№ 2604
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.А
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110205146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Ц. Ц., ЕГН **********, чрез адв. П. В. –
САК, срещу наказателно постановление № 24-4332-002740/13.02.2024 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП,
е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв., за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се иска неговата отмяна.
Сочи се, че фактическата обстановка е неправилно е установена, тъй като
другият водач е преминал на червен забранителен сигнал и той е предизвикал
ПТП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призова, не се явява,
представлява се от адв. В., която поддържа жалба на изложените основания.
Претендира разноски.
АНО, редовно призован, не се представлява. От същия са постъпили
писмени бележки, с които се оспорва жалбата и е изразено становище за
правилност и законосъобразност на НП, поради което същото следва да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна се установи:
1
На 01.02.2024 г. около 08.30 часа жалбоподателят Е. Ц. управлявал лек
автомобил „********“, с рег. № *******, движейки се в гр. София, по ул.
„Летоструй“, с посока от ул. „Дряновски манастир“ към ул. „Поп Грую“.
Жалбоподателят навлязъл в кръстовището на ул. „Летоструй“ и бул.
„Ботевградско шосе“ за зелен позволителен сигнал на светофарната уредба за
извършване на маневра по завиване наляво. В същото време св. Ю. К. се
движил също по ул. „Летоструй“, но в обратна посока на движение, а именно
към Летище София, като следвало да продължи направо, преминавайки през
кръстовището. Св. К. навлязъл в кръстовището на жълт позволителен сигнал
на светофарната уредба. Навлизайки в кръстовището с ул. „Летоструй“ с бул.
„Ботевградско шосе“, при извършване на маневра по завиване наляво,
жалбоподателят не пропуснал насрещно преминаващия лек автомобил
„********“, с рег. № *********, управляван от св. К., движещ се с предимство
и настъпило ПТП, при което настъпили увреждания по двата автомобила.
На място пристигнал екип на О „ПП“ – СДВР, състоящ се от свидетелите
А. П. и С. К.. Двамата водачи дали устни сведения относно причините и
обстоятелствата по настъпване на ПТП и попълнили писмени декларации.
Били съставени скица и протокол за ПТП, след което, преценявайки
релевантните обстоятелства, св. П. съставил на жалбоподателя АУАН Серия
GA № 1139249/01.02.2024 г., в който описал времето, мястото и
обстоятелствата относно констатираното нарушение на разпоредбите на чл.
37, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на Ц., който го подписал без възражения.
Такива постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушенията и давайки им аналогични с тези в АУАН
правни квалификации съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП,
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което
наложил на Ц.а административно наказание, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал.
1, т. 5, предл. 4 ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите
А. П., С. К., Ю. К., Г. Т. и обясненията на Е. Ц.а; писмени - скица на ПТП;
протокол за ПТП; декларации от Е. Ц. и Ю. К.; справка-картон на водач;
заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи,
заповед № 513з-9380/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Времето и мястото на настъпване на ПТП и посоките на движение на
двете МПС участници в него, се изясняват безпротиворечиво посредством
всички приобщени доказателствени източници, в това число показанията на
св. К. и обясненията на жалбоподателя Е. Ц.. Изложеното се подкрепя и от
скица на ПТП и Протокол за ПТП, изготвени от явили те се полуицейски
служители, пред които двама участници в ПТП са попълнили декларации.
Спорен е моментът дали св. К. е навлязъл в кръстовището на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба и той е реализирал ПТП, каквато
2
позиция поддържа защитата. В тази връзка съдът обсъди показанията на
свидетелите К., Т. и обясненията на жалбоподателя, като стигна до извод, че
св. К. е навлязъл в кръстовището на жълт предупредителен сигнал за
внимание. Видно е показанията на св. Т., че първоначално твърди, че св. К. е
преминал на червен светофар, а впоследствие сочи, че не е сигурен дали не е
минал на жълт, като единствено сигурен, че ПТП е настъпило на червен
сигнал. Но видно от материалите по делото ПТП е настъпило в самото
кръстовище, след като процесните автомобили са навлезли в него. От друга
страна самият жалбоподател в обясненията си сочи, че двете светофарни
уредби са били огледални св. Кунчво е преминал на „жълто за червено“.
Съдът не споделя изложеното от св. К., че е преминал на зелен сигнал, тъй
като се опроверга от изложеното по – горе.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима.
АУАН и атакуваното НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от
компетентни органи и в законоустановените ред и форма, при спазване
изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните
признаци на осъщественото от Ц. деяние, реализирало състав на нарушение
по чл. 37, ал. 1 ЗДвП, са описани подробно и ясно. Посочени са и мястото и
времето на извършването им.
С оглед на това съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице
и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт. В тази
връзка неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения, доколкото действително в хода на
производството пред АНО не бил разпитан посоченият от защита свидетел, но
искането беше уважено от съда, поради което и не може да се приеме, че са
били ограничени правата на жалбоподателя. Не са налице и нарушения с оглед
необсъждане прилагането на чл. 28 от ЗАНН, доколкото разпоредбата на чл.
189з от ЗАНН изключва приложението му.
По отношение материалноправната законосъобразност на наказателното
постановление, съдът констатира следното:
При установената фактическа обстановка, която коресподира с
възприетата от А.я и наказващия орган, съдът прие, че жалбоподателят Ц. е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП,
вменяващ в задължение на водачите на нерелсови пътни превозни средства,
при завиване наляво за навлизане в друг път да пропуснат насрещно
движещите се пътни превозни средства. Именно поради предприетата маневра
завой наляво, при която жалбоподателят не е пропуснал движещия се срещу
него направо лек автомобил „********“, с рег. № *********, управляван от
3
св. К., се е стигнало до произшествието. Последното е настъпило, тъй като
жалбоподателят не е изпълнил вмененото му задължение да пропусне
движещия си направо лек автомобил, като е отнел предимството му. В тази
връзка безспорно по делото се установи, че св. К. не е навлязъл в
кръстовището на забранителен сигнал, още повече, че не се установява по
никакъв начин жалбоподателят да е бил възпрепятстван на възприеме
насрещно движещият се автомобил.
Нарушението е осъществено от Ц. при непредпазлива форма на вината,
доколкото, макар произшествието да не е настъпило умишлено, водачът е
могъл своевременно да възприеме другия участник в движението и е бил
длъжен да го пропусне, но въпреки това не го е направил, а е предприел левия
завой. Освен това е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните
последици от неизпълнението на това си задължение, което обаче не е сторил,
в резултат от което се е стигнало до реализиране на пътно-транспортното
произшествие.
Наложената за извършеното нарушение глоба е индивидуализирана от
наказващия орган в предвидения съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. ал.
1, т. 5, пр. 4 ЗДвП абсолютен размер от 200 /двеста/ лв., предвид което се явява
законосъобразна, обоснована и справедлива.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото случаят не е такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. В тази връзка следва да се посочи, че поради извършеното от
жалбоподателя нарушение е настъпило ПТП с материални щети. От друга
страна, видно от справката картон на жалбоподателя, същият е наказван и за
други нарушения на ЗДвП.
При така изложеното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има АНО, като съдът намира,
че следва да му бъдат присъдени такива в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 115 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-
4332-002740/13.02.2024 г., издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел
"Пътна полиция" СДВР, с което на Е. Ц. Ц., ЕГН **********, на основание чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 /двеста/
лв., за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Ц. Ц., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80
4
/осемдесет/ лева разноски за юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в
14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5