№ 330
гр. Стара Загора, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20245530201489 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на адвокат С. А. от АК – Стара Загора, в
качеството му на процесуален представител на Д. З. Д., непълнолетен,
действащ със съгласието на майка си Д. К. Б. против Заповед за задържане на
лице с регистрационен № 243/09.05.2024 година, издадена от полицейски
орган – старши полицай А. Г. К..
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се иска
нейната отмяна. Излагат се подробни съображения, свързани с допуснати при
издаването й съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, довели до необосновано ограничаване на правата на
жалбоподателя.
В съдебно заседание Д. З. Д. не се явява, като се представлява от
адвокат С. А., който заявява, че поддържа жалбата, като прави анализ на
събраните в хода на производството доказателства. Не претендира направени
по делото разноски.
Ответникът по жалбата А. Г. К. – полицейски орган – служител
при Второ РУ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител М. А. –
1
старши юрисконсулт при ОД на МВР - Стара Загора – оспорва жалбата като
неоснователна. Моли заповедта да бъде потвърдена. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение при спазване принципа на
равнопоставеността.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна
страна.
С обжалваната Заповед за задържане на лице с регистрационен №
243/09.05.2024 година, издадена от А. Г. К. – полицейски орган – служител при
Второ РУ – Стара Загора е постановено задържане за срок от 24 часа на
лицето Д. З. Д., ЕГН ********** в помещение за временно задържане на
Второ РУ – Стара Загора, считано от 00:10 часа на 09.05.2024 година.
Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1, във връзка с чл.354а, ал.3,
т.1 от НК, като от фактическа страна налагането на принудителната
административна мярка по чл.72, ал.1 ЗМВР е обосновано с „държане на
наркотични вещества“.
По делото са приети следните писмени доказателства: Заповед за
задържане на лице с регистрационен № 243/09.05.2024 година, издадена от А.
Г. К. – полицейски орган – служител при Второ РУ – Стара Загора, с която е
постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Д. З. Д., ЕГН **********
в помещение за задържане на Второ РУ – Стара Загора, протокол за
полицейски обиск на лицето /от протокола е видно че у лицето не са намерени
забранени от закона вещи, в това число и наркотици/, непопълнена изцяло
Декларация от Д. З. Д., Разписка за върнати пари и вещи на задържаното лице,
ДП № 8245зм-342/2024 година по описа на Второ РУ – Стара Загора.
От приетите по делото оскъдни писмени доказателства се
установява, че на 09.05.2024 година в 00.10 часа е бил задържан
жалбоподателя без да има основание за това. В него не са били открити
забранени от закона вещества, нито било установено лицето да се издирва.
Въпреки това спрямо жалбоподателя било постановено задържане по ЗМВР за
срок от 24 часа. Посоченото ДП не е образувано и не се води срещу
жалбоподателя. Там той е разпитан само в качеството си на свидетел.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка
2
с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 АПК
намира, че жалбата е основателна.
Упражняването на правомощието за налагане на принудителна
административна мярка по чл.72 ЗМВР от страна на полицейския орган е в
условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския
орган възможност да прецени, дали при наличие на нормативно установените
фактически предпоставки, да наложи или не принудителната
административна мярка. Следователно извършваната от съда проверка при
оспорване на заповед, издадена на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, обхваща
преценката дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията на
чл.146, т.1 АПК, тъй като обжалваният административен акт – Заповед за
задържане на лице е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1
ЗМВР в кръга да предоставените му от закона правомощия.
Съдът обаче намира, че е допуснато нарушение на чл.146, т.2 АПК,
тъй като не е спазена законоустановената форма на административния акт.
В чл.74, ал.2 ЗМВР са посочени задължителните реквизити, които
следва да съдържа заповедта по ал.1. В случая е допуснато нарушение на т.2,
тъй като са вписани само правните основания за задържане на лицето - чл.72,
ал.1, т.1, във връзка с чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
В заповедта е посочено само, че е издадена за констатирано
държане на наркотични вещества, без да се сочи каквато и да е съпричастност
на задържаното лице към този вид престъпление, предвид на нова, че у Д. не
са открити наркотични вещества, като липсва описание на каквито и да било
конкретни фактически обстоятелства в тази насока. Европейският съд по
правата на човека в своята константна практика приема, че не е достатъчно
заповедта за задържане да съдържа само приложимите законови разпоредби,
без посочване на специфичните обстоятелства или действия на задържаното
лице, наложили задържането му, тъй като в противен случай не би могло да се
гарантира спазването на принципа за защита на лицата от произвол.
3
Непосочването на конкретните фактически основания за
задържане на лицето поставя съда в невъзможност да прецени налице ли е
съответствие между посочените от полицейския орган фактически и правните
основания.
Като е посочил чл.72, ал. 1, т.1 ЗМВР /“полицейските органи могат
да задържат лице, за което има данни че е извършило престъпление“/, във
връзка с чл.354а, ал.3, т.1 от НК, полицейският орган е бил длъжен да посочи
от фактическа страна по какъв начин е установено задържаното лице да е
съпричастно към извършеното престъпление и да освободи незабавно
последното, след като у него не са открити наркотични вещества .
Иначе казано от фактическа страна обжалваният акт е обоснован
само с държане на наркотични вещества, каквито обаче не са открити при
обиска на лицето, което само по себе си обаче не представлява законово
регламентирано материалноправно основание за налагането на
принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от
ЗМВР. Обосноваването на упражненото административно правомощие с
фактическо основание, което не се субсумира в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР /в която хипотеза е постановено задържането/, нито се свързва с друго
нормативно предвидено правно основание за постановяване на задържане за
срок от 24 часа по чл.72, ал.1 от ЗМВР, следва да бъде приравнено на липса на
посочени, съгласно изискването по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР фактически
основания за издаването на заповедта за задържане и за прилагането на
принудителната административна мярка. Константна е и съдебната практика,
че излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо
основание за издаването на административния акт, следва да бъде приравнено
на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на
материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена от закона
компетентност и съответно води до нарушаване на императивното изискване
за съдържание на акта по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. В този смисъл не е
достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия/ бездействия на задържаното лице, релевиращи наличието на
фактически основания за задържането, като трайно ЕСПЧ приема, че при
липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от
задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
4
лицата от произвол. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да е
било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни
данни, сочещи че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, е съпричастно към престъплението за което е образувано,
впоследствие приложеното по делото досъдебно производство.
От друга страна съдът намира, че по отношение на чл.146, т. 5
АПК - съответствието на обжалвания административен акт с целта на закона,
задържането на жалбоподателя е следвало да бъде преустановено след като е
била установена самоличността му и с това че не е съпричастен към
престъпление, както и че не се издирва. Не може да се приеме, че е било
необходимо, съответно целесъобразно задържането му да продължи 24 часа,
тъй като съгласно чл.72, ал.7 ЗМВР полицейските органи са длъжни незабавно
да освободят лицето, ако основанието за задържането му е отпаднало.
Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая
приложената ПАМ освен фактически необоснована от гледна точка наличието
на материалноправното основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, се явява и
несъответна на целта на закона, както бе посочено по - горе. Съдът, намира че
е нарушен е един от основните принципи на административния процес,
регламентиран в чл.6 от АПК, а именно принципът за съразмерност при
упражняването на административните правомощия. Съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито
е доказано, че за изпълнение на конкретни полицейски правомощия реално е
било необходимо и оправдано налагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок от 24 часа” в хипотезата на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР. На следващо място разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК
5
регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че
административните органи трябва да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната
цел. От доказателствата по делото е очевидно, че не е спазено изискването
осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ да не
надхвърля необходимото за постигането на тази цел. В този смисъл Решение
№ 397 от 01.10.2020 година постановено по к.а.н.дело № 474/2020 година по
описа на Административен съд град Стара Загора.
С оглед изложеното по-горе съдът намира че подадената жалба
против Заповед за задържане на лице с рег. № 243/09.05.2024 година, издадена
от полицейски орган – А. Г. К. е основателна и следва да бъде уважена.
Жалбоподателя и неговия процесуален представител не
претендират за направени по делото разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. З. Д., непълнолетен, действащ със
съгласието на майка си Д. К. Б., Заповед за задържане на лице с
регистрационен № 243/09.05.2024 година издадена на основание чл.72, ал.1,
т.1, във връзка с чл.354а, ал.3, т.1 НК, издадена от полицейски орган – А. Г. К.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6