РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Белоградчик, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200145 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********,
срещу НП № 568/19.08.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е
наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за
нарушение на чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и вр. чл.45 ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011
г. за сечите в горите във вр. с чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – липса на състав на
нарушение по ЗГ, така както е посочено то от АНО, както и че фактическия
състав на вмененото поведение – е друг. В с.з. жалбоподателят не се явява
лично, но се представлява от упълномощен представител - адвокат, който
поддържа жалбата и доводите за отмяна на НП, включително изтъква, че
липсват в АУАН и НП данни за имота, за който са издавани позволителни за
1
сеч, претендира и разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
с.з., не изразява становище по същество на казуса и писмено.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Б. АНГ. Б. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, в с. В., обл.В., Б. Б. на
19.02.2021 г., на осн. чл.108 от ЗГ и Заповед № ГСП 37/31.01.2013 г., с която е
утвърдена ГСП, е издал позволително за сеч № 0602472, с очакван добив на
75.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер, мъждрян и благун, от
отдел 228 ”г”, имот кад. № 11137.197.9 /собственост на ФЛ/ в землището на
с. В., общ. М., като ФЛ – собственик било предоставило на друго ФЛ – да
получи позволителното и осъществи сечта. Съгласно даденото позволително,
сечта е следвало да се извърши първоначално в периода 22.02.2021 г. до
31.05.2021 г., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в
същия период. Впоследствие периодите са удължени – до 31.08.2021 г.
На 22.08.2021 г. на осн. чл.109 от ЗГ, е издаден Протокол № 0599760 –
за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0602472/19.02.21
г., като в него е отразено действително отсечената дървесина /70,99
пл.куб.м./, липса на не отсечени маркирани дървета, и „задоволително“-то
провеждане на сечта и почистване на сечището. /този Протокол не е
представен по делото, но е достъпен за трети лица, вкл. съда и той се запозна
с него, от публичния регистър на ИАГ, намирайки го за относним към спора
по делото/.
На 04.06.2021 г. В. А., М. Г. и Ал. П. – горски инспектори първите двама
и ст. експерт третия, при РДГ-Берковица в присъствието на още едно лице –
вписано като свидетел при проверка и оформяне на документите /а то – и
получило позволителното за сеч/, извършили проверка на място, на терен и
констатирали, че в имота, посочен в позволително за сеч № 0602472/19.02.21
г., има по-голямо количество разрешени за отсичане дървета, отколкото е
предвиденото по утвърдената ГСП № 37/31.01.2013 г. с размер на ползване на
2
дървесина 101 пл. куб.м. След проверка в достъпената електронна система на
ИАГ, проверяващите установили, че карнет опис, сортиментни ведомости за
маркирани 75 пл. куб.м. дървесина , така и позволителното за сеч от 19.02.21
г. били изготвени - първите, и издадено – третото, от Б. Б.. А за същия имот,
по същата ГСП имало издадено преди позволително за сеч №
0096456/07.02.2013 г., имало и Протокол за освидетелстване на това сечище -
№ 0085729/10.03.2013 г. с добити тогава 96 пл. куб.м. дървесина. Поради
превишението, спрямо ГСП, на количеството дървесина, позволена за
добиване с позволителното от 19.02.2021 г. В. Александров, М. Горанов и Ал.
Пенчев приели, че с издаване на Позволително № 0602472/19.02.2021 г., Б. е
нарушил изискванията за добиване на дървесина съгласно утвърдена ГСП –
като е превишил разрешеното количество по нея. Своите констатации В. А.
отразил в Констативен протокол - № 143092/04.06.2021 г., ведно с указания за
съставяне на АУАН спрямо Б.Б. за извършеното от него.
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, и
позовавайки се на него, като официален документ, на 13.07.2021 г., свид. И.
Бл. И. – горски инспектор при РДГ-Берковица съставил АУАН № 568 от
същата дата на Б. Б., в неговото присъствие : за това, че “ на 13.02.2021 г. , в
с. В., общ. Д., обл.В., издал Позволително за сеч № 602472 от същата дата за
добив на 75 пл. куб.м., въз основа на ГСП № 37/31.01.2013 г. , като по нея е
било предвидено извършването на сеч в размер на 101 пл. куб.м., а по същата
програма имало издадено и позволително за сеч № 0096456/07.02.13 г. с
добити по него 96 пл.куб.м. дървесина“. В реквизита “законови разпоредби,
които са нарушени от извършителя”, И. И. посочил чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ във
вр. чл.108 ал.1 т.4 от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите вр. с
чл.13 ал.3 и ал. 4 от ЗГ. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел,
отбелязан като такъв на съставяне на акта – Д. В., колега на И.. Нарушителят
отказал да подпише акта и да получи копие от него, в уверение на което се е
подписал посоченият с имена и длъжност Д. В. – също служител на РДГ-
Берковица.
На 19.08.2021 г. въз основа на акт № 568/13.07.2021 г. на св. И.И., е
издадено обжалваното НП № 568/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица,
предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
3
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. Изрични
доказателства за това обстоятелство не бяха представени, но нито една от
страните, респ. заинтересованата – жалбоподателят, не го оспори. На
следващо място, не се спори относно факта, че за сечище по позволително за
сеч № 0602472/19.02.21г. , намиращо се в землището на с. В., общ. М., обл.
М., отдел 228 „г“ и собственост на ФЛ, издателят е Б. Б. , и че това
позволително е разрешавало добива на 75 пл. куб. м. от посочения отдел,
подотдел на имота.
За съда се доказва и наличието на утвърдена с нарочна заповед ГСП №
37/2013 г. с предвиден добив на 101.00 плътни куб. м. дървесина, касаеща
имот с ЕКНМ 111137, в м. “Средни дол“ в землището на с. В., обл. М., като
имотът попада в отдел 228 „д“ на ЛУП от 2002 г. на ДГС-Монтана. В
съдържанието на самата програмата – в „ А - Обяснителна записка, Глава
Втора. Основни данни за гората“, в абзац втори е отразено, че съгласно ЛУП
от 2002 г. на ДГС-Монтана, имотът , в който се обособява сечище по
програмата попада в „отдел 228 , подотдел д“, докато по предходен ЛУП
имотът се е водел в „отдел 228 в“. В таксационното описание на имота, в
заявлението за одобрение на програмата и Удостоверение на ДГС-Монтана,
издадено на представител на собственика на имота / наследник/, както и
Писмо на РИОСВ-Монтана до същия наследник, отново е сочено , че имотът
попада в отдел 228 „д“ от ГФ.
Установи се, и че преди в сечището на имота в отдел 228 „д“ е имало
проведената сеч, по друго позволително, с добити и извозени тогава от
сечището 96,00 пл. куб.м. дървесина общо - от представената по делото от
страна на жалбоподателя извадка от ел. система на ИАГ. /По делото,
възприети като част от доказателствения материал по случая, съдът по свой
служебен почин извърши справка и се сдоби с информация от системата на
ИАГ и за позволителното с № 0096456/07.02.13 г. и цитирания по -горе
Протокол № 0085729/10.03.13 г. за освидетелстване по тази сеч, в който не са
отразени допуснати изрични нарушения при провеждане на сечта и
4
почистване на сечището, дейността е определена като „задоволителна“, както
и съдът там достъпи и Протокола за освидетелстване № 059960/22.08.21г. по
позволителното от 19.02.21 г. /
Съдът приема за истинни според него приобщените гласни
доказателства – свидетелски показания на св. И. и В., а именно, че им е бил
представен констативен протокол от извършена от техни колеги проверка на
документация, качена в ел. система на ИАГ, в който колегите на И. и В. са
отразили установено от тях нарушение и са разпоредили съставянето на
АУАН на Б. Б.. Респ. свидетелите по делото не са извършвали лично проверка
на фактите и обстоятелствата, отразени в този протокол, а само на базата на
него, като официален документ за съставили и подписали АУАН.
От всички приети по делото доказателства – писмени и гласни, за съда
на първо място не се доказва безспорно , че Б., в качеството си на
лицензиран лесовъд, издавайки и позволително за сеч № 0602472/19.02.2021
г. за добив на дървесина от конкретен имот в землището на с. В., обл. М. е
надвишил като кубатура количеството дървесина, която ГСП № 37/2013 г. е
позволявала да се добие там. Описваното в акта и НП позволително за сеч,
издадено през м.02.21 г. от Б. Б. касае имот в отдел „228 г“ от ГФ, намиращ се
в землището на с. В., обл. М.. И въпреки, че сочи като основание за издаване
именно ГСП № 37/31.01.2013г., съдът в нея не открива никакви данни за този
подотдел към отдел 228. Напротив има данни, че отдел 228 , подотдел „д“, за
който е утвърдена програмата , е имал друга номерация, но преди 2002г. –
отдел 228, подотдел „в“. Никъде обаче в програмата не се визира подотдел „г“
на отдел 228. Друга програма , на съда не бе представена от АНО.
Позволителното за сеч от 07.02.2013г., издадено въз основа на сочената
в него ГСП № 37/31.01.2013г. пък, е издадено именно за отдел 228, подотдел
„д“, съобразно тази програма.
Или, ако авторът на позволителното за сеч № 0602472/19.02.2021 г. - Б.
Б. е посочил неправилно основанието си за издаване на документа – погрешна
ГСП, то извършеното от него нарушение е съвсем друго, не визираното в акта
и НП.
Съдът констатира още – на второ място, че в НП и АУАН има
сероизно разминаване в конкретните данни на признаците на извършеното и
вменено нарушение. Тези данни съществено променят установената от съда и
5
възприета за правилна фактическа обстановка. Съдът има предвид изложено
от свид. И. в АУАН – дата на деянието, респ. издаването на
позволителното за сеч от 2021 г., както и идентификация на предходното
позволително за сеч /от 2013 г./ , обуславящо незаконосъобразността /
като количество/ по повторно издаденото според св. И. и АНО.
Докато в Констативния протокол от извършената проверка по случая
правилно са отразени номерата на двете позволителни за сеч – от 2021 г. и
предходното от 2013г., както и датите на тяхното издаване, то в АУАН и НП
не е така – там са сочени съвсем други данни в тези насоки. И в АУАН
актосъставителят и в НП – АНО, неправилно са посочили датата на
извършване от Б. на нарушението – 13.02.2021г., когато и според тях е издал
позволително за сеч № 0602472. В АУАН правилно е записан номера –
0096456 на позволителното от 07.02.2013г., но в НП, АНО е придал също
съвсем друг елемент на нарушеното / друг номер на този документ/. Така,
като цяло Б. е наказан за деяние, осъществено на 13.02.2021г., за когато не е
издавал никакъв документ, относим към казуса, също така – в НП е визирано
предходно позволително за сеч по същата ГСП – позволително №
006956/07.02.13г., каквото липсва в АУАН, и съдът не откри и при
служебната си справка в системата на ИАГ – да е издавано за този имот, от
когото и да е , по тази ГСП.
Така констатираното от съда не доказване въобще на датата на деянието
– приписана 13.02.21 г., и от друга страна - разминаване в предходните
документи / първото позволително / , обуславящи евентуално нарушение през
2021 г., представлява също от една страна не обоснованост на отправеното
обвинение и от друга - съществено процесуално нарушение на правилата по
ангажиране отговорността на отговорния субект по админ. нарушения и води
до накърняване правата на същия – правото да разбере в какво точно е
обвинен, срещу какво точно да се защитава, да организира правилно своята
защита.
Предвид сочените по-горе в цялост мотиви, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно,
и като такова - следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
6
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 568/19.08.2021 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“
№ ..., вх. ..., ет...., ап...., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на
300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.1 т.4
от ЗГ и чл.45 ал.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с
чл.13 ал.3 и 4 от ЗГ.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М.
К.” № ...., ДА ЗАПЛАТИ на Б. АНГ. Б. от гр. Б., обл. В., бул. „С.“ № ..., вх. ...,
ет...., ап...., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7