№ 22651
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110139385 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от В. Б. П.
срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №
******* от 12.04.2023 г., като противоречащ на закона.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД от В. Б. П. срещу ЮЛ В. Б. П. срещу ЮЛ.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на дата 12.04.2023 г. е сключен
договор за паричен заем № *******, като в договора било посочено, че сумата
по отпуснатия заем е в размер на 1500 лева, а размерът на погасителната
вноска е 110,06 лева, а деня наплащане – 11-то число, като видът на вноската е
месечна, 17 броя погасителни вноски, размер на лихвения процент – 3.330 %,
с дата на първо плащане – 11.05.2023 г., размер на ГПР в размер на 48,053 %,
като размерът на общата сума, която следва да върне ищеца В. П. е в размер на
1988,61 лева. Изтъква, че в чл. 6 от процесния договор било уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, и с още едно обезпечение –
ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. Било посочено още, че
страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем, а
именно поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на
определени условия. Заявява, че в чл. 8 от процесния договор било уговорено,
че в случай, че Заемателят не предостави договореното обезпечение в чл. 6 от
договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното му
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4, то
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в общ размер на 2091,39 лева,
като по този начин общата сума която следва да върне ищеца е в размер на
4080,00 лева. Твърди, че е погасил предсрочно изцяло главницата по
сключения договор, а именно общо сумата в размер от 1500,00 лева. Намира
1
процесния договор за нищожен, тъй като противоречи на установените
императивни правила. Счита, че не е спазена предвидената от закона форма,
както и че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и
разбираем начин. Твърди, че процесния договор е нищожен и на основание чл.
22 от ЗПК, тъй като не е налице ГПР по кредита. Сочи, че е налице грешно
посочен размер на ГПР, като действителният такъв е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от
ЗЗД. Заявява, че клаузата, с която е уговорено, че заемателят дължи неустойка
в общ размер на 2091,39 лева се намира в пряко противоречие с целта на
Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК. Посочва, че неустойката
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като цели единствено неоснователно
обогатяване. Намира кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва
за недопустимо. Твърди, че клаузата е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, както и индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146 ЗЗП. Сочи, че ответното дружество не е включило в ГПР
разходите за заплащане на „неустойка“. Намира определения от кредитодателя
размер на възнаградителната лихва за изключително висок и противоречащ на
добрите нрави. Посочва, че ответното дружество получава печалба за
предоставената услуга в размер на над 150 %. Моли за уважаване на така
предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Заявява, че след извършена оценка и одобрение
на депозираното от ищеца искане за заем на дата 11.04.2023 г. в гр. София е
сключен процесния договор. Оспорва изложените твърдения в исковата
молба. Счита, че неустойката по чл. 8 от договора за заем не следва да бъде
включвана при изчисление на ГПР. Намира за неоснователни и недоказани
твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 8 от Договора за заем.
Твърди, че същата е индивидуално уговорена със заемателят и е съобразена с
неговото желание, изразено в молбата за кандидатстване за заем. Заявява, че
неустойката представлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение
на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него.
Намира клаузата на чл. 8 от процесния договор за заем за изцяло
законосъобразна, като същата не противоречи на закона и на добрите нрави.
Изтъква, че ищцата е имала възможност да се откаже от така сключения
договор, като в този вариант клаузата на чл. 8 от договора за заем не би
породила правно действие. Намира твърдението за накърняване на добрите
нрави за неоснователно. Моли за отхвърляне на така предявените искове.
Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа отговора на исковата молба, като в условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между В. Б. П. и ЮЛ е сключен договор за потребителски
кредит № ******* от 12.04.2023 г., за сумата от 1500 лв. Горното се
установява и от представения договора за паричен заем № ******* от
12.04.2023 г., съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 1500 лв., със
срок на връщане от седемнадесет месеца, при месечен лихвен процент по
заема 3.330 %, годишен процент на разходите на заема 48.053 %. Съгласно чл.
6 от договора е предвидено, че договорът за заем да бъдел обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за
заем и с още едно от посочените обезпечение, по избор на заемателя, а
именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо
имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на
заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл. 6 от настоящият договор в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем, заемателят
дължал на заемодателя неустойка в размер на 2091.39 лв., с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в погасителни план към настоящия
договор за заем.
По делото е представен погасителен към договора за паричен заем №
******* от 12.04.2023 г., от който е видно, че в общия размер на вноските се
начислява и месечна вноска за неустойка в размер на 123.02 лв., поради което
месечната вноска е в размер на 240 лв.
По делото са представени стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит и Общи условия.
Съгласно представения разходен касов ордер от 12.04.2023 г. се
установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1500 лв., с
посочено основание отпуснат кредит.
По делото са представени разписка от 08.05.2025 г., от която е видно, че
ищецът е заплатила на ЮЛ сумата в общ размер на 540 лв., представляваща
вноска по кредит.
Настоящият състав намира, че договора за паричен заем № ******* от
12.04.2023 г.е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
3
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
По делото е несъмнено установено, че на 12.04.2023 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 1500 лв. за срок от
17 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.053 %, годишен лихвен
процент /ГЛП/ 39.96 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 8 от договора
неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
4
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на
тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 48.053 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е
нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази
неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
паричен заем № ******* от 12.04.2023 г. е в размер на 1500 лева, а неустойка
за непредставяне на обезпечение по договора е в размер на 2091.39 лева,
поради което размерът на ГПР с включена неустойка възлиза на 589.78 %,
поради което ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се
прибави неустойката. Така уговорената неустойка, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
5
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер, като страната претендира сумата от 163.20 лв.,
представляваща платена държавна такса и 700 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което с фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните
заседание, интересът, видът и количеството на извършената работа намалява
същия на 400 лв. При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от В. Б. П., ЕГН
********** със съдебен адрес ***********, чрез адв. Г. Ч. срещу ЮЛ, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление **********, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД договор за паричен заем № ******* от
12.04.2023 г., сключен между В. Б. П. и ЮЛ, поради противоречието му със
закона.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление
**********, да заплати на В. Б. П., ЕГН ********** със съдебен адрес
***********, чрез адв. Г. Ч., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер
на 563.20 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6