№ 8543
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110109876 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „Вива Кредит“ АД, ЕИК
********* /универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********/, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от изпълнителния
директор **** чрез адв. А. Г. Н. – адвокат при МАК, със служебен адрес гр. София,
**** срещу Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1000 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за *** от 3.03.2022 г.; 90,46 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 02.08.2022 г. до 03.03.2023 г.; 154,56
лв., представляваща такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода от
02.08.2022 до 03.03.2023 г.; 125,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.03.2023 г. до 21.02.20224 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване
на исковата молба 21.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумите.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
на 03.03.2022 г. между страните е сключен Договор за *** под формата на кредитна
линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера
на одобрения кредитен лимит, който възлизал на сумата от 1000 лв. и по силата на
договора бил усвоен еднократно в пълен размер и частично още два пъти. С
подписване на договора ищецът се задължил да заплаща текущото си задължение до
30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване се сочи, че 30 дни
текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части – от
датата на първото частично усвояване. Твърди, че преди сключването на договора е
представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), както и че ответникът е заявил и
декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от
допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване
на негативни последици при просрочие, за което му била предоставена и Тарифа.
1
Излага, че срокът на договора е изтекъл на 03.03.2023 г., респ. че всички дължими
погасителни вноски са падежирали. Твърди, че по процесния договор е усвоена сума в
общ размер на 2000 лв., както следва: 1000 лв. на 04.03.2022 г., 300 лв. на 04.07.2022 г.
и 700 лв. на 27.07.2022 г. Сочи, че са извършени плащания в общ размер на 1195,75 лв.,
като непогасеният остатък за периода от 02.08.2022 г. до 03.03.2023 г. излага, че
възлиза на сумата от 1586,06 лв., която сума включвала главница, „директен дебит“,
„неустойка за липса на удостоверение“, „такса ангажимент за фиксирана лихва“
/включена и в размера на ГПР/, „удостоверение за липса на задължения“, законна
лихва, такса забава. Ищецът в таблица инкорпорирана в исковата молба, е посочил
подробно размера и периода на задълженията по пера. Твърди, че в чл. 15 ал. 1 - ал. 3
от Договора, страните са уговорили, че при непредставяне на съгласие за директен
дебит се начислява неустойка за неизпълнено задължение в размер на 2% от усвоената,
но непогасена главница, като начислената неустойка била дължима с текущото
месечно задължение. Страните се договорили, че ако се предостави съгласието за
директен дебит, кредиторът се задължава да спре начислението. Твърди, че до края на
срока на договора такова съгласие за директен дебит не било предоставено. Страните
се споразумели, че в срок до 5 дни от подписване на договора, както и 2 дни преди
изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото
задължение, кредитополучателят следва да предоставя Удостоверение за настоящ
адрес, като при неизпълнение на задължението се начислявала неустойка в размер по
0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени
главница/главници, която неустойка ставала част от текущото задължение и била
дължима в края на всеки тридесетдневен период. Сочи, че съгласно договореностите
между страните, при еднократно представяне на такова удостоверение се спират
начисленията. Твърди, че такова удостоверение не е предоставено от ответника.
Аргументира, че таксата ангажимент е уговорена в чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от
договора, като излага, че същата представлява такса за допълнителна доброволна
услуга и се свежда до ангажимент на кредитора за целия срок на договора да осигури
сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за кредитополучателя при
негово поискване за усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично
фиксиран лихвен процент от 15 % - ГЛП или 0,042 % на ден. Сочи, че тази такса се
начислява само ако е усвоена сума от кредитния лимит, само върху размера на
усвоената сума и само за периода до нейното връщане. Твърди, че посочената такса е
включена в ГПР. Излага, че съгласно чл. 15 ал. 2 - 3 от договора, се начислява
неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя в срок до 5 дни
от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ
тридесетдневен период на заплащане на текущото задължение, да предостави
удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което да е видно че няма
задължения, както и удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да
е от двете удостоверения, или ако от удостоверението по чл. 87 ДОПК е видно
наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислява неустойка в
размер по 0,5 % от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени
главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената
неустойка била дължима в края на всеки тридесетдневен период. Страните се
договорили при еднократно представяне на такова удостоверение да се спрат
начисленията, но въпреки това такова удостоверение не било представено. Ищецът
сочи, че законната лихва за забава на основание чл. 20 ал. 3 от Договора се начислява
върху всяко незаплатено текущо задължение, като размерът на законната лихва
нараствал, т.к. за първия тридесетдневен период текущото задължение било
просрочено. Последното се добавяло към начисленията за следващия тридесетдневен
период и така до приключване на кредита - 12 тридесетдневни периоди. Сочи, че във
2
всяко текущо задължение няма главница, т.к. същата не била част от вноската на всеки
тридесетдневен период, освен ако кредитополучателят не желае сам да направи
частично или пълно погасяване на главница. Текущото задължение, към края на всеки
тридесетдневен период се определяло като сбор от начислена и непогасена договорна
лихва върху усвоените и непогасени главници, такса ангажимент за фиксиран лихвен
процент, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай
че такива са начислени през текущия тридесетдневен период. Излага, че в чл. 20, ал. 4
от Договора са уредени такси съгласно Тарифа, за действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение
или общото задължение по кредита. Сочи, че разходи за действия по събиране на
задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя,
за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания. Поради
неизпълнение на задълженията от страна на ответника, твърди, че е изпратил
напомнителни CMC, електронни писма, като бил ангажиран и служител от КОЛ
център, който да уведомява кредитополучателя за датата на плащане, размерът на
задължението му и наличието на просрочие. Цената за тези действия излага, че не
може да надвишава 15,50 лв. за едно просрочено тридесетдневно задължение или 0,50
лв. на ден. В настоящото производство ищецът претендира остатък от непогасена
главница, остатък от непогасена договорна лихва за периода от 02.08.2022 г. до
03.03.2023 г., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода 02.08.2022 -
03.03.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 03.03.2023 г. до
21.02.2024 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва наличието на заемно
правоотношение между страните, като в тази връзка сочи, че представения от страна
на ищеца договор не е подписан. Оспорва получаването на заемната сума. Евентуално
сочи, че договорът е сключен за сумата от 1000 лв., която твърди, че е погасена чрез
плащане. Оспорва като неравноправни клаузите регламентиращи размера на ГПР и
ГЛП, както и таксата ангажимент за фиксирана лихва. Оспорва и начина на
изчисляване на мораторната лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което в проведеното на 14.04.2025 г. о.с.з.
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
тях е сключен договор за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР при посочените от
ищеца условия.
По делото е представен Договор за *** от 03.03.2022 г., сключен между „Вива
кредит“ ООД и ответника Д. Г. М. за сума под формата на разрешен кредитен лимит в
максимален размер от 1000,00 лева, който се усвоява многократно на части или
еднократно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят може по всяко
време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като
за всяко усвояване отправя искане до кредитора. Договорът е сключен за срок от 1
година, при фискиран годишен лихвен процент на заема 15 % и годишен процент на
разходите на заема 49,32 %. Съгласно чл. 4, ал.1, т. 2. 2 от договора, кредитодателят –
настоящ ищец се задължава да не променя лихвения процент по договора и договора
да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателят –
настоящ ответник заплаща „такса ангажимент“ в размер на 0,07 % на ден върху
усвоената и непогасена главница. Съгласно чл. 15, ал.1 от договора, до 5 дни от
3
подписване на договора за паричен заем, кредитополучателят се задължава да
представи съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на
договора, като непредставянето му обуславя начисляване на неустойка в размер на 2%
от усвоената, но непогасена главница, която се дължи ведно с текущото месечно
задължение. Съгласно чл. 15, ал. 4 и ал. 5 от договора, в срок до 5 дни от
подписването му и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на
плащане на текущото задължение, кредитополучателят следва да представя
удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ
адрес, като при неизпълнение се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия
размер на усвоената и непогасена главница.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена от лице с необходимата квалификация.
Съгласно заключението на вещото лице предоставеният заем/кредитен лимит на
ответника по процесния договор е в размер на 2 000 лв., като сумата е усвоена на 3
пъти, както следва: на 04.03.2022 г. - 1 000 лева; на 04.07.2022 г. - 300 лева; на
27.07.2022 г. - 700 лева. Ответникът е извършил плащания по договора в общ размер
на 1 195,75 лв., както следва: на 05.04.2022 г. – 120 лв. и на 03.06.2022 г. – 1075,75 лв.
Със сумата от 1 195,75 лв., ищецът е погасил следните задължения: 1000 лв. -
главница; 55,93 лв. – директен дебит; 0,63 лв. – законна лихва; 36,45 лв. – договорна
лихва; 14,20 лв. - неустойка за липса на удостоверение; 61,34 лв. - такса ангажимент
фиксирана лихва; 13,00 лв. - такса по тарифа за действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие; 14,20 лв. - удостоверение за липса на
задължения. Според експерта неплатените задължения по процесния договор, като не
се вземат предвид погасяването на начислените по договора задължения за директен
дебит, неустойки за липса на удостоверение, такса ангажимент за фиксиран лихвен
процент, такси по тарифа и удостоверение за липса на задължения са в размер на 1
064,74 лв., от които главница - 946,40 лева, законна лихва (03.03.2023 г. - 21.02.2024 г.) -
118,34 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже следните факти и обстоятелства: че между страните на 03.03.2022 г. е сключен
Договор за *** от разстояние под формата на кредитна линия съответстващ на
изискванията на ЗПК и при спазване на реда по ЗПФУР, по силата на който на
ответника е предоставен заем в посочения размер и при уговорената лихва, както и
настъпване изискуемост на вземанията – главница и възнаградителна лихва; че част от
съдържанието на договора е клауза предвиждаща заплащане на такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Между страните няма спор, че са обвързани от договор за кредит от разстояние
по реда на ЗПФУР при посочените от ищеца условия. От изслушаната по делото СсЧе
се установи, че ищецът е предоставил заем в общ размер от 2 000 лв., като сумата е
усвоена на 3 пъти, както следва: на 04.03.2022 г. - 1 000 лева; на 04.07.2022 г. - 300
лева; на 27.07.2022 г. - 700 лева, респ. по делото се доказа изпълнението на
задълженията по договора за кредит от страна на ищеца.
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за
потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са
4
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е напр. Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно, по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда, без от страните да е наведен такъв довод.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В конкретния случай и видно от приложения по делото договор, кредиторът е
5
обявил ГПР по кредита в размер на 49,32 %, а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 общата
подлежаща на връщане сума включва усвоена и непогасена главница, договорна лихва,
такса ангажимент за фиксиран лихвен процент съгласно т.2.2 и т.2.3 на ал. 1, чл. 4. При
определянето размера на ГПР обаче съдът намира, че ищецът неправилно не е
включил всички допълнителни такси и неустойки. Дефиницията на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“, се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Видно от данните по делото, ГПР не включва част от разходите по кредита, а
именно: „такса по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване негативните последици
при просрочие“, „неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора“, „неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на
задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от договора“, „неустойка за
непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1,2 и 3 от
договора“.
Освен изложеното съдът счита, че претендираната от ищеца „такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент“ не се дължи от ответника. Това е така, тъй
като тази клауза от договора противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит е
неприложима, тъй като процесните такси се начисляват след като кредитът е вече
отпуснат и са свързани с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а
допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Ето защо тази клауза от
договора е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, следователно нищожна на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Макар да не са предмет на настоящото производство,
съдът за пълнота намира за необходимо да посочи и че нищожни са и клаузите,
предвиждащи заплащането на различни неустойки от кредитополучателя.
Предвидените в чл. 15, ал.1 – 6 неустойки за неизпълнение на задължение за
представяне на удостоверение за настоящ и постоянен адрес, удостоверение за липса
на задължения по ДОПК и за непредставяне на съгласие за директен дебит, са в
отклонение от функциите на неустойката, предвидени в разпоредбата на чл. 92 ЗЗД.
Това е така, тъй като клаузите са предвидени по начин, който да възпрепятства
длъжника да ги изпълнява, като се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски и мораторната лихва към тях,
не се намира в никакво съотношение с изпълнение или неизпълнение на основното
задължение на заемателя за връщане на заемната сума, като по този начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита.
Налага се извод, че както формално уговорения размер на ГПР в договора, така
6
и действителните им размери след прибавяне на дължимите неустойки и такси
надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута – арг. чл. 19, ал. 4
ЗПК. Вписаните в договора параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата
на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК.
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът намира, че в
настоящото производство на ищеца следва да се присъди непогасеният остатък от
чистата стойност на кредита, а не в отделно производство по предявен иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че осъждането на потребителя за
връщане на чистата стойност на кредита следва да се извърши в отделно производство
по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК (в този смисъл Решение
№ 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV го).
По делото се установи се, че общият размер на отпуснатия кредит възлиза на
сумата от 2000 лева, като ответникът е върнал на кредитора сумата от 1195,75 лева,
която следва да бъде отнесена единствено за погасяване на главница. Налага се извод,
че непогасеният остатък от главницата възлиза на 804,25 лева, до който размер следва
да бъде уважен искът, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба до
погасяването. За горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
всички останали искове, доколкото длъжникът не дължи плащане по тях /чл. 23 ЗПК/.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира съгласно своевременно представен списък по чл. 80 ГПК
/л.76/ разноски за държавна такса в размер на 54,80 лв., за съдебно-счетоводна
експертиза – 300 лв., за депозит за особен представител - 500 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., като представя и доказателства за сторени такива.
7
С оглед уважената част на предявените искове на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 853,99 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***** да заплати на
„Вива Кредит“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник чрез промяна на
правната форма на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********/, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано
от изпълнителния директор ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР сумата от 804,25 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за *** от 3.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
21.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума над 804,25
лв. до пълния предявен размер от 1000 лв. – главница по Договор за *** от 3.03.2022
г., сумата от 90,46 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.08.2022 г. до
03.03.2023 г.; сумата от 154,56 лв., представляваща такса ангажимент за фиксиран
лихвен процент за периода от 02.08.2022 до 03.03.2023 г.; сумата от 125,05 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2023 г. до 21.02.20224 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***** да заплати на
„Вива Кредит“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник чрез промяна на
правната форма на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********/, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано
от изпълнителния директор ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 853,99 лв.
– сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8