ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
гр. Перник , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500194 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна вх.№ 264738/23.02.2021год. от „ Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД гр.С. против Разпореждане № 262583/03.02.2021год. на
районен съд Перник , В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено заявление №
262403/01.02.2021год. , подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Т. А. Б. от *** на основание
Договор за заем № *** за заплащане на следните суми:
= сумата от 590 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка-
поръчителство и
=сумата от 27лева , представляваща начислени разходи и такси за
извънсъдебно събиране на дълга по договора за заем.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за необосновано и постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи ,че в чл.143 от ЗЗП,в
който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993год.,конкретно чл.3 е уредена т.н.
генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори,вкл. в
потребителския кредит. Позовавайки се на легалната дефиниция за неравноправна клауза,
жалбоподателят счита ,че поради липса на доказателства в заповедното производство не би
могъл да формира обоснован извод за наличие на неравноправни клаузи единствено и само
въз основа на съдържането на т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
1
чл.410 от ГПК. Счита ,че липсва неяснота относно мотивите на съда за недължимост на
възнаграждението по гаранционна сделка/ поръчителство/. Посочва ,че „ Файненшъл
България“ ЕООД и Т. Б. са сключили договор за предоставяне на поръчителство, с което
първият е приел да поръчителства за изпълнение задълженията на заемателя по договора за
заем срещу получаване на възнаграждение за предоставената услуга. Сочи също така ,че
тази договореност е израз на свободното договаряне, принципът за което е закрепен в чл.9
от ЗЗД и след като „ Файненшъл България“ ЕООД е изпълнила задължението си по
договора, то уговореното възнаграждение е дължимо. Позовава се на акцесорния характер
на отговорността на поръчителя,като поддържа, че същата е и относително
самостоятелна,тъй като поръчителството може да бъде дадено при по-леки условия.
Поддържа, че дори и да се приеме нищожност на чл.4 от договора за заем поради
неравноправност на клаузата, то при изпълнени от „Файненшъл България „ ЕООД
задължения, уговореното възнаграждение се явява дължимо.
Излага съображения, че претендираните административни разходи не попадат в
обхвата на чл.33, ал.1 от ЗПК и не противоречат на чл.10,ал.2 от ЗПК .Поддържа ,че
съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК е допустимо събиране на такси и услуги и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и че допълнителните услуги-изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения и др. са вследствие на виновното
неизпълнение от страна на заемателя на договорното му задължение да върне получената
сума в уговорения срок. Позовава се на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК и счита, че
след като законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи като
изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за
изпълнение в цялост за претендираните със заявлението суми.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима като
подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.дело № 0411/2021год. на ПРС е образувано по заявление по
чл.410 от ГПК с вх.№ 262403/01.02.2021год. , подадено от „ Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД гр.С. против Т. А. Б. за заплащане на следните суми :
= сумата от 1 168.82лева , представляваща главница по договор за паричен
заем № ***
= сумата от 73.18лева договорна лихва за периода от 23.08.2019год. до
10.01.2020год.
=сумата от 590 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка
=сумата от 27лева , представляваща такси и разноски за извънсъдебно събиране
2
на вземането
=сумата от 92.92лева мораторна лихва за периода от 11.01.2020год. до
22.01.2021год. и законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.
С Разпореждане № 262583/03.02.2021год. по горепосоченото дело районният
съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от
1168.82лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ***год. , сумата от
73.18лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.08.2019год. до 10.01.2020год и
92.92лева мораторна лихва от 11.01.2020год. до 22.01.2021год.,ведно със законна лихва
върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и за разноските : сумата от 20.99лева-държавна такса и сумата от 26.89
лева- юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за
сумата от 27лева - такса за административни разноски за извънсъдебно събиране на
вземанията по договора за кредит и сумата от 590лева - възнаграждение по гаранционна
сделка /поръчителство/ .
За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел, че клаузите в договора за
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, въз основа на които се претендират
сумите са неравноправни, предвид начина на уговаряне и техния размер.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
590лева се претендира от заявителя „ Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД въз основа на сключен между „ Файненшъл България“ ЕООД и Т.Б. договор за
предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на последния като
кредитополучател по договор за паричен заем № ***год. По силата на същия договор Т.Б.
е получил паричен заем в размер на 1600 лева от кредитора ““ Изи Асет Мениджмънт“ АД .
В т. 12 от заявлението е посочено още, че договорът за предоставяне на поръчителство влиза
в сила ,в случай ,че длъжникът по договора за паричен заем не изпълни задълженията си по
него, а именно да представи в уговорения срок обезпечение- поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция, че възнаграждението на поръчителя е платимо на
вноски,че длъжникът по договора за паричен заем не е изпълнил задълженията си по
него,поради което на ***год. заемодателят „ Изи Асет Мениджмънт“ АД е отправил искане
към дружеството-поръчител за заплащане на целия дълг. Твърди също така ,че поръчителят
е заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника суми, поради което „ Файненшъл
България“ ЕООД , в качеството му на поръчител, встъпил в правата на първоначалния
кредитор, има вземане в размер на уговореното възнаграждение по гаранционната сделка
/поръчителство /,както и че това вземане е прехвърлено на заявителя в заповедното
производство с договор за цесия от ***год. . Сочи ,че с договора за цесия му е прехвърлено
и вземането против длъжника Т. Б. за разходи и такси за извънсъдебно събиране на дълга по
договора за паричен заем, поради което с твърдения за тяхната дължимост е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за административни разноски в размер
3
на 27 лева за извънсъдебно събиране на вземанията по договора, както и сумата от 590лева
,представялваща вънаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/ .
От индивидуализацията на претенцията за възнаграждение по договор за
поръчителство в размер на 590лева , съдържаща се в т. 12 от заявлението и изложението в
частната жалба, е видно ,че същата се основава на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „ Файненшъл България“ ЕООД и длъжникът по договор за
паричен заем- Т.Б. . Между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на „
Файненшъл България“ ЕООД за това, че същият се е съгласил да отговоря солидарно с
длъжника за задълженията на последния по сключения на ***год. с “Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Видно от уговореното в чл.3, ал.1 от договора за
поръчителство, при предоставен кредит от 1600 лева , възнаграждението на поръчителя е в
размер на 844.20лева, платимо разсрочено на вноски,всяка от която е в размер на 40.20лева
и е дължима на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.
От формулировката на клаузата на чл. 4 от представения със заявлението Договор за
паричен заем № *** следва, че при сключването на акцесорния договор като част от
договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на „ Файненшъл България „ АД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД -
кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от извършената служебна справка В
Търговския регистър. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и
възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е длъжна
да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а
с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство доближава
размера на предоставения кредит.Гореизложеното налага извода ,че претендираното вземане
за възнаграждение за поръчителство е основано на неравноправна клауза,която се явява
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не
може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона
и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
4
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 27лева - такса за
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за паричен
заем, настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението,
уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност.От изложеното в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е видно, че процесните такси и разноски
се претендират поради забава на длъжника. Според цитираната разпоредба ,при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата / чл.33, ал.1 от ЗПК/.Предвид на това ,валидността на уговорката , от която
произтича вземането за такса за разходи в размер на 27лева води до извод за нейната
нищожност. Освен това, конкретната уговорка противоречи и на императивната разпоредба
на чл.10а,ал.4 от ЗПК.Кредиторът може да събира само такси и комисионни за
допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит/чл.10а,ал.1 от ЗПК/,като
посочване на вземането като „ такси и разноски“ не променя факта,че това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга,предоставяна от заемодателя.
Освен това изброените едва в жалбата дейности "изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и
др." по естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а за евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението.
Тези дейности нямат характеристиката "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са
разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране
на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а ал. 1 ЗПК услуги /така
решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Дори и да се приеме, че
става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то са такива по
управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на
забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане
5
на такси и комисиони за действия за управление на кредита.
Неоснователно е оплакването че извода на районния съд за наличие на
неравноправни клаузи е необоснован като направен при липса на доказателства във връзка
със сключване на договора за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство.
Липсата на доказателства в горния смисъл не се явява пречка за извършване на такава
проверка , предвид индивидуализацията на вземанията, направена в т.12 от заявлението , а и
предвид задължението на съда ,визирано в чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ,да направи такава при
наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се
основана на неравноправна клауза в потребителски договор.
С оглед на всичко изложено, с разпореждането в обжалваната част районният съд е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да
бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Р азпореждане № 262583/03.02.2021год. , постановено по
ч.гр.дело № 411/2021год. по описа на Районен съд-Перник , в частта му, с която отхвърлено
заявление № 262403/29.01.2021год. , подадено от „ Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК спрямо
Т.А. Б. с ЕГН ********** за сумата от 590лева –възнаграждение по гаранционна
сделка/поръчителство/ и сумата от 27лева –разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6