№ 789
гр. гр. Добрич, 26.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20253200500493 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивното производството е образувано по въззивна жалба вх.
№2101/29.04.2025г.на М. Б., с ЛНЧ ***, гражданин на В., с постоянен адрес
с.Ц., общ.Б., ул.“***“ *** действащ в лично качество и в качеството си на ***
и законен представител на детето И. - Д. Л. Т., родена на **********г. във В., с
постоянен адрес с.Ц., общ.Б., ул.“***“***, и двамата чрез адв. П. К. П. от АК-
Варна, срещу решение №62/12.03.2025г. по гр.д.№161/2020г.на РС-Б., с което
се ОТХВЪРЛЯ иск с пр.осн.чл.125,ал.3 от ТЗ, с който се иска да бъдат осъдени
дружествата „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД с ЕИК103828446 със седалище и адрес
на управление с.Ц.,общ.Б.,***,представлявано от управителя Д. Е. Х. и “Т.
АДВАЙЗЪРС“ЕООД с ЕИК207182698 със седалище и адрес на управление
с.Ц., общ.Б., *** представлявано от управителя М. Д. Т.,да им заплатят общо
сумата от 2000,00лева частичен иск от иск в размер на
18000,00лева,представляваща стойността на ликвидационен дял на
наследодателя Е. Е. Т., като неоснователен; ОТХВЪРЛЯ се предявеният иск с
пр.осн.чл.86 от ЗЗД , с който се иска да бъде осъдено дружеството „Д. ЕНД
ШАРЪН“ЕООД и “Т. АДВАЙЗЪРС“ЕООД да заплатят на М. Б. и И. Д. Л. Т.
сумата в размер на 1250,00лева частичен иск от иск с обща стойност от
1795,00 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната
главница,считано от 29.03.2022г. до датата на предявяване на иска
22.03.2023г., както и да бъде заплатена законната лихва върху
1
главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното
заплащане на задължението; ОТХВЪРЛЯ се предявеният иск с пр.осн.чл.135
от ЗЗД за признаване по отношение на ищците М. Б. и И.- Д. Л. Т. за
относително недействителна ,извършената от „Д. ЕНД ШАРЪН“ЕООД с
ЕИК103828446 със седалище и адрес на управление
с.Ц.,общ.Б.,***,представлявано от управителя Д. Е. Х.,продажба на недвижим
имот,съгл.Нотариален акт № 125,том IV,вх.рег.№4702,дело 543/14.12.2022г.,за
покупко- продажба на имот ,изготвено от нотариус С.И.,а именно правото на
собственост върху ПИ с площ от 928 кв.м.находящ се в с.Ц. с КИ
78639.501.214 по КККР на с.Ц. и двуетажна еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 135кв.м.представляваща сграда с идентификатор
№78639.501.215.1 по КККР на с.Ц. ,общ.Б., одобрени със Заповед на №300-5-
83/03.10.2003г. на ИД на АГКК,с аадм.адрес с.Ц.,общ.Б. ,***,вид територия
Урбанизирана,НТП,незастроен имот за жилищни нужди,площ 928кв.м.,стар
номер 170,квартал 21,парцел 1 и на двуетажна еднофамилна жилищна сграда
със застроена площ от 135 кв.м.,представляваща сграда с идентификатор
78639.501.215.1 по КККР на с.Ц.,одобрени със Заповед на№300-5-
1583/03.10.2003Г. НА ИД на АГКК, адрес на имота в с.Ц., общ.Б., ***,както и
двуетажна пристройка със застроена площ 237 кв.м.представляваща друг вид
сграда за обитаване с КИ 78639.501.2015.2 по КККР на с.Ц.,общ.Б.,както и с
правото на строеж,които сгради са построени в имот с идентификатор
78639.501.215 по КККР на с.Ц., с купувач „Т. АДВАЙЗЪРС“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с.Ц., общ.Б., ***
представлявано от управителя М. Д. Т.,като неоснователен и недоказан, и са
осъдени за разноски.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало
15.04.2025г., когато решението е връчено на обжалващия, и край 29.04.2025г.,
от лица с правен интерес да обжалват неизгодния за тях акт.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала писмен
отговор.
След извършената проверка за редовност на въззивната жалба от ДОС
се констатира, че жалбата не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК –
липсва приложен документ за внасяне на дължимата държавна такса за
въззивно обжалване в пълен размер. Внасянето на сумата от 130лева, за което
2
е приложен документ, не съставлява изпълнение на задължението за държавна
такса, дължима в по-голям размер по следните съображения:
Касае се до предявени от всеки от двамата ищци по две самостоятелни
претенции за парични вземания-всеки е предявил иск за главно вземане от
1000лева и за акцесорно от 625лева, както и два иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД с
цена съответно 2046.20лева и 12 241.50лева/така изрично уточняващата молба
с вх.№6148/19.09.2025г./. Цената на осъдителните искове за парични вземания
се формира от размера на търсената сума/чл.69, ал.1, т.1 от ГПК/, а цената на
исковете по чл. 135, ал.1 от ЗЗД по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2
ГПК. Държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се дължи по всеки един от тях.
Така дължимата държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 4% върху цената на исковете за парични вземания е в размер на
минимума от по 50лева, или М. Б. дължи за предявените от него два
осъдителни иска общо 100лева, толкова/100лева/ се дължат и за предявените
от И. - Д. Л. Т. два осъдителни иска. Дължимата държавна такса за
предявените от двамата два иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД в размер на 4% върху
1/4от цената на всеки/при приложение на правилото на чл.71, ал.2 от ГПК/ е
съответно в минимума от 50лева/за иска с цена 2046.20лева/ и 122.41лева /за
иска с цена 12 241.50лева/, или общият размер на дължимите държавни такси
за първоинстанционното производство е 372.41лева. Съгласно чл.18, ал.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
държавната такса за въззивно обжалване е в размер на 50 на сто от таксата
дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес,
при което, с оглед изложеното по-горе, дължимата за въззивното обжалване на
решението в цялост държавна такса е в общ размер от 186.20лева, а не в
размер на внесените общо 130лева.
По делото няма данни дължимата от ищците държавна такса за
първоинстанционото производство да е внесена, но този недостатък на искова
молба подлежи на отстраняване от въззивния съд при надлежно образувано
въззивно производство, предпоставки за което в случая не са налице, тъй като
жалбата не отговаря на изискванията на чл.261 т.4 от ГПК.
Внасянето по сметка на Добричкия окръжен съд на дължимата
държавна такса е предпоставка за допустимост на въззивното обжалване.
3
Горното налага прекратяване на настоящото въззивно производство и
връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на
жалбата, тъй като съгласно чл.262, ал.1 от ГПК проверката дали жалбата
отговаря на изискванията на чл.262, т.1 и т.4 от ГПК се извършва от
първоинстанционния съд , респ. негова е компетентността по отстраняване
на констатираните нередовности на въззивната жалба – събиране в пълен
размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№493/2025 г. по описа на ДОС
и
ИЗПРАЩА на Балчишки районен съд за изпълнение задълженията му
по чл.262, във вр. с чл.261 т.4 от ГПК като предприеме действия по
отстраняване на констатираните нередовности на жалбата- събиране в пълен
размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, съобразно
мотивите на настоящото определение, след което незабавно да изпрати
жалбата/комплектована с делото и отговора на насрещната страна/ на
окръжния съд за произнасяне по нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4