РЕШЕНИЕ
№ 1656
гр. Бургас, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело
№ 20232120101807 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „МИНОЛБИ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от управителя
В.М.Т., срещу "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 45,46 лева – дадена на отпаднало основание по едностранно
прекратен от ищеца, считано от 10.06.2022г., Договор № *** за мобилни
електронни съобщителни услуги и Приложение № 1 към него от 03.12.2021г.,
в частта относно услугата, предоставяна с мобилен номер ***.
По твърдения в исковата молба, ищецът е потребител на мобилни
електронни съобщителни услуги /2161 броя/ по сключен между него и
ответника Договор № *** и Приложения № 1 към него, съответно от
14.10.2019г. и 03.12.2021г. Съгласно т. 7.5 от последното, преди изтичане на
срока на ползване абонатът има право, без да дължи неустойка, да спира
временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на
посочените в приложението услуги, в случай че общият брой на СИМ
картите/номерата със спрян или прекратен достъп не надвишава 5% от общия
брой на СИМ картите/номерата към датата на влизане в сила на условията на
приложението. Предвид това, на 10.06.2022г. ищецът е депозирал пред
ответника заявление за прекратяване на договора за услугата, предоставяна с
1
мобилен номер ***. Въпреки едностранното прекратяване на договора за
посочената услуга, считано от 10.06.2022г., след тази дата мобилният
оператор продължил да издава фактури за същата, които /на обща стойност
45,46 лева/ ищецът, въпреки недължимостта на сумите, заплатил в срок, тъй
като неплащането на издадена от оператора фактура би довело до прекъсване
на доставката по отношение на останалите мобилни услуги по договора. По
същество се моли за уважаване на иска, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, действащо чрез
пълномощника си юрк. М.К., е депозирало отговор на исковата молба, с който
е извършено признание на предявения иск.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от управителя В.Т. и пълномощника си адв. К.Т.,
които поддържат иска и молят за уважаването му с постановяване на решение
по реда на чл. 237 ГПК, както и за присъждане на сторените по делото
разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Предварително, чрез пълномощника си юрк. К., е депозирало молба вх. №
25239/04.07.2023г., с която се моли ход на делото да бъде даден в негово
отсъствие, поради служебна ангажираност. Заявява, че поддържа отговора на
исковата молба, с който е извършено признание на предявения иск и моли за
постановяване на решение в този смисъл. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в
случай че същото превишава минималния размер за същото по Наредба №
1/2004г.
Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на страните и
като съобрази закона, намира следното:
Възможността за постановяване на решение при признание на иска е
регламентирана в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, която посочва, че
когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение, съобразно признанието.
По своята същност признанието на иска е изявление от страна на
ответника, че твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба,
отговарят на действителното правно положение, като с това си процесуално
действие ответникът заявява, че се отказва от защита срещу иска, поради
основателността на последния.
В настоящия случай е налице изрично признание на предявения иск от
страна на ответника, чрез надлежно упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3
ГПК процесуален представител, обективирано в отговора на исковата молба,
което се поддържа и с депозираната молба вх. № 25239/04.07.2023г. Налице е
и отправено искане от ищеца за постановяване на решение при признание на
иска, обективирано в подадената от него молба вх. № 23961/23.06.2023г. и
поддържано в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице кумулативно
изискуемите предпоставки, установени от законодателя в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска. Не са
налице и визираните в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК пречки по за
това, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите
нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
2
Исковата претенция не и е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК, а именно: брачни искове /чл. 324 ГПК/, искове
за гражданско състояние /чл. 334 ГПК/ и иск за поставяне под запрещение
/чл. 339 ГПК/.
По изложените съображения предявеният осъдителен иск следва да се
уважи изцяло, съобразно признанието на иска, като на основание чл. 237, ал. 2
ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода на делото, своевременно отправеното искане за
присъждането им и представените доказателства за извършването им
/Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023г., в който е отразено,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е платено
изцяло в брой/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на
450 лева, от които 50,00 лева – внесена държавна такса и 400 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, което е в минималния размер, предвиден в чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., ДА ЗАПЛАТИ на
„МИНОЛБИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ***, представлявано от управителя В.М.Т., сумата от 45,46 лева
/четиридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, дадена на
отпаднало основание по едностранно прекратен от ищеца, считано от
10.06.2022г., Договор № *** за мобилни електронни съобщителни услуги и
Приложение № 1 към него от 03.12.2021г., в частта относно услугата,
предоставяна с мобилен номер ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., ДА ЗАПЛАТИ на
„МИНОЛБИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ***, представлявано от управителя В.М.Т., сумата от 450 лева
/четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски от ищеца, от които 50 лева –
внесена държавна такса и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 78,
3
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4