Определение по дело №1593/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 240
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530201593
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 240
гр. Стара Загора , 16.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Частно наказателно дело №
20215530201593 по описа за 2021 година
Съдът, като обсъди становището на страните и събраният на досъдебното
производство доказателствени материал след тайно съвещание приема за установено
следното:

Обвиняемият К. е привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 букви „а“ и „б“ НК, тоест за
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Обвинението не е голословно, а е подкрепено с убедителни доказателства,
установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите ****, разписка от
15.06.2021 година, разписка от 15.06.2021 година, разписка от 15.06.2021 година.
Всички те водят до извода, че съществува обосновано предположение относно
главния факт в процеса, че обвиняемият К. е извършител на престъплението в което е
обвинен. Липсват доказателства, които да разколебават съда и да водят до различен извод,
относно авторството на престъплението. Нещо повече всички писмени и гласни
доказателствени средства, изцяло кореспондират помежду си, взаимно се допълват и по
несъмнен начин установяват, че обвиняемият е извършил престъплението в което е обвинен.
На този етап от наказателното производство събраните доказателства са достатъчни
да обосноват, обоснованото предположение за извършеното престъпление от обективна и
субективна страна.
Видно от свидетелството за съдимост обвиняемият К. е осъждан за тежки умишлени
престъпления от общ характер за които му е налагано наказание лишаване от свобода, които
не са били отлагани на основание чл.66 НК. Престъплението предмет на настоящото
1
наказателно производство е извършено преди да са изтекли пет години от изтърпяване на
предходните наказания поради което престъплението предмет на настоящото производство
се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъл на чл.29, ал.1, буква „а“ и
„б“ НК.
Престъплението в което е обвинен е с изключително висока степен на обществена
опасност – широко разпространено в страната и съдебния район.
Обвиняемия К. е деец с висока степен на обществена опасност. Престъплението е
извършено при условията на опасен рецидив, осъждан е и за други престъпление извън
необходимото за приложение на чл.29 НК, проявена е упоритост при извършване на
престъплението.
Съдебното минало и обстоятелството, че престъплението е извършено при условията
на опасен рецидив, правят опасността да извърши друго престъпление реална. Този извод
следва и по презумпция по чл.63, ал.2, т.1 НПК.
Следователно съдът приема, че са налице кумулативно всички предпоставки на чл.63,
ал.1 от НПК, поради което и на основание чл.64, ал.4 от НПК, следва да се вземе мярка за
неотклонение – „Задържане под стража”, която към настоящия момент е в пълно
съответствие с целите на чл.57 НПК.
Водим от горните мотиви и на основание цитираните законови текстове, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА ” на обвиняемия В.
Н. К., ЕГН ********** по досъдебно производство №8245 зм 373/2021 година по описа на
Второ районно управление – град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Обвиняемият К. е привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 букви „а“ и „б“ НК, тоест за
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Обвинението не е голословно, а е подкрепено с убедителни доказателства,
установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите ***********, разписка
от 15.06.2021 година, разписка от 15.06.2021 година, разписка от 15.06.2021 година.
Всички те водят до извода, че съществува обосновано предположение относно
главния факт в процеса, че обвиняемият К. е извършител на престъплението в което е
обвинен. Липсват доказателства, които да разколебават съда и да водят до различен извод,
относно авторството на престъплението. Нещо повече всички писмени и гласни
доказателствени средства, изцяло кореспондират помежду си, взаимно се допълват и по
несъмнен начин установяват, че обвиняемият е извършил престъплението в което е обвинен.
На този етап от наказателното производство събраните доказателства са достатъчни
да обосноват, обоснованото предположение за извършеното престъпление от обективна и
субективна страна.
Видно от свидетелството за съдимост обвиняемият К. е осъждан за тежки умишлени
престъпления от общ характер за които му е налагано наказание лишаване от свобода, които
не са били отлагани на основание чл.66 НК. Престъплението предмет на настоящото
наказателно производство е извършено преди да са изтекли пет години от изтърпяване на
предходните наказания поради което престъплението предмет на настоящото производство
се явява извършено при условията на опасен рецидив по смисъл на чл.29, ал.1, буква „а“ и
„б“ НК.
Престъплението в което е обвинен е с изключително висока степен на обществена
опасност – широко разпространено в страната и съдебния район.
Обвиняемия К. е деец с висока степен на обществена опасност. Престъплението е
извършено при условията на опасен рецидив, осъждан е и за други престъпление извън
необходимото за приложение на чл.29 НК, проявена е упоритост при извършване на
престъплението.
Съдебното минало и обстоятелството, че престъплението е извършено при условията
на опасен рецидив, правят опасността да извърши друго престъпление реална. Този извод
следва и по презумпция по чл.63, ал.2, т.1 НПК.
Следователно съдът приема, че са налице кумулативно всички предпоставки на чл.63,
ал.1 от НПК, поради което и на основание чл.64, ал.4 от НПК, следва да се вземе мярка за
неотклонение – „Задържане под стража”, която към настоящия момент е в пълно
съответствие с целите на чл.57 НПК.
Водим от горните мотиви и на основание цитираните законови текстове, съдът
1