Решение по гр. дело №3996/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 970
Дата: 10 ноември 2025 г.
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20252230103996
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 970
гр. Сливен, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230103996 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на И.К.И., като първата е
негова дъщеря, а втората и трета са съответно съпруга и дъщеря на починалия му
син.Посочено е, че наследодателя на ищците е декларирал през 1963 имот с площ от
2750кв.м., получен в замяна от ТКЗС за образуване на блок от ТКЗС.През 1965г. имотът е
бил извън регулация и в него са построени жилищна сграда и гараж, а впоследствие и
допълващи постройки-лятна кухня и стопанска сграда.През 1988 с изработването на
регулационен план на с.К., община Сливен, част от имота е включен в регулация, а
останалата част, ведно със второстепенната постройка е останала извън регулация.Посочени
са границите на имота, като се твърди, че имотът е бил ограден изцяло и е владян
първоначално от наследодателя на ищците, а впоследствие от самите ищци и са заплащани
местните данъци и такси за имота.Посочено е, че с решение на ОСЗ част от имота с площ от
1144кв.м. е възстановено на Държавата.Твърди се, че с нотариален акт за собственост по
давностно владение са признати ищците при съответните идеални части от останалата част
от недвижимия имот.Посочено е, че неправилно част от недвижимия имот е вписан като
собственост на Държавата и неправилно е включен в плана за земеразделяне
Поискано е, да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците
да собственици на процесния недвижим имот и да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот.
Указано е на ищците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията, че
са придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на договор
за замяна с наследодателя им и давностно владение, осъществявяно от наследодателя им и
1
от ищците, че с решение на ОСЗ Сливен имотът е вписан като собствени на ДПФ-МЗГ, е
тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск е допустим и основателен.Посочено е, че
през 2016г. е изработен и одобрен план за новообразуваните имоти в стопански двор с.К. и в
процеса на изготвяне е установено, че процесния недвижим имот е стопански двор извън
регулация и съгласно разписния лист и обяснителната разписка е собственост на частно
лице и затова ответникът не е поискал издаването на акт за държавна собственост по
отношение на имота.
Поискано е да бъде уважен предявения иск и да бъде присъдено на ответника
юрисконсултско възнаграждение
В съдебно заседание ищците К. И. И., М. К. Т. и И. К. Д., редовно призовани се явява
лично и с адв. Х., която моли предявеният иск да бъде уважен, да бъде постановено решение
при признание на иска и да бъдат присъдени на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
В съдебно заседание процесуалния представител на Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, чрез юриск.К. признава иска, миоли да се произнесе решение
при признание на иска и да бъдат присъдени на ответника юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за наследници на И.К.И. се установява че е починал на 23.04.1993г.
и е оставил за наследници И. Й. И.-съпруга, К. И. И.-дъщеря и К.И.К. –син.
От удостоверение за наследници на И. Й. И. се установява, че е починала на
21.09.2005г. и е оставила за наследници К. И. И.-дъщеря и К.И.К. –син.
От удостоверение за наследници на К.И.К. се установява, че е починал на 20.12.2008г.
и е оставил за наследници М. Т. К.-съпруга и И. К. Д.-дъщеря.
От удостоверение, издадено от Общински народен съвет на 23.03.1992г. на И.К.И. се
установява, че парцел №158 в кв.54 на с.........., одобрен със заповед№15-19-18/19.12.1988г.,
записан в разписния лист на името на И.К.И. при граници изток и юг –двор на ТКЗС, запад
и север –улици с площ от 2750кв.м., с масивна жилищна сграда на един етаж със застроена
площ 70кв.м., масивна лятна кухня с площ от 32кв.м., масивен гараж с площ от 20кв.м.В
забележка е отразено, че от имот с пл.№158 се образува парцел I-158 с квадратура 1600кв.м.,
квадратурата на целия имот 2750кв.м.
С решение №772 от 10.06.2004г. на ОСЗ Сливен е възстановено правото на
собственост на Държавен фонд земеделие върху стопанско двор с площ от 1.144дка, трета
категория, местност Мандрата землището на с.........., имот №026133 по плана за
земеразделяне при граници№000127 населено място с.К., №026211 стопански двор на Блак
2
Зее Б и Б ООД,№026134 местен път Община Сливен.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение
и наследство са признати К. И. И. за ½ идеална част от правото на собственост, М. К. Т. за ¼
идеална част от правото на собственост и И. К. Д. за ¼ идеална част от правото на
собственост по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: поземлен
имот № I-158 в кв.54 по плана на с.........., с площ от 1600кв.м. при границиот две страни
улици и имот №157, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 71кв.м., полумасивна лятна кухня с площ от 24кв.м., масивна сграда със
застроена площ 18 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ 33 кв.м. и
второстепенна постройка със застроена площ от 13 кв.м.
От скица на поземлен имот с идентификатор №35660.26.133 на АГКК се установява,
че е вписан с площ от 1144кв. и е вписан, като собственост на Държавен поземлен фонд въз
основа на решение №772 от 10.06.2004г. на ОСЗ Сливен.
От писмо на Министерство на земеделието, Областна дирекция по земеделие Сливен,
се установява, че с идентификатор №35660.26.133 в землището на с.......... с площ от
1144кв.м. не е част от територията на организации по §.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но с решение
№772 от 10.06.2004г. на ОСЗ Сливен имотът е възстановен на Държавен поземлен фонд -
МЗГ
При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По допустимостта на предявеният иск с правно основание чл. 108 ал. 1 от ЗС вр. чл.
124 ал. 1 от ЗС, а именно за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици на съответните идеални части на процесния недвижим имот – ищците имат
правен интерес от предявяването на положителния установителен иск за признаване на
установено спрямо ответника, че са собственици на недвижимия имот, доколкото се е
получило неправилно отразяване на собствеността на имота въз основа на решение №772 от
10.06.2004г. на ОСЗ Сливен..
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ал. 1 от ЗС вр. чл.
124 ал. 1 от ЗС, а именно за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици на съответните идеални части на процесния недвижим имот: В настоящото
производство се доказа, че правото на собственост върху недвижимия имот принадлежи на
И.К.И., а впоследствие по наследяване на тях Ответникът не оспорва собствеността на
ищците и моли предявеният положителен установителен иск за собственост да бъде уважен
и да бъде постановено решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.
Установи се в производството, че правото на собственост върху имотът никога не е било
спорно между страните. С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК ще следва да бъде осъдени ищците да заплатят на
ответника направените по делото разноски в размер на 100лв за юрисконсултско
3
възнаграждение.
Така мотивиран,съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните, че К. И. И., ЕГН **********, от с.......... е собственик
на ½ идеална част от правото на собственост, М. К. Т., ЕГН **********, от гр.......... е
собственик на ¼ идеална част от правото на собственост и И. К. Д., ЕГН ********** от
гр.......... е собственик на ¼ идеална част от правото на собственост върху процесния
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 35660.26.133, с площ от 1144 кв.м., ведно
с построената в имота стопанска сграда, застроена върху 56 кв.м., при граници:
35660.888.9901; 35660.26.134 и 35660.26.211, номер от предходен план 026133, с
административен адрес с.К., Сливенска община, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор.
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН **********, от с.........., М. К. Т., ЕГН**********, от
гр.......... и И. К. Д., ЕГН ********** от гр.......... да заплатят на Държавата, представлявана
от министъра на земеделието и храните на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по
делото разноски в размер на 100 лв , юрисконсултско възнаграждение .
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните.
На основание чл.115,ал.2 от ЗС дава шестмесечен срок от влизането на решението в
сила за отбелязването му в Служба вписвания при СлРС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4