Р Е Ш Е Н И Е
№………........../20.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15328 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.И.Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1031,24 лв., представляваща
незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за
периода от 26.04.2016 г. до 24.04.2019 г. по партида с абонатен № *** за обект,
находящ се в гр. Варна, ул***,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 230,69 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената
главница, начислено за периода от 27.06.2016 г. до 12.03.2020 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5843/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба,
ответникът И.И.Д., в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на потребление, е
ползвал предоставени от ищцовото дружество услуги, които не е заплатил. Ищецът
поддържа, че за периода от 26.04.2016 г. до 24.04.2019 г. ответникът дължи сума
общ размер на 1031,24 лв. за предоставените му ВиК
услуги, формирана като сбор от стойността на издадените фактури, подробно
описани в приложена справка за недобора на частен абонат, както и лихва за
забава в размер на 230,69 лв., начислена за периода от падежа на всяка фактура
до 12.03.2020 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и
мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Велина
Якимова, поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва качеството на потребител на ВиК
услуги на ответника, както и реалното доставяне на фактурираните количества
вода. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност на част от
вземанията, като се позовава на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител адв. М.Д.
поддържа отговора и обективираното в него искане.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената справка от Служба по вписванията – Варна за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на лицето И.И.Д. за периода 01.01.1992 г. – 26.03.2020
г. (л. 92 и сл.) се установява, че на 27.04.2012 г. е вписан договор за
доброволна делба между съделителите И.И.Д., а.т.в. , п.и.д.и „Екип“ ООД, според който ответникът И.Д.
е станал изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с
предназначение - жилище, апартамент, с площ от 58,180 кв.м. в ***, с
административен адрес: гр. Варна, ул. ***, ведно с прилежащата му изба (пореден
№ 13 по справката, имотна партида № 143870). Изяснява се още, че с влязло в
сила на 16.04.2019 г. постановление за възлагане на ЧСИ Л.С.по изп. дело № *** същият имот е възложен на р.р.а. (пореден № 4 по справката).
Въз основа на постановлението за възлагане на 16.08.2019
г. Р.А. е подал заявление до „В.и к.“ ООД за прехвърляне на партида № *** за
придобития от него имот, водена на името на И. Донев, с посочено в заявлението
показание от 1177 куб. м. на монтирания в обекта водомер (л. 90-91).
От съдържанието на
приобщената справка за недобора на частен абонат № *** (л. 6) се установява, че
при ищеца са отчетени неизплатени задължения на абоната за главница от 1031,24
лв. за консумирана вода за отчетен период от 26.04.2016 г. до 24.04.2019 г. по
издадени фактури в периода 27.05.2016 г. – 24.04.2019 г., както и законна лихва
от 230,69 лв., начислена върху съответните главници за консумирана вода от
датата на техния падеж до 12.03.2020 г. Изяснява се още, че за целия отчетен
период е налице отчитане на фактурираните ВиК услуги
по показания на измервателния уред (с посочени в справката стойности на стар и
нов отчет).
За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК
услуги в процесния период ищцовото дружество е представило карнет по партида с
абонатен № *** с отразен потребител И.И.Д. (л. 43-44)
за извършени отчитания през времето от 28.09.2016 г. до 24.04.2019 г. За целия
период в карнета са отразени показанията на водомера и консумираната вода в
кубични метри, представляваща разлика между отразените от инкасатора показания
в деня на съответното отчитане и показанията, отразени при предходния отчет. В документа
са положени няколко подписа в графата за потребител, последният от които е поставен
след последно извършения отчет на 24.04.2019 г. с отразена забележка „1169“.
При съпоставка на отразените показания в карнета и тези, обективирани в
справката за недобора на частния абонат, се установява пълна идентичност на
вписаните стойности за стар и нов отчет за периода на потребление 28.09.2016 г.
- 24.04.2019 г., респективно за фактурираното количество вода, формирано като
разлика между тях.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09
от 11.08.2014 г. (л. 32 и сл.), ведно с доказателства за публикуването им в
централен и местен ежедневник. Приложени са и решения на КЕВР от 30.06.2016 г. (л. 9), 28.04.2017 г.
(л. 18), 15.12.2017 г. (л. 19), 28.12.2018 г. (л.24) и от 23.12.2019 г. (л. 28)
за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване
и канализация – Варна“ ООД за съответните периоди.
От приетото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 83 и сл.) се установява, че общият размер на начислената главница за потребени ВиК
услуги по партида с абонатен № *** по издадените от ищцовото дружество фактури
в периода от 27.05.2016 г. до 24.04.2019 г. възлиза на 1031,24 лв., а по
издадените фактури в периода от 30.05.2017 г. до 24.02.2019 г. – на 716 лв.
Вещото лице определя лихвата за забава, начислена от падежа на всяка фактура до
12.03.2020 г., върху първата главница в размер на 230,69 лв. и върху втората - в
размер на 127,21 лв. При извършен от експерта оглед на място в имота на
16.06.2021 г. е констатирано показание на водомера от 1241.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 5843/2020
г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 04.06.2020
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
И.И.Д. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Заповедта е редовно връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК и след събрани от връчителя данни, че
длъжникът не живее на известния по делото негов адрес, като разглежданите
установителни искове са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за забава. Следователно
основателността на исковите претенции е обусловена от наличието на следните
материалноправни предпоставки, а именно:
1.) валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, 2.)
реалното доставяне от ищеца на посочените количества ВиК
услуги, тяхното отчитане и фактуриране по предвидения в приложимите Общи
условия ред, 3.) настъпила изискуемост на задълженията на ответника за
заплащане на тяхната стойност, както и 4.) неизпълнение на същите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца
е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените негови вземания, както и техния размер. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение
и/или настъпването на други правопогасяващи факти.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост, както и предприятия, ползващи
вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или
подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Посочената легална дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите
условия на ВиК оператора.
От обсъдените писмени доказателствени средства
се установява, че ответникът И.Д. е придобил правото на собственост върху
процесния обект на потребление с абонатен № *** през 2012 г., тоест преди началото на исковия
период през 2016 г., поради което същият има качеството на потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2, ал. 1 от
ОУ. От момента на придобиване на собствеността между
страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК
услуги за питейно-битови нужди от ищеца, като ВиК
оператор, до ответника, като собственик на водоснабдения имот. По силата на
договорната връзка ответникът се явява задължено лице за заплащането на
фактурираните ВиК услуги за разглеждания период на
потребление от 2016 г. до м. април 2019 г., когато правото на собственост върху
обекта е преминало в патримониума на трето лице.
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ от 2014 г. (действащи в процесния период 2016 г. – 2019 г.),
както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г.
(Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или отвеждането
и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством
монтираните водомери, за което ВиК операторът издава
ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат
в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от
чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От обсъденото съдържание на приобщения карнет е видно, че
последно положеният подпис в графата за потребител следва отчета на 24.04.2019
г. Доколкото автентичността на карнетния лист,
представляващ частен свидетелстващ документ, не е оспорена от ответната страна,
съдът приема, че документът е подписан от абоната или негов представител, с
което е удостоверено съответствието на показанията на водомера с отразените в
отчета данни – арг. от чл. 23, ал. 4 от ОУ. Така с
подписването на карнета след 24.04.2019 г. са приети начислените до тази дата
количества вода, респ. същите са реално
доставени и потребени в процесния период от 26.04.2016 г. до 24.04.2019 г. Освен
това последно отразеното в карнета
показание (1175 куб.м.)
съответства на декларираното на 16.08.2019 г. от новия собственик потребление в
завишен размер (1177 куб. м.), както и на установеното такова от вещото лице
при извършеното на 16.06.2021 г. посещение на място (1241 куб.м.).
За стойността на така
отчетените и реално доставени количества вода ищцовото дружество е издавало
ежемесечни фактури в периода 27.05.2016 – 24.04.2019 г., съобразно изискванията
на ОУ, като изискуемостта на главницата по всяка отделна фактура е настъпила с
изтичане на 30-дневния срок, считано от датата на издаването й. Падежът на задължението
по последната фактура е настъпил през м. май 2019 г., тоест преди сезирането на заповедния съд със заявлението
по чл. 410 ГПК от 04.06.2020 г.
Доколкото срокът за плащането
е определен, след изтичането му длъжникът е изпаднал в забава, без да е
необходима нарочна покана за това – арг. от чл. 84,
ал. 1, предл. първо ЗЗД. При това положение и при
липсата на данни за извършени плащания по процесните фактури, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за ответника е възникнало и задължение за заплащане на законна
лихва върху стойността на всяка фактура за периода от деня, следващ 30-дневния
срок от издаването й, до заявения краен момент на начисляване на лихвата.
По отношение размера
на вземанията за главница от 1031,24 лв. за отчетния период от 26.04.2016 г. до
24.04.2019 г. и начислена лихва върху нея от 230,69 лв. за периода от 27.06.2016 г. до 12.03.2020 г. между страните не е
налице спор. Същият се установява и от приложената справка за недобора на
частен абонат, чието съдържание се потвърждава от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, кредитирано напълно от настоящия съдебен
състав, като компетентно изготвено, правилно и обосновано.
От гореизложеното
следва, че съдебно предявените вземания са доказани по основание и размер,
поради което съдът дължи произнасяне по своевременно релевираното от особения
представител на ответника възражение за
изтекла погасителна давност.
Според задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, заплащането на
стойността на доставените до абоната ВиК услуги
съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и същото се
погасява с кратката тригодишна давност. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, тоест
в случая от изтичане на 30-дневния срок от датата на съответната фактура. От
тогава започва да тече и тригодишната давност за фактурираното вземане, която
се прекъсва и спира да тече, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - агр. от чл. 422, ал. 1 ГПК.
Заповедното дело,
предхождащо настоящият установителен исков процес, е образувано по заявление от
04.06.2020 г., поради което за погасени
по давност следва да се считат всички задължения за потребени ВиК услуги, чийто падеж е настъпил до 04.06.2017 г.
Такива задължения са начислени по издадените фактури в периода от 27.05.2016 г.
до 26.04.2017 г., вкл., респективно вземането на ищеца за главница по тях на
обща стойност от 314,46 лв. за отчетния период на потребление от 26.04.2016 г. до
25.04.2017 г. е погасено по давност и посочената сума не се дължи от ответника
към настоящия момент. Той не дължи и начислената мораторна лихва върху тази
главница в общ размер на 103,48 лв. за периода от 26.06.2016 г. до 12.03.2020
г.
Непогасен е останал
остатък от главницата в размер на 716,78 лв. за отчетен период от
25.04.2017 г. до 24.04.2019 г. по издадените фактури в периода 30.05.2017 г. –
24.04.2019 г., върху който е дължима и лихва
за забава в размер на 127,21 лв.,
начислена за периода от 29.06.2017 г. до 12.03.2020 г. (изчислени от вещото
лице по т. 5 от експертното заключение).
Следователно до
посочения размер и период на вземанията предявените искове следва да бъдат
уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 04.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
За разликата над сумата от 716,78 лв. до пълния предявен размер на вземането за
главница от 1031,24 лв. и за отчетния период от 26.04.2016 г. до 24.04.2017 г.,
както и за разликата над сумата от 127,21 лв. до пълния предявен размер на
вземането за обезщетение за забава от 230,69 лв. и за периода от 26.06.2016 г.
до 28.06.2017 г. претенциите подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По искането на особения представител
за присъждане на възнаграждение:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв.
М.Д.Д. следва да бъде определено окончателно
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника по
делото, изразяващо се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и
явяване в проведеното открито съдебно заседание, в размер на първоначално определения
депозит от 160 лв., за която сума следва да се издаде разходен касов ордер.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 324,21 лв., съразмерно с
уважената част от исковете, при общ размер на сторените разноски от 484,76 лв.,
от които 74,76 лв. за държавна такса (л. 45), 160 лв. за депозит за особен представител
(л. 59), 150 лв. за депозит за вещо лице (л. 80) и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 75,24 лв. От тях в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в размер на 50,32 лв.,
съразмерно с уважените претенции, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът не е сторил разноски по делото, поради което такива не следва да
му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове, че ответникът И.И.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
ДЪЛЖИ на ищеца „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: сумата от 716,78 лв. (седемстотин и шестнадесет
лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща главница за незаплатена
стойност на ползвани ВиК услуги за отчетен период от
25.04.2017 г. до 24.04.2019 г. по партида с абонатен № *** за обект, находящ се в гр. Варна, ул***, за
която сума са издадени фактури в периода 30.05.2017 г. – 24.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 127,21 лв. (сто двадесет и седем лева и двадесет и една
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху посочената главница,
начислено за периода от 29.06.2017 г. до 12.03.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5843/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове за
разликата над сумата от 716,78 лв. (седемстотин и шестнадесет лева и
седемдесет и осем стотинки) до
пълния предявен размер на вземането за главница от 1031,24 лв. (хиляда тридесет и един лева и двадесет и четири
стотинки) и за отчетния период на потребление от 26.04.2016 г. до 24.04.2017
г., както и за разликата над сумата от 127,21 лв. (сто двадесет и
седем лева и двадесет и една стотинки) до
пълния предявен размер на вземането за обезщетение за забава от 230,69 лв. (двеста и тридесет лева и
шестдесет и девет стотинки) и за периода от 26.06.2016 г. до 28.06.2017 г.
ОСЪЖДА
И.И.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 324,21 лв. (триста двадесет и четири лева и двадесет и една
стотинки) за сторените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 50,32 лв. (петдесет
лева и тридесет и две стотинки) за сторените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв.
М.Д.Д.,***,
сумата от 160
лв. (сто и шестдесет
лева), представляваща възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника по делото И.И.Д. в настоящата първа съдебна инстанция, от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: