№ 11498
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110164686 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.07.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 64686 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ...., с адрес: гр. ......, представляван
от изпълнителните директори ......, против Г. И. А., с ЕГН **********, от гр. ....., за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 582,64 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета № 110137 от 23.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска – 12.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 22.12.2018 г. в гр. София,
на ул. „Петко Каравелов“, било реализирано ПТП, при което ответникът при управление на
собствения лек автомобил „Опел Мерива“, с рег. № СА4265СН, при маневра завой наляво
поради недостатъчен контрол върху управлявания лек автомобил ударил правомерно
движещият се лек автомобил „Фолксваген Бийтъл“, с рег. № СВ4628ВВ, при което
причинил щети. Също така твърди, че към датата на ПТП-то ответникът управлявал лекия
автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била
образувана преписка по щета № 110137 от 23.02.2018 г., по която ищецът платил на
увреденото лице обезщетение в размер на 582,64 лв. Ищецът поканил ответницата да
възстанови платеното обезщетение, но до предявяване на претенцията плащане не било
извършено. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от назначения на ответника Г. И. А. особен представител, с който исковата
претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва се вината на ответника за причиняване
на ПТП-то, както и отправяне на покана от ищеца до ответника за заплащане на дължимо
обезщетение. Прави възражение за погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковата
претенция.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ. Направено
е възражение по чл. 110 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложения по делото заверен препис от двустранен констативен протокол от
2
22.12.2017 г., регистриран по надлежния ред, се установява, че на 22.12.2017 г. е настъпило
ПТП с участници: лек автомобил „Опел Мерива“, с рег. № СА4265СН, управляван от
собственика Г. А., и лек автомобил „Фолксваген Бийтъл“, с рег. № СВ4628ВВ, собственост
на Мартина Козлова и управляван от Делян Вълчев, като при ПТП-то били причинени
вреди. В протокола за ПТП е отбелязано, че и за двата автомобила има задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. От представената справка се установява, че лек
автомобил с рег. № СА4265СН е снет от отчет от 05.10.2017 г., както и че на 17.12.2017 г. е
прекратена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
От представените от ищеца писмени доказателства е видно, че при .... е била
образувана преписка по щета № 110137 от 2018 г., по която е било определено обезщетение
за увреденото лице в размер на 582,64 лв.
По делото е представен и приет като доказателство заверен препис от платежно
нареждане, от което се установява, че на 02.03.2018 г. ищецът е изплатил сумата от 582,64
лв. по сметка на Мартина Антониева Дамянова.
От представения заверен препис от покана се установява, че такава е била изпратена
до ответника на 08.11.2018 г., пратката за която е върната като непотърсена от ответника.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на лек автомобил „Опел Мерива“, с рег. № СА4265СН.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ Гаранционният фонд
изплаща по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение за имуществени вреди, ако
причинителят не е имал застраховка. В конкретния случай се установи, че ответникът е
управлявал лек автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност”. За съда се
налага извод, че за Гаранционния фонд е възникнало задължението да плати
застрахователно обезщетение на пострадалото лице с оглед липсата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да
предяви вземанията си по реда на чл. 558, ал. 7 от КЗ срещу причинителя на вредите.
Съгласно нормата на 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението Гаранционният
фонд встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното. Съдът, с
оглед на събраните доказателства, приема, че вредите са в причинна връзка с настъпилите
вреди в резултат на ПТП. По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те възлизат
на 582,64 лв. към момента на настъпване на застрахователното събитие. Ето защо и в полза
на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска
обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на
застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на
вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника,
съгласно чл. 558 от КЗ.
3
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на
пострадалото лице до размера на 582,64 лв. В полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 582,64 лв., като претенцията е доказана по основание и размер.
По отношение на направеното от особения представител на ищеца възражение за
погасителна давност по реда на чл. 110 от ЗЗД, съдът намира следното: Към момента на
предявяване на исковата претенция – 12.11.2021 г. не е изтекла предвидената в закона
петгодишна давност. Ето защо възражението следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от
застрахователя обезщетение, съдът намира за основателна и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция –
12.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за
присъждане на направените по делото разноски, същото се явява основателно по чл. 78, ал. 1
от ГПК, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв., от
които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса, сумата от 300 лв. – платено
възнаграждение за особен представител и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. И. А., с ЕГН **********, от гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ на ...., с адрес: гр.
......, представляван от изпълнителните директори ......, на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ
сумата от 582,64 лв. /петстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 110137 от 23.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 12.11.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4