№ 17155
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110145828 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия, за цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в
плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника през процесния период въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. Поддържа, че през процесния период ответникът е бил собственик на
топлоснабдения имот – ..., находящ се в ..., за който е открита партида при ищеца с аб.
№ .... Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 206,27 лв. –
главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. – 30.04.2022 г., и сумата 31,99 лв. – главница за цена на услуга за
дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба /16.08.2023 г./ до окончателното изпълнение, и
сумата 39,68 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. -
1
04.07.2023 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна
енергия, и сумата 6,55 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 31.07.2020 г.
до 04.07.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение. Претендира разноски.
Ответникът Л. П. С. не оспорва, че е бил собственик на топлоснабдения обект
през процесния период, както и стойността на доставеното количество топлинна
енергия до имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията
за главници и лихви, падежирали преди 16.08.2020 г. Моли за отхвърляне на исковете
на гореизложените съображения.
Третото лице помагач ... не е изразило становище по същество на правния спор.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за осъждане на ответника да заплати дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
(ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Ответникът не оспорва, че през процесния период като
собственик е имал качеството на страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът се отнася до обект с
абонатен № ....
Ответникът не оспорва факта на доставяне до имота от ищеца на топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода в претендираните количества и на
заявената с исковата молба стойност.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е
възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания
с исковата молба размер.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност за периода, за
който е направено, е основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена и
потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се
погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
2
Подаването на исковата молба спира течението на давността. Исковата молба е
подадена на 16.08.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 16.08.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1
ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода
м.07.2020 г. - 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец
юли 2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от
Общите условия на ... в сила от 12.07.2016 г./, на 15.09.2020 г.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза,
размерът на доставената топлинна енергия за периода м.07.2020 г. - 30.04.2022 г.
включително с отчитане на изравнителните сметки е 135,32 лева /съдът съобразява
при определяне на размера и, че в съобщение към фактура за отчетен период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е отразен остатъчен размер на задължението от 52,60 лева
за периода след извършени плащания в размер на 11,08 лева, приспаднати от общия
размер на задължението от 63,68 лева, последният установен и от заключението, като
това плащане не е отчетено от ищеца при формиране на размера на исковата
претенция/, до която сума искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
отхвърлен за разликата над нея до пълния предявен размер от 206,27 лева и за периода
01.05.2019 г. – 30.06.2020 г.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 29,21 лева за периода м.08.2020 г. до
30.04.2022 г. /определено след уважаване на наведеното възражение за изтекла
погасителна давност/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между ... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В ОУ
на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, така че кредиторът
може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, поради което
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, в случая към датата на издаване на съответната фактура, когато за пръв
път то е определено за заплащане. Вземанията на ищеца за цена на услуга за дялово
разпределение, начислени по фактури от 30.06.2020 г. и 31.07.2020 г. и отнасящи се до
периода м.06.2020 г. до 31.07.2020 г., са възникнали /съответно са станали изискуеми/
преди 16.08.2020 г., така че възражението на ответника по отношение на тях, че са
погасени по давност, се явява основателно. Искът се явява основателен за посочената
по-горе сума и период, като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 31,99 лв. и за периода от 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г.
3
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.07.2016г./ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33,
ал. 4 от ОУ/.
Ответникът не оспорва дължимостта на задължението за заплащане на лихва,
като при спазване на разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът определя служебно размера
на вземането за лихва, дължима върху установената главница, използвайки лихвен
калкулатор на портала за електронни услуги на НАП, който съгласно направените
изчисления за претендирания период е 17,36 лева, до която сума искът, като
основателен, следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 39,68 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва
предвиден срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което
акцесорната претенция за лихва в размер 6,55 лева се явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху
установените като дължими главници от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане.
По разноските в исковото производство:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 543,45 лв. /за държавна такса,
депозити за възнаграждения за вещо лице и особен представител, и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: ..., ..., да заплати на ..., ЕИК
*********, гр. София, ул. Ястребец 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ сумата 135,32 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до
имот с административен адрес: ..., ..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода
от м.07.2020 г. - 30.04.2022 г., и сумата 29,21 лева, представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за период от м.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.08.2023 г. до погасяването на вземанията, и на основание чл. 86
ЗЗД сумата 17,36 лева, представляваща мораторно обезщетение за забава за периода
15.09.2021 г. – 04.07.2023 г., начислено върху дължимата главница за стойност на
доставена топлинна енергия,
като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца: стойност на доставена топлинна
енергия в размер на 70,95 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., и
представляващи разликата на 135,32 лева до пълния предявен размер от 206,27 лева, и
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 2,78 лева за периода от 01.06.2020
г. до 31.07.2020 г., и представляващи разликата над 29,21 лева до пълния предявен
размер от 31,99 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца: мораторно обезщетение в размер на 22,32 лева, представляващи
разликата над 17,36 лева до пълния предявен размер от 39,68 лева, претендирано за
забава в плащането на главницата за стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., и сумата в размер на 6,55 лева, претендирана
като мораторно обезщетение за забава за периода 31.07.2020 г. – 04.07.2023 г. върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: ...,
..., да заплати на ..., ЕИК *********, гр. София, ул. Ястребец 23Б, сумата 543,45 лева,
представляваща разноски, сторени в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5