№ 259
гр. гр. Лом, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.а
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело №
20241620102568 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявена искова молба от „*******“ ООД -
*******, със седалище и адрес на управление: *******, ул. *******, БУЛСТАТ
*******, представлявано от ***** *****. В. И., срещу Г. Й. Г. с ЕГН
********** от ********, за установяване дължимост на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ЧГД 2067/2024г. по описа на РС Лом – първоначално обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл.86 ЗЗД,
производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжник-
потребител на „*******“ ООД - *******. Срещу длъжника било образувано
ч.гр.д. № 2067/2024г. по описа на РС Лом. До 28.08.2024г. потребителят е
натрупал задължение към дружеството в размер на 474,52 лв. за имот,
находящ се в ******** (абонатен № *****), като в сумата са включени
главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност за
консумираната ******* съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти“ на
дружеството. Твърди се в исковата молба, че задължението, представляващо
главница в размер на 421,11лв., е за периода 26.10.2021г. -19.07.2024г., като
претендираната законна лихва в размер на 53,41 лв. е за периода 27.11.2021г.-
28.08.2024г.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че Г. Й. Г. с ЕГН ********** от ******** дължи на „*******”
ООД с БУЛСТАТ ******* със седалище и адрес на управление: *******, ул.
*******, представлявано от ***** *****. В. И., следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 2067/2024г. по описа
на РС Лом, а именно: сумата в общ размер на сумата 474,52 лв. (четиристотин
седемдесет и четири лева и петдесет и две ст.), от които: главница в размер на
1
421.11 лв. (четиристотни двадесет и един лева и единадесет ст.) –
консумирана, но незаплатена ******* за периода от 26.10.2021г. до 19.07.2024
г., лихва в размер на 53.41 лв. (петдесет и три лева и четиридесет и една ст.)
върху главницата за периода 27.11.2021г. -28.08.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
30.08.2024г., до изплащане на вземането.
Претендират се и разноските, сторени в производството.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Съгласно мотивите на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС възражението по
чл.414, ал.1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса,
адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за
отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Възможността на длъжника да
обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има
правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Независимо от депозиране на обосновано възражение по чл.414, ал.1 ГПК
ответникът по иска може да подаде и писмен отговор на исковата молба.
Следователно съдът следва да вземе предвид и направените от ответника
обосновани възражения в заповедното производство, които са своевременно
депозирани (видно от върнатия отрязък от съобщение – заповедта по
заповедното производство е връчена на длъжника н 11.09.2024г., а
възражението е подадено на 13.09.2024г., т.е. спазен е едномесечния срок за
депозирането му). Ответникът във възражението си е заявил, че е извършено
плащане по ИД № 242/2023г. по дело 354/2025г. и по дело 352, като за
годините 2015, 2016, 2017, 2018 не се дължи плащане поради изтекла давност.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрк.
Н.В., като поддържа претенцията си. Претендират се разноски.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, се явява, като
оспорва исковата молба. Твърди, че не дължи суми, т. к. за периода от 2018г.
до 2024г. всичко е платено. От април миналата година – 2024г., до датата на
откритото съдебно заседание ответникът сочи, че не е заплащал суми за
услугите на ищеца и дължи пари за ******* за ******** за този период.
По делото са допуснати и приети писмени документи като доказателства,
допусната, изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск,
който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със
сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника
съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от
наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига
стабилизирането на заповедта за изпълнение като титул за осъществяване на
принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415,
2
ал. 1, т. 1 ГПК. Ищецът цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”,
производство, искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Предвид това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска,
с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
11.09.2024г., който в срока по чл. 414 ГПК (на 13.09.2024г.) е депозирал
възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 13.09.2024г. заповедният съд е
указал, че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на
26.09.2024г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 25.10.2024г. видно от
пощенското клеймо) е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземането на ищеца срещу длъжника, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо
исковата претенция е допустима. Налице е и правен интерес от търсената
защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното
настоящият състав приема, че са налице всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва
да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи
следния фактически състав: между ответника и ищеца да е съществувало
валидно облигационно отношение в сочения период, по силата на което
ищецът, който е потребител на ***** услуги, е изпълнявал своите задължения
да престира на ответника съответната услуга, настъпила изискуемост на
вземанията, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения за
заплащане на цената на доставената услуга, т.е. липса на заплащане от страна
на ответника.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал доказателствената тежест. Указано е, че ищецът следва да
докаже в условията на пълно и главно доказване фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция, в т.ч. ищцовото дружество следва да
установи, че между страните през исковия период е съществувало договорно
правоотношение, по силата на което е предоставило ***** услуги за
процесния период на адреса на процесния имот, качеството на ответника като
потребител на ***** услуги за имота, както и размера на претендираното
вземане, настъпил падеж, размер на начислената лихва. В тежест на ищеца е
да установи изпадане на ответника в забава за плащане на главното
задължение.
3
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задължението си за
заплащане на доставяната услуга, респ. погасяване чрез други способи, като
ответникът носи тежестта да докаже възраженията си (правоунищожаващи,
правоизключващи, правопогасяващи).
По делото ответникът с възражението по чл. 414 ГПК е заявил, че е
извършил плащане в полза на ищеца по ИД № 242/2023г. по дело 354/2025г. и
по дело 352, като за годините 2015, 2016, 2017, 2018 според него не се дължи
плащане поради изтекла давност. Съобразявайки изложеното в мотивите на
ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС досежно възражението по чл.414, ал.1 ГПК,
съдът приема, че тези възражения са депозирани по време на висящността на
процеса, адресирани са до съда и са подадени преди да е започнал да тече
срокът за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК., т.е. имат правните
последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание е признал фактът, че от м. април 2024г.
до датата на откритото съдебно заседание – 10.07.2025г., не е заплащал за
услугите на ищеца и дължи пари за ******* за ******** за този период.
Съдът при съобразяване с разпоредбата на чл. 175 ГПК приема, че не се
оспорва от ответника, че за посочения имот с адрес в ******** са доставяни
услуги от ищеца, като не се оспорва качеството им, нито наличието на
облигационна връзка между страните, предвид обстоятелството, че
ответникът твърди, че е заплащал дължими суми на ***** ******* срещу
предоставяните услуги до 2024г., а след м.април 2024г. е признал, че дължи
суми на дружеството, което индикира за наличие на облигационна връзка, по
който въпрос впрочем не се спори, и следователно ответникът има качеството
на потребител на ***** услуги.
Освен това от страна на ответника е представена молба, подписана от
последния и адресирана до ищеца за извършване на справка с оглед
доброволно плащане на суми за неуточнен период – без дата и без входящ
номер от дружеството. В същата е посочено, че ответникът е абонат на *****,
което и с оглед чл. 175 ГПК е още една индикация за наличието на
облигационна връзка между страните в сочения от ищеца смисъл.
Възразено е обаче срещу периода, за който се дължат сумите, като са
наведени и възражения за погасяване по давност и чрез плащане.
Претенцията на ищеца касае периода 26.10.2021г.-19.07.2024г. – за
главница, и 27.11.2021г.-28.08.2024г. – за лихва за забава.
Установи се от представените от ответника документи, че по гр.д.
2158/2021г. по описа на РС Лом е бил издаден изпълнителен лист, с който Г.
Й. Г. с ЕГН: ********** е бил осъден да заплати на ***** ООД с ЕИК:
******* сумата 383.36 лв., от които 348.30 лв. - главница за периода
14.12.2018г.- 17.09.2021г. и 35.06 лв. – лихва за периода от 15.01.2019г. до
25.10.2021г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението, 29.10.2021г., до изплащане на вземането, както и сумата 25,00
лв. разноски по делото, представляващи дължимата и платена държавна такса.
Въз основа на този ИЛ било образувано изпълнително дело 20231620400354
4
по описа на СИС при РС Лом. От ответника са представени платежни
документи от ОББ за внесени по повод образуваното изп.дело 354/23г. суми.
От посоченото се налага извод, че тези суми касаят предходен период, поради
което и заплащането им е ирелевантно и неотносимо към предмета на
настоящото дело.
Установи се още, че въз основа на изпълнителен лист от 23.01.2015г.,
издаден от РС Лом на основание определение по гр.д.379/2014г. било
образувано изпълнително дело 20207480400341 по описа на ЧСИ М. И.а с
район на действие ОС ******* за сумата в размер на 495,72 лв. с взискател
НАП. Съдът предвид това намира представените от ответника документи в
съдебно заседание, касаещи горепосоченото изп.дело на ЧСИ М. И.а, за
неотносими, предвид обстоятелството, че отнасят друг период и взискател е
трето за делото лице.
Срещу ответника е било образувано и изп.дело 202316204000242 по
описа на СИС при РС Лом за вземания на ищеца срещу него, присъдени по
гр.д. 352/2019г. на РС Лом за предходен период – до 2018г. Същото е
неотносимо към процесния период и съответно към предмета на настоящото
дело.
Така се установи, че действително през периода, за който се претендират
вземания от ***** ******* – 26.10.2021г.-19.07.2024г. по горепосочените
изп.дела ответникът е заплащал в полза на ищеца суми, но същите са били
дължими за предходни периоди, независимо, че плащанията са били
извършени през 2023г.
Представена е от ответника и покана, адресирана до него от ищеца, за
доброволно плащане от дата 10.05.2024г., касаеща суми, начислени от ищеца
до 30.04.2025г. с главница в размер на 985,53лв., начислена в посочените в нея
фактури и за посочените периоди.
По делото са приети като доказателства справки /извлечение/ за недобора
на частен абонат за абонат с номер ***** – Г. Й. Г., за дължими суми за адрес
********, като видно от същите за периода 26.10.2021г.-19.07.2024г. *****
******* е начислило и съответно издало фактури за сума в общ размер на
350,94лв. (без ДДС) – съответно 421,11лв. с ДДС, върху която е начислена
мораторна лихва в размер на 70,17лв. Първата фактура, касаеща периода, е
издадена на 26.10.2021г., а последната – 19.07.2024г.
Видно от приложените общи условия на ищеца в чл. 33, ал. 1 е посочено,
че ***** операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества. В ал. 2 е посочено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползвани *****
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество
възражения срещу определената дължима сума за използвани ***** услуги
могат да се правят писмено пред ***** оператора в 30-дневния срок за
плащане по фактурата. В ал. 2 е посочено, че ***** операторът се произнася в
срок от 10 работни дни от подаване на възражението, а дължимата сума се
5
заплаща след извършване на проверка от ***** оператора.
Няма данни, нито твърдения ответникът да е депозирал такива
възражения.
Предвид горното понастояще предвиденият в Общите условия срок за
плащане е изтекъл и падежът на вземанията по всички фактури (последната от
които от 19.07.2024г.) е настъпил, като вземанията по тях са изискуеми.
С оглед гореизложеното и предвид разпределената доказателствена
тежест, съобщена на страните с доклада по делото, настоящият състав намира,
че ответникът не успя да докаже възраженията си относно изложените
твърдения, че за периода 26.10.2021г. до м. април 2024г. е извършил плащания
на предоставените му от ищеца ***** услуги, поради което според него не
следва да дължи суми за този времеви диапазон. Относно периода от м.април
2024г. до 19.07.2024г. е налице признание на неблагоприятен за ответника
факт като при съобразяване на посоченото в чл. 175 ГПК съдът намира, че за
посочения период не се спори, че ответникът дължи суми на дружеството за
предоставените от последното услуги.
По повод възраженията за изтекла погасителна давност следва да се
посочи следното:
В самото възражение по чл. 414 ГПК ответникът е посочил, че за
годините 2015, 2016, 2017, 2018 не се дължи плащане поради изтекла давност,
които години не са част от процесния период, за който ищецът претендира
плащане в настоящото производство. Въпреки това за пълнота следва да се
посочи, че съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В чл. 111 ЗЗД е
предвидено, че с изтичане на тригодишна давност се погасява вземанията за
възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания.
Съгласно ТР 3/2011г. ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В мотивите на посоченото ТР е пояснено, че погасителната давност е
установена в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното
упражняване на субективните граждански права. В правната наука
погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и
субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез
погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Законът за задълженията и
договорите е установил различна погасителна давност. Общата погасителна
давност според разпоредбата на чл.110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във
6
всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен
срок. Такъв е срокът за периодични плащания. Понятието „периодични
плащания” не е определено в закона. След като разпоредбата на чл. 111, б. „в“
ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително. Тя
трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни
на наемите и лихвите. В мотивите на цитираното ТР е разяснено, че винаги
когато едно плащане притежава посочената в решението съвкупност от
отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на
чл.111, б. „в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Иначе казано вземането на ищеца се погасява с тригодишна погасителна
давност както за главницата, така и за лихвите.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Първата издадена фактура от страна на ищеца
за процесния период е от 26.10.2021г. и е бил платима в 30-дневен срок, който
е бил до 25.11.2021г., като считано от 26.11.2021г. длъжникът е изпаднал в
забава.
Според чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение или на искане за почване на помирително производство. В случая
давността е прекъсната с депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на
30.08.2024г., към който момент видно от горепосочените дати давността за
вземането по издадената фактура от 26.10.2021г. не е била изтекла. След като
за първото възникнало периодично вземане давността не е изтекла, следва че
и за последващите важи същият извод. Аналогично е и с моратораната лихва –
към 30.08.2024г. не е била изтекла тригодишната погасителна давност за
същата, която се претендира за периода от 27.11.2021г. до 28.08.2024г.
Въз основа на горното се налага из*******, че вземането на ищеца не е
погасено по давност.
С оглед установяване размера на вземането на ищеца по делото е
изготвена и защитена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която сумата,
претендирана от дружеството и отразена в сметка 411 - клиенти по партида
***** - Г. Й. Г. - 421,11 лв., отговаря на фактурираното количество с ДДС. За
процесния период върху главницата 350,94 лв. /без ДДС/ начислената
мораторна лихва от ***** е в размер на 53,41 лв. Вещото лице обаче е
изчислило мораторната лихва за процесния период в размер на 52,28 лв. Така
общо претендираната от ищеца сума е в размер на 474,52 лв., а общо
изчислената от експертизата - в размер на 473,39 лв. Разликата от 1,13 лв. се
7
дължи на разликата от мораторната лихва.
Съдът не намира основания да не кредитира така представената
експертиза, която е изготвена от компетентно лице и е дала отговор на
поставените задачи, още повече, че същата е приета без възражения от
страните.
Въз основа на горното се налага извод, че претенцията за главница на
ищеца е доказана по основание и размер, като се установи, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на общо в размер на 473,39 лв., от които
главница 421,11 лв. (четиристотни двадесет и един лева и единадесет ст.) –
консумирана, но незаплатена ******* за периода от 26.10.2021г. до
19.07.2024г., и лихва в размер на 52,28 лв. (петдесет и два лева и двадесет и
осем ст.) върху главницата за периода 27.11.2021г. - 28.08.2024г., изчислена от
експертизата, като за горницата над признатия размер за мораторна лихва от
52,28 лв. (петдесет и два лева и двадесет и осем ст.) до претендирания размер
от 53,41 лв. (петдесет и три лева и четиридесет и една ст.) този иск следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изложеното следва като акцесорна претенция да бъде уважено и
искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 30.08.2024г., до изплащане на вземането.
Съгласно ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в разпоредбата на чл.422, ал.3
ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй
като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на
изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на
вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно
чл.416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за
отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако
изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване
на основание чл.422, ал.3 ГПК. По тези съображения при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист не подлежат на обезсилване.Тази постановка важи и при частично
отхвърляне на претенцията, какъвто е и настоящият случай.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и за разноските, сторени в заповедното производство.
Предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в исковото и в заповедното производство разноски
8
съобразно уважената част от претенцията. Разноските се претендират,
представен е списък по чл. 80 ГПК, като съгласно наличните по делото
доказателства за сторените от ищеца разноски, същите са в общ размер на
размер 550 лева, от които: дължима и платена държавна такса в исковото
производство в размер на 75 лв., 300 лева за депозит за вещо лице в исковото
производство, юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 150 лева, определено при условията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правната помощ и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на делото,
броя на съдебните заседания (вкл.явяването на юрисконсулта), обема на
събраните доказателства, както и платена държавна такса по заповедното
производство – 25 лева.
Общият размер на претенцията на ищеца е 474,52лв., а уважената част -
473,39 лв. Предвид това на ищеца се следват разноски в размер на 548,69лв.
съобразно уважената част от претенцията.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
Й. Г. с ЕГН ********** от ******** дължи на „*******“ ООД - *******,
със седалище и адрес на управление: *******, ул. *******, БУЛСТАТ
*******, представлявано от ***** *****. В. И., сума в общ размер на 473,39
лв. /четиристотин седемдесет и три лева и тридесет и девет ст./, от които
главница в размер на 421,11 лв. (четиристотни двадесет и един лева и
единадесет ст.) – представляваща вземане за консумирана, но незаплатена
******* за периода от 26.10.2021г. до 19.07.2024г., и лихва в размер на 52,28
лв. (петдесет и два лева и двадесет и осем ст.) върху главницата за периода
27.11.2021г. - 28.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2024г., до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ЧГД 2067/2024г. по описа на РС Лом, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
мораторна лихва за горницата над признатия размер от 52,28 лв. (петдесет и
два лева и двадесет и осем ст.) до претендирания размер от 53,41 (петдесет и
три лева и четиридесет и една ст.).
ОСЪЖДА Г. Й. Г. с ЕГН ********** от ******** ДА
ЗАПЛАТИ „*******“ ООД - *******, със седалище и адрес на управление:
*******, ул. *******, БУЛСТАТ *******, представлявано от ***** *****. В.
И., сума в размер на 548,69лв. /петстотин четиридесет и осем лева и
шестдесет и девет ст./, представляваща сторени от ищеца деловодни разноски
в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд Лом пред Окръжен съд *******.
9
Препис от решението да се връчи на страните по делото заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на решението, да се отдели ч. гр. дело № 2067/2024г.
по описа на PC Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10