Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                           гр. София, 05.07.2018 год.

 

 

                         В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 5036 по описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.        

Ищецът О. Д. Т. чрез пълномощника адв. А.Л. твърди в исковата си молба, че е собственик по силата на придобивна давност на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 1 с административен адрес: гр.София, СО Район „Лозенец”, ул. „*******с площ в документа за собственост - 102.70кв.м., състоящ се от две стаи, дневна- столова-кухненски бокс, баня с тоалетна , мокро помещение , два балкона и входно антре с коридор ведно с прилежащото МАЗЕ №1, находящо се на сутеренния етаж на сградата с площ от 5.70кв.м., заедно с припадащите се на жилището общи части от сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел XXIII-364, в кв.269, по плана на гр.София, местността „Лозенец”, с площ за целия имот от 600 кв.м., при съседи за имота: XXII- 10,11,12; IV-7; XXIV-CO и улица „Л.”.

Твърди,че владее явно и необезпокоявано описания имот от 14.07.2005 год., деня  в който неговата дъщеря М.О.Т. напуснала апартамента заявявайки,че не го иска,макар ден преди това да го е приела като дарение от родителите си-ищеца по делото и тогавашната му съпруга.

моли съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответника М.О.Т.-В., че ищецът е собственик на основание придобивна давност на процесния недвижим имот.  

Ответникът М.О.Т.-В. оспорва предявения иск. Твърди,че ищецът не е придобил по давност собствеността върху имота, тъй като никога не е своил апартамента, а от време на време е живял там,но с ясното съзнание,че имота не е негов , а на дъщеря му.

Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск и да й присъди разноските по делото.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №117, том I, рег. № 1666, н.дело № 99/2005 г.  на Светлин Микушински се установява,че на 13.07.2005 год.  ищецът и тогавашната му съпруга  К. Г.С.- Т. са дарили на дъщеря им М.О.Т. следния имот: АПАРТАМЕНТ № 1 с административен адрес: гр.София, СО Район „Лозенец”, ул. „*******с площ в документа за собственост - 102.70кв.м., състоящ се от две стаи, дневна- столова-кухненски бокс, баня с тоалетна , мокро помещение , два балкона и входно антре с коридор заедно с прилежащото МАЗЕ №1, находящо се на сутеренния етаж на сградата с площ от 5.70кв.м., заедно с припадащите се на жилището общи части от сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел XXIII-364, в кв.269, по плана на гр.София, местността „Лозенец”, с площ за целия имот от 600 кв.м., при съседи за имота: XXII- 10,11,12; IV-7; XXIV-CO и улица „Л.”.

Този имот дарителите са били придобили чрез покупко продажба няколко месеца преди дарението в режим на СИО- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 42, том I, рег. № 1020, н.д № 37/2005 г.

Представено е пълномощно заверено на 18.04.2012 год.,с което М.О.Т.-В. упълномощава майка си К. Г.С.– Т. да извършва от нейно има всякакви правни и фактически действия свързани с управлението на описания по-горе апартамент,вкл. да я представлява пред ОС на ЕС.

Установено е от представените по делото съдебни решения, че между страните е водено дело по предявен от О. Д. Т. иск за възстановяване на нарушено владение досежно процесния имот, по което съдът е отхвърлил исковата претенция .

По делото са представени и три решения на Административен съд София-град в периода от 2012-2014 год. по жалби на М.О.Т.-В. срещу заповеди на ДНСК и на Столична община за премахване на подвижен покрив на терасата на процесния имот,които са били уважени.

По делото е представена жалба от 03.06.2010 год. до Кмета на район Лозенец и сигнал от 04.06.2010 г. до Софийска районна прокуратура подписани от О. Д. Т., във връзка с незаконното строителство в процесния имот, в които няколкократно последния е изтъкнал,че не е собственик на апартамента –л.58-61 от делото.

От разпита на св.Л.Д. се установява,че  за пръв път е посетила процесното жилище през 2009 год. и по това време ищецът е живеел в него,през годините там са идвали негови гости,лично е виждала,че О. е купувал голяма част от обзавеждането. От 2010 год. дори е имала и ключ от апартамента.Ищецът бил изгонен от имота през 2016 год.До ази година не е виждала други хора /извън гостите/ в апартамента.

Св. Д.А. установява,че  от 2002-2003 год. ищецът живее в процесния имот на ул.“*******, често му е ходил на гости.Според него жилището се е обитавало и от други хора.

 Свидетелят Юлия Ангелова установява,че е била адвокат на майката на ответника по различни дела.Ищецът и съпругата му К. закупили апартамента през 2005 год. и заживели там и след 2-3 месеца го прехвърлили на дъщеря им.След развода през 2010 год. К. живее в процесния апартамент,а ответникът М. е била в Германия,където се омъжила.Когато си идвала в България се прибирала в процесното жилище.Знае,че ищецът също е имал ключ от жилището,но не го е виждала да пребивава там.

От показанията на св.К. се установява,че познава майката на ответника от около 10 години и оттогава М. живее в Германия,но когато си идва преспива в апартамента.Дала е пълномощно на майка си да я представлява навсякъде във връзка с процесния имот.Имало период, когато М. била в България със семейството си ,но живеела на квартира.

При така установената фактическа обстановка съдът прима от правна страна следното:

Предявения иск е за установяване на собственост върху недвижим имот , придобита въз основа на оригинерно правно основание-обща 10 годишна придобивна давност.

Предвид установените по делото правно релевантни факти съдът намира,че предявения иск е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението следва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.

В случая такова владение не е установено.Налице са доказателства-показанията на св.Д. и А.,че ищецът действително е пребивавал в апартамента,включително,че е канил гости и е правил сбирки там.

Другите двама свидетели обаче установяват,че в имота е живеела майката на ответницата,която се е грижела за апартамента,а самата М. с удно изключение винаги ,когато си е идвала в България е живеела в апартамента си на ул.“Л.“.

Установено е,че в имота ищецът е имал свои лични вещи и такива свързани с работата му като архитект/върнати са му с протокол при въвода през 2016 год./.

Според съда обаче у ищеца не е имало истинско и явно демонстрирано  намерение да владее имота като свои собствен. Той нито го е декларирал на свое име,нито е плащал данъците и таксите. Ищецът просто е обитавал апартамент, който е бил собственост на неговата дъщеря живееща в чужбина, независимо от твърденията, че последната вербално се била отказала от тази собственост.

В подкрепа на този извод е и факта,че в документи от 2010 год. адресирани до органи на местната власт и до прокуратурата ищецът лично е заявявал,че той не е собственик на апартамента. Действително,чисто формално не е имало и друг начин да бъдат сезирани органи, освен от имота на собственика по нотариален акт,но факта,че това е правено и са водени няколко дела за имота,говори, че последната макар и да е живеела в чужбина не е загубила владението по отношение на имота, като е делегирала част от правата по управлението на жилището на майка си.

При гореизложеното съдът намира,че предявения установителен иск за собственост е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 780 лв.

 Водим от горното Софийски градски съд

 

                                  Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Д. Т., ЕГН ********** чрез пълномощника адв. А.Л. *** против М.О.Т.-В. ЕГН ********** представлявана от  адв.Д.Г.Б., със съдебен адрес:***4иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване,че ищецът е собственик на следния имот: АПАРТАМЕНТ № 1 с административен адрес: гр.София, СО Район „Лозенец”, ул. „*******с площ в документа за собственост - 102.70кв.м., състоящ се от две стаи, дневна- столова-кухненски бокс, баня с тоалетна , мокро помещение , два балкона и входно антре с коридор ведно с прилежащото МАЗЕ №1, находящо се на сутеренния етаж на сградата с площ от 5.70кв.м., заедно с припадащите се на жилището общи части от сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел XXIII-364, в кв.269, по плана на гр.София, местността „Лозенец”, с площ за целия имот от 600 кв.м., при съседи за имота: XXII- 10,11,12; IV-7; XXIV-CO и улица „Л.”.

осъжда О. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на М.О.Т.-В. ЕГН ********** разноски в размер на 780  лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: