РЕШЕНИЕ
Номер 44026.10.2020 г.Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – С.
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Х. Маргаритов
Секретар:Величка А. Маркова
като разгледа докладваното от Петър Х. Маргаритов Административно
наказателно дело № 20205440200443 по описа за 2020 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 59 и следващи от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. ЕООД-с.С. срещу наказателно постановление
номер */04.08.2020г, издадено от инж.Е. К. Д. - Д. на Д. И. –гр.С. , с което е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.
414 ал.3 от КТ. В жалбата е посочено, че постановлението е
незаконосъобразно, като контролните органи не са установили полагане
на труд от лицето З. С.. Твърди се ,че между С. и жалбоподателя са
възникнали гражданскоправни отношения, а не трудовоправни
отношения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., като се
поддържа жалбата и се отмяна на постановлението и присъждане на
разноски.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2020г около 11,10ч свидетелите Г. и Ч. извършили проверка по
сигнал, като проверката е извършена в гр.С. на ул.*. На място са
установени четири жени , включително и св.З. С. , които извършвали
1
дейности по * и поддържане на зелени на площи пред жилищни сгради.
Дейността по * и поддържане се извършвала от името на Н. ЕООД и на
място присъствал управителя Х..
Св. С. попълнила декларация, в която посочила, че работи по граждански
договор с Н. ЕООД , получава месечно възнаграждение от 300 лева, няма
фиксирано работно време, почива събота и неделя и има три почивки в
рамките на деня. В декларацията е посочено, че когато има повече работа
тогава се ползват упоменатите почивки. Работещите на мястото жени били
облечени с едни и същи работни облекла.
На място е депозирано и писмено обяснение от управителя Х., като същият
посочил, че превозът на работещите се извършва с микробус, като
почивните дни са събота и неделя, а когато няма работа се почива и през
седмицата.
Контролните органи извършили последваща проверка оп документи, като
установили, че дружеството жалбоподател не е сключило писмен трудов
договор със С..В хода на проверката е представена ведомост за гр.договори
за месец май и фишове за изплатени възнаграждения за този месец. На
12.06.2020г е връчена покана за съставяне на АУАН на управителя Х..
На 26.06.2020г е съставен АУАН срещу дружеството в отсъствие на
нарушителя , като е предявено адм. нарушение по чл. 1 ал.2 във връзка с чл.
62 ал.1 от КТ.В акта е посочено, че дружеството като работодател е
допуснало на посочено време и място З. С. , изпълняваща посочена
длъжност без да е уредило отношенията по предоставяне на работната сила
като трудовоправни отношения .АУАН е връчен на съпругата на
управителя , като е подадено писмено възражение от нарушителя. Във
възражението е оспорена констатацията, че С. е работила по трудово
правоотношение, като е представен граждански договор, сключен на
21.04.2020г.
На 04.08.2020г е издадено обжалваното наказателно постановление ,като
наказващият орган възприел изложената в акта фактическа и правна
обстановка и наложил им.санкция в размер на 1500 лева на основание чл.
414 ал.3 от КТ.В НП е взето отношение по основателността на
2
депозираното възражение.
На 26.05.2020г е сключен тр.договор между Н. ЕООД и З.С., като в
периода от 2007г до 07.12.2015г същата работила периодично по
сключени тр.договори/общо 10 на брой/ с дружеството жалбоподател/лист
42/.От показанията на св.С. се установява, че същата работи заедно с още
три жени като * и само една от тях има сключен тр.договор /Ф. С./.Според
свидетелката работата и не е постоянна - тръгват си , когато свършат
работа и спазват указанията на Х. за изпълнение на възложената работа.
По делото не е спорно, че С. не е имала предварително установено и
договорено работно време и почивки, като в тази насока е попълнената
декларация и показанията на св.С.. С. изпълнявала възложената и работа
от управителя Х. , като същият бил нейн пряк ръководител .
Правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , като разгледана по същество е
неоснователна , предвид на следното:
Разпоредбата на чл. 1 ал.2 от КТ предвижда, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, като тр.договор се сключва в писмена форма/чл. 62 ал.1
от КТ/.
Съдът намира за установено , че на 22.05.2020г З.С. е предоставяла
работната си сила и е полагала труд в предприятието на Н. ЕООД без
сключен писмен трудов договор .За да направи този извод съдът взе
предвид, че С. е получавала фиксирано месечно възнаграждение от 300
лева, като размерът на това възнаграждение не е обвързан от
количеството и качеството на извършената работа. С. е предоставила
работната си сила , спазвала е указанията и нарежданията на управителя
Х. относно характера и вида на работата .Дружеството е осигурявало
превоз до работното място на С. и работно облекло, като
правоотношенията между С. и дружеството са продължили над 13
години, като за по- голяма част от този период С. е работила същата
работа , но по трудов договор.
3
Горните обстоятелства са индиция , че С. е предоставяла работната си сила
в предприятието на Н. ЕООД , включително и към момента на
извършената проверка. С. е изпълнявала същата работа като Ф.Стефанова
, като последното лице е имало сключен трудов договор. Само от това че
С. е нямала установено работно време и почивки не следва, че между нея
и Н. ЕООД не е възникнало трудово правоотношение .В конкретния
случай дружеството - жалбоподател е следвало да уреди отношенията си с
работника чрез сключване на трудов договор за работа през определени
дни от месеца, съгласно чл. 114 от КТ , като С. е предоставяла работната
си сила в предприятието на Н. ЕООД /около 10 дни от месеца-според
обясненията на управителя/ включително и към момента на извършената
проверка. С оглед особеностите на работата е могло да се уговори и
работно време с променливи граници, съгласно чл. 139 ал.2 от КТ.
Поради изложеното съдът намира, че Н. ЕООД-с.С. е осъществило състав
на предявеното му административно нарушение по по чл. 1 ал.2 във връзка
с чл. 62 ал.1 от КТ, като законосъобразно е наложена предвидената
им.санкция от 1500 лева на основание чл. 414 ал.3 от КТ.
В хода на образуваното АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяната на постановлението. АУАН е връчен на
съпругата на управителя, като дружеството се е запознало със съставения
акт и е депозирало писмено възражение. Нарушението е установено в
момента, в който С. е полагала труд, а не само въз основа на получен
сигнал от органте на МВР.
Поради изложеното постановлението следва да се потвърди , като в полза
на Д.-гр.С. следва да се присъди минималното по размер
юр.възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление номер */04.08.2020г
издадено от инж.Е. К. Д. - Д. на Д. И. –гр.С. , с което на "Н." ЕООД-с.С. ,
4
ЕИК * е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева на
основание чл. 414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА Н. ЕООД-с.С. ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ на И. А. "Г."-гр.С.
направените разноски по делото в размер на 80,00 лева-дължимо се
юр.възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните, като същото подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок, считано от връчването му пред
АС-С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5