РЕШЕНИЕ
№ 1929
гр. Варна, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110116340 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 19,
бл.53 Е,вх.В срещу Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. за приемане на
установено между страните дължимост на вземането за сумата от 3174,25 лв. /три хиляди
сто седемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ по Договор за потребителски
кредит № 30041386215 от 19.12.2019 г.; неплатено договорно възнаграждение в размер на
1441,71 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и едни лева и седемдесет и една стотинки/,
дължимо за периода от 15.06.2020 г. до 03.07.2021 г.; сумата от сумата от 47,66 лв.,
представляваща лихва за забава от 03.07.21г. до 26.08.21г; сумата от 112,87 лв.,
представляваща законна лихва, дължима за периода от 16.02.20г. до 03.07.21г. , ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.08.2021 г. до окончателно
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
12534/2021г. по описа на ВРС.
Предявени са и осъдителни искове от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София срещу Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. с
правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от за неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 907,50 лв., неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2631,75 лева, сумите
представляващи обезщетение за забава за периода от 03.07.2021 г. – датата предсрочна
изискуемост до 26.08.2021 г., както следва: 21,65 лв., представляваща лихва върху
договорно възнаграждение върху главница от 1441,71 лв.; сумата от 13,63 лв.
представляваща лихва върху главница от 907,50 лв., и 39,51 лв., представляваща лихва
върху главница от 2631,75 лв. и сумите представляващи обезщетение за забава за периода от
16.02.2020 г. до 03.07.2021г. ,както следва: за забава от сумите от 51,26 лв. представляваща
лихва върху договорно възнаграждение върху главница от 1441,71 лв.;, 32,27 лв.
представляваща лихва върху главница от 907,50 лв. и 93,58 лв. представляваща лихва върху
главница от 2631,75 лв.
1
Ищецът твърди, че на 19.12.2019г. е сключен Договор за потребителски кредит №
10041386215 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор и Я. С. Я., като
длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 3300 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на вноската: 159.28 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.16 %;
Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 5734.03 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга:
Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 990.00 лв.
Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2871.00 лв.
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 107.25 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
Общо задължение: 9595.03 лв.;
Общ размер на вноска: 266.53 лв.;
Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
Общо задължение: 9535,03 лв.;
Общ размер на вноска: 266,53 лв.;
Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД твърди, че изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 20.12.2019г. превежда на длъжника Я. С. Я. парична
сума в размер на 78.95 лева чрез по посочената от него банкова сметка (документ за банков
превод с референция: 270PMWP193540001, от дата 20.12.2019г.). Общият размер на
отпуснатата сума е 3300.00 лв.
На 27.03.2020г. ЯН. СТ. ЯН. е подал Заявление за промяна на погасителен план към
ДПК №30041386215, като е пожелал да бъдат отложени три погасителни вноски. На
30.03.2020г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и Я. С. Я. е сключен Анекс № 1 към
ДПК № 30041386215, с който страните се договарят да бъде отложена една погасителна
вноска № 3,4,5 като те трябва да бъде заплатени в края на погасителния план. Неразделна
част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се
променят от 36 на 39 броя.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30041386215 длъжника Я. С. Я.
дължат на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план и е в общ размер
на 2434.03 лева. Към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 1441.71 лева. Договорното
възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска - 15.06.2020 г. до
03.07.2021 г. Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника.
Последният се е съгласил с определеното между страните възнаграждение предоставянето
на услугите - „Фаст" сума в размер на 990.00 лв. и „Флекси" сума в размер на 2871.00 лв.
Ищецът излага, че предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с
2
договора задължения е направил само три пълни и една непълна погасителни вноски, след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите
условия към договора за потребителски кредит, на 03.07.2021г. договорът е обявен за
предсрочно изискуем от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД. Твърди, че на
длъжника е изпратено уведомително писмо, че е обявена предсрочната изискуемост на
кредита.
Сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от Я. С. Я. е в общ размер на
8567,64 лв. Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище. В подадено по
ч.гр.д.№9241/21г. възражение, сочи, че не дължи изпълнение по издадената заповед.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 12534/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес
гр.В. да заплати на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. София, бул. „България“ 49, бл.53 Е, вх. В, за сумата от 3174,25 лв. по
Договор за потребителски кредит № 30041386215 от 19.12.2019 г.; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 1441,71 лв., дължимо за периода от 15.06.2020 г. до 03.07.2021
г.; сумата от сумата от 47,66 лв., представляваща лихва за забава от 16.02.2020 г. /датата на
изпадане на длъжника в забава/ до 03.07.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/; сумата от
112,87 лв., представляваща законна лихва, дължима за периода от 03.07.2021 г. – датата
предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 26.08.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски съобразно уважената част, възлизащи на 123,40 лева.
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 30041386215 от 19.12.2019
г., по които ответника се е задължил да заплаща сумата от по 159,28 лв. при уговорена лихва
в размер на 41% и ГПР 49,16 %. На същата дата било сключено допълнително споразумение
към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни услуги срещу
възнаграждение в размер на 3300 лв. Задълженията по кредита и допълнителното
споразумение на обща стойност 9595,03 лв. били разсрочени на 39 вноски по 266,53 лв. и
последна 39 вноска от 266,48 лв. За установяване на тези обстоятелства по делото са
представени Договор за потребителски кредит Стандарт № *********, погасителен план
към Договор за потребителски кредит Стандарт № **********, Искане за отпускане на
потребителски кредит Стандарт № **********, стандартен европейки формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Анекс №1 от 30.03.2020 г., ;
погасителен план към Анекс №1 и извлечение по сметка към Договор за потребителски
кредит Стандарт № **********;
От заключението на вещото лице по изготвената и приета от съда ССЕ, неоспорена от
страните се установява, че сумата по Договор за потребителски кредит № 30041386215 от
19.12.2019 г. е в размер на 3300,00 лв. Съгласно t,V от ДПК № 30041386215 с кредита е
3
рефинансирано старо задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в размер на
3221,05 лв. по ДПК № **********. Разликата в размер на 78,95 лв. е преведена с платежно
нареждане от 20.12.2019г. по банковата сметката на ответника Я.Я. в Централна
кооперативна банка. Общо задължение по ДПК № 30041386215 от 19.12.2019г. към
03.07.2021г. - датата на предсрочната изискуемост е в общ размер на 8 886,81 лв. Размерът
на дължимите суми към датата на изготвяне на ССЕ -23.05.2022г. по Договор за
потребителски кредит № 30041386215 от 19.12.2019г., съобразявайки всички направени
погашения по кредитае за Главница - 3174,26 лв. Договорна лихва -1441,71 лв. Вноска доп.
услуга Фаст - 907,50 лв.; Вноска доп. услуга Флекси - 2631,75 лв.; Лихва за забава съгл. т. 12
и т. 12.1 към 03.07.2021г.- 289,98 Законна лихва от 03.07.2021г. към 23.05.2022г. - 736,25 лв.
Размерът на дължимите суми кьм момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК - 26.08.2021г.. поДПК№ 30041386215 от
19.12.2019г.: Главница - 3174,26 лв. Договорна лихва -1441,71 лв. Вноска доп. услуга Фаст -
907,50 лв. Вноска доп. услуга Флекси - 2631,75 лв. Лихва за забава съгл. т. 12 и т. 12.1 към
03.07.2021г.- 289,98 Законна лихва от 03.07.2021г. към 26.08.2021г. общо 122,33 лв., от
които върху главница 3174,26 лв. е 47,61 лв върху договорна лихва 1441,71 лв. е 21,63 лв
върху доп. услуга Фаст 907,50 лв. е 13,61 лв върху доп. услуга Флекс 2631,75 лв. е 39,48 лв.
Размерът на дължимите суми към датата на изготвяне на ССЕ -23.05.2022г. по ДПК №
30041386215 от 19.12.2019г., съобразявайки всички направени погашения по кредита.
Главница - 3174,26 лв.;Договорна лихва -1441,71 лв.; Вноска доп. услуга Фаст - 907,50 лв.;
Вноска доп. услуга Флекси - 2631,75 лв.; лихва за забава съгл. т. 12 и т. 12.1 към
03.07.2021г.- 289,98 Законна лихва от 03.07.2021г. към 23.05.2022г. - 736,25 лв., Размерът на
дължимите суми кьм датата на подаване на исковата молба в съда -11.11.2021г. по
ДПК№30041386215 от 19.12.2019г. Главница - 3174,26 лв.; Договорна лихва -1441,71 лв.;
Вноска доп. услуга Фаст - 907,50 лв.; Вноска доп. услуга Флекси - 2631,75 лв. и Лихва за
забава съгл. т. 12 и т. 12.1 към 03.07.2021 г.- 289,98 Законна лихва от 03.07.2021 г. към
11.11.2022г. - 299,03 лв. Размерът на дължимите суми към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК- 26.08.2021г.
по ДПК № 30041386215 от 19.12.2019г. без погасяване на задължепия по закупени
допълнителни услуги Фаст и Флекси /вкл. и лихви по тях.Главница - 3066.02 лв.; Договорна
лихва -1212,91 лв.; Лихва за забава съгл. т.12 и т.12.1 към 03.07.2021г.- 235,24лв. и Законна
лихва от 03.07.2021г. към 26.08.2021г. общо 6537лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че тъй като "Профи Кредит България" ЕООД, като финансова
институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, това означава, че същото може да бъде
определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От заключението на в.л. по приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ, се
установява, че уговорената заемна сума в размер на 3300 лева е усвоена от Я.Я., като с 3
221,05 лв. по ДПК №********** е рефинансирано старо задължение и 78,95 лв. са
преведени по сметка на ответника с платежно нареждане от 20.12.2019г. /представено на
л.15 от делото/.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,16%, а ГЛП е в размер на
41,00 %. Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал.
4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат
нищожни. Договорения между страните ГПР от 49,16 %, не надхвърля петкратно размерa на
законния такъв за времето на сключване на договора от 10,01%, при определения от БНБ
4
основен лихвен процент /0,01%/ и 10 пункта надбавка. Ето защо не е налице твърдяната от
процесуалния представител на ответницата в тази връзка недействителност на договора.
Трайната съдебна практика приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1
от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на
кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Липсват доказателства за редовно връчване на представеното по делото
уведомително писмо от 05.07.2021г. /л.23 от делото/ за предсрочна изискуемост на
вземането по Договор за потребителски кредит № 30041386215 от 19.12.2019 г.
Срокът на Договор за потребителски кредит № 30041386215 от 19.12.2019 г. е 36
месеца, т.е крайния падеж на договора е 15.12.2022 г. Предвид погасителен план от
30.03.2020г. е уговорена последна погасителна вноска дължима на 15.03.2023 г. или към
датата на подаване заявлението в съда 27.08.2021г. не е била настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане, вземането не е било изискуемо и към датата на подаване на
исковата молба-11.11.2021г.
Независимо от гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на присъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото не са събрани доказателства, установяващи уведомяването на длъжника за
упражненото от кредитора право да обяви предсрочна изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Въпреки това, след подаване на
заявлението до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е
настъпил падеж за вноските1-29 вкл.т. за периода 15.03.2020-15.05.2020г. Този факт от своя
страна обуславя настъпилата изискуемост на вземането за главница и догов. лихва по
договора за кредит за и същият следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид на което съобразно заключението на в.л. по ССЕ, то задължението на Я.Я.
към датата на изготвяне на ССЕ по Договор за потребителски кредит № 30041386215 от
19.12.2019 г. към датата на изготвяне на ССЕ-23.05.22г. е за главница 3066,02 лв.,като искът
следва да се уважи за тази сума и отхвърли за горницата над 3066,02 лв. до претендираните
3174,25 лв..
По отношение договорната лихва същата се претендира за период от 15.06.2020 г. до
03.07.2021 г., като съобразно Погасителен план от 30.03.20г. е в размер от 1169,54 лв. и
следва да се уважи в този размер и отхвърли за горницата над 1169,54 лв. до претендираните
1441,71 лв..
Искът за сумата от 112,87 лв., представляваща законна лихва, дължима за периода от
16.02.20г. до 03.07.21г. се явява основателен предвид заключението по ССЕ, както и за
сумата от сумата от 47,66 лв., представляваща лихва за забава от 03.07.21г. до 26.08.21г. и
следва да се уважи в този размер.
Що се касае до претендираното възнаграждение по предявените осъдителни искове
за закупен допълнителен пакет от услуги съдът намира следното: Съгласно приложеното
към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, посоченото
възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените
услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2)
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на
падеж и 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съдът
намира, че така уговорените услуги касаят действия, свързани с усвояването и управлението
5
на кредита, поради което и уговарянето на това допълн. възнаграждение противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това видно от споразумението е уговорено, че
"възнаграждението за предоставянето на тези допълнителни услуги става изискуемо с
подписването на настоящото споразумение от страните по ДПК". Оттук се налага извода, че
страните са се договорили за плащане срещу всяко конкретно упражнено от
кредитополучателя преобразуващо кредитното правоотношение право. По делото нито се
твърди, нито са представени доказателства, че правата, договорени в допълнителното
споразумение са били упражнени от ответника. Следователно, таксуването с
допълнителното споразумение на предоставени, но неупражнени права, въз основа на
самото споразумение, без същото да е консумирано, е неоснователно и необосновано.
Отделно от изложеното, обосновано би могло да се приеме, че по същество тази уговорка
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си
позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК). Това е
в очевидно противоречие както с изискванията на закона за добросъвестно кредитиране,
така и с добрите нрави. Ето защо недействителна е уговорката за възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги в размер на 1312,50 лева за услуга Фаст и 2712,49 лв. за услуга
Флекси , което обуславя недължимост на тази искова претенция.
При гореизложеното исковете за присъждане на сумата от за закупена и използвана
услуга Фаст в размер на 907,50 лв. и неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 2631,75 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни. Като акцесорна на
главното нищожно задължение, сумата, претендирана като лихва в размер на сумите 13,63
лв. и 39,51 лв., представляващи лихва за забава от 16.02.20г. до 03.07.2021г.; сумите от 32,27
лв. и 93,58 лв., представляваща законна лихва, дължима за периода за периода от
21.01.2020г. до 03.04.21г., също се явяват недължими.
Изключение от забраната за начисляване на лихва върху лихва е предвидено в чл.
294, ал. 2 от ТЗ, съгласно който може да се начислява лихва върху лихва само ако е
уговорена. Правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се прилага между търговци (Решение на ВКС
275-2014-I Г. О. по гр. д. 3 783/2013 г.). Затова, когато страна по сделката е физическо лице,
следва да се приложи чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице противоречие
между двете разпоредби, съгласно §1 от ДР на ЗЗП се прилагат разпоредбите, които
осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. В случая задълженото лице е
потребител. Затова спорното правоотношение следва да се регулира от нормата на чл. 10, ал.
3 от ЗЗД, която е по-благоприятната за него. Начисляването на лихва върху договорна лихва
е незаконно и такава уговорка е нищожна. Поради което недължима е и начислена лихва
върху договорното възнаграждение от 1441,71 лв. съответно да се отхвърли за сумите от
21,65 лв. и 51,26 лв.
С оглед на което предявените осъдителни искове следва да се отхвърлят изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените в производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска -368,56 лв. д.т., 300 лв. в.л. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 750,09 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер 120,43 лв.,
съразмерно с уважената претенция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски, но предвид липсата на представени доказателства за направата на
такива не се присъждат.
6
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК, че Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”България” 49, бл. 53 Е, вх. В вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12534/2021г. по описа на ВРС сумата от 3066,02
лв. (три хиляди шестдесет и шест лева и две стотинки) по Договор за потребителски
кредит № 30041386215 от 19.12.2019 г.; неплатено договорно възнаграждение в размер на
1169,54 лв. (хиляда сто шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки), дължимо
за периода от 15.06.2020 г. до 03.07.2021 г.; сумата от 47,66 лв., представляваща лихва за
забава от 03.07.21г. до 26.08.21г; сумата от 112,87 лв., представляваща законна лихва,
дължима за периода от 16.02.20г. до 03.07.21г. , ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 26.08.2021 г. до окончателно изплащане на задължението,като
отхвърля иска за главница за горницата над 3066,02 лв. до претендираните 3174,25 лв. и за
неплатено договорно възнаграждение за горницата над 1169,54 лева до претендираните
1169,54 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********
срещу Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 907,50 лв. за неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст , сумата от 2631,75 лева за неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси , както и сумите представляващи обезщетение за забава за периода
от 03.07.2021 г. – датата предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г., както следва: 21,65 лв.,
представляваща лихва върху договорно възнаграждение върху главница от 1441,71 лв.;
сумата от 13,63 лв. представляваща лихва върху главница от 907,50 лв., и 39,51 лв.,
представляваща лихва върху главница от 2631,75 лв. и сумите представляващи обезщетение
за забава за периода от 16.02.2020 г. до 03.07.2021г., както следва за сумите от: 51,26 лв.
представляваща лихва върху договорно възнаграждение върху главница от 1441,71 лв.;,
32,27 лв. представляваща лихва върху главница от 907,50 лв. и 93,58 лв. представляваща
лихва върху главница от 2631,75 лв.
ОСЪЖДА Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”България” 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 750,09 лв. (седемстотин и петдесет
лева и девет стотинки), представляваща направените разноски в производството, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Я. С. Я., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”България” 49, бл. 53 Е, вх. В сумата от 120,43 лв. (сто и двадесет лева и
четиридесет и три стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 12534/2021г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7