МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 9
постановена на 02.04.2019 г.
ПО
НОХД № 59 / 2019г. по
описа на Районен Съд
– Г.
Обвинението е
срещу подсъдимия А.С.М. с ЕГН **********, ****************, за
това, че на 28.09.2018г. в с.М., общ.Г., извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата
14-годишна възраст Д.М.И. с ЕГН **********, чрез употреба на сила –
престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
След направено
искане от подсъдимия и защитникът му за разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството
по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Представителят
на Районна прокуратура - Г. поддържа обвинението, срещу подсъдимия - както по
отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по
отношение на правната квалификация на деянието, като
излага доводи за доказаност, както от обективна, така
и от субективна страна на престъплението. Счита, че с оглед признанието на
фактите от страна на подсъдимите и спецификата на производството по реда на
чл.371, т.2 от НПК, спрямо него следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК, а именно – „лишаване от свобода” за срок от около 3 /три/
години, което да се изтърпи ефективно - при „строг” първоначален режим на
изтърпяване.
Защитникът на
подсъдимия А.М. – адв.М.К. ***, пледира да се наложи
наказание в минимален размер, при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият А.С.М.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално
наказание.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които
подкрепят самопризнанията на подсъдимия, при условията на чл.373, ал.3 от НПК,
ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият А.С.М.
е жител ***. Известен е в селото с прякора „М.". Постр.
Д.М.И. ***, ***************. Самотноживееща,
пенсионерка. Познава подсъдимия, като живущ ***. Знаела го по прозвището му -
„М.". На 28.09.2018г., пострадалата И. била в дома си. Вечеряла, почистила
и около 21,00ч., изнесла сметта в контейнера на улицата. Прибирайки се към дома
си, забелязала, че е последвана от А.С.М..
Подс.А.М. влязъл след пострадалата в двора, а след това и в
помещението, което обитава пострадалата, казал, че ще разтрие краката й и
веднага след това се навел, сграбчил я за нозете, повалил върху леглото,
запретнал полата й и с пръсти проникнал във влагалището й. Пострадалата И. го
умолявала да спре, да не я докосва и да престане. Кратко след това, подс.М. достигнал до сексуално удовлетворение и няколко
минути останал неподвижно на леглото до пострадалата, след което напуснал дома
й.
Д.И. изпитвала
силен срам и унижение от действията, на които била подложена. Срамувала се да
сподели с близки и се страхувала да подаде сигнал до полицията, който страх
преодоляла едва няколко дни по-късно и уведомила за станалото полицейския
инспектор на селото. Преди приключване досъдебното производство - на
05.01.2019г., пострадалата Д.И. е починала, като не са установени данни за
връзка между смъртта на И. и извършеното деяние.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия
А.С.М. - по реда на чл.371, т.2 от НПК и както
и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, а именно: Справка за съдимост на
А.С.М. с рег. № 84/27.03.2019г.,
издадена от БС при РС-Г. и препис извлечение от акт за смърт, издаден въз
основа на акт за смърт № 0002/06.01.2019г. на Д.М.И., както и Писмо с вх.№ 447000-5372/08.10.2018г.
на РП Г.; Уведомление с рег.№ 447000-5344 от 05.10.2018г. на разсл.полицай В.Р. при РУ Г. до РП Г.; Постановление №
1128/2018г. от 22.01.2019г. на РП Г.;
Искане на осн. Чл.234, ал.3, предл.2 от НПК, с № 1128/2018г. на РП Г. до И.Д.Адм.Ръководител НП Г. с копие до РУ Г.; Постановление на осн. Чл.234, ал.3, предл1 НПК с № 1128/2018г. от
04.12.2018г. на РП Г.; Искане за
удължаване срока на ДП 447 ЗМ 203/2018г. на РУ Г. с рег.№ 447000-210/18.01.2019г.
от разсл.полицай В.Р. при РУ Г. до РП Г.; Искане за
удължаване срока на ДП 447 ЗМ 203/2018г. на РУ Г. с рег.№
447000-6137/04.12.2018г. от разсл.полицай В.Р. при РУ
Г. до РП Г.; Постановление за привличане на обвиняем; Протокол за разпит на
обвиняем; Искане от В.Р. – разсл.полицай
при РУ Г. до Председателя на АК – С.З.; Постановление за допускане на правна
помощ на разсл.полицай В.Р. при РУ Г.; Постановление за назначаване на
защитник; Уведомително писмо с изх.№
2021/2018г. от 09.10.2018г. на АК – С.З., относно определяне на адвокат вписан
в Националния регистър за правна помощ за осъществяване на правна помощ;
Справка за съдимост с рег.№ 291/05.10.2018г. на А.С.М.,***; Искане за изготвяне
на справка за съдимост на лице с рег.№ 4479000-5358/05.10.2018г. на РУ Г. до РС
Г.; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Протокол за разпит на свидетел – 8 /осем/ броя;
Искане с рег.№ 447000-5415/10.10.2018г. на РУ Г. до РП Г.; Постановление № 1128/2018г. от 10.10.2018г.
на РП Г.; Искане с № 1128/2018г. от
10.10.2018г. от РП Г. до РС Г. по реда на чл.64, ал.2 от НПК; Писмо с № 1128/2018г. от 18.10.2018г. на РП Г.
до Началника на РУ Г.;ц копие от
Определение № 111/10.10.2018г. по ЧНД № 236/2018г. на РС Г.; Постановление за
назначаване на съдебномедицинска експертиза на живо лице от 04.10.2018г. на РУ Г.;
Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 268/2018г. от Т.Т.С.
– спец.съд.лекар – вещо лице в списъка на ОС С.З.; копие от Препис извлечение
от акт за смърт на Д.М.И., издаден въз основа на акт за смърт №
0002/06.01.2019г. на с.М., общ.Г., обл.С.З.; Докладна
записка с рег.№ 447 ЗМ-203/0410.2018г. от Д.И.Д. – мл.ПИ при РУ Г. до Началника
на РУ Г.; Докладна записка с рег.№ 447р-7010/11.10.2018г. от мл.ПИ Д.Д. при РУ Г., относно извършена дейност по постановление за
възлагане ОИМ по разследването на ДП-203/2018г. на РУ Г. до Началника на РУ Г.;
Постановление на РУ Г.; Постановление за възлагане действия по разследването по
делегация на РУ Г.; Постановление за възлагане на ОИМ по ДП 447 ЗМ 203/2018г.
на РУ Г.; Докладна записка с рег.№ 447р-211/09.01.2018г. относно извършена
дейност за възлагане ОИМ по разследването на ДП 203/2018г. на РУ Г. от мл.ПИ Д.Д. при РУ Г. до Началника на РУ Г.; Писмо с рег.№
447р-249/11.01.2019г. на гл.инсп.П.М. при РУ Х. до
Началника на РУ Г.; копие от
Постановление за възлагане на действия по разследването по делегация; Протокол
за уведомяване на пострадал от престъпление, съгл.чл.6, ал.1 от Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на
Формуляр за правата на пострадалите от престъпления с рег.№
447фп-46/05.10.2018г. ; Обяснение от А.С.М.; Карта състояние на наказателно
производство; Писмо с рег.№ 447000-772/26.02.2019г. на Началника на РУ Г. до РС
„ИН”, сектор „А.” гр.С.З.; копие от Протокол за предявяване на разследване и
Мнение за предаване на съд, а така също и от показанията на свидетелите Ц.Х.И.,
Д.М.М., Т.Ц.И., Д.И.Д., М.Д.М. и Д.Ж.Р. – дадени в
досъдебното производство.
По делото не
се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка,
което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия А.С.М.
е автор на процесното деяние, което мотивира съда да
приеме, че обвиненията срещу него са доказани по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият А.С.М. е извършил престъпление по чл.150, ал.1 от НК, тъй като на 28.09.2018г. чрез
използване на сила, в с.М., общ.Г., извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пострадалата Д.М.И..
От обективна страна
престъплението по чл.150, ал.1 от НК се изразява в извършването на действия с
цел възбуда и удовлетворяне на полово желание без
съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст, чрез употребата
на сила или заплашване. Действията на подс.А.М. с цел
възбуда и удовлетворяване в случая се изразени чрез проникване с пръсти във
влагалището на пострадалата. Употребата на сила се изразява в повалянето на
пострадалата на леглото и сломяване на съпротивата й.
Извършването от страна на
подсъдимия на описаните действия по отношение на пострадалата, следва да се
определи, именно, като блудство, предвид това, че е насочено към възбуждане и
удовлетворяване полово желание на автора на престъплението. Тук е моментът да
бъде изрично отбелязано, че престъплението блудство се явява довършено със
самото осъществяване на блудственото действие /В тази
насока е налице съдебната практика /Решение № 505/1973 г., І н. о. на ВС/. В
настоящия казус, обаче извършителят на престъплението действително се е
възбудил и полово удовлетворил.
Деянието е извършено при
условията на пряк умисъл от подсъдимия А.М., със съзнавани, пряко целени и
настъпили общественоопасни последици. За този си
извод съдът взема предвид самия характер на действията на подсъдимия и тяхната
последователност и интензивност, както и обстоятелството, че той е взел мерки
да остане насаме с пострадалата, нахлувайки късно вечерта в къщата й.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с
двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 НК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в
специалния текст на НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от две до
осем години - за престъплението по чл.150,
ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия А.С.М., съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – направените самопризнания и изказаното
съжаление за постъпката му в съдебно заседание, тежкото му материално положение
и социален статус, а като отегчаващи – касае се лице с трайно изградени престъпни
навици, предвид многобройните му осъждания, което налага извода, че деянието му
няма инцидентен и случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия А.С.М., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
- ориентирано около средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца, което на основание
чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което
му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.
Имайки, предвид че подсъдимия А.С.М., с оглед на предходните му осъждания и
търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът
постанови така определеното и наложено общо наказание да се изтърпи от него при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът зачете и приспадна времето, през което подсъдимия А.М. е бил с мярка
за неотклонение „задържане под стража” , считано от 10.10.2018г.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия А.С.М., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл.36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимия А.М. за виновен по повдигнатото
му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото
в размер на 58 лева - за вещо лице, следва да бъдат присъдени в негова тежест.
Ето защо А.С.М. бе осъден да заплати сумата от 117.30 лева по сметка на ОД на
МВР – С.З..
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия, трайно изградените престъпни навици и незачитане на моралните норми
на обществото.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.Ангелов /