№ 169
Силистра,
30.12.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Добринка Стоева
при секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 309 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
168/01.10.2019 г., постановено по гр.д. № 614/2017 г., Дуловският районен съд е
осъдил Б.Х.А . да заплати
на Ф.Я.А. и Х.М.А. сумата общо 6 504 лв.
или по 3 252 лв. за всяка, представляваща сумата, с която първият се е
обогатил поради неоснователно ползване на Нива от 9,306 дка, съставляваща имот
№ 015029 в местността „Коджа юмер“ по плана за земеразделяне на с. Чернолик,
Нива от 40 дка, съставляваща имот № 026006 в местността „Коджа екинлик“ по
плана за земеразделяне на с. Чернолик и Нива от 11,999 дка, съставляваща имот №
036020 в местността „Бостанлък“ по плана за земеразделяне на с. Чернолик, ведно
със законна лихва от 07.12.2017 г. до изплащането и 1 048,18 лв. разноски
по делото.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Б.Х.А.
чрез процесуален представител с искане за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск, претендира разноски.
Ответниците по жалбата Ф.Я.А. и Х.М.А. чрез процесуален представител
са депозирали отгово с искане да бъде потвърдено обжалваното решение,
претендират разноски за въззивната инстанция.
Въззивният
съд, като обсъди доказателствата по делото, оплакванията в жалбата и
становищата на страните в двете инстанции, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима и по същество основателна.
Иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
С
констативен нотариален акт № 119/05.02.2015 г., том I, рег. № 476, дело № 107
на нотариус К. К. , рег. № 351, ищците и техния брат са признати са собственици
по давност на четири ниви, три от които са предмет на настоящия спор.
Не се
спори, че с влязло в сила решение на Силистренски окръжен съд на 11.07.2017 г.
(Определение на ВКС за недопускане касационно обжалване) е отхвърлен иска на майката на ответника З.А.А. за отмяна
на констативния нотариален акт и признаването ѝ са собственик на нивите.
Не се спори също, че до края на стопанската 2013/2014 г. ответникът е обработвал
процесните три ниви и е заплащал на ищците рента.
Спорът е за
стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. Ищците твърдят, че след снабдяване с
нотариалния акт са поискали ответника да им предаде владението и са сключили
договор за наем с трето лице.
Ответникът
в писмения отговор на исковата молба възразява и прилага договор за наем на
процесните три ниви с майка си от 01.10.2014 г. със срок до 2020 г., както и
разходен касов ордер със същата дата за платения ѝ наем за стопанската
2014/2015 г.
С
Определението по чл.140 от ГПК районният съд е изготвил предварителен доклад и
е приел и приложил всички писмени доказателства на страните. В първото съдебно
заседание е приет предварителния доклад само с корекция на правното основание.
Ищците не
са оспорили истинността на договора за наем и плащането по него, нито
достоверността на датата на договора. Следва да се приеме, че ответникът е в
наемно правоотношение с трето лице. Знанието, че между последното и ищците е
заведено дело не е факт, който да влияе на валидността на договора за наем.
Следва
извод, че ответникът ползва нивите на правно основание и ищците не могат да
претендират обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Не следва
да се обсъждат свидетелските показания дали отвегтникът е обработвал или не
нивите през стопанската 2015/2016 г. и кой е декларирал това като земеделски
производител, защото единствено важно от правна гледна точка е наличието на
валиден договор за наем като правно основание за ползването от ответника.
Ищците могат да търсят обезщетение за лишаване от ползване от майката на
ответника, но тя не е страна по делото.
Цитираната
в първоинстанционното решение съдебна практика е неотносима към спора.
Тълкувателно решение № 82/1975 г. – т.3а), 3б) и 3в) касаят ползване без
основание на цяло жилище от несобственик или съсобственик, но няма договор за
наем. В Решение № 677/2010 г. акцентът е правното основание – непозволено
увреждане или неоснователно обогатяване. Решение № 291/2011 г. обсъжда ползване
на идеална част без основание, но също няма договор за наем и т.н.
Предвид
изложеното обжалваното решение следва да се отмени и да се отхвърли предявения
иск.
Процесуалният
представител на ищците-ответници по жалбата направи възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
То е 700 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 минималното адвокатско
възнаграждение при цена на иска 6 504,64 лв. е 655,23 лв. Следователно
завишението е незначително – около 45 лв. При това положение възражението се
явява неоснователно и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в размер на 1 530 лв. – 1 400 лв. адвокатско възнаграждение
и 130 лв. държавна такса.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 168/01.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 614/2017 г., по описа на Дуловски районен съд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.Я.А. и Х.М.А. срещу Б.Х.А. за заплащане на сумата общо 6 504 лв.
или по 3 252 лв. за всяка, представляваща сумата, с която последният се е
обогатил поради неоснователно ползване на Нива от 9,306 дка, съставляваща имот
№ 015029 в местността „Коджа юмер“ по плана за земеразделяне на с. Чернолик,
Нива от 40 дка, съставляваща имот № 026006 в местността „Коджа екинлик“ по
плана за земеразделяне на с. Чернолик и Нива от 11,999 дка, съставляваща имот №
036020 в местността „Бостанлък“ по плана за земеразделяне на с. Чернолик, ведно
със законна лихва от 07.12.2017 г. до изплащането и 1 048,18 лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА Ф.Я.А., и Х.М.А., да заплатят на Б.Х.А.
по 765 (седемстотин шестдесет и пет) лв. или общо сумата 1 530 (хиляда
петстотин и тридесет) лв., представляваща разноски за двете ннстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на
страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.