РЕШЕНИЕ
№ 17463
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110116312 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Д. Х. А., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 51782/2023г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 967,65лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.09.2023г. до окончателното
плащане; 140,80лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-08.09.2023г.; 24,33лв. - цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.09.2023г. до
окончателното плащане; и 5,48лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.10.2020г.-08.09.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената
за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и
лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, като
прави възражение за погасяване на вземанията за периода м.05.2020г.-м.09.2020г. по
давност, както и че начислената топлоенергия не е измерена коректно.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – /фирма/ изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, че ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия за
процесния имот, като същият отговаря за ½ част от задълженията.
За изясняване на обстоятелствата относно количеството и стойността на
доставената топлинна енергия, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-
техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. От същата
се установява, че през процесния период в имота е имало 3 бр. отоплителни тела с
поставени ИРРО и 1бр. водомер за топла вода. За сезон 2020/2021г. отчетената
топлоенергия за отопление почива на реално извършен отчет. По отношение на
топлата вода, поради липса на данни за началното показание на водомера за този
сезон, топлата вода е изчислена като средна аритметична стойност спрямо последния
отчет. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по
формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1. За сезон 2021/2022г.
поради неосигурен достъп за отчет, топлинната енергия за отопление е изчислена на
база екстраполация съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата, а
топлата вода на база 1бр. потребител по 140 л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата. Съдът намира, че в случая правилно топлоенергията в имота за сезон
2021/2022г. е начислена по предвидените в Наредбата начини, когато не е осигурен
достъп за отчет на уредите, тъй като видно от представените от третото лице – помагач
протоколи, както след края на отоплителния сезон, не е бил осигурен достъп за
отчитане на уредите за процесния имот, което е удостоверено от подписите на
представител на етажната собственост и на проверителя. Общата стойност на
начислената топлинна енергия възлиза на сумата от 1951,62лв. съобразно
заключението, като включва топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна
инсталация, като от тази сума ответникът отговаря за ½ част или за 975,81лв. До този
размер съдът намира за доказана доставката на топлоенергия до имота. В настоящото
производство обаче се претендира по-ниска стойност от 967,65лв. и с оглед
действащият принцип на диспозитивното начало съдът е ограничен от заявеното от
ищеца.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 20.09.2023. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 20.09.2020г., биха били погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
2
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2020г.-м.07.2020г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди
20.09.2020г. На всички останали вземания изискуемостта настъпва след тази дата.
Размерът на обхванатите от погасителна давност вземания възлиза на сумата от
55,50лв., видно от експертното заключение, от който размер ответникът дължи ½ част
или 27,75лв. Ето защо, предявеният иск за главницата за топлинна енергия следва да
бъде уважен до размер на сумата от 939,90лв. и за периода м.08.2020г.-м.04.2022г., а за
разликата над този размер до пълния предявен от 967,65лв. и за периода м.05.2020г.-
м.07.2020г. подлежи на отхвърляне.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на
изискуемостта /чл. 33/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва.
На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че
мораторната лихва върху дължимата главница от 939,90лв. възлиза на сумата от
136,76лв. за периода 15.09.2021г.-08.09.2023г. Ето защо, този иск се явява основателен
до размер на сумата от 136,76лв., а за разликата до пълния предявен размер от
140,80лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици
/л. 24-25/, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на
услугата дялово разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата.
Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо,
ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени доказателства, които
не са оспорени, се установява, че нейният размер за процесния период м.08.2020г.-
м.04.2022г. възлиза на претендираната сума от 24,33лв. Тези вземания не са обхванати
от погасителна давност по изложените по-горе съображения относно давността, тъй
като първото от тях се отнася за м.08.2020г. Ето защо, този иск следва да бъде уважен
изцяло.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
3
В заповедното производство съразмерно на ищеца следва да се присъдят
разноски от 46,20лв. В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на
77,24лв. за държавна такса, 300,00лв. депозит за експертиза и претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 477,24лв., следва да му се присъдят 461,61лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Д. Х. А., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които спрямо него е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 51782/2023г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 939,90лв. - цена на доставена топлинна енергия
за периода 01.08.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. №
********, ведно със законната лихва от 20.09.2023г. до окончателното плащане;
136,76лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г.-08.09.2023г. и 24,33лв. - цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 20.09.2023г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 939,90лв. до пълния предявен от 967,65лв. и за
периода м.05.2020г.-м.07.2020г., иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 136,76лв. до пълния
предявен от 140,80лв., както и изцяло иска за сумата от 5,48лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.10.2020г.-08.09.2023г. върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.08.2020г.-30.04.2022г. в размер от 24,33лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Х. А., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 46,20лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 461,61лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4