№ 404
гр. гр. Добрич, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500213 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 262551/12.11.2021 г. на „ЕКОСТАР 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с.Р., ж.к. к-с “Е.**, представлявано от
управителя Ф.К.Н., чрез адв.Н. Ж., срещу решение № 260074/06.10.2021 г. по
гр.д.№680/2019 г. на РС-Балчик, с което се осъжда да заплати на
,,ЕКОПРОЕКТ – С” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.Т., ул.„Б.**, представлявано от синдика Г. Я. К.
сумите, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
предявяване на исковете – 27.09.2019г. до окончателното им изплащане, както
следва:
1. сума в размер на 2 418 лв., дължима за доставена вода за периода от
30.04.2016 год. до 31.12.2016 год., както и сума в размер на 520,58 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 05.01.2017 год. До
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
2. сума в размер на 1 190, 40 лв., дължима за доставена вода за периода
от 01.01.2017 год. до 05.06.2017 год., както и сума в размер на 174, 94
лв.,представляваща дължимата законна лихва за забава от 05.06.2017 год. до
1
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
3. сума в размер на 972, 78 лв., дължима за доставена вода за периода от
05.06.2017 год. до 18.07.2017 год., както и сума в размер на 142, 96 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 19.07.2017 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
4. сума в размер на 928,14 лв., дължима за доставена вода за периода от
18.07.2017 год. до 15.08.2017 год., както и сума в размер на 136, 40 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 16.08.2017 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
5. сума в размер на 383,16 лв., дължима за доставена вода за периода от
15.08.2017 год. до 05.09.2017 год., както и сума в размер на 56, 31 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 06.09.2017 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
6. сума в размер на 678, 90 лв., дължима за доставена вода за периода от
05.09.2017 год. до 05.10.2017 год., както и сума в размер на 93, 92 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 06.10.2017 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
7. сума в размер на 7, 44 лв., дължима за доставена вода за периода от
05.10.2017 год. до 06.12.2017 год., както и сума в размер на 0, 91 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 06.12.2017 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
8. сума в размер на 1 060, 20 лв., дължима за доставена вода за периода
от 02.04.2018 год. до 01.06.2018 год., както и сума в размер на 77, 46 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 02.06.2018 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
9. сума в размер на 991, 38 лв., дължима за доставена вода за периода от
01.06.2018 год. до 04.07.2018 год., както и сума в размер на 63, 34 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 05.07.2018 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
10. сума в размер на 1 039, 74 лв., дължима за доставена вода за периода
от 04.07.2018 год. до 07.08.2018 год., както и сума в размер на 56,61 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 08.08.2018 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
2
11. сума в размер на 1 006, 26 лв., дължима за доставена вода за периода
от 07.08.2018 год. до 10.09.2018 год., както и сума в размер на 45, 01 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 11.09.2018 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.;
12. сума в размер на 465 лв., дължима за доставена вода за периода от
10.09.2018 год. до 28.09.2018 год., както и сума в размер на 12,27 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава от 29.09.2018 год. до
датата на предявяване на настоящата искова молба - 27.09.2019 г.
Въззивникът намира решението за неправилно поради погрешно
възприети факти и липсата на обсъждане на доказателствата в тяхната
съвкупност. Погрешен намира извода на съда, че ищецът е надлежно
регистриран ВиК - оператор, оправомощен да продава вода на потребители за
процесния период през 2017 г. Липсвал и сключен между страните договор за
доставка на вода, имало такъв сключен между ищеца и Сдружението на
собствениците „Екостар 1“ от 05.10.2016 г. Нито една от 12-те издадени от
ищеца фактури не била подписана, нито осчетоводена от ответника, който
изрично оспорил и доказателствената им стойност. Извода на съда за
значението на договора от 05.10.2016 г. в отношенията между страните бил
необоснован и неправилен. Сам ищецът твърдял вземането му да произтича
от устен ангажимент на управителя на дружеството на среща, проведена на
12.09.2017 г. в кантората на нотариус О.О. в гр.Б.. Подробно анализира факти
и събрани по делото доказателства, извежда извод, че ищеца претендира
заплащане на стойността на вода, за която не е представил доказателства да е
доставил на ответника, която нямал и право да черпи и доставя на своеволно
избрани от него цени, които не са утвърдени от държавния регулатор, на
лице, с което няма никакви договорни отношения и която вода твърди да е
ползвана за поливна система, която не се ползва от ответника, а от
Сдружение на собствениците „Екостар 1“, с което именно имал договорни
отношения. Неправилно съдът приел претенцията на ищеца за основателна и
доказана. Иска отмяна на решението и постановяване на ново за отхвърляне
на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна, която намира жалбата за неоснователна.
Подробно се обсъждат доводите на въззивника относно качеството му на ВиК
3
- оператор, относно основанията за доставка на вода, осчетоводяването на
доставена вода, отговорността на ответното дружество за стойността и, и се
аргументира теза за тяхната несъстоятелност. Иска потвърждаване на
решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало
28.10.2021 г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край –
11.11.2021 г., отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК и е допустима.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата цялост.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Ищецът претендира парични вземания-стойност на доставена вода за
поземлен имот с идентификатор 62788.10.133 по КККР на с.Р., общ.Б., в
периода 30.04.2016 год.- 28.09.2018 год./конкретно индивидуализирани по
размер и период вземания /за които са издадени 12бр. фактури- №
102/05.01.2017г., 121/08.09.2017г., № 122/08.09.2017г., № 123/08.09.2017г., №
124/08.09.2017г., № 129/09.10.2017г. и № 134/06.12.2017г. и 5 броя за 2018г.,
както следва: № 142/01.06.2018г, № 154/04.07.2018г, № 160/07.08.2018г., №
165/11.09.2018г. и № 171/16.11.2018г./ в общ размер от 11 141.40лева,
произтичащи от писмен договор/Споразумение от 01.09.2015г., сключено
между ищцовото дружество „Екопроект С” ЕООД/в несъстоятелност/ и
Д.Ц.Г. като собственик имота и устно договаряне от 13.09.2017г., на среща,
проведена с представляващия новия собственик на поземления имот
4
„ЕКОСТАР 1“ ЕООД, в кантората на нотариус О.О. в гр.Б., както и
обезщетение за забава плащането на фактурираните вземания в размер от
общо 1 380.71 лева при указан период на забава/ 1722.74лева след
уточнението по реда на чл.129, ал.2 от ГПК/.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество е
регистриран ВиК оператор по смисъла на чл.198о от Закона за водите,
доставящ питейна вода на вилно селище „Екостар“ на територията на с.Р.,
общ.Б. на базата на разрешително за водовземане от минерална вода
№01610350. Питейна вода ищецът доставял както за нуждите на
собствениците на отделните обекти във вилното селище, така и за нуждите на
собственика на земята, върху която е построено. Цените, на които е била
доставяне тази вода били равни на цените за доставка на вода от ВиК Д., с
надбавка от 5% за поддръжка и ремонт на водопреносната мрежа . Тези цени
били възприети и в нарочно споразумение от 01.09.2015 г., сключено между
,,ЕКОПРОЕКТ – С” ЕООД/ в несъстоятелност/ и предишният собственик на
поземления имот. От 14.09.2016 г. собственик на поземления имот бил
ответникът. От м. януари 2017 г. до датата на подаване на исковата молба,
ответното дружество не е заплащало отчетените на водомера му потребени
количества вода. Количествата потребена вода от „ЕКОСТАР 1” ЕООД били
констатирани чрез засичане на неговия водомер, като това засичане ставало
въз основа на констативни протоколи, съставяни в присъствие на
упълномощен представител на ответното дружество. На база протоколите са
съставяни и фактури за остойностяване на потребеното количество вода.
Всички фактури били предавани и приемане от представител на ответника.
Размерът на задължението на ответника възлизало общо на сумата от 12 522,
11 лв., в т.ч. фактурна стойност 11 141,40 лв. и законна лихва към 18.02.2019
г. в размер на 1 380.71 лв. С покани от 20.08.2018г. и 27.08.2018г., както и с
уведомление, поставено на вратата на адреса на управление на ответното
дружество, било канено да заплати задълженията си. Към датата на исковата
молба, ищецът е продължил да доставя вода на ответника независимо, че
последният не е заплатил процесните задължения.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил исковете с
доводи , свеждащи се до липсата на основание за плащане тъй като липсвал
сключен договор между страните за доставка на вода и липсва ползване от
ответника на доставена от ищеца вода. Дружеството ищец не било
5
лицензиран от компетентните оргаи доставчик на вода нито за процесния
период , нито понастоящем, липсвало и валидно разрешително за
водовземане. Подписаното с предишния собственик на поземления имот
споразумение било ирелевантно за отношенията между страните, освен това
съгласно чл.3.2 от него ищцовото дружество поело ангажимент да заплаща
всички разходи за обща ел.енергия, вода за поливни цели и поддръжка на
тревни и цветни площи. Договор за доставка на вода ищцовото дружество
имало сключен на 05.10.2016г. не с ответното дружество, а със „Сдружение
на собствениците на „Екостар 1““ за общо потребление на комплекса ,
включващо поливна система и басейн и индивидуално за имота на всеки
собственик. Съобразно същия договор сдружението заплащало и
продължавало да заплаща вода срещу издадени от ищеца фактури, вкл.водата
отчетена по общ водомер , което количество включвало водата за басейна.
Ответникът не е стопанисвал поливна система, не е изразявал никакво
съгласие с констатации на ищеца за ползвани количества вода, представител
на ответника не е подписвал издавани от ищеца фактури, такива не са
осчетоводени в счетоводството на ответника и не са включени в книгата за
покупките. Оспорва истинността на издадените фактури и протоколи
След като по реда на чл.129, ал.2 от ГПК са били дадени указания за
отстраняване на констатираната от въззивната инстанция нередовност на
исковата молба по смисъла на чл.127, т.4 и 5 от ГПК относно съдържанието
на договорните отношения /кога, при какви условия са възникнали
договорните отношения с ответника по доставяне на ВиК[1]услуги, за кой
собствен на ответника водоснабден обект, при каква конкретна цена, при
какви срокове за отчитане и за плащане/, в уточнителна молба вх.
№4449/22.08.2022г. повторно са изложени от ищеца твърдения източник на
договорните отношения с ответното дружество да е споразумение от
01.09.2015 г., сключено между ,,ЕКОПРОЕКТ – С” ЕООД/ в несъстоятелност/
и предишният собственик на поземления имот. Изложено е и, че е налице
устна промяна в договарянето от 13.09.2017г., на среща, проведена от
синдика на дружеството-ищец Г. Я. Кольовски с представляващия новия
собственик на поземления имот „ЕКОСТАР 1“ ЕООД Ф.Н., в кантората на
нотариус О.О. в гр.Б., в присъствието на Д.М.Е., председател на сдружението
на собствениците на обекти във вилното селище, на Я.А.В., извършваща
оперативната дейност по отчитане и издаване на документи, свързани с
6
доставката . На тази среща на представляващата дружеството ответник били
връчени всички 12бр.фактури, издадени за конкретното количество вода,
констатирани с писмени протоколи. На срещата Ф.Н. признала задължението,
поела задължение да заплати фактурираните количества вода при условие, че
цената бъде намалена и фактурите да бъдат издадени с нова цена, както и да
бъде анулирана фактурата, издадена на предишния собственик и да бъде
преиздадена на името на сегашния собственик/фактура с №102 от
05.01.2017г./. Изложено е, че до срещата на 13.09.2017г. цената на
доставената вода била 2.11лева/1 куб.м., която била равна на цената на
доставката на вода за питейни и битови нужди на ВиК-Д. въпреки, че ищецът
доставял само минерална вода. След постигнатата договореност на срещата на
13.09.2017г. цената на доставяната вода е определена на 1.86лева/куб.м.
Надбавка от 5% за поддръжка и ремонт на водопреносната мрежа била
изключена от цената. Отчитането на доставената за поземления имот вода не
било строго фиксирано като отчетен период поради сезонното пребиваване на
собствениците във вилното селище. Количеството било определено на база
показателите на водомера/същият не е индивидуализиран от ищеца/.
Плащанията по фактурите следвало да се извърши в 14-дневен срок от
връчването им по седалище на дружеството ответник. Фактурите от №1 до
№5, описани в таблична справка, обективирана в уточняващата молба, били
връчени на ответника на 14.09.2017г., след срещата в кантората на нотариус
О.О..
В първото по делото о.с.з. пред въззивната инстанция ответникът е
изложил доводи за недопустимо въведени от ищеца с уточнителната молба
нови факти и обстоятелства, осъществяването на някой от които и реално
невъзможно. Фактурата №102/05.01.2017г. не би могла да бъде издадена
първоначално на стария собственик, защото в нея бил включен отчетен
период до 31.12.2016г., в който собственик на имота бил ответника, не било
възможно да е преиздадена на новия собственик, защото според твърденията
на ищеца едва на 13.09.2017г.била договорена цена от 1.86лева/куб.м., с нея
се претендирала вода за периода 30.04.2016г.-31.12.2016г. при по-голямата
част от който ответното дружество все още не е било регистрирано в ТР.
Изложени били твърдения относно падежа на задължението –след изтичане на
14 дни от връчване на фактурите, но не било посочено кога са връчени.
Първоначално ищецът твърдял, че всички фактури са връчени на срещата на
7
13.09.2017г., който факт въвеждал друг начален момент на претенциите за
лихви. Счита с уточняващата молба да е постигнато недопустимо изменение
на основанието на претенциите.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл. 79 от ЗЗД във вр.чл.198о от ЗВ и чл.86 от ЗЗД. Депозираната по реда на
чл.129, ал.2 от ГПК уточнителна молба пояснява обстоятелствената част на
исковата молба , при съвкупната преценка на които настоящата инстанция
намира, че исковите суми се претендират от ищеца на договорно основание,
на което са разгледани и уважени от районния съд. Налице е увеличение
цената на обезщетенията за забава, по отношение на които само претенции е
налице недопустимо предявяване извън първоначално предявените, в която
част не подлежат на разглеждане.
Не е спорно, установява се, че дружеството ответник е собственик на
поземлен имот с идентификатор 62788.10.133 по КККР на с.Р., с площ от
14 930кв.м. по силата на договор от 14.09.2016г., сключен с нотариален акт за
покупко-продажба № 86/14.09.2016г., том ІV, рег. № 3464, дело 533/2016г. на
нотариус с рег.№*** на НК О.О.. Поземленият имот е закупен от Е.Й.Г.. Няма
придобити с договора права върху сгради и/или съоръжения в имота.
Няма спор, че поземленият имот е застроен и, че в границите на
поземления имот се намира вилно селище „Екостар 1“. Няма твърдения, но
данните от изслушаната от районния съд съдебно-техническа експертиза,
макар и да не имала за задача установяване статута на вилното селище, сочат
то да има характеристиките на комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1,
т.3 от ЗУЕС „комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в
който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти,
обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на
контролиран достъп за външни лица“. На 05.10.2016г. между ищеца и
Сдружение на собствениците „Екостар 1“ЕООД е сключен договор за
доставка на вода за питейно битови нужди за общо потребление на комплекса
, включващо поливна система и басейн и за индивидуална доставка на вода
до всеки индивидуален собственик на обособен имот в комплекса. При
извършена проверка от привлечено от районния съд вещо лице е установено
фактуриране на задължения за доставена вода на сдружението, получени чрез
сторниране от показанията на общ водомер на показания на водомер-басейн и
8
водомер-поливна система, които не се дублират с процесните фактурирани
задължения.
Според данните от споразумение за заплащане на разноските за
недвижим имот с идентификатор 62788.10.133 от 01.09.2015г., сключено
между Д.Ц.Г. и „ЕКОПРЕКТ С” ЕООД/ в несъстоятелност/, поземленият
имот е бил засроен към датата на придобиването му от ответното дружество.
Споразумението сочи към датата на сключването му поземленият имот да е
бил собственост на Д.Ц.Г., а „ЕКОПРЕКТ С” ЕООД/ в несъстоятелност/ да е
бил собственик на построените в имота сгради и съоръжения по силата на
учредено право на строеж/така са се легитимирали страните по
споразумението/. По волята на договарящите със споразумението е поето
задължение от суперфициарния собственик на сградите и съоръженията да
„заплаща всички разходи за обща ел.енергия/улична/, ползване на вода за
поливни цели и поддръжка на тревни и цветни площи“/чл.3.2 от
споразумението/. Съгласно чл.4.2 от споразумението, цените на доставката на
вода, която се осъществява от „ЕКОПРЕКТ С” ЕООД/ в несъстоятелност/ по
силата на разрешително от БД“Черноморски регион“Варна са равни на
цените на доставка на вода от ВиК Д. с увеличение от 5% за поддръжка и
ремонт на водопреносната мрежа до получателите на услугата. Постигнато е
съгласие относно срока на споразумението/чл.5/- до продажбата на 90% от
имотите, собственост на „ЕКОПРЕКТ С” ЕООД/ в несъстоятелност/ и въвод
във владение на новите собственици от синдика, респ. до предсрочното му
прекратяване при условията на споразумението.
Няма твърдения и данни дали и кога са осъществени условията на чл.5
от споразумението- продажбата на 90% от имотите.
Ищецът „ЕКОПРЕКТ С” ЕООД /в несъстоятелност/ е бил към датата на
сключване на споразумението и в процесния период регистриран ВиК
оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 5 от Закона за водите съгласно списък на
операторите към 31.12.2015г. изготвен от КЕВР и публикуван на интернет
страницата. По делото е представено разрешително за водовземане
№01610350/25.11.2010г. от минерална вода от сондаж Р-184х, издадено от
Министъра на околната среда и водите, с краен срок на действие до
25.11.2025г., като в него са посочени и обектите, които ще бъдат
водоснабдявани от дружеството- „Екостар 1-3, Хармони хилс, Биб 200,
9
Фортех трейд България, С.М., Булпропърти БГ, И.К., Скута, Инвестбанк,
индивидуални жилищни сгради Е.Т. и Ц.н К.. Дружеството ищец е било
включено в Списък на ВиК операторите към 31.12.2015г. с данни да няма
обособена територия, да извършва доставка на питейа вода за вилно селище
с.Р., общ.Б.. Прекратяване на разрешителното за водовземане от минерална
вода № 01610350/25.11.2010г. „поради прекратяване на правото на
собственост върху недвижимия имот, където се осъществява дейността“, е
постановено с решение № 80/07.06.2019г. на директора на БД” Черноморски
район” , т.е. за времето след процесния период. Вън от това отношенията на
ответника като титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода №
01610350/25.11.2010г. с МОСВ, са ирелевантни за спора, произтичащ от
неизпълнение на договор, по силата на който ищеца като ВиК оператор
доставя, а ответника като ползвател заплаща доставената за собствения му
недвижим имот вода.
Касае се за отношения по предоставяне на ВиК-услуги от юридическо
лице, осъществяващо такива, когато не обслужват обособена територия, а
отделни потребители, регулирани от Закона за водите/ЗВ/, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги/ ЗРВКУ/, Наредба
№4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Разпоредбата
на чл. 198о ал. 6 от ЗВ изрично постановява, че изискванията на ЗРВКУ и на
ЗВ се прилагат и по отношение на търговците, държавните или общинските
предприятия - юридически лица, които извършват услуги по доставяне и
пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за
производствени, промишлени и други дейности с търговски характер или
дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не обслужват
цялата обособена територия, а отделни потребители, на които те се смятат за
ВиК оператори.
Спорния по делото въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е
свързан с наличието на валидна облигационна връзка/договор/ между
страните по спора, възникнала и регламентирана от относимите законови и
подзаконови нормативни актове, определяща ответника като потребител на
ВиК услуги по смисъла на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. , предоставяни
от ищеца, респ. отговорността на ответника за стойността на доставената вода
не за притежавания от него поземлен имот/в смисъл на част от земната
10
повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост/, а за
съоръженията в него-басейн и поливна система. Съгласно разпоредбата на
чл. 198п, ал. 1 ЗВ, възлагането на дейностите по чл. 198о, ал. 1, в това число
дейността по предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане, се извършва с договор по реда на Закона за водите или по реда на
Закона за концесиите. И двете цитирани разпоредби са обнародвани в ДВ, бр.
47 / 2009 г., в сила от 24.09.2009 г. и са действали към момента на издаване на
разрешението на ищцовото дружество за водовземане от минерална вода №
01610350/25.11.2010г. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1-3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи , приета на
основание чл. 135, т. 15 ЗВ и чл. 84, ал. 3 ЗУТ, "получаването на ВиК
услугите се осъществява при публично известни условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдени имоти
и канализационни системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган ", които операторите задължително публикуват
на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен
ежедневник и осигуряват достъп до тях и които влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник. Съгласно чл. 9а от
същата наредба промяната на носителя на правото на собственост, на строеж
или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от
деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора
или в общите условия. С общите условия за получаване на услугата В и К се
определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите;редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за
осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти; редът за откриване, промяна или закриване на
партида, включително и служебно от оператора. Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното
11
отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в
карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
По делото няма твърдения и данни ищецът като оператор на ВиК
услуги да има одобрени от регулаторния орган общи условия. Няма и договор
между двете насрещни страни- ищецът като оператор на ВиК услуги и
ответника като потребител на такива, определящ обема и съдържанието на
отношенията, свързани с предоставянето на В и К услуги - условията, при
които се изпълнява, задълженията за страните, санкции, включително и
цената. Споразумението от 01.09.2015г. няма характер на договор за
предоставяне на ВиК услуги, обвързващ ответното дружество. Само по себе
си то урежда отношения между предишния собственик на земята и
юридическото лице, на което е учредено вещно право на строеж, при това в
хипотеза, в която това лице се явява в двойно качество –на потребител и на
оператор на ВиК услуги. Нещо повече, правото на собственост върху сграда
или съоръжение по правило се свързва с учреденото за изграждането им
право на строеж /чл. 63, ал. 1 ЗС/. Това е и причината собственикът на
сградата или съоръжението да се обозначава като „суперфициарен
собственик“. Собствеността върху сградата или съоръжението се разглежда
като „трансформирано“ право на строеж. При отчуждаване на
трансформираното право на строеж/на правото на собственост върху сградите
и съоръженията/ купувачите придобиват идеални части от правото на строеж
върху земята, а съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се
ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на
постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото, е постановено друго, т.е. той няма собственост върху
земята и обектите, които по силата на приращението са собственост на
собственика на земята. За него те са чужда собственост и ползването им става
само със съгласието на собственика на земята. В случая ищцовото дружество-
ВиК оператор е било носител на провото на строеж за сградите и
съоръженията в чужд поземлен имот, който понастоящем е собственост на
ответното дружество. Правото му на строеж се е трансформирало в право на
собственост върху сградите и съоръженията, които е отчуждило. Липсват
твърдения и доказателства за основанието на което ответникът е собственик
на съоръжения в поземления имот/басейн и поливна система/за които се
12
твърди да е доставяна, респ. потребявана от ответника вода. Само от факта, че
ответното дружество е собственик на земята не следва непременно
титулярството му на вещните права на собственост и върху изградените върху
терена съоръжения при условие на реализирано право на строеж върху нея от
другиго. Няма доказателства, които да позволяват да се разграничат правата,
които ищецът с право на строеж е придобил върху обекти, в т.ч.басейн и
други съоръжения,ако са трайно прикрепени към земята, която земя е
придобита от ответното дружество при учредено вече в полза на ищеца право
на строеж, което право по правило елеминира правото на приращение. При
това положение и при липсата и на доказателства за обвързаност на ответника
от общи условия на ВиК оператора или формален договор за предоставяне на
ВиК услуги, не се разкрива основанието, на което за последния като
ползвател на услугата да е възникнало твърдяното от ищеца задължение за
цената на доставяна вода за изградените в поземления имот басейн и поливна
система. Действително, с констативен протокол от 14.09.2017г., подписан от
Я.В. като упълномощен представител на ищеца „Екопроект С” ЕООД /в
несъстоятелност/ и от Ф.К.Н. като управител на ответника „Екостар1” ЕООД,
е удостоверено предаването на последната на 3 броя Кредитни известия и 7
броя фактури, между които и 4 броя от процесни 12бр.фактури, а именно ф-ри
с №121/08.09.2017г., №122/08.09.2017г, № 123/08.09.2017г. и №
124/08.09.2017г., представени и по делото. Във фактурите са посочени
количествата вода в куб. метри, единичната цена, общата цена, периода, в
който е осъществявана услугата. Фактурираните количества вода са
установени с протоколи за отчитане на потребена вода, съставени на
различни дати и на различни интервали, някой от които не носят подпис на
представител на дружеството ответник, други носят подпис на лице/св.А./, за
което няма данни да е упълномощено да представлява дружеството в
отношенията му с ответника/подписал като свидетел, живеел в комплекса/.
Количеството вода е фактурирано на цена от 1.86лева/куб.м. включително за
времето преди 13.09.2017г., ако и да се твърди от ищеца на тази дата да е
постигната договореност относно тази цена. Привлеченото в произодството
пред районния съд вещо лице не е установило фактурите да са осчетоводени в
счетодовството на ответника. Само въз основа на факта на връчване на
четирите фактури/за осталите няма данни за връчване/, респ.получаването им
от представляващия ответното дружество, извод за извънсъдебно признание
13
за възникването и за размера на задълженията, за които са съставени
фактурите, не може да се направи. Вън от това фактурите са издадени въз
основа на протоколи за отчет на потребена вода, които нямат характер на
документ по чл.32 , ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., удостоверяващ по
безспорен начин доставката на питейна вода, защото отчитането на
водомерите не е извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подпис си удостоверява съответствието на показанията
с данните в отчета- чл. 23, ал. 4.
В тежест на ищеца е установяването, че фактурираните за периода
30.04.2016 год.- 28.09.2018 год. задължения на ответника към него са валидно
възникнали договорни такива между ищеца като ВиК оператор и ответника на
потребител на ВиК услуги, каквото не е проведено. След като не е установено
между двете дружества да съществуват договорни отношения по повод
предоставянето, съответно ползването на ВиК услуга, предявените искове
като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново
съобразно установеното по-горе.
С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски има
отвеитника, заел позицията на въззивник в настоящото проиводство. Същият
е удостоверил разходи в първоинстанционното производство в размер на
2000лева адвокатско възнаграждение , 873лева за вещи лица общо 873лева,
20лева за свидетели, или общо разноски за първоинстанционното
производство от 2893лева, които му се дължат
За въззивното производство е сторил разходи от 250.44лева за държавна
такса и 2000лева за адвокатско възнаграждение, или общо 2250.44лева, които
следва да му се присъдят.
Търговският характер на спора и цената на исковете, която е под
предвидения в чл.280, ал.3 ГПК минимален праг за достъп до касационно
обжалване по търговски дела – 20 000 лева, предпоставят необжалваемостта
на настоящото въззивно решение.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ в цялост решение № 260074/06.10.2021 г. по гр.д.№680/2019 г.
на РС-Балчик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,ЕКОПРОЕКТ – С” ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Т., ул.„Б.**, представлявано от синдика Г. Я. К., срещу „ЕКОСТАР 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Р., ж.к. к-с
“Е.**, представлявано от управителя Ф.К.Н., искове по чл.79 от ЗЗД и по
чл.86 от ЗЗД за следните суми, представляващи стойността на ВиК услуги за
поземлен имот с идентификатор 62788.10.133 по КККР на с.Р., общ.Б. :
1. сума в размер на 2 418 лв., дължима за периода от 30.04.2016 год. до
31.12.2016 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
27.09.2019г., до окончателното плащане, както и сума в размер на 520,58 лв.,
представляваща дължимата законна лихва за забава плащането на горната
сума за периода от 05.01.2017 год. до 27.09.2019 г.;
2. сума в размер на 1 190, 40 лв., дължима за доставена вода за периода
от 01.01.2017 год. до 05.06.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г., до окончателното плащане , както и сума в
размер на 174, 94 лв.,представляваща дължимата законна лихва за забава
плащането на горната сума за периода от 05.06.2017 год. до 27.09.2019 г.;
3. сума в размер на 972, 78 лв., дължима за доставена вода за периода от
05.06.2017 год. до 18.07.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане, както и сума в размер
на 142, 96 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането
на горната сума за периода от 19.07.2017 год. до 27.09.2019 г.;
4. сума в размер на 928,14 лв., дължима за доставена вода за периода от
18.07.2017 год. до 15.08.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане, както и сума в размер
на 136, 40 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането
на горната сума за периода от 16.08.2017 год. до 27.09.2019 г.;
5. сума в размер на 383,16 лв., дължима за доставена вода за периода от
15.08.2017 год. до 05.09.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане, както и сума в размер
на 56, 31 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането
на горната сума за периода от 06.09.2017 год. до 27.09.2019 г.;
15
6. сума в размер на 678, 90 лв., дължима за доставена вода за периода от
05.09.2017 год. до 05.10.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане, както и сума в размер
на 93, 92 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането
на горната сума за периода от 06.10.2017 год. до 27.09.2019 г.;
7. сума в размер на 7, 44 лв., дължима за доставена вода за периода от
05.10.2017 год. до 06.12.2017 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане ,както и сума в размер
на 0, 91 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането на
горната сума за периода от 06.12.2017 год. до 27.09.2019 г.;
8. сума в размер на 1 060, 20 лв., дължима за доставена вода за периода
от 02.04.2018 год. до 01.06.2018 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане, както и сума в размер
на 77, 46 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането
на горната сума за периода от 02.06.2018 год. до 27.09.2019 г.;
9. сума в размер на 991, 38 лв., дължима за доставена вода за периода от
01.06.2018 год. до 04.07.2018 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане , както и сума в размер
на 63, 34 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането
на горната сума за периода от 05.07.2018 год. до 27.09.2019 г.;
10. сума в размер на 1 039, 74 лв., дължима за доставена вода за периода
от 04.07.2018 год. до 07.08.2018 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане, както и сума в размер
на 56,61 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането
на горната сума за периода от 08.08.2018 год. до 27.09.2019 г.;
11. сума в размер на 1 006, 26 лв., дължима за доставена вода за периода
от 07.08.2018 год. до 10.09.2018 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане , както и сума в размер
на 45, 01 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането
на горната сума за периода от 11.09.2018 год. до 27.09.2019 г.;
12. сума в размер на 465 лв., дължима за доставена вода за периода от
10.09.2018 год. до 28.09.2018 год., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 27.09.2019г.до окончателното плащане ,както и сума в размер
на 12,27 лв., представляваща дължимата законна лихва за забава плащането
16
на горната сума за периода от 29.09.2018 год. до 27.09.2019 г.
ОСЪЖДА ,,ЕКОПРОЕКТ – С” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Т., ул.„Б.**,
представлявано от синдика Г. Я. К., да заплати на „ЕКОСТАР 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Р., ж.к. к-с “Е.**,
представлявано от управителя Ф.К.Н., съдебно деловодни разноски за
първоинстанционното производство от общо 2893лева и съдебно деловодни
разноски за въззивното производство от общо 2250.44лева
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр.2 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17