РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501852 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №409/20.04.2021г. по гр.д.№245/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХIV гр.с-в,с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя
И.Г.,че въззиваемата страна Ж.Ж. е собственик на 1/4 ид.част от източния гараж,означен на
приложение №2 към СТЕ,която се счита неразделна част от решението,като североизточен
със застроена площ от 18,85кв.м.,находящ се в сграда с идентификатор 56784.531.1159.2 по
КК на гр.**** със засторена площ общо от 39кв.м., изградена в северната част на поземлен
имот с идентификатор 56784.531.1159 по КК и КР на гр.**** с административен адрес
гр.*****.Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя в настоящото
производство И.Г. и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и
вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция по насрещния иск да се
отхвърли.Претендира за разноски.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение,а решението като правилно и
законосъбразно да се потвърди.Претендира за разноски.
Постъпила е частна жалба в частта за разноските,като жалбоподателя счита,че
такива не се дължат и решението на РС-Пловдив в тази му част следва да се отмени като
неправилно.
Постъпил е отговор на частната жалба,с който ответника по жалбата счита същата
1
за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:
Делото е върнато от ВКС с изрични указания съдът да разгледа и да се произнесе
по предявеният насрещен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за право на
собственост на въззиваемия Ж.Ж. върху 1/4 ид.част от източния гараж,построен в дворното
място,като сочи придобивното основание наследствено правоприемство.Делото е било
заведено от И.Г.,като същата е предявила ревандикационна претенция спрямо Ж.Ж. за
собственост върху цялата гаражна клетка в общ размер на 39кв.м.С отговора на исковата
молба е бил предявен и настоящия иск,по който обаче съдилищата не са се произнесли и по
този начин ВКС е върнал делото за разглеждане на този иск.В първото разглеждане на
делото,тогава ищцата И.Г.,не се е позовала на придобивна давност,а такова позоваване
прави едва при второто разглеждане на делото от РС-Пловдив,ХIV гр.с-в,което на осн.
чл.266 от ГПК е преклудирано и не следва да се разглежда,тъй като възможността за такова
основание за придобиване на собствеността е изтекла.
Фактологията по делото е следната:С нот.акт №*****г. М. П. дарява на В. Х. къща
и дворно място от 280кв.м.,съставляващо парцел ХV-659 по плана на кв.*****,а В. Х. от
своя страна с нот.акт №*****г. дарява на съпруга си К. Х. 1/2 ид.част от къщата и дворното
място в този имот.С нот.акт №****г. В. и К. Х.и продават на Й. Ж. Н. 1/3 ид.част от къщата
и 1/3 ид.част от дворното място,съставляващо парцел ХIV-1159,като не е спорно,че имота е
идентичен по документите за собственост.През 1972г. е сключен договор за делба на
сградата и дворното място между Й. Н. и В. и К. Х.и.
Впоследствие в имота била построена гаражната клетка с построени два гаража в
нея,като на 24.02.1993г. бил сключен договор за доброволна делба на гаражите,като Й. Н. и
съпругата му В. Н.а са получили в дял източния гараж,а В. Х.,Е. Х. и Ю. Х. са получили в
дял западната гаражна клетка.С нот.акт от 25.02.1993г. В. Х.,Е. Х. и Ю. Х. продават на Е. Г.
1/3 ид.част от дворното място заедно с целия втори етаж и един гараж,построен в
североизточната част на двора.С нот.акт от 03.07.1995г. Е. Г. дарява на Г. Д. същия
имот,след което тя го продава на Я. и Г. Н.,като и в двата нотариални акта е посочено,че се
продава гараж,построен в североизточната част на дворното място.С нот.акт от 2005г. Я. и Г.
Н. са продали на И.Г. апартамент в сградата и гараж,построен в североизточната част на
дворното място.Й. Н. е починал през 2006г. и видно от удостоверението за наследници
такива са останали съпругата му В. Н.а и синът му Ж.Ж..
При така събраната фактическа обстановка следва да се приеме,че правото на
собственост върху сградата е възникнало в полза на собствениците на земята съгласно
нормата на чл.92 от ЗС.От своя страна собствениците са сключили договор за делба на
гаражните клетки,като съделителите Й. и В. Н.и са получили едната гаражна клетка,а
именно източната.Собствеността върху гаража е възникнала като СИО,тъй като Й. и В. Н.и
към онзи момент са били съпрузи.След смъртта на Й. Н. правата му върху гаража
преминават върху неговите наследници съпругата му В. и синът му Ж.,които наследяват
2
равни части,поради което Ж. става собственик на 1/4 ид.част от гаража,а неговата майка В.
става собственик на 3/4 ид.части,откъдето и въззиваемият черпи правата си.
От страна на жалбоподателя И.Г. са направени оспорвания относно нищожност на
договора за делба,но настоящата инстанция намира,че същите са неоснователни,тъй като
договорът е сключен в изискуемата се форма,поради което същия поражда права за
договарящите,като въззиваемият се позовава на наследствено правоприемство от своя
баща,поради което същия се легитимира като собственик на 1/4 ид.част от източната
гаражна клетка.Като е достигнал до същия извод и първоинстанционния съд,същия е
постановил едно правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
По отношение на частната жалба.
Настоящата инстанция намира частната жалба в частта за разноските за
неоснователна и като такава следва да я отхвърли,тъй като със своето решение ВКС е дал
изрични указания за присъждане на разноски при следващото разглеждане на делото за
всички инстанции.Така присъдените разноски са съобразени с НМРАВ,поради което
жалбата се явява неоснователна.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата
страна и такива са направени съобразнот представения договор за правна помощ в размер на
400лв. за адвокатско възнаграждение,които следва да се присъдят.
Като взце предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №409/20.04.2021г. по гр.д.№245/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХIV гр.с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Г. Г. с ЕГН-********** от
гр.*****,**** против Ж. Й. Ж. с ЕГН-********** от гр.***** за изменение на решението в
частта за разноските като неоснователна.
ОСЪЖДА И. Г. Г. с ЕГН-********** от гр.*****,**** да заплати на Ж. Й. Ж. с
ЕГН-********** от гр.***** направените от него разноски по делото пред настоящата
инстанция в размер на 400лв./четиристотин лв./ за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4