№ 109
гр. Враца, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200794 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. С., гр. Враца, срещу Наказателно
постановление (НП) №61/21.04.2022 г., издадено от началник сектор ОП при
РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, за
нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 500,00 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като обвинението не е доказано, както и е немотивирано по отношение
размера на наложената глоба. При това се прави искане за отмяна на
санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства –
разпитан е св. Н. Д..
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 02.04.2022 г., около 01:10 часа, в гр. Враца, по повод възникнал
скандал и подаден сигнал, св. Н. Д. – ООР при РУ Враца към ОДМВР Враца,
посетил ул. Иван Цветко, до №20, където установил, че е възникнал скандал
между жалбоподателя и други лица. При пристигането си на място, св. Н. Д.
1
разпоредил на лицата да преустановят скандала, но жалбоподателят не се
подчинил и продължил да се разправя с едно от лицата и да отправя обиди.
По повод на това, същият бил задържан на 24 часа по ЗМвР и му бил съставен
АУАН, в който е отразено, че „в явно нетрезво състояние съзнателно и
противозаконно пречи на полицеиски орган да изпълнява функциите си по
охрана на обществения ред, изразяващо се в отказ да преустанови
нарушаването на обществения ред и грубото си и арогантно поведение към
полицията“. С това е посочено, че е извършено нарушение по чл.264, ал.1
ЗМвР. АУАН бил връчен на жалбоподателя и същият отказал да го подпише,
като отказът бил удостоверен с подпис на свидетел.
Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на
извършеното деяние, на 21.04.2022 г. е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което е посочено, че е нарушена нормата на чл.264, ал.1
ЗМвР и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по
делото свидетел Н. Д., както и от приложените по делото писмени материали.
От разказаното от свидетеля Н. Д. се установява, че на процесната дата,
жалбоподателят е бил в скандални отношения с други лица и въпреки
посещаването на мястото от полицейски екип, скандалът не е преустановен
веднага. Установява се и това кога, къде и за какво е съставен АУАН. Съдът
кредитира показанията на св. Н. Д.. Кредитира и събрани по делото писмени
доказателства, като счита, че същите са непротиворечиви по отношение на
релевантните за доказване факти. Доколкото обаче не са налице съществени
противоречия в кредитираната доказателствена съвкупност, съдът намира по-
подробното й обсъждане за ненужно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84
ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени
в предвидената от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице
редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Изведеното в НП
фактическо обвинение е идентично на възприетото такова в АУАН. Съдът
обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:
Видно е, че в наказателно постановление правната квалификация на
нарушението е по чл.264, ал.1 ЗМВР, с която разпоредбата се създава
2
задължение за гражданите да не пречат на орган на МВР да изпълнява
функциите си. В АУАН и в НП обаче не се съдържа каквото и да е описание
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено.
Използваното и в двата акта /АУАН и НП/ описание „в явно нетрезво
състояние съзнателно и противозаконно пречи на полицеиски орган да
изпълнява функциите си по охрана на обществения ред, изразяващо се в отказ
да преустанови нарушаването на обществения ред и грубото си и арогантно
поведение към полицията” е всъщност една комплексна формулировка на
използваната в чл.264, ал.1 и чл.64, ал.4, вр. ал.1 ЗМвР нормотворческа
терминология. Доколкото изпълнителното деяние на нарушението по чл.264,
ал.1 ЗМвР се изразява в противозаконно пречене на полицейски орган да
изпълнява функциите, наказващият орган е следвало да изложи описание
както на това с какви действия жалбоподателят е пречел на полицейските
органи да изпълнят функциите си, така и описание на това кои функции на
полицейските органи са били възпрепятствани от поведението на
жалбоподателя. В процесния случай това не е сторено, при което съдът е
лишен от възможността да прецени чрез какви действия извършено
посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали тези действия
действително са пречели на полицейския орган да изпълни задълженията си.
Отделно от това, св. Н. Д. установява, че преченето се изразява в незпълнение
на дадено полицейско разпореждане, което е бездействие, съставомерно по
чл.64 ЗМвР, а не активно действие по смисъла на чл.264 ЗМвР. Това, заедно с
липсата на описанието в АУАН и в НП, представляваща липса на
предвидените в чл.42, т.4 ЗАНН и съответно в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН
реквизити, която липса без съмнение има за последица сериозно нарушаване
на правото на защита на нарушителя, съдът приема, че е основание за отмяна
на атакуваното НП.
Предвид констатираните по-горе нарушения, атакуваното НП следва да
се отмени изцяло. В крайна сметка издаването на НП не е самоцел и за да
предизвика целените с издаването му правни последици, и АУАН и НП
следва да съдържат определения в закона минимален обем информация –
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. Този обем от информация съставлява мотивите - фактическите и
правни основания, от които следва постановеният от административно-
наказващия орган резултат, поради което липсата на обема /каквато липса е
налице в разглеждания случай/ винаги нарушава правото на защита на
нарушителя и възпрепятства съда да проведе ефективен съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното постановление. Това е така, тъй като с
излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията,
по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на
конкретно административно наказание и лицето, чиято юридическа
отговорност е ангажирана се подпомага в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна
пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
3
законосъобразността и правилността на акта и допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. Ето защо значението на
изискването за мотиви в административно-наказателното производство е
такова, че тяхното неизлагане в НП съставлява съществено нарушение на
закона, невъзможно е да бъде санирано в хода на въззивната проверка и
винаги е основание за отмяна на акта.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №61/21.04.2022 г., издадено от
началник сектор ОП при РУ Враца към ОДМВР Враца, с което на основание
чл.264, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, на А. А. С., гр. Враца,
е наложена глоба в размер на 500,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4