Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 295 по описа за 2019г.
на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част трета, Глава тридесет и втора от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е
по осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), във вр. чл. 477 от КЗ, чл. 498, ал.3 от КЗ, обн. ДВ бр.102/2015 г.,
вр. с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцата Л.Б.Т.
твърди, че е съпруга на С.В.Т., който загинал в резултат на пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 19.09.2017 г. в гр.София в близост до УМБАЛСМ
„Н.Пирогов“. Твърди, че това ПТП било причинено по вина на водача на лек
автомобил марка „Форд“ с рег. № *******, който в нарушение на правилата за
движение по пътищата управлявал автомобила с превишена скорост, както и по вина
на загиналия Т., който пресичал неправилно пътното платно, с което допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат с 40 %. Поддържа, че в резултат на
удара от лекия автомобил пострадалият Т. получил тежки увреждания на здравето,
които въпреки оказаната му медицинска помощ довели до неговата смърт няколко
дни след произшествието. Твърди, че след смъртта на съпруга си ищцата останала
да живее сама, била лишена от неговата подкрепа, на когото разчитала за всичко
поради инвалидизацията й, чувствала се самотна и нещастна и без грижата и
обичта на съпруга си. С исковата молба се твърди също, че виновният за
настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени
вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”,
сключена с ответното Застрахователно дружество (ЗД) „Б.И.“ АД - застрахователна
полица № BG/02/116003027472/28.11.2016 г., поради което и при наличие на
процесуалната предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не й бил определено
и изплатено обезщетение предявява иска си пред съда. Твърди, че са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител - застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Поддържа също, че са налице и
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение
за претърпените вреди. Искането е ответникът да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение за претърпените от нея в резултат на ПТП
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно с лихва за забава върху тази
сума, считано от 22.12.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба и в
хода на устните състезания пледира за уважаването на иска, като основателен и
доказан. В предоставения от съда срок представя писмена защита, в която развива
доводите си за основателност на иска. Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З.
„Б.и.“ АД, в срока по чл.367, ал.1 от ГПК, оспорва исковата претенция по
основание и размер. Не оспорва, че е налице сключен застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащия лек автомобил към датата на
произшествието, но оспорва настъпването на ПТП при описания от ищеца механизъм
и обстоятелства и вината на водача на лекия автомобил. Оспорва наличието на
причинна връзка между произшествието и настъпилите вреди от смъртта на
пешеходеца. При евентуалност прави възражение за съпричиняване по вина на
пострадалия в размер на 90 %, тъй като той допуснал нарушение на чл.113 от ЗДвП
и чл.32, ал.2 от ЗДвП и освен това е пресичал пътното платно при червен сигнал
на светофарната уредба за пешеходци. Ответникът оспорва иска за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и като завишен по размер, с оглед критериите
за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
В открито
съдебно заседание ответника, чрез представителя си по пълномощие оспорва иска.
Поддържа отговора на исковата молба. Не сочи доказателства. В хода на устните
състезания пледира за постановяване на решение с оглед събраните по делото доказателства.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК (лист 47 от делото).
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
определението по доклада на делото, съдът е признал за безспорно между страните
обстоятелството, че за увреждащия лек автомобил марка „Форд“ с рег. № ******* е
имало сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, към датата на ПТП. С определението си по доклада на
делото, съдът е приел за безспорно и обстоятелството, че в резултат на
процесното ПТП на 19.09.2017 г. е настъпила смъртта на С.В.Т. и е обявил тези
обстоятелства за ненуждаещи се от доказване (лист 50 и лист 63 от делото).
Страните не са възразили по доклада на делото.
От приетия
като неоспорено доказателство – заверен препис от констативен протокол с № К-675
от 19.09.2017г. (лист 8 от делото) се установяват следните обстоятелства: в гр.
София на 19.09.2017г. около 15.40 ч. лек автомобил „Форд Фюжън“ с рег. № *******,
управляван от К.Й.В.по бул. „Ген. Тотлебен“ с посока от бул. „Македония“ към
ул. „Софийски герой“ и в района на кръстовището с бул. „Пенчо Славейков“ участва
в ПТП с пресичащия пътното платно отляво-надясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец С.В.Т., ЕГН: **********, който е пострадал и бил
хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД-София, с диагноза: тежка
черепно-мозъчна травма, кръвоизлив в мозъка, разкъсно-контузни рани по главата
и лицето. С опасност за живота. Отразено е, че е образувано досъдебно
производство.
От удостоверение
по НОХД № 2950/2018 г. на СГС, Наказателно отделение, 5 състав (лист 56 от
делото), се установява, че делото е образувано по внесен в съда обвинителен акт
на СГП срещу К.Й.В., за това, че „На 19.09.2017г. около 15.40 ч. в гр. София,
на бул. „Ген. Тотлебен“, при управление на лек автомобил „Форд“ с рег. № *******,
с посока на движение от бул. „Македония“ към бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов“
и на кръстовището с бул. „Пенчо Славейков“, нарушила правилата за движение, а
именно: - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“, като управлявания от В. лек автомобил се е движил с
несъобразена с скорост от 37 км/ч и по непредпазливост е причинила смъртта на
пресичащия от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец
С.В.Т., ЕГН: **********, настъпила на 08.12.2017г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД
– престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Видно от присъда
от 09.05.2019 г. по същото НОХД № 2950/2018 г. на СГС, Наказателно отделение, 5
състав, подсъдимата К.Й.В.е призната, при описаната в удостоверението
фактическа обстановка, за виновна в това, че на 19.09.2017г. около 15.40 ч.,
нарушила правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗДвП и е осъществила престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1,
б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Срещу така постановената присъда са
постъпили две въззивни жалби, съответно от повереника на частните обвинители Л.Б.Т.
и Б.С.Т. на 27.05.2019г. и от подсъдимата К.Й.В.– на 15.05.2019г. (лист 57-60
от делото). По делото няма данни присъдата от 09.05.2019 г. по НОХД № 2950/2018
г. на СГС, Наказателно отделение, 5 състав, да е влязла в сила.
Механизмът на настъпилото ПТП е установен от заключението на комплексната
съдебно медицинска и автотехническа експертиза (КСМАЕ), на вещите лица Е.Г.З. и
д-р Ц.Р.В. (лист 72-78 от делото), което съдът изцяло кредитира, като
обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните. От заключението се
установява, че към
датата на произшествието, разрешената максимална скорост на движение е 50 км/ч.,
която е разрешената за движение скорост в градски условия, а съприкосновението
между лекия автомобил и пешеходеца е с предната лява част на автомобила, като
тялото приплъзва по предния капак и с главата си пешеходецът чупи предното
стъкло, близо до предна дясна колона. Според заключението мястото на удара по
широчина на пътното платно е на около 1.75 – 2.00 метра отдясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила, а по дължина на около 5.00 метра преди
линията на приетия ориентир. Ударът е настъпил върху дясната пътна лента на
движение на автомобила, на самата пешеходна пътека, а предвид липсата на
спирачни следи експертите приемат, че скоростта на движение на лекия автомобил
преди и в момента на удара е била една и съща - около 45 км/ч. Според
заключението на вещите лица механизмът на удара се състои в следното:
инициалният удар е в дясната част на тялото на пешеходеца и в предната дясна
част на автомобила, където се наблюдава приплъзване по предния капак,
диагонално към предна дясна колонка, като главата на пешеходеца достига до
предното стъкло и го чупи. Счупването на стъклото е на две места, като първото
е на около 1/3 отдолу нагоре от стъклото и на около 0.25-0.30 м. от предната
дясна колонка, а второто място е 0.10 м. по нагоре, в непосредствена близост до
колонката. Според заключението на експертизата ударът с главата на пешеходеца е
този с по-голям диаметър, а другият, които се намира до колонката, е от лакътя
или ръката на потърпевшия. Установява се също, че опасната зона за спиране на
автомобила е 24.48 метра, а мястото от което е могло да бъде възприет
пешеходеца от водача е съответно 26.93 м. – при „бърз ход“ и 20.16 м. – при
„спокойно бягане“. Според заключението на експертите разстояние на което следва
да бъде спрян автомобила в съответствие с установената по делото конкретна
фактическа обстановка и съобразно отстоянието му от мястото на удара е 24.48 м., като водачът
не е предприел спиране, защото е имал зелена светлина на светофарната уредба.
От заключението на КСМАЕ се установи също, че травматичните телесни
увреждания, които е получил пешеходецът С.В.Т. при настъпилото ПТП на
19.09.2017г., са описани детайлно в медицинската документация по делото и
включват: 1) тежка черепно-мозъчна травма, с контузия на главния мозък, с масивен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, вътремозъчен кръвоизлив (в тъканта на главния мозък) в ляво
слепоочно тилно и по основата на мозъка; оток на главния мозък; след
контузионно нарушение на снабдяването с кислород на двете, голямомозъчни
полукълба; 2) тежка вторична кръвозагуба; 3) системен възпалителен процес -
сепсис (навлизане на болестотворни микроорганизми в кръвообращението, с
реалната опасност от попадане с кръвния ток на тези микроорганизми във всички
органи на пострадалия. Според заключението причината за смъртта е именно
черепно-мозъчната травма, с описаните морфологични прояви, залежаването и
обездвижването на пациента, и описаните усложнения, с епилог - нарушение на
снабдяването с кислород на мозъка, тежката вторична кръвозагуба и настъпилият
сепсис. Вещото лице приема, че между получените травми от пострадалия при
пътния инцидент на 19.09.2017г. и настъпилата смърт има пряка причинна връзка.
В открито съдебно заседание вещото лице д-р Ц.Р.В. уточнява, че сепсисът е
обща инфекция, разпространяваща се по кръвен път от някакво огнище в тялото, а
в разглеждания случай при пострадалия Т. има съчетана травма. Според експерта
не може да се каже със сигурност, че сепсисът е основната причина за смъртта в
този случай. Конкретизира, че пациентът е имал мозъчни увреждания и усложнения
от мозъчните увреждания, мозъчна контузия, с оток на мозъка, което представлява
вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор, а там се намират центровете
на дишането и кръвообращението и в резултат на политравмата, декомпенсацията на
всички органи и системи е настъпила смъртта.
От събраните
и неоспорени писмени доказателства се установи, че ищцата е отправила искане към
застрахователя-ответник, за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка
с настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица №
BG/02/116003027472 и е заведена щета № **********. По делото е представен
писмен отговор с изх. № НЩ – 6983 от 08.10.2018 г. от ответника (лист 7 от
делото), в който застрахователят е приел, че няма основание за удовлетворяване
на претенцията, тъй като не са ангажирани безспорни доказателства относно
виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП. От ищеца са поискани да
бъдат представени конкретно описани документи – заверено копие на влязла в сила
присъда, решение или споразумение срещу водача, причинил ПТП, протокол за оглед
на местопроизшествие, авто-техническа експертиза и акт за смърт на С.В.Т..
Не се спори
между страните, че ищцата е съпруга на починалия С.В.Т., което се установява и
представената извадка на данни от НБД Население (лист 21 от делото).
До момента на
приключване на устните състезания пред първата инстанция не се установи да е
извършено плащане на обезщетение от страна на ответника – застраховател.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.С.Т. – дъщеря на
ищцата.
От
показанията на св. Т. се установява, че преди инцидента отношенията на ищцата с
починалия били близки, а ищцата много е разчитала на съпруга си, тъй като е
болна с висока инвалидност. Установява се също, че С.В.Т. се грижил за всичко в
дома и извън дома - пазарувал, плащал сметки. Бил жизнен, активен и в
професията си и в дома си, все още трудоспособен и консултирал в работата си. От
показанията на свидетеля се установява, че след загубата на съпруга си ищцата
изпаднала в дълга агония, преживяла шок, била напълно неориентирана и не знаела
какво да прави, не можела да се грижи за себе си и не се справяла по-добре. Съпругът
й правел графика какви лекарства да взима и комуникирал с нейните лекари. Ищцата
ходела на свиждане в болницата когато може, тъй като е трудно подвижна. Според показанията
на свидетелката ищцата е съсипана от загубата на съпруга си, който възприема за
най-близкия другар, безпомощна е, не знае какво да прави, суети се из къщи,
плаче. Ищцата не е в състояние сама да се грижи за себе си.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля, като ги цени при съобразяване с нормата на
чл. 172 от ГПК и ги счита за обективно дадени, неоспорени от страните, логични
и последователни.
Описаната
фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка
на всички събрани доказателства, ценени като относими и допустими.
Въз основа на
така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения,
настоящият състав намира следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ, ответникът - в
качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е длъжен да покрие имуществената (деликтна) отговорност на
причинителя на вредата – застрахован водач на лекия автомобил „Форд“ с рег. № *******,
управляван от К.Й.В., като заплати на ищцата застрахователно обезщетение.
Предявеният
иск е допустим, с оглед особените изисквания на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 380 от КЗ, като съдът съобрази приетото
писмено доказателство, установяващо факта, че още преди предявяването на иска,
ищцата е отправила писмена претенция до застрахователя за изплащане на
търсеното пред съда застрахователно обезщетение.
Основателността
на предявения иск е предпоставена от установяването наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна
връзка между тях), както и от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите. В този смисъл, в съдебното производство ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
(изпълнение на фактическия състав - виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между водача и ответника - застраховател. В тази
насока са и изричните указания на съда, дадени с определението по доклада на
делото, приети без възражения от страните.
Съобразявайки
всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и приетото за безспорно между
страните, съдът приема, че са изпълнени всички кумулативни елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. От събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на приетата експертиза съдът намира, че по
делото несъмнено се установява настъпване на произшествието при механизма
посочен в заключението на експертизата. При така установения механизъм е налице
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Форд“ с рег. № *******,
управляван от К.Й.В., което е в причинна връзка, с настъпването на
произшествието и настъпилите у С.В.Т. телесни увреждания. С поведението си
водачът на лек автомобил „Форд“ с рег. № *******, е нарушил правилата за
движение, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, уреждащ, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, постановяващ императивно, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Т.е. вследствие
на така описаните нарушения на правилата за движение по пътищата от водача В.,
се установи, че е настъпило ПТП при което е причинено увреждането на съпруга на
ищцата. По делото е еднозначно установено, че между получените травми при
пътния инцидент на 19.09.2017г. и смъртта на пострадалия С.В.Т. има пряка причинна връзка.
В тежест на
ищцата бе да докаже неимуществените вреди, свързани с търпените болки и
страдания във връзка с увреждането от ПТП.
Съдът приема,
че претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания бяха установени по несъмнен начин в съдебното производство. Както бе
установено, чрез показанията на свидетеля Т., ищцата и пострадалият са живеели
в едно домакинство, имали са близка духовна връзка на съпрузи с дългогодишен
брак, пострадалият се грижил за всичко в дома и извън дома - пазарувал, плащал
сметки. Бил жизнен, активен и в професията си, и в дома си, като бил все още
трудоспособен и консултирал в работата си. Установи се, че след загубата на
съпруга си ищцата преживяла шок, била напълно неориентирана и не знаела какво
да прави, не можела да се грижи за себе си. Несъмнено след смъртта на съпруга
си С.В.Т., ищцата е понесла и ще продължи да понася страдания от неговата
загуба, които в случая съдът намира за установени по делото. В този смисъл
съдът приема, че искът е доказан по основание.
По размера на
претенцията съдът приема следното:
Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. Съобразявайки създадената съдебна практика -
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените многобройни решения
на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД – в този смисъл са решение № 202 от
16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др., която приема, че
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Тези критерии са възприети и във
формираната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни
факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
С оглед на установените
обстоятелства, сочещи за преживените от ищцата болки и страдания, както и
съобрази икономическата конюнктура към датата на настъпване на деликта (минималната
работна заплата за страната в годината на настъпилото ПТП - 2017г. е 460 лв.) и
нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, съдът отчита също, че пострадалият и ищцата са били сплотено и добро
семейство, а след увреждащото ПТП на 19.09.2017г. е настъпила внезапна,
стресираща и коренна промяна в поведението и живота на ищцата. Съобрази и релевантните
за определяне на обезщетенията обстоятелства – възраст на починалия – навършени
79 години, установените от свидетелските показания - много добри и сърдечни
отношения на привързаност и уважение между него и ищцата, непрежалимата загуба
на човек от настъпилата смърт, който е бил с важно присъствие в живота й, както
и преобладаващата практика на съда при определяне на обезщетения в сходни
случаи, намира, че сумата от 100 000 лв. е справедливо обезщетение за ищцата по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът
достигна до извода за размера на обезщетението при съобразяване лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане или
смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в сила на чл. 492 от КЗ (обн., ДВ, бр. 102/2015 г.)
са 2000000.00 (два милиона) лв. за всяко събитие при едно пострадало лице. В
този смисъл е и е и решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав напълно споделя изразеното становище в
цитираното съдебно решение, че независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент.
С оглед
основателността на иска, съдът следва да обсъди и евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване.
Съдът приема,
че размерът на обезщетението следва да бъде намален съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите (в този смисъл е решение №
99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ ТО и др.)
Предпоставките
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия следва да бъде
разрешен в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ПП на ВС № 8/1977 г., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. №
172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. №
551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т. д. № 36/2015
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. №
745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС. Според
постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача на увреждащото МПС, въз основа на която
съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в
конкретното ПТП (в същия смисъл е и определение № 529 от 31.07.2019 г. на ВКС
по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК).
По делото се установи,
че пътното произшествие е настъпило в близост до голямо лечебно заведение с много
натоварено кръстовище и оживена спирка на градския транспорт. Тези
обстоятелства предполагат и особеностите на характера и интензивността на
движението в този участък за всяко МПС, като водачът следва да съобрази и движението
на много хора (включително и на такива, които са възрастни, трудно подвижни и
болни, без адекватна преценка за пътната обстановка) и другите МПС, които
ограничават видимостта на пътното платно. В този смисъл съдът приема, че за
водача на лекия автомобил „Форд“ с рег. № *******, управляван от К.Й.В.,
внезапното появяване на пътното платно на пешеходеца е било предвидимо
препятствие и тя е била длъжна да предвиди това обстоятелство, да вземе мерки
за безопасно движение на управлявания от нея автомобил, със скорост, която е
значително по-ниска от максимално разрешената за този пътен участък. Съдът съобрази,
че К.Й.В.е имала възможност (според заключението на КСМАЕ) и е била длъжна да
управлява автомобила (спорен цитираните от съда нарушения от водача на
императивни норми от ЗДвП) със скорост, която да й позволи да предотврати удара
с пешеходеца, чрез аварийно спиране.
От друга страна съдът отчита, че пострадалият пешеходец е пресичал платното
на пешеходна пътека, но на забранен за него светлинен сигнал и е излязъл внезапно
на пътното платно пред лекия
автомобил „Форд“ с рег. № *******. Последният извод се обосновава с
установеното, че пешеходецът С.В.Т. се е придвижвал на „бърз ход“ или „спокойно бягане“. Следва, че с
поведението си Т. е съпричинил
увреждането си, тъй като дори и да не е предприел внезапно навлизане на пътното
платно, е пресякъл без да се съобрази със сигнала на светофарната уредба и с близостта
на преминаващия автомобил, който е реализирал удар с него - нарушение на чл.
113, ал.1, т.1 и т. 3, предл. 1 от ЗДвП, както и на чл. 32, ал. 2 от ЗДвП.
Приносът на пострадалото лице следва да бъде отчетен с оглед практиката на ВКС
- решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
както и с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в т. 7 от
Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВС.
При отчитане приноса на виновния водач и на пострадалия съпруг на ищцата в
настъпване на вредите съдът отчита, че водачът на МПС макар и да е съобразил ограничението
на скоростта в населеното място, е нарушил, както общото задължение на чл. 5,
ал.1, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП, така и не е съобразил конкретните обстоятелства -
близост до голямо лечебно заведение, много натоварено кръстовище и оживена
спирка на градския транспорт, т.е. не е
съобразил характера и интензивността на
движението в този участък и интензивното
движение на пешеходци, както и
ограничената видимост, с оглед спрелите и изчакващи разрешителен сигнал
автомобили от лявата страна на пътното платно. В този смисъл съдът намира за
неоснователни доводите на ищцата, както и възражението на ответника, относно
съотношението на съпричиняването на увреждането от пострадалия пешеходец. При
конкретните обстоятелства приносът на водача на МПС е 50%, какъвто е и приносът
на пострадалия пешеходец.
По изложените съображения обезщетението, което съдът приема за справедливо
в размер от 100 000 лева следва да бъде намалено с оглед приетия принос на
пострадалия. Искът следва да бъде уважен за сумата от 50 000 лева и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева, като
неоснователен.
По отношение на претендираната от ищцата лихва, съдът приема следното:
Лихвата се претендира от 22.12.2018г., която дата е различна от датата на настъпилото увреждане.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ
или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
По делото се установи, че след сезиране на ответника е постановен отказ,
поради непредставени влязъл в сила акт – заверено копие на влязла в сила присъда, решение или
споразумение срещу водача, причинил ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие, авто-техническа експертиза и акт за смърт на С.В.Т..
Според нормата на чл. 496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже
да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от
следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; двустранен констативен протокол, който се
съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С предявяване на претенцията ищцата не доказа, че е представила описаните
от застрахователя документи, поради което задължението на ответника да се
произнесе по претенцията не е възникнало. Аргумент в тази насока е и нормата на
чл. 108, ал. 1 от КЗ, според която застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 –
10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ, като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
Според чл. 108, ал. 3 от КЗ в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Така приетата нормативна уредба
вменява в задължение на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
да се произнесе по претенцията на пострадалия най-късно в тримесечен срок от
сезирането. След този срок той дължи законна лихва върху обезщетението. Поради
това и предвид липсата на спор, че ответникът е бил сезиран на 21.09.2018 г.,
началната дата на забавата от която е дължима и лихвата за забава е 22.12.2018
г.
С оглед установяване на причините неимуществени вреди на ищцата, ответникът
дължи лихва върху присъденото обезщетение (от 50 000.00 лв.), считано от 22.12.2018
г. до окончателното изплащане.
По
разноските.
На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по искането
за разноски.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи
направените от ищцата разноски, съразмерно на уважената част от иска. Ищцата е
освободена от държавна такса и разноски (лист 27 от делото), поради което и не
е направила разноски и съдът не й присъжда такива.
В полза на
процесуалния представител на ищцата на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска. Изчисленото от съда минимално адвокатско възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е в размер на 2330 лв.
(при материален интерес от 60 000 лв.), поради което уважава претенцията
за разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 1941.67 лв., която сума
следва да се възложи в тежест на ответника. Тези разноски следва да се присъдят
в полза на адв. Р.Г.Х., която е страна по договора за правна защита и
съдействие № 756094/08.01.2019г. (лист 2 от делото).
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от 2400 лева (съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК – лист 47 от
делото и доказателства за реалното им извършване), поради което и съразмерно с
отхвърлената част от иска, съдът осъжда ищцата да заплати на ответника сумата
от 400 лева – разноски по делото.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК, сумата от 2 000 лв., представляваща държавна такса, както и разноски за
КСМАЕ в размер от 500 лв., съразмерно на уважената част от иска, за заплащането
на които ищецът е освободен (лист 27 от делото).
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД с ЕИК ******, със седалище и управление:***, да заплати на Л.Б.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 432 от Кодекса за застраховането, сумата от 50 000.00 (петдесет хиляди)
лева, застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.09.2017 г. в гр. София, по
вина на водача на лек автомобил с марка „Форд”, с рег. № *******, управляван от
К.Й.В., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди е била
застрахована съгласно полица № BG/02/116003027472/28.11.2016г., валидна към
19.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата от 50 000.00 (петдесет хиляди) лева,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 50 000.00 (петдесет хиляди) лева
до пълния предявен размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК ******, със седалище и управление:***, да заплати на Р.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, сумата от 1 941.67 (хиляда деветстотин четиридесет и един лева шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гражданско дело № 295/2019г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК ******, със седалище и управление:***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата от 2 000 (две хиляди) лева - държавна такса по гр. д. № 295/2019г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК ******, със седалище и управление:***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по депозитната сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата от 500 (петстотин) лева – разноски по гр. д. № 295/2019г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА
Л.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на З. „Б.и.“ АД с ЕИК ******, със седалище и управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400.00
(четиристотин) лева - съдебни разноски по гражданско дело № 295/2019г. по описа
на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: