрез упълномощен от  управителя на дружеството Й.П.В.адвокат,  за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност.

В молбата се сочи, че „У.Р.Г.“ ЕООД има установени  публични задължения в размер на 172 860. 25 лева и 27 541. 69 лева лихви. В резултат на издадено на 18.06.2019г. наказателно постановление № 443064-F482472 поради неподадено в установения срок заявление за регистрация по ЗДДС, както и невнесени задължения по същия закон, през месец юни 2019г. на дружеството  е била назначена ревизия.  Ревизираният период 11.01.2019г. – 31.05.2019г. е обхващал момента, от който дружеството е трябвало да се регистрира по ЗДДС, до момента на осъществената регистрация. В резултат на проверката е бил издаден  ДРА № Р-22220419003816-091-001 от 08.11.2019г. на НАП, в който са били установени публични задължения на дружеството в размер на  172 860. 25 лева и 10 782. 51 лева. Ревизионният акт е бил оспорен и отменен частично. След назначена повторна ревизия с ДРА № Р-22002220000967-091-001 от 22.10.2020г. на НАП  са били установени задължения на дружеството за невнесен ДДС в размер на 172 860. 25 лева и 27 541. 69 лева лихви към момента на връчването му.

Дружеството не разполага с дълготрайни материални активи, а единствено с краткотрайни активи под формата на парични средства в размер на 2 419. 56 лева и 40 664. 39 евро. Върху тях като обезпечителна мярка е наложен запор от НАП в хода на първата ревизия (постановление за налагане на обезпечителни мерки от 11.10.2019г.). Дружеството не разполага и с никакво недвижимо имущество, поради което не е в състояние да погаси изцяло задълженията си към кредиторите.

Поради невъзможността за погасяване на вземанията и настъпилата изискуемост молителят счита, че се намира в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ. 

 

При изложеното молителят иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността на „У.Р.Г.“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността 11.10.2019г. – датата на запориране на банковите сметки на дружеството, откогато е била налице фактическа невъзможност за плащане към кредиторите, да се открие производство по несъстоятелност, да се постанови прекратяване на дейността на предприятието на дружеството, да се обяви то в несъстоятелност и да се спре производството при условията на чл. 632, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.  

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза   и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи и заявените за обявяване такива,  намира за установено от фактическа страна следното:

 

„У.Р.Г.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд

Дружеството е било учредено през месец ноември 2018г. с предмет на дейност извършване и организиране на международни сухопътни,  морски и въздушни превози, посредничество и търговия със суровини и др.

Към настоящия момент дружеството  има публични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност.  

Публичните задължения са в размер поне на 214 323. 97 лева, от които 175 543. 44 лева главница (ДДС и корпоративен данък)  и 38 780. 53 лева лихви. В този смисъл е постъпилата по делото справка за задължения към 07.06.2021г., издадена от Национална агенция за приходите. Публичните задължения са посочени и от самия молител в молбата му по чл. 625 от ТЗ по делото. Задълженията, съгласно справката, са с настъпили падежи включително от 14.02.2019г.  

 За публичните задължения на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с постановления изх. № С 190022-023-0002987/11.10.2019г., изх. № С 190022-139-0002330/11.11.2019г. и изх. № С210022-022-0019834/23.03.2021г. Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК.

По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата е работило въз основа на обявените в търговския регистър при Агенция по вписванията годишни финансови отчети за времето за 2018г. и 2019г., части от които са представени и по делото,   както и въз основа на представена оборотна ведомост за сметките на дружеството за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. През 2020г. дружеството не е осъществявало дейност, съгласно подадена по партидата на дружеството в търговския регистър декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч по заявление обр. Г3 20210629155404. Това е и понастоящем.   

 По-конкретно съгласно заключението на вещото лице, към 31.12.2018г.  коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, е бил 1. 0000.

При съобразяване на публичните задължения на дружеството към 31.12.2019г. този коефициент вече е бил 0.2150. Също към 31.12.2019г. под норма са били коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност.

 При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, за същата 2019г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил под норма (отрицателна величина). Отрицателен е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост.

Към 31.12.2019г. дружеството е имало финансов резултат от обичайната дейност загуба, както и е било декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ недоверие от страна на кредиторите.

В експертизата вещото лице е изчислило вариант на коефициентите на ликвидност, автономност и задлъжнялост, добавяйки 197 хил. лева като краткосрочно задължение и съответно отнесени като извънреден разход, рефлектирайки във финансовия резултат на дружеството.  

За дружеството не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или  бързоликвидно имущество.  Последно парични средства са били отчетени по баланса към 31.12.2019г. В този смисъл също са констатациите на съдебната финансово-икономическа експертиза, включително обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание.

Дружеството не  притежава недвижими имоти.  Липсват  вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така извършената служебна справка), както и писмо вх. № 326004/09.06.2021г. на Службата по вписванията.

За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (в този смисъл е  писмо изх. № 433200-59266/03.06.2021г.).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 24.06.2021г. за внасяне в 7-дневен срок  по сметка на Софийски градски съд на сума от 3 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 25.06.2021г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  молителят е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични публичноправни задължения към държавата. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическо състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. От 2020г. и понастоящем дружеството и не извършва търговска дейност.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 14.02.2019г. – установеният по делото най-ранен падеж на публични задължения на молителя. 

След тази дата, с оглед падежите на задълженията, молителят   не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството към 31.12.2019г.,  коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като  съответно приложима), което е било и за останалите коефициенти за ликвидност, дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал,  финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост.  По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Или поне от 14.02.2019г. икономическото състояние на молителя е било трайно влошено. Всички относими към финансово-икономическото му състояние показатели са  под норма, което е и понастоящем. Няма данни по делото, от които да се направи обоснован извод за промяна в обстоятелствата. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 14.02.2019г. от молителя  са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Извършването  на плащания към отделни кредитори не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си.

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2018г.  По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието на молителя,  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2018г. - 1.0000. Съгласно трайно установената съдебна практика, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността – 11.10.2019г., датата на наложения от публичен съдебен изпълнител обезпечителен запор, не обвързва съда - неплатежоспособността трябва да бъде определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

 

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното ликвидно имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване  на началните разноски в производството по несъстоятелност. Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 3 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 24.06.2021г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ. В този смисъл са исканията и на самия молител.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

 

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

 

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „У.Р.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 14.02.2019г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „У.Р.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „У.Р.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.          ОБЯВЯВА в несъстоятелност „У.Р.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „У.Р.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 754/2021г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав .

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „У.Р.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева)  разноски по делото. 

 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.                    СЪДИЯ: