Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
За да се произнесе, съобрази : Ищецът „Т.Б.А. Л.”Е. С. твърди, че е предявил в срок първоначално съединени искове за установяване на вземанията си срещу длъжника „И.”О. –В.Т. ,представлявано от Т. Р. Т.,по възражения които последният е направил по Ч.Гр.д. № 1050/2010 год. и по Ч.Гр.д. № 4213/2010 год. по описа на Великотърновския районен съд и в следствие на което е спряно производството по Изп.д. № *2130 и по Изп.д.№ *3735/2010 год. по описа на ЧСИ Н. М.,с рег.№ .... на КЧСИ.Твърди,че съобщенията,с които ВТРС е дал едномесечен срок за предявяване на установителния иск са получени на 18.04.2011 год.Твърди,че изискуемите парични вземания на „Т.Б.А. Л.”Е. С. по издадените заповеди за незабавно изпълнение са в общ размер на 17 423,84 евро и произтичат от два броя записи на заповед,както следва :1./Запис на заповед,който има следната индивидуализация: неотменимо и безусловно обещание,без протест и без разноски да се плати сумата в размер на 8 711,92 евро;Падеж: на предявяване;Място на плащане гр. С.;Име на лицето,на което трябва де се плати:”Т.Б.А. Л.”Е. със седалище и адрес на управление гр.С.,район Л.,ул.”Д. Х.”,№ 5.,.2,с ЕИК .................,представлявано от В. Г.-Изп.директор; Дата и място на издаването – 12.12.2007 год. гр.С.; Издател : „И.”О.. Твърди, че вземането е станало изискуемо на 10.09.2009 год.,като посочения един брой запис на заповед е предявен за плащане съответно на Т. Р. Т., лично и като законен представител на издателя „И.”О. посредством нотариална покана с рег.№ 3110/22.05.2009 год.,чрез нотариус В. Ч. от гр.С.,с рег.№ 210 по описа на Нотариалната камара като във връзка с него било образувано Ч.Гр.д. № 1050/2010 год. на ВТРС.2./Запис на заповед,който има следната индивидуализация: : неотменимо и безусловно обещание,без протест и без разноски да се плати сумата в размер на 8 711,92 евро;Падеж: 15.12.2009 год.; Място на плащане гр.С.;Име на лицето,на което трябва де се плати:”Т.Б.А. Л.”Е. със седалище и адрес на управление гр.С.,район Л.,ул.”Д. Х.”,№ 5.,.2,с ЕИК ................., представлявано от В. Г. -Изп.директор;Дата и място на издаването – 12.12.2007 год.,гр.С.;Издател : „И.”О..Твърди,че описаното вземане е станало изискуемо на 15.12.2009 год.,като във връзка с него било образувано Ч.Гр.д. № 4213/2010 год.,осми състав по описа на Районен съд –В.Т.. Прави се искане съдът да постанови решение,с което да се установи съществуването на изискуемите парични вземания срещу длъжника „И.”О. представлявано от Т. Р. Т. по горепосочените два броя записи на заповед,което е 17 423,84 евро,както и вземането за законна лихва върху тази сума считано от 11.03.2010 год. и 30.09.2010 год. до окончателното изплащане на задължението,както и вземането за деловодни разноски по заповедното производство в размер на 681,60 лв.,както следва :1./Вземане по запис за заповед издаден на 12.12.2007 год.,с падеж на предявяване/предявен за плащане на 10.09.2009 год./ по Ч.Гр.д. № 1050/2010 год.,на 12 състав по описа на ВТРС,за сумата от 8 711,92 евро,ведно със законната лихва,считано от 11.03.2010 год. до изплащане на сумата,както и сумата от 340 лв.,представляваща разноски по делото за ДТ. и 2./Вземане по запис на заповед издаден на 12.12.2007 год. с падеж 15.12.2009 год.,по Ч.Гр.д. № 4213/2010 год. на осми състав на ВТРС,за сумата от 8 711,92 евро,заедно със законната лихва,считано от 30.09.2010 год. до изплащане на сумата,както и сумата от 340,80 лв. разноски за ДТ. Прави се искане да бъде осъден ответника да заплати всички разноски направени по водене на установителния иск. В законовия срок е постъпил отговор от ответника по делото „И.”О.-В.Т.,представлявано от Т. Р. Т..Заема становище,че искът е процесуално допустим.Спори основателността на исковите претенции.Заявява,че поделото били представени два документа „запис на заповед”,като оспорва истинността на представените документи,а именно,че удостоверяват поемане на менителнично задължение от страна на ответника,т.к. не били представени документите в оригинал.При липса на оригиналите будел недоумение факта,че районният съд издал изпълнителен лист.В случай,че ищецът заявял,че ще се ползва от документа,моли съда да открие производство по оспорване,като след постановяване на определението на съда по чл.193 ,ал.3 ГПК ще направел доказателствени искания.Единият запис на заповед бил на предявяване.Заявява,че представената нотариална покана не му била връчена.Будели съмнение датите на удостоверяване: на 10.09.2009 год. пом.нотариус удостоверил в гр.С.,че на същата дата,срещу разписка,е връчен документа в гр.В.Т.. Прави се искане съдът да отхвърли исковата претенция. Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца,с която възразява изцяло на твърденията и исканията на ответника.Заявява както и в исковата молба и доколкото претенцията се основава на процесните записи на заповед,че ще се полза от последните като писмени доказателства.Възразява на твърдението на ответника,че Нотариалната покана на предявяване на записа на заповед не му е връчена,т.к.не е доказано.Позовава се на Т.Р. № 1/28.12.2005 год. на ВКС по ТД № 1/2004 год.,т.3./ Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : 1./Ищецът „Т.Б.А. Л.”Е. –С. е подал пред ВТРС заявление Вх.№ 4581/11.03.2010 год. по реда на чл. 417 от ГПК, с което на основание чл. 417,т.9 от ГПК е поискал да се издаде в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „И.”О.-В.Т., за сумата дължима по запис на заповед от 12.12. 2007г. за сумата от 8 711,92 евро ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, ведно с разноски . Към заявлението е приложен запис на заповед, издаден от „И.”О. –В.Т. , с който дружеството,представлявано от управителя Т. Р. Т. се задължава безусловно и неотменимо да заплати на „Т.Б.А. Л.”Е. сумата от 8 711,92 евро, на предявяване , с място на плащане гр. С..Записът на заповед съдържа място, и дата на издаване, подписан е от издателя Със Заповед № 679 от 15.03.2010 год., издадена по частно гражданско дело 1050/2010г. на ВТРС съдът е издал изпълнителен лист в полза на ищеца против ответника на посочените по- горе суми главница, законна лихва и разноски. С възражение от № 5415 от 10.03.2011 год. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил дължимостта на сумите по записа на заповед. Съдът е уведомил ищеца- заявител в заповедното производство, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. Съобщението е получено от страна на ищеца на 18.04.2011 год.. 2./ Ищецът „Т.Б.А. Л.”Е. –С. е подал пред ВТРС заявление Вх.№ 17527/30.09.2010 год. по реда на чл. 417 от ГПК, с което на основание чл. 417,т.9 от ГПК е поискал да се издаде в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „И.”О.-В.Т., за сумата от дължима по запис на заповед от 12.12.2007 год.` от 8 711,92 евро ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, ведно с разноски . Към заявлението е приложен запис на заповед, издаден от „И.”О. –В.Т. , с който дружеството,представлявано от управителя Т. Р. Т. се задължава безусловно и неотменимо да заплати на „Т.Б.А. Л.”Е. сумата от 8 711,92 евро,с падеж на 15.12.2009 год. , с място на плащане гр. С..Записът на заповед съдържа и място, и дата на издаване, подписан е от издателя. Със Заповед № 2716 от 04.10.2010 год., издадена по частно гражданско дело 4213/2010г. на ВТРС съдът е издал изпълнителен лист № 3613 от 04.10.2010 год. в полза на ищеца против ответника за посочените по- горе суми главница, законна лихва и разноски. С възражение от № 5414 от 10.03.2011 год. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил дължимостта на сумите по записа на заповед. Съдът е уведомил ищеца- заявител в заповедното производство, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване съществуването на вземането си. Съобщението е получено от страна на ищеца на 18.04.2011 год. Настоящото дело е образувано по подадена искова молба на 11.05.2011 год.,в която са заявени претенциите за установяване на вземането по двата записа на заповед. По Ч.Гр.д. №1050/2010 год. е представена нотариална покана от „Т.Б.А. Л.”Е.,чрез нотариус В. Ч. ,рег.№ 210 до ответника „И.”О. –В.Т..С тази нотариална покана ищецът е предявил за плащане Записа на заповед пред ответника.Нотариалната покана е подадена пред нотариуса на 22.05.2009 год.,рег.№ 3210,т.2,Акт № 169.На дата 10.09.2009 год. нотариус В. Ч. ,нотариус в района на СРС удостоверила връчването на екземпляр от нотариалната покана на Т. Р. Т.,като представител на „И.”О. на 10.09.2009 год. срещу разписка № 344/10.09.2009 год. В случая е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК , който е допустим. Същият е предявен от легитимна страна против надлежен ответник в установения от закона срок. Искът по същество е основателен. В производството по чл.422 от ГПК ищецът, който има качеството на взискател в изпълнителното производство по издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист, следва да докаже съществуването на своето вземане – да докаже наличието на фактите, от които то произтича /основанието/ и размера му. Ответникът, от своя страна следва да докаже възраженията си против вземането . В случая ищецът претендира вземането му да е възникнало по силата на издадени от ответника два броя менителнични документа – два броя записи на заповед,двата с дата на издаването 12.12.2007 год.,от които единия на предявяване,а другия с падеж 15.12.2009 год. По делото ответникът не възразява за наличие на каузални правоотношения,по които издадените два броя записи на заповед да служат за обезпечение.Не твърди наличие на плащане от негова страна. По настоящото дело прави две възражения,че не били представени оригиналите за записите за заповед.По делото са представени оригиналите на записите на заповед с отбелязване върху всеки от тях ,че е издаден изпълнителен лист.Прави възражение,че записът на заповед не му е бил предявен на дата 10.09.2009 год.,т.к. отбелязването в нотариалните книги в гр.С. и връчването на нотариалната покана в гр.В.Т. не било възможно да се извърши на един и същи ден. Направеното възражение ,че на ответника не е предявен Записа на заповед на 10.09.2009 год. с нотариална покана от Нотариус В. Ч. ,с район на действие –СРС съдът намира за неоснователно.При съвременните комуникации и транспорт,при който разстоянието от гр.С. до гр.В.Т. се изминава за три часа възражението на ответника,че не е възможно на един и същи ден да се връчи нотариалната покана и да се отрази в нотариалните книги е неоснователно.Водим от изложеното съдът приема,че записът на заповед е предявен за плащане на длъжника на 10.09.2009 год.,с нотариална покана на нотариус В. Ч.,с рег.№ 210 на Нотариалната камара връчена на управителя Т. Р. Т. срещу разписка № 344/10.09.2009 год. Дори да се приеме,че нотариалната покана не е връчена на ответника, то за да е налице подлежащо на изпълнение вземане,не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане.По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение.Не съществува като правно задължение изискването за предявяване на записа на заповед.Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по избрания от ищеца ред.По този въпрос се е произнесъл ВКС с Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 год.,по Т.Д. № 1/2004 год.,т.3,което е задължително за съда. След като предявяването на записа на заповед за плащане на ответника е удостоверено с връчена на 10.09.2009 год. на управителя Тотев нотариална покана,то същият представлява годно несъдебно изпълнително основание и правилно съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение № 679/15.03.2010 год. и изпълнителен лист. По втория запис на заповед с падеж 15.12.2009 год. същият не е платен на падежа. С оглед настъпването на падежа, визиран в менителничния документ, вземането на ищеца е и изискуемо.Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по Ч.Гр.д. № 4213/2010 год. на ВТРС, № 3613/ 04.10.2010 год. Издаването на ценната книга сочи, че кредиторът има правото и възможността да прецени по какъв начин да реализира правата си. В случая пред него стоят две правни възможности: да предяви менителничен иск, основан на възникналото менителнично правоотношение или да подаде заявление за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК./ не се прави възражение за наличие на каузални правоотношения/. Към коя от правните възможности кредиторът ще пристъпи, е въпрос на избор от негова страна. В настоящия случай ищецът е избрал да реализира правата си по реда на заповедното производство, като претенцията му по чл. 422 от ГПК се явява задължителен последващ етап от осъществяване на избрания от него ред на защита при подадено възражение от страна на длъжника. Чрез исковата си претенция ищецът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на менителнично вземане, възникнало от процесния запис на заповед. Това вземане е признато от съда в производството по реда на чл. 418 от ГПК . С оглед обстоятелството, че се твърди вземането на ищеца да е възникнало въз основа на издаден от ответника менителничен документ, юридическият факт, от който това вземане следва да произтича е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца. Сиреч, за доказване възникването на вземането е достатъчно да се установи наличието на действителен менителничен документ . В конкретния случай са налице два броя валидни записи на заповед, издадени от ответника. Документите съдържат изброените в чл. 535 ТЗ реквизити. Следва да се има предвид,че ответникът с отговора на исковата молба и в съдебно заседание не прави възражение,че е платил сумите ,за които се е задължил” неотменимо,безусловно и без протест” по двата броя записи на заповед. Гореизложените фактически и правни констатации обосновават единственият възможен в случая извод, а именно този за дължимост на вземането, установено с издадените по ч.гр.д № 1050/2010г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист досежно главницата от 8 711,92 евро и по Ч.Гр.д. № 4213/2010 год. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главницата в същия размер. Предявената претенция за установяване съществуване на вземане и за законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда също е основателна Налице е съществуващо парично задължение, изпълнението по което е забавено. Дължимостта на законна лихва в случая се обосновава както с разпоредбата на чл. 86,ал.1 от ЗЗД, така и с разпоредбата на чл. 422,ал.1 от ГПК: относно момента на предявяване на установителния иск. Тази претенция е предявена с подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и е призната в заповедното производство. По отношение разноските, признати в заповедното производство: Ищецът е поискал установяване съществуване на вземането му за разноски в заповедното производство. Въпросът за разноските е отделен от този за съществуване на признатото в заповедно производство парично вземане.Той следва да бъде разрешен по реда на чл. 78 и сл. от ГПК в исковото производство по чл. 422 от ГПК, но само ако някоя от страните по делото възрази относно дължимостта или размера им. В случая съдът приема, че е сезиран с искане да не се променя размерът на признатите в заповедното производство разноски в негова полза. По отношение разноските, направени от ищеца в исковото производство, с оглед изхода на спора, съдът счита,че на ищеца следва да се присъди пълния размер на направените от него разноски съгласно приложения списък, а именно: 1 881,60 лв.. Водим от горното, В. окръжен съд, Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И.”О.,с ЕИК .................,със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.”Е.”,№ 2,представлявано от Т. Р. Т. ,че вземането на „Т.Б.А. Л.”Е.,ЕИК .................,със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н Л.,ул.”Д. Х.”,№ 5.,.2 представлявано от В. Г.,чрез адвокат Б. А. –САК,съдебен адрес : гр.С. 1421,р-н Л.,ул.”Д. Х. № 5.,.2 1./на сумата от 8 711,92 евро / осем хиляди седемстотин и единадесет евро и 92 цента/главница по запис на заповед от 12.12.2007 год., издаден от „И.”О. –В.Т. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -11.03.2010г. до окончателното й изплащане, което вземане е признато със заповед за незабавно изпълнение № 679/15.03.2010 год. и изпълнителен лист № 1003/15.03.2010г. издадени по ч.гр.д. № 1050/2010г. на ВТРС и 2./ на сумата от 8 711,92 евро / осем хиляди седемстотин и единадесет евро и 92 цента/главница по запис на заповед от 12.12.2007 год., издаден от „И.”О. –В.Т. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -30.09.2010г. до окончателното й изплащане, което вземане е признато със заповед за незабавно изпълнение № 2716 от 04.10.2010 год. и изпълнителен лист № 3613 от 04.10.2010г. издадени по ч.гр.д. № 4213/2010г. на ВТРС СЪЩЕСТВУВА И Е ДЪЛЖИМО. ОСЪЖДА „И.”О.,с ЕИК .................,със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.”Е.”,№ 2,представлявано от Т. Р. Т. да заплати на „Т.Б.А. Л.”Е.,ЕИК .................,със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н Л.,ул.”Д. Х.”,№ 5.,.2 представлявано от В. Г.,чрез адвокат Б. А. –САК,съдебен адрес : гр.С. 1421,р-н Л.,ул.”Д. Х. № 5.,.2 сумата от 1 881,60 лв. разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |