№ 5037
гр. С, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110149162 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 86 ЗЗД от „Т С” ЕАД срещу Д. С. П., А. С. К. и Л. Д. П. за признаване за установено, че
дължат при условията на разделност, при квоти по 1/6 за А. К. и Д. П. и 4/6 за Л. П.
следните суми: сумата 93,49 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 05.03.2024г., както и сумата 12,09 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024г., за
които вземания е била издадена Заповед № 11618 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 17.04.2024г. по ч.гр. дело № 19714/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Сумите се разделят, както следва:
За Д. С. П.: 15,58 лева, мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода
от 15.09.2022г. до 05.03.2024г., както и 2,02 лева, мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024г.;
За А. С. К.: 15,58 лева, мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода
от 15.09.2022г. до 05.03.2024г., както и 2,02 лева, мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024г.;
За Л. Д. П.: 62,33 лева, мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода
от 15.09.2022г. до 05.03.2024г., както и 8,05 лева, мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството им на собственици на процесния недвижим имот.
Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били
1
упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо тях били влезли в сила ОУ. Поддържа,
че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила
от 10.07.2016г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат сумите по
фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи
фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139
ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили идентични отговори на искови молби от
ответниците А. С. К., Л. Д. П. и Д. С. П.. Изложени са съображения, че спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2021-2022г. и 2022-2023г., издадена през
месец юли 2022г., респ. месец юли 2023г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била
неприложима. Сочат, че отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и
издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. Общата фактура била издадена на 31.07.2022г., а 45-дневният
срок бил изтекъл на 15.06.2022г., респ. 15.06.2023г. с изтичането на 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася фактурата. Поддържат, че при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в
забава след покана, каквото ищецът не твърдял и не бил доказал да е отправил. Предвид
което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия били неоснователни изцяло. По отношение на претенцията за
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение сочат, че в ОУ на
ищеца нямало предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за
услугата дялово разпределение. По делото нямало и доказателства за отправена покана от
страна на ищеца към ответниците за заплащане на сумите, претендирани за дялово
разпределение. Релевират възражение за изтекла давност. Не твърдят, че за процесния
период са извършвали плащания, респ. ако имало такива не твърдят да са били за погасяване
на процесното задължение. Не оспорват, че размерът на осчетоводените като дължими суми
отговаря на посочените в исковата молба. Не оспорват размера на дължимите суми съгласно
обективираните счетоводни записвания. Не твърдят да има разминавания при ежемесечните
отчети по общия топломер на СЕС за процесния период, нито отопляемите обеми. Сочат, че
количеството топлинна енергия по месеци било посочено в приложенията на исковата
молба. Не твърдят липса на съответствие с действащата нормативна уредба. Оспорват само
правното основание за начисляване на процесните суми. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „Т С“ ЕООД на страната на ищеца „Т С“ ЕАД не взема
становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
2
Настоящото производство е образувано за установяване на част от вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19714/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са признали дължимостта на претендираните
вземания в общ размер от 785,63 лева- цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. Западен парк, бл.
133, вх. В, ап. 54, аб. № 141129, както и за сумата от 61,83 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., за тези вземания
заповедта за изпълнение е влязла в сила и с разпореждане от 17.07.2024г. съдът е разпоредил
да се издаде изпълнителен лист в полза на „Т С“ ЕАД за признатите вземания.
С възраженията си ответниците са посочили изрично, че оспорват само вземанията за
мораторни лихви върху двете главници, поради което предмет на настоящото производство е
единствено установяване на вземанията за мораторни лихви.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства при настъпването на които законът предвижда спиране
и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на дълга.
Страните не спорят и с протоколно определение от 13.03.2025г. съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че за процесния имот и период ищецът е доставил количеството топлинна
енергия, посочено в исковата молба, че процесните суми са били осчетоводени от ищцовото
дружество, както и наличието на сключен граждански брак между Сашко Георгиев П., ЕГН
********** и Л. Д. П., ЕГН **********, както и че Сашко Георгиев П. е починал и
ответниците са негови наследници. С оглед на гореизложеното по делото е безспорно, че
размерът на лихвите е правилно изчислен математически, както и че ответниците отговарят
за същите при квоти, както следва: по 1/6 за А. С. К. и Д. С. П. и 4/6 за Л. Д. П..
Основен спорен въпрос в настоящото производство е изпадането на ответниците в
забава.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното.
По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца,
одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по
прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
3
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на вземането за цена на топлинна енергия.
Релевираното от ответниците възражение, че вземането за главница ставало изискуемо
след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите
фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния
отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за
плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не
се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава
длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да
претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на
общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно
от приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторната лихва върху
главниците по общата фактура се претендират от първия ден след изтичането на 45-дневния
срок за плащане считано от датата на издаване на съответната обща фактура. Общата
фактура за отоплителния сезон м.05.2021г. до 04.2022г. е издадена на 31.07.2022г., а лихва се
претендира от 15.09.2022г., респ. за отоплителния сезон м. 05.2022г. до 04.2023г. общата
фактура е издадена на 31.07.2023г., а лихва се претендира от 15.09.2023г. В този смисъл е и
съдебната практика, намерила отражение в Решение № 4369 от 19.07.2024г. на СГС по в. гр.
д. № 12438/2022г., Решение № 2128 от 11.04.2024г. на СГС по в. гр. д. № 10008/2022г.,
Решение № 6492 от 2.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 6415/2024г., Решение № 7094 от
20.12.2024г. на СГС по в. гр. д. № 7454/2024г., Решение № 10 от 3.01.2025г. на СГС по в. гр.
д. № 7049/2024г., Решение № 1034 от 20.02.2025г. на СГС по в. гр. д. № 5311/2024г. Решение
№ 2937 от 17.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 560/2023 г., Решение № 865 от 13.02.2025г. на
СГС по в. гр. д. № 3375/2024г., Решение № 1152 от 27.02.2025г. на СГС по в. гр. д. №
9690/2024г., Решение № 4603 от 1.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2564/2024г. и др.
4
Без значение за изпадането на ответниците в забава е и въпросът на чие име е заведена
счетоводно партидата на имота при няколко съсобственици, съответно чие име е записано
във фактурата. Доколкото от нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва, че всеки от
съсобствениците е потребител на топлинна енергия за своя дял, обстоятелството, че
фактурите се издават на името на един от тях, не освобождава останалите съсобственици от
задължението за плащане, нито от последиците от неговото неизпълнение.
Релевираното възражение за изтекла погасителна давност също е неоснователно тъй
като към датата на депозиране на възражението по чл. 410 ГПК /03.04.2024г./ тригодишната
погасителна давност не е изтекла по отношение на която и да било част от вземането за
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 05.03.2024г.
Предвид гореизложеното и доколкото по делото е безспорно, че размерът на
дължимата от ответниците мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 93,49
лева е определен математически правилно, предявените установителни искове за тази сума
са основателни и следва да бъдат уважени, като от тази сума Д. С. П. дължи 15,58 лева; А. С.
К. дължи 15,58 лева, а Л. Д. П. дължи 62,33 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от 12,09 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024г. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер от 8,31 лева /с разпореждане от
09.10.2024г., постановено по ч.гр. дело № 19714/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав съдът
е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на „Т С“ ЕАД за сумата от 66,69 лева
съразмерно на признатата от длъжниците част/. С оглед уважената част от исковете на
заявителя /сега ищец/ следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер
от 7,36 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
от 37,50 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на сумата
от 100 лева, тоест общо 137,50 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер от 121,75 лева.
В заповедното производство Д. С. П. е бил представляван безплатно от адв. В. С.
съгласно представен Договор за правна помощ и съдействие от 28.05.2024г. Съдът като взе
5
предвид влязлата в сила заповед за изпълнение, намира, че на адв. С. следва да се присъди
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 5,09 лева.
В заповедното производство А. С. К. е била представлявана безплатно от адв. С. Й.
съгласно представен Договор за правна помощ и съдействие от 28.05.2024г. Съдът като взе
предвид влязлата в сила заповед за изпълнение, намира, че на адв. Й. следва да се присъди
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 5,09 лева.
В заповедното производство Л. Д. П. е била представлявана безплатно от адв. М. Л. Л.
съгласно представен Договор за правна помощ и съдействие от 28.05.2024г. Съдът като взе
предвид влязлата в сила заповед за изпълнение, намира, че на адв. Л. следва да се присъди
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 5,07 лева.
В исковото производство А. С. К. е била представлявана безплатно от адв. Н. И. И.
съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2024г., поради което на
адв. И. следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от
45,91 лева.
В исковото производство Д. С. П. е бил представлявана безплатно от Адвокатско
съдружение „Б. Консулт“ съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от
06.11.2024г., поради което на Адвокатско съдружение „Б. Консулт“ следва да се присъди
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 45,91 лева.
В исковото производство Л. Д. П. е бил представлявана безплатно от адв. К. Б. съгласно
представен Договор за правна защита и съдействие от 06.11.2024г., поради което на адв. Б.
следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 45,75 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“ № 23Б, срещу Д. С. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Враца, ул. ..., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Д. С. П. дължи сумата от 15,58 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 05.03.2024г., за която сума е била
издадена Заповед № 11618 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
17.04.2024г. по ч.гр. дело № 19714/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата от 2,02 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“ № 23Б, срещу А. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. ..........., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че А. С. К. дължи сумата от 15,58 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 05.03.2024г., за която сума е била
6
издадена Заповед № 11618 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
17.04.2024г. по ч.гр. дело № 19714/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата от 2,02 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“ № 23Б, срещу Л. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. ....... установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Л. Д. П. дължи сумата от 62,33 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 05.03.2024г., за която сума е била
издадена Заповед № 11618 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
17.04.2024г. по ч.гр. дело № 19714/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата от 8,05 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 05.03.2024г.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул. ..., А. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. ..........., и Л. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. .......
да заплатят на „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7,36 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 121,75 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“
№ 23Б, да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. С, ул. ......... № 165, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 5,09 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на Д. С. П. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“
№ 23Б, да заплати на адв. С. Д. Й., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. С, ул. ......... № 165, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 5,09 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на А. С. К. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“
№ 23Б, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. С, ул. ......... № 165, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 5,07 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на Л. Д. П. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“
№ 23Б, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. С, ул. ......... № 165, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 45,91 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на А. С. К. в исковото производство.
7
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“
№ 23Б, да заплати на Адвокатско съдружие „Б. Консулт“, ЕИК *********, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 45,91 лева, представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Д. С. П. в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „...“
№ 23Б, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. С, ул. ......... № 165, ет. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 45,75 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на Л. Д. П. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Т С“ ЕООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8