№ 11
гр. Тервел, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря М.Т.Д.
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Административно
наказателно дело № 20213250200062 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, чрез РУ Полиция гр. Тервел вх. №
355000/1669 от 08.07.2021 година , при съда входирана № 634/ 09.07.2021
година .
Жалбата е подадена от Д. М. Д. с ЕГН ********** с
постояненадрес гр. Тервел, ул.„ хххххххххх, против Наказателно
постановление №21-0355-000299 / 15.06.2021 година издадено от К.Г.К.
Началник на РУ Полиция гр. Тервел , към ОД на МВР гр. Добрич ,
упълномощен с МЗ-№8121з-515 / 14.05.2018 година , с което за установено
административно нарушение – установено с АУАН серия АА - акт бл.
№582011 от 24.05.2021 година , за това , че на на 24.05.2021 година в 20,00
часа в гр. Тервел по ул. „ Хан Аспарух“ - в междублоковото пространство в
ж.к. „ Изгрев“ пред блок № 2 като водач на МПС мотопед –НАНФАНГ
НМ 08-2 с рег. № хххххххххх,регистриран в България, негова собственост ,
управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол, с
концентрация с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда - при извършена
проверка с техническо средство Алкотест 7510 Дрегер с инв. № ARBA0074
цифровия индикатор отчел 0,84 промила наличие на алкохол в издишания от
водача въздух, техническото средство е показано на водача , на водача е
издаден талон за медицинско изследване № 0049285- в 20,35 часа на същата
дата , по който талон водача саморъчно е изписал ,че приема показанията
на техническото средство , като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174,
ал.1,т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания - „глоба” в
размер на 1000,00 / хиляда / лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12/ дванадесет/ месееца за извършено административно
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП ,както и на основание
чл. 6 ал. 1 от Наредба Із-2539 на МВР са му отнети и общо 10 контролни
1
точки.
Поднадзорното НП е връчено на административно отговорния водач на
07.07.2021 година .
При Тервелски районен съд жалбата е администрирана , като е
образувано а.н. дело № 62/ 2021 година .
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателя Д. М. Д. обжалва наказателното постановление- по
жалбата излага своя версия за инцидента непосредствено преди и в
последствие след сигнала послужил като основание за проверката, като
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по
изложени в жалбата съображения.
Жалбоподателя по делото редовно призован се явява лично и с
процесуалния си представител адвокат К. Т. – АК Добрич . Подържа ,чрез
процесуалния си представител жалбата , на посочените по нея основания.
Ответника по жалбата – Началника на РУ гр. Тервел към ОД на МВР –гр.
Добрич,редовно призован не участва лично, не се представлява по делото
от упълномощен процесуален представител.
Актосъставителя - К.К.М. - служител на РУП гр. Тервел , на длъжност
мл. Автоконтрольор , без родствена връзка с жалбоподателя - редовно
призован се явява лично .
Свидетеля при установяването на административното нарушение и при
съставянето на акта - А.Е.А. - служител на РУП гр. Тервел , без родствена
връзка с жалбоподателя - редовно призован се явява лично.
По инициатива и искане на жалбоподателя по делото съдът допусна и
разпита в каччеството им на свидетели лицата И.Н.С. жител на гр. Тервел и
П.И.И. жител и живущ също на гр. Тервел – двамата без родствена връзка
с жалбоподателя, очевидци на станал на 24.05.2021 година в 20,00 часа в гр.
Тервел инцидент с лице управлявало мотопед .
Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена
юрисдикция правораздавателен акт, посочени от жалбоподателя, съдът
прецени административно-наказателното производство изцяло, какъвто е
пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който
препраща чл. 84 от ЗАНН, при което след преценка на събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства и наведените от
жалбоподателката доводи установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, поради което същата е процесуално допустима .
Поднодзорното НП е връчено на жалбоподателя на 07.07.2021 година и
видно от входящия номер на жалбата , същата е депозирана чрез АНО на
09.07.2021 година – в срок .
Разгледана по същество,съдът е мотивиран да приеме жалбата за
неоснователна .
2
Съдът, след като прецени обжалваното постановление, с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба , приобщените по делото
писмени доказателства, съдържащи се по административно наказателната
преписка , от разпита на актосъставителя и свидетеля при установеното
административно нарушение, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 24.05.2021 година свидетелите К.К.М. - служител на РУП гр. Тервел
, на длъжност мл. Автоконтрольор и А.Е.А. - също служител на РУП гр.
Тервел , били наряд, като работели по контрол за спазване от водачи на
моторни превозни следства разпоредбите на ЗДвП, на територията на Община
Тервел. На същата дата около 20,00 часа двамата свидетели след сигнал
на 112 за инцидент с водач на мотопед се отзовали в ж.к. Изгрев находящ
се в гр. Тервел. Свидетелите установяват след документална проверка
самоличноста на водача на падналото моторно превозно средство – описания
по- горе мотопед и който правил опити да подкара същото МПС .
В изпълнение на възложените им задължения поканили водача -
жалбоподателя Д. М. Д. да бъде изпробван с техническо средство за наличие
на алкохол в издишания от водача въздух .
При проверката извършена в 20,35 часа цифровия индикатор на
техническото средство Алкотест 7510 Дрегер с инв. № ARBA0074 е отчел
наличие на алкохол в издишания от водача въздух - 0,84 промила.
С оглед на установената концентрация на алкохол, свидетеля М. приема
за доказано адм. Нарушение извършено от жалбоподател , при което и
съставя по отношение на водача АУАН. Същия е подписан от водача без
възражения, като по съставения акт за установено административно
нарушение е посочено , че са иззети като доказателства СУМПС *********,
Контролен талон №4660487, като по същия е посочено че от мотопеда е
снет 1 брой рег. табела ТХ ххххх. По съставения на водача акт същия
саморично е изписал своите възражения – „ въртях педалите и за да не
блъсна човека паднах от мотора“ .
Непосредствено след приключване на проверката е съставен и
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 355р3241 от 24.05.2021
година .
След съставянето на АУАН актосъставителя – свидетеля Мичев издава на
водача – настоящия жалбоподател талон за медицинско изследване №
0049285 съставен на 24.05.2021 година в 20,35 часа ,връчен на водача към
момента на съставянето на акта ,като по същия жалбоподателя саморъчно е
отразил , че приема показанията на техническото средство .
Препис от акта за установяване на административно нарушение е връчен
на жалбоподателя срещу подпис непосредствено след съставянето му .
По адм. Наказателната преписка на са събрани доказателства за това да
се постъпили възражения срещу съставения акт пред Началника на РУ
Полиция гр. Тервел - в законоустановения тридневен срок съгласно
разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Не се спори по делото по обстоятелството , че жалбоподателя е
3
правоспособен водач – същия притежава СУМПС № *********.
Не се спори по обстоятелството , че техническото средство с което е
бил изпробван водача и показанията на което са взети като в предвид при
съставянето на АУАН , е редовно тарирано – към момента на извършването
на проверката .
По наказателното постановление от правна страна :
Въз основа на така съставения акт – АУАН серия АА - акт бл.
№582011 от 24.05.2021 година , съставен в гр. Тервел , съставен срещу
жалбоподателя , съставен от свидетеля К.К.М. – на длъжност младши
автоконтрольор , компетентетн да съставя АУАН по ЗДвП / по което и
страните не спорят / , Началника на РУ Полиция гр. Тервел - при ОД на МВР
гр. Добрич , упълномощен с МЗ-№8121з-515 / 14.05.2018 година е издал
поднадзорното наказателно постановление , с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „глоба” в размер на 1000,00 / хиляда / лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12/ дванадесет/ месеца за
извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП ,както и на основание чл. 6 ал. 1 от Наредба Із-2539 на МВР са му
отнети и общо 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели , както и приложените писмени
доказателства. Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите
К.К.М. - служител на РУП гр. Тервел , на длъжност мл. Автоконтрольор и
А.Е.А. а и тези водени от актосъставителя , които поддържат изцяло и в
пълен обем констатациите, изложени в акта за установяване на
административно нарушение.
При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички,
приложени по административно наказателната преписка писмени документи
и тези, събрани в хода на съдебното следствие.
От правна страна :
Производството е от административно наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган .
Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа
всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да
съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
И актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни за това органи.
При разглеждане на дела по оспорено наказателно постановление ,
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
4
означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено с разпоредбите на чл.
57, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП,
същите съдържат всички необходими реквизити.
Не са оспорени пълномощията на административно - наказващия орган .
Не са оспорени пълномощията на свидетеля К.К.М. - същия видно от
длъжностната му характеристика отразена по АУАН има правомощията да
осъществява задачи по контрол по ЗДвП, като съставя АУАН за установени
по този закон адм. нарушения.
Техническото средство е редовно тарирано.
Не се оспори по делото , че именно на посочената по АУАН дата и част
в паметта на техническото средство е отразена проба с показатели 0,84
промила .
Именно при и по повод падането на жалбоподателя от управлявания
от него мотопед е бил подаден от свидетелая П.И.И. сигнал на тел 112 и
след сработване на системата към мястото на инцидента е бил изпратен
полецейския патрул в състав актосъставителя М. и втория служител на РУ
Полиция Тервел свидетеля А.Е.А. .
Непосредствено след пристигането си на място свидетелите –
полицейъска служители установили обстоятелството ,че настоящия
жалбоподател прав ипити да подкара мотопеда.
При проверката е била установена от свидетелите самоличността на
лицето управляващо моторното превозно средство - настоящия
жалбоподател .
По повод твърденията на жалбоподателя : съдът е мотвиран да приеме
защитната теза на жалбоподателя за напълно несъстоятелна. По акта а и в
съдебно заседание жалбоподателя твърди ,че се е предвижвал с моторното
превозно средство въртейки педалите му , като и се мотивира , че тези му
действия не следва да се приемат от съда а и от АНО за действия по
управление на МПС, тъй като не е бил пуснал в действие двигателя на
описаното МПС . Тази теза не се приема от съда , като следва да се има в
предвид каква е дефиницията „ управление на МПС „ :
Управление съгласно Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г.,
Пленум на ВС., включва „всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на моторните превозни средства или машини ... независимо дали
превозното средство е в покой или в движение, когато тези действия са
5
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици“. В този
смисъл съдът кредитира показанията на свидетелите водени от
жалбоподателя- Иван Неделчев Стоянов и П.И.И. . В показанията си
свидетеля Стоянов твърди , че е видял от балкона на своя апартамент
именно жалбоподателя да управлява мотопеда непосредствено преди водача
да падне на пътното платно . В показанията си свидетеля П. Иванов сочи
,че след като е чул тръсък установил , че падналия от мотопеда водач е
именно жалбоподателя Д. Д. .
В изпълнение на задълженията си вменени им по контрола по
спазването от водачите на разпоредбите на ЗДвП свидетеля М. предприел
действия по тестване на водача за наличие на алкохол в издишания от него
въздух. Свидетеля К.К.М. извършил тестването на жалбоподателя за
наличие на алкохол в издишания от водача въздух – с техническо средство
„ Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA-0074, като цифровата
индикация на техническото средство отчела след валидно извършената
проба като показател съдържание от 0,84 промила алкохол в издишания
от провереното лице - водача въздух.
Съдът не може да сподели съображенията на жалбоподателя
обективирани в жалбата :
На жалбоподателя на разбираем език е било обяснено за какво и как
ще бъде извършено тестването.На жалбоподателя е показано техническото
средство ,при което и същия е бил запознат с отчетените показатели .На
жалбоподателя е било предложено вземане на кръвна проба необходима
за изготвянето на химическа експетриза установяваща съдържанието на
алкохол или друго упойващо вещество, при което предложението е било
обективирано в издаден талон за изследване , по който и жалбоподателя
саморъчно изписал,че приема показанията на техническото средство .
Въпреки ,че е разполагал с възможността да даде кръвна проба за анализ ,
посредством който да опровергае показанията на техническото средство
жалбоподателя Д. Д. сам се е отказал от тази възможност .На жалбоподателя
е било разяснено ,че при отказ да даде кръв за химичен анализ, като
меродавно ще се цени показателя на отченето от техническото средство.
Предвид установеното на жалбоподателя Д. Д. е съставен от
свидетеля М. поднадзорния АУАН -за установено нарушение на чл. 5
ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Акта е връчен на водача. По съставения АУАН водача е
посочил че няма възражение . В обстоятелствената част на акта
полицейския служител- свидетеля М. е описал фактическите обстоятелства
свързани с констатираното административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т.1 от
ЗДвП. По съставения на подсъдимия АУАН е отразено , че като
доказателства са иззети посочените документи ,както и по същия е
посочено , че е снета контролната табела на мотопеда .По съставения АУАН
на жалбоподателя в качеството на свидетел при установяването на
административното нарушение подпис е положил полицейския служител
А.Е.А..
За да възникне административната отговорност за настоящия
жалбоподател е необходимо да се установи, че е управлявал МПС с
алкохолна концентрация в кръвта си над 0,5 до 1.2 промила на хиляда,
установена по надлежния ред, който ред, според Наредба №1 от 19.07.2017
6
година за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични
вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017 година , се реализира
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания.
В настоящия случай с направения от страна на проверения водач-
жалбоподателя отказ да даде кръв за химичен анализ , който и отказ е
обективиран в протокола който му е издаден без всякакво съмнение следва
да се приеме ,че към момента на извършването на проверката и съставянето
на АУАН жалбоподателя приема показанията отчетени от техническото
средство , отчитащо съдържание от 0,84 промила алкохол в издишания от
провереното лице - водача въздух ,при което и аминистративното
нарушение се явява доказано ,при спазен надлежен ред за установяване на
изискуемия от обективна страна елемент във връзка с наличието на алкохол в
издишания от водача въздух - над 0,5 до 1.2 промила на хиляда .
Установеното наличие на алкохолна концентрация над 0,5 промила на
хиляда при водач , който управлява МПС води до извода , че жалбоподателя
е извършил адм. Нарушение визирано в чл. 5 ал. 3 ,т. 1 от ЗДвП , което е
основание за ангажиране на адм. отговорност на водача по реда на чл.
174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП .
За възникване отговорността на дееца за вмененото му
административно нарушение е необходимо да се установи , че е управлявал
МПС с алкохолна концентрация в кръвта си над 0,5 на хиляда, установена по
надлежния ред, който ред, според Наредба №1 от 19.07.2017 година се
реализира посредством използване на съответни технически средства и/или
чрез медицински и лабораторни изследвания. Следва да се отчете , че
посочените начини са равностойни, защото никъде в Наредбата не се дава
приоритет на един пред друг от тях и по който и от двата начина да се
установи наличие на алкохолна концентрация над 0,5 на хиляда.
В настоящия случай с факта на установяване с техническо средство
Алкотест 7510 Дрегер с инв. № ARBA0074 на инкриминираната
концентрация на алкохол в кръвта при извършената проверка – на
посочената дата и място по АУАН – на посочените по поднодзорния
АУАН дата,час и място, дори без да се дава кръв за химически
анализ,административното нарушение е довършено и доказано , при спазен
надлежен ред за установяване на изискуемия от обективна страна елемент във
връзка с наличието на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда.
Не на последно място текста на чл. 189, ал. 2 от ЗДП предвижда, че
съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на
противното. Предвид изложеното и с оглед на това, че съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП, АУАН се ползва с презумптивна
доказателствена сила, която не бе оборена в хода на съдебното производство
от жалбоподателя, то съдът приема вменененото на жалбоподателя
административно нарушение по чл.5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП , за безспорно
установено.
Административното нарушение има своята легална дефиниция в чл. 6 на
ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното нарушение е деяние,
което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е
7
виновно и се наказва с административно наказание, налагано по
административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко
правни характеристики:
Административното нарушение е деяние. Следователно по принцип то е
присъщо на физическите лица,поради което и може да се каже ,че
административно-наказателната отговорност е лична.
Административното нарушение е противоправно деяние. То нарушава
установения ред на държавно управление като засяга действащи законови или
подзаконови разпоредби. Тези разпоредби могат да бъдат от всички области
на социалната пратика. Единственото изискване към тях е, те да са
законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно деяние, тъй като
засяга устоите на обществения ред, като такива са и деянията квалифицирани
като престъпления, но обществената опастност на административното
нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията .
Формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни
деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом това
деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление.
Административното нарушение е деяние, което се наказва и установява
по административен ред. Констатирането на едно административно
нарушение става с акт за установяване на административно нарушение, а
санкцията се налага с наказателно постановление.
Тези именно три елемента- противоправност, обществена опасност и
наказуемост- съставляват обективната характеристика (обективния състав) на
административното нарушение.
Административното нарушение е виновно извършено деяние. Без вина
няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на
умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида:
самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато
лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен
резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред небрежност сме изправени , когато деецът не е предвиждал
неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
Следва да се отбележи,като особеност на административно –
наказателното производство , че се наказват всички непредпазливи деяния.
За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба
на закона. Точно обратно е в областта на наказателното право. Там се
наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична разпоредба в
Наказателния кодекс.
В настоящия случай съдът, от анализа на съобраните по адм.
Наказателаната преписка доказателства / писмени / и показанията на
разпитаните по делото свидетели , приема че с деянието си жалбоподателя е
8
извършил адм. Нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП ,при което и правилно
адм. Наказващия орган е приел и е наложил адм. Наказание по чл. 174 ал.
1 т. 2 от ЗдвП .
По съществото на спора:
Водача е отказал даване на кръв за химическа анализ , което води до
единствения логичен извод , че жалбоподателя не е оспорил показанията на
техническото средство . Съгласно обсъжданата Наредба с лабораторно
изследване се установява употребата на алкохол, когато водачът, откаже или
физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо
средство.В настоящия случай последната хипотеза въобще не се претендира
за налична от жалбоподателя .
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им, тоест
съзнавал е че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал МПС.
Ето защо съдът счита, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана правилно и законосъобразно.
По отношение размера на наложените санкция :
При финализиране на административно наказателната преписка
административно наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27
ал. 2 от ЗАНН .
Административните наказания „глоба” в размер на 1000,00 / хиляда /
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12/ дванадесет/
месеца на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП ,за извършено
административно нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП , при
така установената с техническото средство концентрация на алкохол в
издишания от водача / жалбоподателя / въздух са правилно определени и
при пълна липса на доказателства касаещи имотното състояние на
жалбоподателя/ съдът има в предвид че тежестта на доказване се носи от
жаблоподателя / приема че размера на наложените административни
наказания по едно правилно и законосъобразно НП следва да бъдат
оставени без ревизия от съда.
На основание Наредба Із-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети
общо 10 контролни точки, което според преценката на съда представлява
санкция наложена в съответствие с чл. 6 ал. 1 от Наредбата и в тази част
НП следва да бъде оставено в сила .
По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от изложените съображения, Тервелски районен съд на основание
чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0355-000299 /
15.06.2021 година издадено от К.Г.К. Началник на РУ Полиция гр. Тервел ,
към ОД на МВР гр. Добрич , упълномощен с МЗ-№8121з-515 / 14.05.2018
година , с което на жалбоподателя Д. М. Д. с ЕГН ********** с
постояненадрес гр. Тервел , ул. „ хххххххххх , за установено
административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП му е наложено адм.
Наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1,т.2 от ЗДвП -
„глоба” в размер на 1000,00 / хиляда / лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12/ дванадесет/ месеца, както и на основание чл.
6 ал. 1 от Наредба Із-2539 на МВР са му отнети и общо 10 контролни точки
, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
10