№ 523
гр. Плевен, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430106372 по описа за 2024 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от П. Т. С., ЕГН**********, чрез
адв. П. П., вписан в АК – Хасково, против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
Джавахарлал Неру, № 28, бл. АТЦ, Силвър център, ет. 2, офис 73 Г,
представлявано от С.П.- управител, с която е предявен иск с правно основание
чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК,
за прогласяване нищожността на договора за паричен заем
№5986942/13.12.2023г.- като главен иск; иск с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, вр. 10а от ЗПК- за прогласяване нищожността на клаузите
на чл. 5, ал. 2- предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на
обезпечение и на клаузата по чл. 1, ал. 3 от Договор за потребителски кредит
№5986942/13.12.2023г., предвиждаща заплащане на такса експресно
разглеждане, като евентуален. Твърди се, че между страните е сключен
Договор за паричен заем №5986942 от 13.12.2023г, по силата на който,
ищецът- като кредитополучател, е получил сумата от 1000 лева; посочва се, че
заетата сума е следвало да бъде върната на 9 месечни вноски, при договорна
лихва от 175,40лв. за срока на договора. посочва се, че по силата на по чл. 1,
ал. 3 от Договора, кредитополучателката дължи и сумата от 598,86лв.-
съставляваща такса за експресно разглеждане и сумата от 399,24лв.-
1
неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора, като по този начин общото задължение
по договора е в размер на 2 173,50лв. Твърди се, че процесният договор е
нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от
договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК- договорната лихва.
Твърди се също, че не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя- ищец.
Твърди се също, че разписаният в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй
като в него не е включена скритата под формата на неустойка и експресно
разглеждане на документите договорна лихва. Твърди се също, че клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 40.32% годишно, е нищожна. Посочва се,
че към договорната лихва следва да се добави скритата лихва под формата на
неустойка и такса за експресно разглеждане на документите, като по този
начин ще надхвърли повече от три пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави. Твърди се, че посоченият в договора фиксиран
лихвен процент в размер на 40.32% не отговаря на действително приложения
лихвен процент, и е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Посочва се, че
въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му,
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, че то изцяло да се възпрепятства. Посочва се, че неустойката за
неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално
обезпечение е загубила присъщата си обезщетителна функция. Твърди се
също, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е
различен от посочения в Договора, от 49,50%; твърди се, че кредиторът е
заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е
довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се също, че клаузата, касаеща предоставяне
на допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен
заем, по чл. 1, ал. 3 от Договора, за която е начислена сума от на 598,86 лв. е
нищожна , поради нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК*** депозира
отговор на ИМ, който изразява становище за недопустимост на предявените
искове, поради липса на правен интерес, тъй като по процесният договор не са
начислявани такса експресно разглеждане на документи и неустойка. Излагат
се съображения за неоснователност на исковете. Посочва се, че по процесния
2
договор не са начислявани такса експресно разглеждане на документи и
неустойка, поради което, за ищцата не е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Оспорват се изложените твърдения за
нищожност на процесия договор. Оспорва се твърдението на ищцата, че не са
изпълнени условията на чл.11, ал.2 от ЗПК- общите условия по договора да
бъдат подписани от потребителя , като се посочва, че видно от съдържанието
на процесния договор, ищцата е декларирала, че е получила екземпляр от ОУ,
както и се е запознала със съдържанието им. Излага се, че в процесния
договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е
срок на договора съдържа, както и условия за прилагането му, поради което не
е нарушено правилото на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗП; посочва, че при фиксирана
лихва, липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК. Посочва се, че Договорът съдържа и необходимата информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Посочва се, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Посочва се, че съгласно чл. 3 от ЗПК, при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. Твърди се, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.к.
размерът не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ.
Оспорват се твърденията за нищожност на договора, поради противоречие на
възнаградителната лихва с добрите нрави. Оспорват се и твърденията за
противоречие с чл.10а от ЗПК- по отношение на чл.1,ал.3 от Договора. твърди
се също, че клаузата за неустойка е действителна.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото с определение №926/20.02.2025г, е постановено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на сключване между
страните на Договор за паричен заем №5986942/13.12.2023г.
По делото безспорно се установява, видно от представеният договор за
3
заем №№5986942/13.12.2023г., че в полза на ищеца- заемател, е предоставена
сума от 1000лв, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32% и ГПР от
49,50%. Установява се, че страните са уговорили погасяването на заема да се
извърши за срок от 9 месеца, на 9 погасителни вноски, всяка с посочен падеж,
в размер на 197,14лв, вкл. главница, договорна лихва и такса експресно
разглеждане. Установява се също, че съобразно чл. 1, ал.3, страните са
уговорили, че заемателят дължи на кредитора такса за експресно разглеждане
на документи, в размер на 598,86лв. Установява се също, съобразно чл. 5, ал.1
от Договора за кредит, че е договорено задължение за заемателя, в тридневен
срок от сключване на договора, да предостави на заемателя обезпечение, в
една от следните форми: поръчител, който да отговаря на определени условия-
посочени или да предостави банкова гаранция. Посочено е също, съобразно
чл. 4, ал.2 от Договора, че при неизпълнение на това задължение, заемателят
дължи сумата от 399,24лв.- неустойка, която ще бъде включена в
погасителната вноска. Посочено е, че погасителната вноска ще бъде в размер
от 241,50лв, с общ размер на плащанията от 2173,50лв. По делото е
представен и погасителния план към договора, както и приложимите Общи
условия. По делото, от страна на ответника, е представена справка за
плащанията, от която се установява, че ищцата е заплатила по процесия
договор, сумата от общо 1110лв, като е налице дължима главница от 65,40лв.
По делото е изслушана ССЕ, от заключението по която се установява
следното: ВЛ е установило, съобразно параметрите на договора, че
задължението по него е формирано по следния начин: главница от 1000лв,
такса експресно разглеждане от 598,86лв, договорна лихва от 175,40 лв. и
неустойка от 399,24лв.- общо 2173,24лв., платимо на 9 вноски, всяка от
241,50лв. ВЛ сочи, че по погасителен план, всяка вноска включва главница,
договорна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане. ВЛ сочи, че ГПР
по договора е в размер на 59,50 %, но ако се при формирането му се включат
таксата за експресно разглеждане и неустойката, ГПР ще е в размер на 720,07
%. ВЛ сочи също, че е установило, че по договора такса за експресно
разглеждане и неустойка не са начислявани, респ. не са погасявани с
извършените плащания.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
4
По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител
по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените
средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се
подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи и се произнася служебно.
Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза
по чл.1, ал.3 от Договора, по силата на която е уговорена услуга „експресно
разглеждане на искането за заем“ и е начислена допълнителна такса от
598,86лв, е нищожна, като противоречаща на нормата на чл.10а от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а посочената в договора услуга е именно такава. Съдът намира, че
услугата „експресно разглеждане“, не представлява допълнителна услуга и
няма пряко отношение към насрещните престации на страните по договора.
Така уговорена, съдът приема, че се за забранена такса за действия, свързани с
управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва. Тази
допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на
добросъвестността в отношенията между страните.
Съдът приема също, че клаузата за неустойка в чл.5 от Договора е
нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Така
определената неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция,
5
като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения-
3- дневен от сключване на договора, както и са въведени редица сложни
условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени
с конкретния размер на предоставения заем. Съдът приема, че така въведената
неустойка не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
Уговорената неустойка е начислена еднократно, а не е уговорена за забава за
неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението. Видно
е, че същата е включена във вноската по погасителния план, със самото
сключване на договора. Заемодателят е определил платимата на падежа сума,
включваща и неустойката още с погасителния план, преди да е изтекъл срока,
в който заемателят е следвало да представи обезпечение на кредита.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да
върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с процесната неустойка не се осъществява
обезщетителната й функция. Съдът счита, че в случая липсва обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция,
тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява
като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието
реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от подписване
на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Така уговорената неустойка
противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне
на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така
уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност
за сключване на договор с определено от заемодателя лице, а санкцията за
неизпълнение- неустоечната клауза, е включена предварително в
погасителния план. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по
кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните
/касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/.
6
Съдът приема за установено също, че ГПР по процесният договор не
обхваща въведените такса за експресно разглеждане и неустойка, респ.
същите не фигурират като разход по кредит, поради което е налице нарушение
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Съобразно цитираната норма,
договорът за кредит трябва да съдържа ясна информация относно годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая е
налице и противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния
договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който формално
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва разхода за неустойка и такса
експресно разглеждане. Съобразно посоченото от ВЛ, в случай, че същите
бъдат включени във формирането на ГПР,у същият ще е 700 %. Съдът намира,
че обстоятелството, че тези суми не са начислявани от ответника- заемател,
респ.- че не са погасявани от извършваните плащания- не може да санира
изначално нищожния договор. Нищожността на договора за заем- по смисъла
на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, е налице към момента на сключването му, като най-
тежък порок, който не подлежи на саниране, чрез последващи действия на
страните.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата
на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит е нищожен. Предявеният като
главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1,
7
т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за
паричен заем №5986942/13.12.2023г. е изцяло основателен и следва да бъде
уважен като такъв. С оглед изхода но главния иск, не следва да бъдат
разглеждани по същество предявените искове при условията на евентуалност.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените деловодни разноски, включващи държавна
такса от 100лв. и депозит за ВЛ- 300лв– общо сумата от 400лв.
Що се касае до претендираното адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ЗАдв, съдът намира, че такова се дължи и следва да бъде присъдено в
полза на адв. П.П.. Настоящият състав на съда счита, че не се налага събиране
на доказателствата, посочени в депозираната молба относно възможността на
ответника да заплати възнаграждение за процесуално представителство, тъй
като, за уважаването претенцията по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв, за заплащане на
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска правна
помощ и съдействие, е достатъчно да бъде представен договор за правна
защита и съдействие, който да е оформен по правилата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА-
да е сключен за осъществяване на безплатна правна помощ и съдействие
между адвокат и материално затруднена страна- физическо лице, и да е
заявено изрично основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение -
по осъществено безплатно адвокатско представителство и защита на
материално затруднено лице /в т. см. определение №521/06.11.2018г. на ВКС
по ч.гр.д.№3956/2018г., определение №118/15.03.2021г. на ВКС по ч.т.д.
№1469/2020г., I т.о., определение №97/12.02.2021г. на ВКС по ч.т.д.
№2895/2019г., определение №43/10.02.2022г. на ВКС по гр.д.№2611/2021г., IV
г.о.; определение №137/01.04.2022г. на ВКС по гр.д.№2610/2020г., III г.о.;
определение №163/ 13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№2266/2016г и др./. В
случая, от страна на процесуалният представител на ищеца не се сочи
конкретен размер на претендираното адв. възнаграждение. Съдът счита, че
следва да бъде присъдено възнаграждение от 400лв., съответстващо на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Цената на
разгледания иск по чл.26 от ЗЗД се определя съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК-
от стойността на договора, предметът на делото обхваща действителността на
целия договор /1000лв заем/; производството по делото е приключило след
провеждане на едно открито съдебно заседание, на което страните не са
присъствали, нито техните процесуални представители, като са събрани
8
незначителни по обем писмени доказателства, анализирани от съда.
Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба, представил
е писмени документи, и е подал писмено становище за съдебното заседание.
При това положение, съдът намира, че делото не се характеризира със
значителна фактическа и правна сложност, продължителност или
многобройни съдебни заседания, допълнителни разходи или усилия във
връзка с осъщественото процесуално представителство.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
На основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10,
вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договора за
паричен заем №5986942/13.12.2023г., сключен между П. Т. С.,
ЕГН**********, от ***, като заемател и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
Джавахарлал Неру, № 28, бл. АТЦ, Силвър център, ет. 2, офис 73 Г,
представлявано от С.П.- управител, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ВИВА КРЕДИТ“АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к.
Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру, № 28, бл. АТЦ, Силвър център, ет. 2, офис
73 Г, представлявано от С.П.- управител ДА ЗАПЛАТИ НА П. Т. С.,
ЕГН**********, от ***, сумата от 400лв.- деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв. „ВИВА
КРЕДИТ“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру, № 28, бл. АТЦ, Силвър център,
ет. 2, офис 73 Г, представлявано от С.П.- управител ДА ЗАПЛАТИ НА
адвокат П. И. П., от АК Хасково, с личен №***, с адрес ***, сумата от 400лв.
адвокатско възнаграждение в настоящето производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9